О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2022
година ,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти
състав , в закрито заседание на 5.07.2022 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм .д.
№ 1496 / 2022 г. по описа на съда , за да
се произнесе
взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба на Ж.И.Д. с вх. № 10213/29.06.2022 г., съдържаща предявени на основание чл. 128, ал.2 от АПК обективно и
субективно съединени искове срещу Община Варна и „Български спортен
тотализатор Държавно предприятие“ гр. София.
Петитумите
на исковете са формулирани в шест отделни точки, като съобразно изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, смисълът на всички тях има
предвид оспорване на учреденото със
заповед № 129/7.10.1983 г. на
председателя на ОБНС-Варна право на строеж , както и оспорване на придобитото в
резултат на учреденото право и на договора
за групов строеж от 22.08.1984 г. право
на собственост на „Български спортен тотализатор“ в имот с идентификатор 10135.1507.744.
Съобразно тези обстоятелства,
видно е че в крайна сметка правото на
ищеца, чиято защита се цели с предявените искове е засегнато не във връзка със
съществуващо административно
правоотношение, а поради съществуването на признато на „Български спортен
тотализатор“ вещно право на собственост, което ищецът отрича. Свързаният с това
право на собственост договор за групов
строеж в никой случай не се явява институт на административното право, а доколкото
възникването на гражданското вещно право на собственост е опосредено от
учредяването с адм. акт на право на строеж върху държавна земя, то защитата на ищеца срещу този акт е възможна в
гражданския процес по реда на регламентираното в чл.17, ал.2, изречение второ
от ГПК изключение, според което гражданският съд може да се произнесе
инцидентно по законосъобразността на противопоставен на страната адм. акт, която не е била участник в адм.
производство по издаването и обжалването му. В случай, че страната по гражданското дело е била участник в адм.
производство по издаването на адм. акт, то защитата си срещу него тя е следвало
да упражни в случая по реда за съдебното обжалване на индивидуалните адм.
актове , т.е. ако ищецът Д. е пропуснала да стори това, то защитата чрез иск по
чл. 128, ал.2 от АПК е недопустима, тъй като същата е правно възможна само ако
ищецът не е разполагал с друг ред за защита.
По тези съображения, съдът намира
предявените искове за процесуално недопустими пред АС-Варна, поради което
образуваното въз основа на тях съдебно производство подлежи на прекратяване с
връщане на исковата молба. Същевременно, съдът счита, че за определянето на подсъдността на гражданския
съд липсват необходимите за целта реквизити на исковата молба, поради което
изпращането на същата по подсъдност е правно невъзможно.
Предвид гореизложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА подадената от Ж.И.Д. искова молба с вх. №
10213/29.06.2022 г. и прекратява
образуваното въз основа на нея съдебно производство.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на ищцата Д..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :