Присъда по дело №2193/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20184430202193
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ ................                                година 2019                         град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН съд

на единадесети февруари

четиринадесети наказателен състав

година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

 

Секретар:  МАРИЯНА КОЛЕВА

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА

НЧХД № 2193  по описа за 2018 година

И на основание данните по делото и закона

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Н.В. - роден на *** ***, обл. Плевен, *, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на проведена пресконференция на 21.06.2018 година в централата на БТА в гр. Плевен разпространил спрямо Х.Г.Г. следните позорни обстоятелства: „Гръмна такава новина, абсолютно невярна за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в **” и „журналистът Г., който не е журналист”, като деянието е извършено публично от представител на обществеността – *на гр. ** – престъпление по чл.148 ал.1 т.4 и т.1 от НК вр. чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х.Г.Г. против Д.Н.В. граждански иск с правно основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 21.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.І от НПК тъжителя Х.Г.Г. да заплати на Д.Н.В. сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Плевенски Окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда №16 от 11.02.2019г., постановена по НЧХД № 2193/2018 година по описа на РС-Плевен.

 

Внесена е тъжба от Х.Г.Г. с ЕГН ********** *** Д.Н.В. с ЕГН ********** *** това, че на проведена пресконференция на 21.06.2018 година в централата на БТА в гр. Плевен разпространил спрямо Х.Г.Г. следните позорни обстоятелства: „Гръмна такава новина, абсолютно невярна за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в **” и „журналистът Г., който не е журналист”, като деянието е извършено публично от представител на обществеността – *на гр. ** – престъпление по чл.148 ал.1 т.4 и т.1 от НК вр. чл.147 ал.1 от НК.

До откриване на съдебното следствие е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД от Х.Г.Г. с ЕГН ********** *** Д.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди) лева., представляваща   обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2018 година до окончателното изплащане на сумата.   

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереник – адвокат М.К. ***. Подържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия В. обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал.1, т. 4 и т. 1във вр. чл. 147 ал.І НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда и наложи наказание в границите, предвидени от закона. Моли да бъде уважен  предявеният граждански иск за сумата от 20 000,00 лева.

Подсъдимият В. не се явява в съдебно заседание. Представлява се от защитника си – адв. К. В. от ПлАК, който взема становище, че така повдигнатото по реда на частното производство обвинение против подзащитния му е недоказано. Моли съда да постанови присъда, с която да признае В. за невиновен в извършване на горното престъпление и  да отхвърли изцяло така предявеният граждански иск като неоснователен. 

 СЪДЪТ, като прецени събраните  по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

         Подсъдимият Д.Н.В. е роден на *** ***, обл. Плевен, *, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

          Към инкриминирания период 21.06.2018 година подсъдимият Д.Н.В. заемал длъжността – *на Община – **, а тъжителят Х.Г.Г. осъществявал журналистическа дейност, произтичаща от Договор за услуги, сключен на 01.04.2018 година в гр. Варна, за срок от  шест месеца. По силата на цитирания договор, тъжителят Х.Г.Г. в качеството си на представляващ „***“ЕООД-гр. ** (изпълнител по договора) приел да извършва срещу възнаграждение следните услуги: 1.) Да изготвя от името и за сметка на възложителя – Сдружение „***“ –гр. Варна, представлявано от ***две видео разследвания/предавания месечно по теми, които сам предлага и/или предложени му от възложителя след обсъждане на темите и сценариите между двете страни и 2.) Да представя авторските права за излъчване и разпространение онлайн на готовите видеоматериали и текстове на възложителя. На 02.04.2018 година по телевизия BTV било излъчено предаването „***“, в което тъжителят Г. като гост споделил пред водещия, пред публиката на шоуто и пред зрителите на телевизията за свои журналистически разследвания, като изложил твърдения, че *- Д.В. прокарва абсурдни проекти, както и че част от парите изчезват, което се установявало от направените разкрития. По повод така направеното от тъжителя изявление, на 18.06.2018 година подсъдимият Д.Н.В. депозирал пред Софийски районен съд тъжба против Х.Г.Г. за престъпление по чл. 182, ал. ІІ вр. с ал. І, т.2, предл. ІІ-ро вр. с чл. 147, ал. І от НК. Междувременно на 10.05.2018 година на тъжителя Г. бил нанесен побой пред дома му в гр. **, поради което същият посетил ЦСМП-гр. **, където му били направени съответните медицински изследвания и извършен преглед. Резултатите от последните, обсъдени в заключението по назначената и изготвена в хода на проведеното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза сочат, че на тъжителя е била причинена контузия в областта на корема, с изразена болезненост в областта на коремната стена и зачервяване на кожата в дясното подбедрие. Увредата била с травматичен характер и е възможно да е била получена по начина, по което било съобщено, а именно – удар с ръка или ритане. За случая тъжителят Г. сигнализирал Началника на РУП-гр. ** посредством Жалба рег. № 374000-2306/11.05.2018 година. Случаят бил огласен от медиите чрез редица публикации. На 12.05.2018 година на интернет страницата на ***била публикувана статия, озаглавена: „“***“ поиска българската държава да осигури охрана на заплашваните журналисти“. В същата било отразено, че Г. е бил пребит пред дома си и че същият свързва атаката с работата си, тъй като вече бил заплашван заради публикациите си за корупция сред ръководството на града. На 18.05.2018 година на страницата на СБЖ било публикувано интервю със заглавие: „Х.Г.: Опасно ли е да се занимаваш с независима журналистика в България“, в която посегателството над личността на Г. било обвързано с името на *на Община-** – подсъдимият Д.В.. По повод депозирания сигнал пред Началника на РУП-** с вх. №485/2018г. била образувана преписка с вх. №485/2018г. по описа на РП-**, по която с Постановление от 29.05.2018 година по Преписка №485/2018г. на РП-** бил постановен отказ за образуване на наказателното производство и преписката била прекратена.

По повод разпространените чрез медиите твърдения, че спрямо журналиста Х.Г. (тъжител в настоящото производство) е извършено посегателство пред дома му и че същото е провокирано от негови разкрития за корупция в Община – **, подсъдимият Д.В. в качеството си на *на Община – ** на проведена в присъствието на представители на различни медии и излъчена по БТА на 20.06.2018 година пресконференция изразил свои лични, субективни оценки, съдържащи се в следната част от изложението: „Ще дам още един пример за фалшива новина. Пак казвам, аз се ограничавам на територията на Община **. Малко по-рано, както знаете, гръмна друга такава новина, абсолютно невярна, за това че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в ** и веднага разбира се той свързва, официално свързва това 100% цитирам го - „100% свързва това с разследването които е правил за общинската власт в **“. Това е негово изявление. Аз също съм снимал изявлението, ето. Тази новина също беше подета и беше коментирана и от централни медии, и навсякъде. В това съобщение което уточнявам, че единствено и само излиза от разследващия журналист Г., никой друг не го е потвърдил, само го е препостнал и го е ползвал. Тук отварям една скоба и понеже пак казах съм по-възрастен и консервативен, аз лично продължавам да смятам, че един човек за да се нарича журналист трябва да завърши съответното образование и да придобие съответната професия. Това е във вашата част. Аз лично не съм съгласен всеки който има фейсбук страница  или има профил във фейсбук, или в интернет да се нарича журналист. За мен журналистиката е професия, все още, надявам се. Така че журналистът Г., който не е журналист, защото той не е учил за журналист и няма съответната подготовка, взети изпити и придобита професия, та журналистът Г. сам казва, че е бил нападнат и бит и свърза това с публикации за Община ** и за нейното ръководство. Не коментирам неговите публикации, но не беше показано нито един документ или поне конкретен случай, който да води към това, че случката с него е в резултат на неговите публикации. Няма такива факти. Освен това никой, тука вече си позволявам да отправя молба към вас и към вашите колеги когато се препоства или се взима такава новина от някъде е хубаво да се проверява поне от още един източник. До този момент никой не провери събитието което се е случило, как е отразено в спешната помощ, където битият журналист е ходил и как това събитие е отразено в РПУ-то, където той също се е обадил. Никой не го провери това и за това аз изразявам дълбоко съмнение, че господин Г. е бил нападнат и бит и гарантирам, че даже и да е имало нещо такова, това не е свързано по никакъв начин с ръководството на Общината и с публикациите които той прави за нас“.

          Определени фрамгменти от цитираното по-горе изявление на подсъдимия, а именно изразите: „Гръмна такава новина, абсолютно невярна за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в **” и „журналистът Г., който не е журналист” били възприети като клеветнически от тъжителя и разгласяването им довело до засягане на неговия авторитет и е изпитвал силен страх от последваща негативна оценка на обществото за него като личност и журналист.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на ангажираните в хода на производството доказателства. Съдът обсъди ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Д.Д., В.Н.М., *Н.Н. и Р. *И., като намери, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие, като логични, последователни и взаимно допълващи се. Свидетелите Н. и И. в качеството си на полицейски служители към РУП-** посетили адреса на тъжителя в гр. ** по повод постъпил сигнал за нападение. Двамата твърдят, че в тяхно присъствие Г. споделил, че е бил нападнат в гръб от непознато лице/лица. Техните показания изцяло кореспондират с приобщената към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК Преписка №485/2018г. по описа на РС-**. Видно от постановеното по същата Постановление от 29.05.2018 година е че в хода на проверката е установено, че на тъжителя Г. на 10.05.2018 година неустановени лица са нанесли лека телесна повреда, което престъпление се преследва по тъжба на пострадалия, респ. е постановен отказ да се образува наказателно производство и преписка №485/2018г. на РП-** е прекратена. Този факт се установява и от заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по назначената и изготвена в хода на проведеното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и неоспорено от страните, съобразено с относимата медицинска документация и съответните медицински стандарти. От същото се установява, че на тъжителя Г. на 10.05.2018г. е била причинена контузия в областта на корема, с изразена болезненост в областта на коремната стена и зачервяване на кожата в дясното подбедрие. Увредата била с травматичен характер и е възможно да е била получена по начина, по което било съобщено, а именно – удар с ръка или ритане.

Свидетелката М.Д.Д. излага пред съда свои преки и непосредствени впечатления, съгласно които Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) разгледала казуса с побоя, нанесен на Х.Г.Г.. Посочва, че в постъпилия от Г. сигнал авторът му сочел, че посегателството над него е свързано с работата му. Твърди, че тъжителят е споделял с нея, че заради свои материали е в конфликт с определени общински съветници и техните семейства и *на Община **. В съответствие с показанията на тази свидетелка са и приобщените към доказателствения материал по делото на осн. чл. 283 от НПК – заверено копие от грамота на СБЖ, статия от 18.05.2018 г. от сайта на Съюза на  българските журналисти и статия от 12.05.2018 г. в сайта на *. От показанията на свидетелката В.Н. *се изяснява, че след излъчване на пресконференцията на *на Община – ** от 20.06.2018 година, тъжителят Г. бил ядосан и възмутен.

          Съдът обсъди и заключението на вещото лице психолог Ч.М. по назначената и изготвена в хода на проведеното съдебно следствие съдебно – психологическа експертиза, като съобрази, че същото се базира на направено психологическо изследване на тъжителя Г. и използване на необходимата тестова методика, след което намери, че следва да бъде кредитирано с доверие като обективно и неоспорено от страните.  Съгласно даденото заключение Г. е възприел като клеветнически описаните в тъжбата изрази, чието разгласяване е довело до засягане на неговия авторитет и е изпитвал страх от последваща негативна оценка на обществото за него като личност и журналист. Посочено е че описаните в тъжбата изрази са повлияли негативно самооценката на Г., вследствие на което чувството му за чест и човешко достойнство е било засегнато в значителна степен и че това е провокирало емоционална и поведенческа промяна в личността на освидетелствувания и довело до стресови реакции. Вещото лице е категорично, че генерирането на адаптивни решения за справяне от Г. е постигнало разрешение на кризисните ситуации и не е последвало състояние на психическа дезорганизация в смисъл на психично разстройство вкл. депресивно, тревожно-депресивно или друго от тревожния регистър. При проведеното в съдебно заседание на 22.11.2018 година изслушване, вещото лице психолог Ч. *пояснява, че заключението отразява личното, субективно възприятие на Г. на инкриминираните изрази, а не на други лица, които биха ги подминали като нещо незначително.

От възпроизведения в съдебно заседание на 22.11.2018 година комапакт диск, предоставен от БТА от началото до 7:28 минута, съдържащ запис на пресконференцията на Д.Н.В., проведена и излъчена на 20.06.2018 година се установява, че инкриминираните изрази са част от следното изложение: „Уважаеми представители на медиите, благодаря ви, че за пореден път, че се озовахте на поканата за срещата. Както винаги ще се спра на важните неща за Общината и след това ще имате възможност да зададете всички въпроси които ви интересуват, на които ще се постараем да отговорим. Налага се да започна моето изложение малко по-различно от друг път, тъй като след нашата среща миналия път, която беше на двадесет и втори май, когато бяхме отново тука, една седмица по-късно, поне в нашата Община гръмна новината, че *ви лъже в частта когато казва, че нямаме загубени спорове с КЗК и със съдебните органи по отношение на процедурите. Както казах, новината гръмна точно една седмица по-късно и като доказателство за това, че съм ви излъгал се цитираше едно определение, макар че в новината се каза решение на ВАС, то по същество не е решение, а е определение, което определение аз съм си направил труда да снимам няколко копия и ще ви го оставя да го видите, но държа да го коментирам. Първо, това не е решение на ВАС, а е определение и ако някой чисто юридически не е подготвен си е негов проблем. Второ, това определение на ВАС излиза точно една седмица след нашата среща и няма как аз да съм знаел какво ще реши ВАС. И трето, и най-важното – Община ** не е страна по това определение на ВАС. Страна по това определение е една частна фирма, която жали определение на КЗК. Това е спор между частна фирма и КЗК. Единственото което е вярно във всичкото това което се публикува е, че става въпрос за процедурата за топъл обяд, която ние коректно ви казахме, че се обжалва на миналата пресконференция. От тук насетне, всичко друго което излезна като новина в кавички чисто и просто не е вярно. Вижда се, че спорът е между частната фирма и определението на КЗК, вижда се че това не е решение, вижда се че няма никакви осъдителни постановки. Връща се решението за разглеждане отново в КЗК. Община ** не е страна по спора и разбира се няма как, както беше казано в  новината - Община ** ще плаща с парите на данъкоплатците за некадърно управление, което пък е абсурдна ситуация. Както виждате, навлизам малко във вашата сфера на фалшивите новини, макар че аз не съм съгласен, понеже съм  малко по-възрастен и съм консервативен да казваме на лъжите, па макар и в медията фалшиви новини. Когато една лъжа е лъжа, даже и в медията тя чисто и просто е лъжа. Сега много така започнахме да казваме фалшива новина, както навремето бавно и продължително на кражбата започнахме да казваме присвояване. Много удобно изглежда. Аз не съм съгласен и затова казвам, че така наречените фалшиви новини са лъжи и щом една лъжа е лъжа, чисто и просто трябва да си казваме, че в нея няма истина. Ще дам още един пример за фалшива новина. Пак казвам, аз се ограничавам на територията на Община **. Малко по-рано, както знаете, гръмна друга такава новина, абсолютно невярна, за това че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в ** и веднага разбира се той свързва, официално свързва това 100% цитирам го - „100% свързва това с разследването които е правил за общинската власт в **“. Това е негово изявление. Аз също съм снимал изявлението, ето. Тази новина също беше подета и беше коментирана и от централни медии, и навсякъде. В това съобщение което уточнявам, че единствено и само излиза от разследващия журналист Г., никой друг не го е потвърдил, само го е препостнал и го е ползвал. Тук отварям една скоба и понеже пак казах съм по-възрастен и консервативен, аз лично продължавам да смятам, че един човек за да се нарича журналист трябва да завърши съответното образование и да придобие съответната професия. Това е във вашата част. Аз лично не съм съгласен всеки който има фейсбук страница  или има профил във фейсбук, или в интернет да се нарича журналист. За мен журналистиката е професия, все още, надявам се. Така че журналистът Г., който не е журналист, защото той не е учил за журналист и няма съответната подготовка, взети изпити и придобита професия, та журналистът Г. сам казва, че е бил нападнат и бит и свърза това с публикации за Община ** и за нейното ръководство. Не коментирам неговите публикации, но не беше показано нито един документ или поне конкретен случай, който да води към това, че случката с него е в резултат на неговите публикации. Няма такива факти. Освен това никой, тука вече си позволявам да отправя молба към вас и към вашите колеги когато се препоства или се взима такава новина от някъде е хубаво да се проверява поне от още един източник. До този момент никой не провери събитието което се е случило, как е отразено в спешната помощ, където битият журналист е ходил и как това събитие е отразено в РПУ-то, където той също се е обадил. Никой не го провери това и за това аз изразявам дълбоко съмнение, че господин Г. е бил нападнат и бит и гарантирам, че даже и да е имало нещо такова, това не е свързано по никакъв начин с ръководството на Общината и с публикациите които той прави за нас. За неговите коментари за ръководството и за това как управляваме ние разбира се ще се видим в съответните институции, визирам съда и съдът ще каже кой е прав и дали това, което той изнася е истина. Аз твърдя, че това което той изнася не е истина и се надявам да го докажа в съда.

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената съвкупност по делото, а именно: НПК справка от 19.10.2018 г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 101 състав и писмо изх. № РД-26-83/13.11.2018 година на БТА ведно с компактдиск, справка за съдимост № 4028/28.11.2018 година, издадена от БС при РС – Плевен; справка вх. № 31452/07.12.2018 година на ВКС, наказателна колегия ведно с определение № 136/31.10.2018 година, постановено по ЧНД № 1048/2018 г. по описа на ВКС; справка от 19.12.2018 година на Софийски районен съд по НЧХД № 18732/2018 година; протокол за избор на съдия-докладчик от 07.11.2018 година; писмо до Председателя на РС - София по НЧХД № 18732/2018 година вх. № 1076033/02.11.2018 година; протокол за избор на съдия-докладчик от 20.06.2018 година; заверено копие от тъжба от Д.Н.В. против Х.Г.Г. по която е образувано НЧХД № 10260/2018 по описа на РС – София.

          Непосредствен обект на престъплението клевета са отношенията свързани с доброто име на човека и положителната оценка на неговата личност в обществото. Изпълнителното деяние може да бъде реализирано в две форми: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. В конкретния случай се въвеждат твърдения за квалифицирания състав на първата алтернатива на изпълнителното деяние на престъплението при квалифициращите признаци - от длъжностно лице и публично осъществена. По смисъла на закона позорно обстоятелство е онова фактическо твърдение, относно поведение или отрицателни качества на пострадалото лице, което накърнява доброто му име и е укоримо от гледна точка на обществения морал.

Обвинението повдигнато с тъжбата касае разгласяването на следните изрази: „Гръмна такава новина, абсолютно невярна за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в **” и „журналистът Г., който не е журналист”, възприети като позорни от тъжителя Г.. От анализа на доказателствения материал по делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че инкриминираните изрази са извадени от контекста на направеното от подсъдимия изложение на проведена на 20.06.2018 година пресконференция, от което ясно личи, че В. е изразил съмнение, че тъжителя Г. е бил нападнат и бит и изложил твърдение, основано на личната му увереност, че даже и да е имало нещо такова, това не е свързано по никакъв начин с ръководството на Общината и с публикациите които той прави …“, както и че е споделил своето лично разбиране за журналистическата професия. Относно последното подсъдимият разяснява, че тъй като е по-възрастен и консервативен, лично продължава да счита, че един човек за да се нарича журналист трябва да завърши съответното образование и да придобие съответната професия. Изразява личното си несъгласие всеки, който има фейсбук страница  или има профил във фейсбук, или в интернет да се нарича журналист и в този смисъл посочва, че „журналистът Г., който не е журналист, защото той не е учил за журналист и няма съответната подготовка, взети изпити и придобита професия…“. 

В съдебната практика и в правната доктрина, принципно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време място – явления от миналото и настоящето. Тези факти трябва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективната психическа дейност на автора. Подсъдимият е формирал собствената си субективна оценка на минали събития, твърдения, информация за определени факти, свързани с тъжителя Г., намерили словесен израз в проведената и излъчена на 20.06.2018 година пресконференция пред БТА. Оценката му не подлежи на проверка и доказване, а съдържанието и зависи от съзнанието на нейния автор. В процесното изявление на проведената и излъчена пресконференция, подсъдимият В. е обективирал своята позиция и мнение като длъжностно лице – *на Община – **. Начинът му на мислене не може да се криминализира, ( Р № 80/1998г., II н.о. ВКС.). В постоянната си практика Европейския съд прави разграничение между факти и мнения, които съдържат преценка, защото съществуването на фактите може да бъде доказано, докато верността на мненията, съдържащи преценка не подлежи на доказване. В тази насока практиката на ВКС (Р № 80/1998г.- IIн.о.) е категорична, че изрази, съдържащи съждения и оценки, обективно не могат да бъдат квалифицирани като клеветнически, защото те са израз на субективна мисловна дейност.За да е налице фактическия състав на престъплението „клевета“ е необходимо деецът да съзнава обществено-опасните последици и да цели настъпването на вредоносния резултат, в случая да повлияе отрицателно на обществената оценка на тъжителя, която той получава в обществото, в което живее и работи. Съгласно последователната практика на ВКС, когато деецът изнася факти обективно основани на неговата увереност за истинност, умисъл за клевета няма. (в този смисъл Р № 411/07.02.2012г. на ВКС по н. д. №1982/2011г. на ІІІ н. о.). Умисъл не е налице и когато деецът изказва съждения, лична оценка и мнение за определени факти. Дори да се приеме, че инкриминираните изрази са клеветнически по своя характер, то повдигнатото против В. обвинение е несъставомерно и поради обстоятелството, че деянието не е осъществено на сочената в тъжбата дата 21.06.2018 година. Датата на извършване на деянието е обстоятелство,  индивидуализиращо престъплението, за което се търси наказателна отговорност. В тъжбата, послужила за образуване на настоящото наказателно частен характер дело се твърди, че престъплението е реализирано на 21.06.2018 година и именно това е очертаната времева рамка на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес. Поради изложеното дори да се приеме, че на проведената и излъчена на 20.06.2018 година подсъдимият е изрекъл изразите, визирани в тъжбата, респ. последните да са с клеветнически характер, то В. не може да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.4 и т.1 от НК вр. чл.147 ал.1 от НК на друга дата, а именно на 21.06.2018 година.

При тази установеност на фактите и по изложените правни и фактически съображения, съдът намира, че подсъдимият Д.Н.В. не е осъществил елементите на престъплението по чл.148 ал.1 т.4 и т.1 от НК вр. чл.147 ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с внесената в РС-Плевен тъжба от Х.Г.Г..   

С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия Д.Н. *** с ЕГН ********** за невиновен в това, че на проведена пресконференция на 21.06.2018 година в централата на БТА в гр. Плевен разпространил спрямо Х.Г.Г. следните позорни обстоятелства: „Гръмна такава новина, абсолютно невярна за това, че разследващият журналист Х.Г. е бил нападнат и бит пред дома си в **” и „журналистът Г., който не е журналист”, като деянието е извършено публично от представител на обществеността – *на гр. ** – престъпление по чл.148 ал.1 т.4 и т.1 от НК вр. чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.

Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства не се доказа авторството на деянието, неговия противоправен характер, вината на подсъдимия и настъпилите за тъжителя неимуществени вреди, които да са следствие на пряка причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимия, то предявения граждански иск за обезщетяване на неимуществените вреди на Х.Г.Г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради изложеното съдът отхвърли като неоснователен предявения от Х.Г.Г. против Д.Н.В. граждански иск с правно основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 21.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

При този изход на делото е на основание на основание чл.190, ал.І от НПК съдът осъди тъжителя Х.Г.Г. да заплати на Д.Н.В. сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

При тези доводи, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: