Р Е Ш Е Н И Е
№ 782
19.06.2019 г., гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
Б., в публично заседание на 31.05.2019 г.,
XXІІ наказателен
състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
и секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 1838 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба (озаглавена
„Заявление“), подадена от Г.С.Д., ЕГН ********** ***.
Жалбата е подадена против Наказателно
постановление №НП-595/26.03.2019 г., издадено от заместник-кмета на Община Б..
С това
Наказателно постановление (НП) на основание чл.53,
ал.1 във връзка с чл.27 ЗАНН, чл.189, ал.12 и чл.188 във връзка с чл.183, ал.2,
т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от същия закон на
жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 20.00
лева.
С
жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че изнесените в него
причини не са верни и не отговарят на действителността. В хода по същество се
посочва, че жалбоподателят е спрял на пътното платно от страна, в която
посочения в НП е бил с гръб, т.е. бил е невидим за него. Посочи се също така,
че движението по пътя било двупосочно и Г.Д. спрял в лявата страна по посока на
своето движение. Посочи се и че не може да бъде наказан заради знак, който не е
виждал. Посочва се, че този знак е валиден за автомобилите, които се движат в
посока срещу жалбоподателя, а не за него.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява представител и не
се предоставя становище по подадената жалба.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП
е връчено лично на жалбоподателя на 22.04.2019 г., видно от приложеното
известие за доставяне (л.4 от делото), а жалбата е постъпила при административнонаказващия
орган на 23.04.2019 г. с рег.№94-01-13916/23.04.2019 г. Ето защо съдът намира,
че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3
и ал.4 НПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.03.2019 г. жалбоподателят търсел място за паркиране
на булевард „М.Л.“ в гр.Б. поради лична заетост наоколо. Управлявал собствения
си лек автомобил марка „Opel” с рег.№ *******, цвят бордо. Независимо, че движението
по булеварда било двупосочно, той намерил място и паркирал в лявата страна по
посока на движението си. От същата страна, но видим за водачите, които се
движат в платното, в което Д. паркирал, бил разположен знак В28 („Забранено е паркирането“).
Около 10:30 часа и след установяване на описаното
паркиране, автомобилът бил репатриран на наказателния паркинг към общината. Там
по това време работела Е.А.П. (главен специалист в дирекция УКОРС към Община Б.).
При пристигане на жалбоподателя на наказателния паркинг и след запознаването на
Д. с обстоятелствата, поради които автомобила му е бил репатриран, П. му
предоставила за попълване декларация (л.7 от делото). В тази декларация Г.Д.
посочил, че на 21.03.2019 г. управлявал процесния лек автомобил и го паркирал
на булевард „М.Л.“. Между П. и Д. започнал спор, в който той настоявал, че е
паркирал правилно, след което поискал да му бъде съставен акт.
В резултат на посоченото, на място и в тримесечния
давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН св.Е.П. съставил
против жалбоподателя Акт бланков №0091050/21.03.2019 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН) със свидетел Ж.Д.Х. *** цифров вид вмененото
на жалбоподателя нарушение е по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, а в словесен – за това,
че на същата дата на посочения в предходния абзац адрес паркирал процесния лек
автомобил в зоната на действие на пътен знак В28, с което действие е пречка за
движението на останалите МПС. При получаване срещу подпис на препис
жалбоподателя не е посочил възражения. След съставяне на АУАН жалбоподателят Д.
поискал да плати в момента глоба под формата на фиш.
В предоставения
тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН е депозирал възражения по съставения му
АУАН, озаглавени „Жалба до Кмета на Община Б. и до главния прокурор на Окръжна
прокуратура – Б.“.
На 26.04.2019 г., в рамките на инструктивния едномесечен
срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал
процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било
връчено на жалбоподателя на 22.04.2019 г. Конкретно посоченото нарушение,
вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен,
така и в цифров вид.
На 23.04.2019 г. и в рамките на преклузивния срок по
чл.59, ал.2 ЗАНН била подадена процесната жалба.
Съдът не установи процесуални нарушения при съставяне на
НП и АУАН, както и такива от материалноправно естество, които да обуславят
отменително решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят
това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
Съгласно чл.94, ал.3, изр.1 , за престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В
настоящия случай не се спори и дори се твърди от жалбоподателя, че е спрял не вдясно
на платното за движение, а вляво. Не се спори, че пътя на мястото на
извършеното нарушение е с двупосочно движение. Съгласно чл.94, ал.4 ЗДвП на път
с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на
движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
Очевидно настоящия случай не е такъв е паркирайки вляво, жалбоподателят Г.Д. е
извършил нарушение.
Съгласно чл.40, ал.1, изр.1 ППЗДвП пътните знаци се
поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да
бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в
движението. Според чл.41, ал.1, т.1 ППЗДвП пътният знак, поставен отдясно, е
валиден за цялата широчина на частта от платното за движение, предназначена за
движение в съответната посока. Очевидно е, че няма как жалбоподателят да
забележи поставения пътен знак В28, след като е паркирал вляво по посока на
своето движение на двупосочен път и след като поради тази причина пътния знак е
бил валиден за движещите се насреща МПС. При това положение и предвид мястото,
на което е било паркирано, МПС на жалбоподателя е създавало пречка за
движението на останалите МПС. При посоченото дотук настоящия състав намира
вмененото на жалбоподателя деяние за съставомерно.
Съгласно чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП наказва се с глоба от 20 лв. водач,
който е паркирал неправилно. С други думи наложената с процесното НП санкция е с
фиксиран в закона размер, поради което и не съществуват правни възможности за
намаляването му.
Мотивиран от посоченото дотук съдът намира, че следва да потвърди изцяло
издаденото НП.
Предвид
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Б.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-595/26.03.2019 г., издадено
от заместник кмета на Община Б.,
с което на
основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.27 ЗАНН, чл.189,
ал.12 и чл.188 във връзка с чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата
за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
на Г.С.Д.,
ЕГН ********** ***
е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер на 20.00 лева.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС
[1] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд