№ 915
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110165375 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 89203/16.11.2021
година на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в град
София, пл. „Света Неделя" 7, чрез адв. Д. Х. Е., съдебен адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий“ № 84, ет. 4, *******@************.*** срещу наследниците на наследник на Ю.
Е. Д., а именно Ж. Ю. Д., ЕГН **********, адрес гр. С, доколкото за М. Ю. Д., ЕГН
**********, адрес гр. С се установи, че същият е направил отказ от наследство с вх. №
2388/20.12.2021 г.
Ищцовото дружество твърди, че между наследодателя на ответника Ю. Е. Д. и ищеца
бил сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR- 221-00266-2017 от
20.07.2017 г. с първоначален срок за ползване и погасяване до 30.06.2019 г. Съгласно чл. 6.1
от Договора срокът за ползване и погасяване на кредита бил удължен до дата 30.06.2021 г.
Твърди, че на дата 16.10.2020 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите
по Договора вноски за главница и лихва, поради което бил изпаднал в забава. Твърди се, че с
оглед на формираните просрочия и на основание чл.10 от Договора Банката направила
кредита изцяло и предсрочно изискуем на 20.01.2021 г. Твърди, че предсрочната
изискуемост и размера на задължението са съобщени на длъжника с връчена му покана, като
с нея бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към Банката
Сочи, че на дата 20.08.2021г, ищецът е входирал в Софийски районен съд Заявление по чл.
417 ГПК за издаване на ИЛ и ЗНИ срещу Ю Е. Д., въз основа на което било образувано
частно гражданско дело № 48398 от 2021 г, по описа на 160 състав, СРС.
Сочи се, че Ю Е. Д. е бил починал на дата 04.11.2020 г. и преди входиране на
заявлението по чл. 417 ГПК срещу него, поради което гр. дело № 48398 от 2021 г, по описа
на 160 състав, СРС, било прекратено.
Ищецът иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 479, 38
1
лева, дължима главница по договора за периода от 16.10.2020 г. до 19.08.2021 г. 19,29 лева,
дължима мораторна лихва по договора за периода от 16.10.2020 до 19.08.2021 г. 33,88 лева,
дължима наказателна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 19.08.2021 г.
Иска се от съда да присъди законната лихва за забава върху главницата, считано от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното заплащане на задължението.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като е допуснато и
прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния
анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за кредитна карта № CCIR-221-00226-2017 г., по
силата на който ищецът в качеството на кредитор предоставил на ответника в качеството на
кредитополучател и оправомощен държател на основна карта кредитен лимит в размер от
500 лева, а ответникът се задължил да възстановява ползваните суми от кредитния лимит
или поне минимална погасителна вноска, равна на 3% от кредитния лимит или минимално
дължимата сума. Съгласно т. 2.1 от договора кредитополучателят дължи на банката
възнаграждение под формата на месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока
на действие на договора в размер на 1%. Съгласно т. 3.2 от договора кредитният лимит е със
срок на ползване до 30.06.2019 г., като това е и датата посочена и като срок на действие на
договора в т. 3.4, а в т. 6.1 страните са предвидили възможност за автоматично продължаване
на действието на съглашението едностранно по преценка на банката за нов период от 24
месеца при условие, че кредитополучателят изрично писмено не поиска прекратяване на
договора и е бил изправен в изпълнението на задълженията си. Периодът на клиентски
плащания съгласно т. 3.1.1 е всеки календарен месец от първо до последно календарно число
в рамките на срока на кредитния лимит, с изключение на първия и последния период на
клиентски плащания. Съгласно т. 3.1.2 периодът на погасяване е от 1-во до 15-то число на
всеки текущ месец, следващ ПКП.
Съгласно т. 8.12 от процесното съглашение в случай, че кредитополучателят е
допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото
предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на банката не е осигурил средства
за покриване на дължимите суми, на 62 ден настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договора
На 16.10.2020 г. длъжникът е изпаднал в забава, а на 20.01.2021 г. ищецът е направил
кредита предсрочно изискуем, за което, както и за размера на задължението, длъжникът е
бил уведомен, видно от Констативен протокол от. 02.06.2021 г. с изх. № 19100/02.06.2021 г.
по описа на ЧСИ Ренета Милчева В.а, с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Констатирано е, че адресатът е починал, което е потвърдено и чрез справка в НБД
Население.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно - счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че кредитната карта
Visa Classic UCFin Call Center с картодържател Ю. Е. Д. и с номер на сметка
BG11UNCR70001522997745 е използвана за усвояване на суми по Договор за кредитна карта
№ CCIR- 221-00266-2017.
Съгласно експертното заключение общо начислените задължения по кредитната карта
са в размер на 532,55 лева. Видно от заключението е, че дължимата непогасена главница по
кредита към 20.01.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/ и към 16.11.2021 г. /датата на
подаване на исковата молба/ е в размер на 479,38 лева. Според вещото лице 19,29 лв. е
дължима мораторна лихва за периода 15.01.2021 г. до 20.01.2021 г.; а 33.88 лв. е лихвата
2
върху просрочена главница за периода 20.01.2021 г. до 20.08.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните доказателства,
които съдът приема за достоверни, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване, следните осъдителни искови претенции: 1) по иска за главница - правната
квалификация на иска е чл.9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.430
ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл.79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите; 2) по иска за обезщетение за
забава - правната квалификация е чл.86 от 33Д във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията
и договорите; 3) по иска за наказателна лихва - чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
С оглед на това и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно главно доказване: 1) сключването на действителен договор между него и
наследодателя на ответника; 2) че ответникът е наследник на Ю. Е. Д.; 3) заемодателят е
предоставил на наследодателя на ответниците заемна сума, а последният се е задължил да я
върне в уговорения срок; 4) обявяването на кредита за предсрочно изискуем, за което
длъжникът е бил уведомен. Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно
изпълнение.
Съдът е указал на страните, че разполага с възможността да се произнесе по основания
за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна
практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до C-244/98,Oceano
Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) и Salvat Editores SA срешу Jose
M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до C-244/98), като в този смисъл националния
съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -
решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08,
дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело
С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното
правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на
потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този
смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор за кредит и Общите
условия, приложими км него - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 - 147а от
Закона за защита на потребителите.
По същество
Предвид изложеното от фактическа страна съдът приема, че между страните по
настоящия спор е възникнало валидно облигационно правоотношение, чийто
правопораждащ юридически факт е процесният договор за кредитна карта № CCIR-221-
00226-2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит от 500
лева, който може да бъде усвояван по издадената му кредитна карта Visa Classic UCFin Call
Center с картодържател Ю. Е. Д. и с номер на сметка BG11UNCR70001522997745.
Кредитополучателят не е заплатил погасителни вноски с падеж 16.10.2020 г.,
16.11.2020 г., 16.12.2020 г., като банката надлежно е упражнила правото си да обяви
вземанията по кредита за предсрочно изискуеми с нарочно отправено до длъжника
волеизявление. От приетия по делото констативен протокол се установява, че адресатът е
търсен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 5, пр. 1 ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения, а според препращащата норма на чл. 43 ЗЧСИ частният
3
съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва
призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 – 58 ГПК. В случая, видно
от протокола на ЧСИ е констатирано, че лицето е починало. От изложеното следва, че
уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния кредит не е било връчено
надлежно.
Договорът за издаване на кредитната карта представлява по своя характер частен
диспозитивен документ, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила,
че изявленията в документа изхождат от подписалите го лица. Доколкото формалната
доказателствена сила на документа не е оборена от ответника съдът намира, че между
страните по спора е възникнало правоотношение с описан в съглашението предмет.
По отношение на направените откази от наследство от страна на наследниците на
Ю. Е. Д..
Доколкото първоначалната искова претенция е насочена към двамата наследодателя Ю.
Е. Д., т.е. срещу неговите наследници в условията на разделност при равни части - М. Ю. Д.
и Ж. Ю. Д., и двамата непълнолетни към момента на предявяването на иска, преюдициален
за настоящото производство се явява въпросът за валидността на направените от двамата
откази от наследство, като вписването на последните в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН е
предмет на съдебен спор по гр. д. № 58009/2020 г., по описа на СРС, 83-ти състав и гр. д. №
58010/2020 г., по описа на СРС, 83-ти състав.
В хода на производството се установи, че отказът на М. Ю. Д. е бил вписан в особената
книга на съда, тъй като лицето е навършило пълнолетие преди прекратяването на делото в
частта по отношение на него. С оглед на това, с молба с вх. № 123581 от 04.05.2023 г.
ищецът е направил отказ от иск по смисъла на чл. 233 ГПК. С протоколно определение,
обективирано в Протокол от публично съдебно заседание от 10.05.2023 г., съдът е прекратил
производството по делото по отношение на М. Ю. Д.. В същия протокол е допуснато и
изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК по отношение на Ж. Ю. Д., като
същият се счита предявен за сумите, представляващи пълния размер на исковата претенция,
а именно: 479, 38 лева, дължима главница по договора за периода от 16.10.2020 г. до
19.08.2021 г.; 19,29 лева, дължима мораторна лихва по договора за периода от 16.10.2020 до
19.08.2021 г.; 33,88 лева, дължима наказателна лихва за периода от 20.01.2021 г. до
19.08.2021 г.
По отношение на ответницата по исковата претенция съдът взема предвид събраните
по делото справки във връзка с гр. д. № 58009/2020 г., по описа на СРС, 83-ти състав. От тях
е видно, че за непълнолетната Ж. Ю. Д. на 21.02.2024 г. е влязло в сила Определение №
20267594 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 58009/2020 г., по описа на СРС, 83-ти състав, след като
е било потвърдено с Определение № 275915 от 19.11.2021 г. по ч.г.д. № 712/2021 по описа на
СГС, с което е била оставена без уважение като неоснователна молбата на непълнолетната
ответница, действаща със съгласието на своята майка Анна Тонева Д., с която заявява, че
желае да направи отказ от наследство, оставено и от наследодателя Ю. Е. Д..
Отказът да се впише отказ от наследство, извършен от непълнолетно лице съвпада с
тълкувателната практика на ВКС, а именно т. 1 от ТР № 1/23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на
ВКС, ОСГК, съгласно която такъв отказ е недопустим.
Но от недопустимостта непълнолетно дете да извърши отказ от наследство не следва,
че за тези лица действа различна система за преминаване на наследственото имущество към
призования към наследяване. Непълнолетните деца стават наследници само, ако приемат
наследството и то в предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма. Ако законният представител на
малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да
приеме наследството по опис, това е правомерно поведение, чрез което на детето се
осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали
приема или се отказва от наследството.
4
По-нататък в мотивите на ТР № 1/23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на ВКС, ОСГК, се
пояснява, че ако се изрази нежелание за приемане на наследството по опис, за правата на
детето наследството остава незаето, като срещу нежеланието на законния представител на
малолетно дете или на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме
наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 ЗН
фигура на "управител на наследство".
По делото не се установи ответницата Ж. Ю. Д. да е приела наследството по опис.
Следователно същата не е приела пасива на своя наследодател като част от имуществото си
и не може да отговаря за същия.
С оглед на горното исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли в
пълен размер.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки се
предвид размера на уважените претенции, на ищеца не се дължат разноски за
производството. Доколкото на ответника разноски се дължат, но не са направени
волеизявления относно техния размер по реда на чл. 80 ГПК, не следва да му се присъдят
разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 9 и чл. 11 ЗПК във връзка с чл. 430 ал. 1 ТЗ
във връзка с чл. 79 ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл.86 от 33Д, съдът
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в град София, пл. „Света Неделя" 7, чрез адв. Д. Х. Е., съдебен адрес:
гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет. 4, *******@************.*** срещу Ж.
Ю. Д., ЕГН **********, адрес гр. С като наследник на Ю. Е. Д., иск за сумата от 532,55 лева,
от които 479,38 лева, дължима главница по договора за периода от 16.10.2020 г. до
19.08.2021 г.; 19,29 лева, дължима и незаплатена мораторна лихва по договора за периода от
16.10.2020 до 19.08.2021 г. и 33,88 лева, дължима и незаплатена наказателна лихва за
периода от 20.01.2021 г. до 19.08.2021 г. по Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR- 221-00266-2017 от 20.07.2017 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5