Р Е
Ш Е Н
И Е № 792
гр.Пловдив, 06. 08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
: Фаня Рабчева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 287/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.49 и чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С.Ж.П., ЕГН- **********,***,
чрез адв. С.Н., против Решение № 4721/10.12.2019г. по гр.д.№ 6544/2019г. по описа на
Районен съд –Пловдив, V гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения
от него против Община - Пловдив, ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, иск
за разликата над присъдените 800 лв.
до
пълния предявен размер от 5 000 лв.
- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, вследствие на инцидент, настъпил на 09.03.2019 г. около
14.00 часа на ул. „***“ в кв. К., Пловдив, а именно: падане вследствие намиращ
се на тротоара циментов блок с размери около 40 см. дължина, около 10 см. височина
и дебелина 10 см., боядисан в жълто,
който инцидент е в причинно – следствена връзка с бездействието на
ответната община, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и е осъден да заплати и
сумата от 168 лв. - разноски по съразмерност. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо
това постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения иск, ведно със
законните последици.
Въззиваемата
страна Община
– Пловдив, чрез гл. юрк. Т. Т., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от С.Ж.П. *** е заведена искова молба, с която е
посочил, че на 09.03.2019 г. около 14 ч.
в гр. Пловдив на улица „***“ в дясната част на платното за движение в
близост до №64 в кв. „К.“ бил паркирал автомобила си и заедно с майка му Р. П.
Отишли да търсят магазин за авточасти като се придвижвали по тротоара, за да
закупи моторно масло за автомобил. След като стигнали пеш до кръстовището на
ул. „***“ с бул. „Б.“ не успели да
открият магазина и се върнали отново по същия маршрут, като се оглеждали за
магазина. В един момент ищецът с левия крак се спънал в циментов блок монтиран по средата на
тротоара с размер около 40 см. дължина и 10 см. височина, боядисан жълт цвят,
циментиран на около един метър от края на тротоара граничещ с пътното платно, а
именно по средата на тротоара, а до него на около два метра е имало още един
бетонов блок със същите размери и цвят намиращи се на ул. „ ***“ № 60. Инстинктивно,
за да не падне с десния крак, ищецът прекрачил бетоновия блок, кракът му се
усукал и с цялото си телосложение при загуба на равновесие тежестта паднала на
десния му крак. Нещо в коляното изпукало и усетил адска болка. Притъмняло му
пред очите. Усетил, че десния му крак изтръпва и не го чувствал. Много го
боляло. Коляното му отекло и го боляло много. Майка му му помогнала да отиде до
колата и в това време случайно ищецът видял свой бивш колега Ц. Г., който
живеел в квартала. Ц. Г. предложил на ищеца да го закара в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД. Ц. и майка му помогнали на ищеца да се качи в автомобила си, а Ц. го
закарал в болницата. Там дали на ищеца направление за ортопед. Прегледал го д-р
В., който установил, че няма костни увреди, но дясното коляно е отекло и му
предписал крем „NEOEDEMALT”, дал му
препоръки и му издал амбулаторен лист за преглед. В следващите два дни кракът
много го болял, а оттокът се увеличил. На 11.03.2018г. посетил личния си лекар
д-р К. Д. – Х., която също констатирала отток на дясна колянна
става и му дала направление за образна диагностика. Била му направена и
рентгенография на дясната колянна става и предписано
лечение. Отока на крака спаднал след 2 седмици. Вечерите ищецът не спал от
болки. Около седмица не е можел да излиза от вкъщи, а след това куцукал и не
можел да ходи нормално. След около месец болката при движение започнала да
изчезва. Изтъкнал е, че тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост
и съгласно § 6 от ПЗР на ЗдвП и чл. 30, ал. 4 от
Закона за пътищата- задължението да поддържа тротоара в състояние, безопасно за
пешеходците при движението им или да предприеме такива действия, с които да
бъдат приведени в такова състояние е на Община
Пловдив. Поддържал е, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и неудобства в резултат на травматичното увреждане- оток на
дясна колянна става и обездвижване, болки и
страдания, вследствие на претърпения инцидент на 09.03.2019г. при преминаването
на тротоара в гр. Пловдив, по ул. „***“. Направил е искане ответника да бъде осъден
да заплати сумата от 5 000 лв. представляващи неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от датата на деликта – 09.03.2019г., както и направените разноски.
Към исковата молба са приложени подробно описани медицински документи в
заверени копия – лист за преглед на пациент № 018064/09.03.2019г., изд. от
УМБАЛ „Св.Георги“, амбулаторен лист № 1022/11.03.2019г., пакет образна
диагностика – рентгенография на колянна става, СД
диск, изд. от ДКЦ -2, Пловдив, снимки от мястото на инцидента и др.
Ответникът Община
–Пловдив, чрез гл. юрк. Т., е
депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е иска. Застъпил е, че следва да отговаря
по претенцията район „Северен“, а не Община –Пловдив. Оспорено е, че Община - Пловдив
е виновна за претърпените неимуществени вреди причинени на ищеца, който на
09.03.2019г. се движел по тротоара като
се оглеждал за магазин за авточасти и се спънал с левия си крак в монтиран по
средата на тротоара жълт циментов блок. Счита, че описаните в исковата молба
обстоятелства не отговарят на действителното положение и че ищецът сам е
допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Намира, че в случая има
злоупотреба с правото, като вместо ищецът да отчете своето поведение като
виновно, той черпи права от собственото
си виновно поведение и търси отговорност от Общината. Създадена била изкуствена
хипотеза за носене на отговорност на Общината за недостатъци в
инфраструктурата. Оспорва Общината да е
поставила циментовите блокове и да носи отговорност за действието на трети
лица. Твърдяно е, че не е налице възникнало вземане в полза на ищеца, тъй като
не е налице нито един от елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. На основание изложените доводи е направено
искане претенциите да се отхвърлят, евентуално - обезщетението да бъде намалено,
като в тази връзка оспорва размера на
неимуществените вреди. Претендирани са разноски.
В хода на производството е допусната по искане на
двете страни и съответно е приета СМЕ, изпълнена от д- р Й. Ш. Разпитани са
двама свидетели, доведени от ищеца – Р. П. /майка на ищеца/ и Ц. Г. /без
родство, бивш колега на ищеца/ и един свидетел за ответника – М. П. Т. /специалист
„***“, Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ – Пловдив/.
Прието е и Писмо с изх.№ 3-0800-8919/29.05.2019г.,
изпратено от район „Северен“ до Община –Пловдив, с което уведомява, че
описаните бетонни пътни ивици на тротоара на ул. „***“ № 60, не са поставени от
район „Северен“, съответно липсва информация за дата на поставянето им. Прието
е и Писмо от 07.10.2019 г. от Пловдивски общински инспекторат, в което е
отразено, че в периода от м. януари 2019 г. до м. април 2019 г. не са
получавани сигнали, касаещи поставени на тротоара циментови блокове на ул. „***“
№ 60, район „Северен“, гр. Пловдив.
Районният съд, за да постанови решението, излага
основни съображения, че съгласно чл. 49 ЗЗД - този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. По силата на посочената
разпоредба отговорност носи възложителят на работата, а не прекият причинител,
като отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна
предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие
неправомерно поведение, при това според съдебната практика не е необходимо
персоналният причинител да е известен. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 8,
ал.3 от Закона за пътищата, регламентираща собствеността върху общинските пътища, като
за титуляр на правото на собственост върху същите е определена общината. Цитирал е и чл. 31
от Закона за пътищата, съгласно който - изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища,
включително и на тротоарите се осъществяват от общините. Посочил е, че съгл. чл.
167, ал.1 от Закона за движението по пътищата - лицата, стопанисващи пътя, са длъжни да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Позовал се е и на чл.3, ал. 3 от
Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата,
съгласно който - поддържането на
подземните съоръжения, на тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, на осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организира от
съответната община.
Районният съд е аргументирал също, че наличието на
неравности по тротоарната настилка – бетонни блокчета създава опасност за
движещите се по него пешеходци, които са участници в движението по смисъла на §
6, т. 28 ДРЗДвП, поради което съставлява неизправност
на пътя, отстраняването на която е вменено в задължение на общината като
собственик на пътя по силата на закона. Същото обаче, не е било изпълнено към
09.03.2019 г. Общината, като юридическо лице, осъществява правни
действия/бездействия чрез натоварени от нея лица, както и отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара на ул. „***“ № 60 в годно състояние и от това тяхно бездействие
са настъпили вреди в правната сфера на ищцата. Затова и вината на натоварените
от общината лица е предположена /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ и са налице предпоставките
за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя -
Община Пловдив, за обезщетяване на вредите. Мотивирано е в решението, че
ответната община, която не е отрекла, че
ул. „***“ в гр. Пловдив е общинска собственост и се стопанисвана от нея,
носи задължението да поддържа пътя, в това число тротоарите и другите зони за
движение на пешеходци в изправно състояние, така че същите да могат да бъдат
ползвани по предназначение. В разглеждания случай е установена несигнализирана
неравност по процесния тротоар – необезопасено
бетонно блокче. Формиран е извод за противоправното
поведение /бездействие/ на делинквента - собственик
на пътя, за неположената дължима грижа за поддържането му в изправно състояние,
като е без значение кой е поставил тези
бетонни блокчета на тротоара, доколкото ответната община има задължение да
поддържа тротоара в изправно състояние, да сигнализира препятствия по него и да
ги отстранява в кратки срокове. Няма значение, че не са били подавани сигнали
от граждани, касаещи процесното бетонно блокче и тези в съседство с него, но
липсата на подадени сигнали не освобождава общината от задължението й да
проверява изрядността на общинските пътища. От
събраните писмени
и гласни доказателства се е
установило, че на посочената в исковата молба дата ищецът се е спънал в
бетонното блокче, вследствие на което са и причинени гореописаните телесни
повреди в причинно следствена връзка с падането, а именно- контузия на дясната
коленна става. Районният съд е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД,
затова, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Аргументирал е, че при определяне размера на неимуществените вреди
се вземат предвид всички
обстоятелства, които ги обуславят, като: характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. Цитирал е Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. В тази насока е преценил
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и
медицинската прогноза за неговото развитие, като е отчел в този смисъл Решение №
69/18.03.2014 г. по гр.д.№ 4686/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези
указания, Районният
съд е констатирал, че ищецът е преживял болки и
страдания с малко по - висок интензитет в първите часове и дни след инцидента, но същите са отшумели в
кратък период, като към настоящия момент ищецът е напълно възстановен. Определил
е обезщетение в размер на 800 лв., като е отхвърлил иска за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 5 000 лв.
С
въззивната жалба на С.Ж.П. се възразява срещу направените правни изводи в
обжалваната част на атакуваното решение
и намира същото за неправилно.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че Районният съд е
изложил кратки мотиви досежно размера на присъденото
обезщетение и не е обсъдил подробно свидетелските показания, по-конкретно на Р.
П. и на Ц. Г., които обстойно са описали неговите негативни преживявания. Счита, че определеният размер от 800 лв. е
занижен и не съответства на установения с чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливост. На следващо място, прави оплакване, че му е станало известно, че
при друг идентичен случай с подобни травматични увреждания, съдът е присъдил висок
размер на обезщетение от 4 200 лв. в сравнение с неговия, който е само от 800 лв. Позовава се по- конкретно на
Решение № 2300/07.04.2017г., постановено по гр.д.№ 12467/2015г. на Софийски
градски съд, ГО, 1-21 състав.
Въззивната инстанция намира възраженията за неоснователни. От приложените писмени
доказателства- медицински документи и от приетото заключения на СМЕ, изготвено
от в.л. д-р Ш., а също така и от разпита
на свидетелите, е наложен правилен извод от Районния съд относно
инцидента с ищеца на дата на 09.03.2019г., случил се на
общински тротоар, при който е получил травматично увреждане – оток на коляното.
Затова и ответната Община като юридическо лице, а не район „Северен“, следва да
бъде ангажирана като отговорна. Правилни са изводите, че е неотносимо
към казуса обстоятелството, че досега не са били постъпвали сигнали от други
граждани за процесното бетоново блокче. Ирелевантен е
фактът, че не е известно кой го е
поставил, след като, така или иначе, Община – Пловдив е длъжна да полага необходимите
грижи за собствеността си. Относно размера
на обезщетението, Районният съд за конкретния случай предвид нормата на чл.52
от ЗЗД, е отчел характера, степента и вида на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите
му за възстановяване и адаптация.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Взимат се
предвид не само болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не
само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо
- емоционален статус на пострадалия. В тази връзка са кредитирани показанията
на св. Р. П.и св. Ц. Г., вкл. след съобразяване на чл. 172 ГПК, предвид
непосредствеността им, естеството на травмата и житейски обяснимите психически
и емоционални последици от подобна ситуация. Вещото лице е изразило в експертизата компетентно
мнение, че липсва основание за настъпване на усложнения, а оздравителният
процес е две седмици, като е възможно пациентът да е куцал леко и след
това. В заключението, неоспорено от
страните, експертът посочва, че травмата на дясното коляно не е оказала
съществено влияние върху общото здравословно състояние и това се установява от
обследваните медицински документи, приложени по делото.
По
отношение на довода на жалбоподателя, че при друг един и същи случай, съдът е
постановил един доста по-висок размер обезщетение, в сравнение с процесния, следва да се отбележи, че видно от цитираното
решение на СГС визираният казус е с друга фактическа обстановка, независимо от
сходните травматични увреждания, и са били събрани доказателства по делото,
които са довели и до различни правни изводи, тоест случаите не са идентични.
Решението
в обжалваната му част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. В
останалата част е влязло в сила поради необжалване.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата 150 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваемост.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280
ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз.
гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 4721/10.12.2019г.
по гр.д.№ 6544/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив, V гр.с., в частта,
с която е отхвърлен предявеният от С.Ж.П., ЕГН- **********,***, чрез адв. С.Н.,***,
ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, иск за разликата над присъдените 800 лв.
до
пълния предявен размер от 5 000 лв.
- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, вследствие на инцидент, настъпил на 09.03.2019 г. около
14.00 часа на ул. „***“ в кв. К., Пловдив, а именно: падане вследствие намиращ
се на тротоара циментов блок с размери около 40 см. дължина, около 10 см.
височина и дебелина 10 см., боядисан в жълто,
който инцидент е в причинно – следствена връзка с бездействието на
ответната община, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и е осъден да заплати и
сумата от 168 лв. - разноски по съразмерност.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда С.Ж.П., ЕГН- **********,***,
да заплати на Община –Пловдив, сумата 150
лв. за направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№
287/2020г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове :