Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 955 по описа за 2015 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на И.П.К. се твърди,
че на 27.03.2015 г., около 18,30 часа, на път PAZ33209, в района между гр. В. и с. *******
неправоспособният водач на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ******* – Л.В.С.
е причинил ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „Мазда Примаси”
с рег. № *******, от което пострадал ищецът. От удара ищецът получил хемоперитонеум, травматично раЗ.ъсване на слеЗ.ата /далака/,
което наложило оперативното му премахване, шоково състояние, наложило спешно
кръвопреливане, кръвонасядане по предната коремна
стена. Тези увреди причинили на ищеца
силни и продължителни болки, лесна уморяемост,
намалена резистентност спрямо инфекции, които
протичат по-тежко и са по-чести. Изложени са твърдения, че след премахване на
далака за ищеца се наложило да спазва сгрог
хигиенно-диетичен режим, както и го задължавало да прави периодични хематологични изследвания. Преживеният стрес от
катастрофата станал причина за множество негативни емоции, силно главоболие,
проблеми със съня и страх от моторни превозни средства.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Астра”, да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
като в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
По делото като трето лице на страната
на ответника е конституиран Л.В.С., редовно уведомен не е изразил становище по
иска.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
В..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Вълчева.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 299/28.03.2015
г., съставен от ОД на МВР – Пазарджик – РУ – гр. Септември, от който се
установява, че на 27.03.2015, около 18,30 часа на PAZ33209, в района между гр. В. и с. ******* се е
осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ******* – Л.В.С.,
неправаспособен, и лек автомобил „Мазда Премаси” с рег. № *******, управляван от И.П.К., от което
пострадал се явява И.К. със средна телесна повреда.
По делото е представена присъда 100/10.05.2016 г. на РС – Пазарджик, постановена по нохд дело 2150/2015 г., влязла в сила на 26.05.2015 г. От
съдържанието на присъдата се установява, че Л.В.С. е признат за виновен в това,
че на 27.03.2015, на четвъртокласен път PAZ-3209, в района между с. В. и с. *******, при управление
на МПС „Опел Астра” с рег. № ******* е нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 20 ал.2, чл. 116 и чл. 150 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на И.П.К. тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично
раЗ.ъсване на слеЗ.ата, довело до значително кървене /700 – 800 мл кръв/
в коремната кухина, наложило оперативното й премахване като деянието е
извършено от лице, без да има необходимата правоспособност и деецът е избягал
от местопроизшествието.
По делото е изслушана съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.Н.. В заключението
на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то И.П.К. е
получил тежка коремна травма, изразяваща се в „кръвонасядане
на меките тъкани на предна коремна стена, раЗ.ъсване на капсулата и паренхимът
на слеЗ.ата с излив на кръв
в коремната кухина в количество около 700 – 800мл, кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство”. Обоснован е извод в
заключението за извършено спешно оперативно лечение и последващо реанимационно
такова. Обоснован е извод за болничен престой в рамките на 8 дни. Вещото лице е
посочило в заключението си, че към момента на травмата пострадалият е изпитал интензивни
болкови усещания, свързани с ударното въздействие
върху тялото му като оперативното лечение от своя страна самостоятелно е
причинило значителни болкови усещания, най-интензивни
в ранния следоперативен период, като резултат от оперативните манипулации. Обоснован
е извод, че класическото възстановяване след коремна травма с конкретната
морфология – разкъсване на далака е в рамките на 2-4 седмици като е възможно
този период да бъде удължен, ако е налице и наслагване на ефектите от острата
кръвозагуба. Обоснован е извод за наличие на намаляване на съпротивителните
сили на организма, а оттам и до намаляване на общата работоспособност, което се
признава за 30% загуба на трудоспособност до края на изтичане на първата
година, считано от деня на травмата.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката М.Й.Г., фактически съжител на ищеца, в съдебно заседание на 30.05.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от влязлата в сила присъда на РС
– Пазарджик, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата
на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му тежки травматични увреждания, изразяваща се в тежка коремна
травма с отстраняване на далака както и установената по делото е невъзможност
респ. силна ограниченост да извършва ежедневните си битови нужди, настъпилата
промяна в стереотипа му на живот, остатъчен козметичен белег, намалена
работоспособност, лесна уморяемост представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца /30 години/, степента и вида на увредите, периодът от време, през който е търпял болки,
страдания и ограничения, загубата на далак, което влече след себе си намалена
работоспособност, лесна уморяемост респ. негативни
предразположения в здравния му статус. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитетът на неговото страдание
и периодът, в който същите са търпени справедливо би било да се присъди сума от
50 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: Ищецът по е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗА. В представеното по делото пълномощно на ищеца /стр. 7/ не е посочено някое
от основанията, визирани в нормата на чл. 38 от ЗА. С оглед задължителната
съдебна практика / решение 97/06.07.2009
г. по т.д. 745/2008 г. на Второ ТО на ВКС / за предоставена безплатна
правна помощ, не се дължи
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред.
Обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса,
не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В списъка за разноски по чл. 80 от ГПК ищецът е
заявил заплащане на такива в размер на 25 лв. като припадащата се част от
същите с оглед уважената част от исковата претенция възлиза на сумата от 12,50
лв., дължими от ответника с оглед нормата на чл. 78 ал.1 от ГПК.
Ответникът е направил разноски в размер на 2000 лв. – адвокатско
възнаграждение /на адв. Т. – лист 141 - гръб/. Припадащата
се част от тях с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сума в размер на 1000
лв., които му се следват на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2100 лв. –
дължима ДТ и припадащата се част от разноските, платени за сметка на бюджета с
оглед уважената част от исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на И.П.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.В. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 27.03.2015, на четвъртокласен път PAZ-3209, в района между с. В. и с. *******, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.03.2015 год. до окончателното им
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 12,50 /дванадесет лева и
петдесет стотинки/ лв. - разноски.
ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5 – адв. Ц.В. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1000 /хиляда/ лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2100 /две хиляди и сто лева/ лв. –
дължима ДТ и разноски за депозит за съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: