Решение по дело №129/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.70 – чл.73 от ЗАНН.

Образувано е по искане на Б.М.Й. ***, подадено чрез пълномощник, за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление № 2134/2021 от 02.03.2022г. издадено от заместник-директор на ТД Митница Бургас, с което, за нарушение и на основание чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 138 лева и на основание чл.233, ал.6, във вр. с чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от Закона за митниците са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение - цигари марка “Dunhill” с български акцизен бандерол – 495 броя кутии, всяка кутия с по 20 къса цигари, общо 9 900 къса, с обща продажна цена в размер на 3 069 лева.

Искането за възобновяване се обосновава с наличие на обстоятелства по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН. Страната се позовава на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото му на защита, в частност, счита за произволно определена продажната цена на акцизната стока - предмет на нарушението, която е основа за определяне и на наложеното му административно наказание по арг. от чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ. Иска се отмяна на Решение № 1214/28.10.2022г. по КНАХ дело № 1144/2022г. по описа на Административен съд – Бургас и Решение № 547/01.06.2022г. на Районен съд – Бургас постановено по НАХД № 1033/2022г.

В съдебно заседание искателят се представлява от пълномощник, който поддържа искането на сочените фактически и правни основания и моли да бъде уважено.

Ответникът по искането за възобновяване, чрез представляващия го юрисконсулт, взема становище за неговата неоснователност, поради недоказаност на соченото фактическо и правно основание, като счита, че изложените доводи за възобновяване касаят съществото на спора. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на искането и счита, че следва да бъде отхвърлено.

Искането за възобновяване на административнонаказателното производство е процесуално допустимо, предявено от заинтересовано лице по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗАНН, в законовия срок, а разгледано по същество настоящият съдебен състав счете за неоснователно.

За да се възобнови приключило с влязло в сила наказателно постановление административнонаказателно производство, какъвто е конкретния случай, следва да е налице някое от материалноправните основания, нормирани в разпоредбата на чл.70 от ЗАНН. В случая, страната се позовава на наличие на хипотезата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, лицето, по отношение на което е издаден актът по ал.1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани.

Посочената законова хипотеза на възобновяване е приложима, когато, поради допуснати съществени процесуални нарушения, лицето е било лишено от възможността да участва в административнонаказателното производство пред наказващия орган или в съдебното производство.

На етапа административнонаказателно производство не се констатират нарушения в тази насока – АУАН е бил съставен и надлежно връчен на нарушителя, с възможност да упражни правото на възражения по него, както и не се констатират нарушения при издаване на наказателното постановление. Пред двете съдебни инстанции също не се констатира искателят да е бил лишен от възможността да участва или да не е бил надлежно представляван.

Тезата на страната е, че комисията, назначена в административнонаказателното производство да определи продажната цена на стоките – предмет на нарушението, явяваща се основа за определяне на размера на наложената глоба, е изготвила становище за тази цена без да е ясна ползваната за оценката методика и в този смисъл оценката е била лишена от мотиви. Тази неяснота и немотивираност страната сочи като нарушаващи правото му на защита, на което фактическо основание се претендира възобновяването.

Това сочено фактическо основание не се вмества в хипотезата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН. По своята същност то е довод за незаконосъобразност на наказателното постановление и като такъв касае съществото на спора и е неотносимо към нарушено право на защита поради злепоставено право на участие в различните етапи на производството. Ако страната е считала, че цената на стоката е била незаконосъобразно определена, можела е да я оспори пред въззивния съд, но видно от подадената пред него жалба, такъв довод не е изложен. За пръв път той се сочи в писмена защита по същество, след приключване на делото и в този смисъл процесуалния ред за нейното оспорване е бил изчерпан. Следва да се посочи, че касационният съд подробно е изложил в мотивите на решението как именно е определена цената на вещите – предмет на нарушението. Решението на комисията, определила цената, не подлежи на самостоятелно съобщаване на нарушителя, то е спомагателна част от дейността на наказващия орган, за да се определи размера на глобата. В този смисъл определената оценка, респ. размера на наложената глоба, е въпрос по същество относно законосъобразността на наказателното постановление – дали е правилен определения размер, но е неприложимо от гледна точка обезпечаване правото на участие в производството, което, ако е било допуснато, би изпълнило хипотезата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН.

На основание изложените мотиви, поради липса на предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство по влязлото в сила наказателно постановление, искането следва да се отхвърли.

Съобразно този изход на процеса дължими за присъждане са разноски в полза на ответната страна в минимален размер от 80лв. на основание чл.63д, то ЗАНН, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Б.М.Й. *** за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно постановление № 2134/2021 от 02.03.2022г. издадено от заместник-директора на ТД Митница Бургас.

ОСЪЖДА Б.М.Й. ***, с ЕГН **********, да заплати на Териториална дирекция Митница Бургас, гр.Бургас, ул.“Княз Александър Батенберг“ № 1, сумата от 80лв. разноски по делото.

	Председател:
	Членове: