Р Е Ш Е Н И Е
Номер
262 Година 09.03.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав, на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
Сийка Хардалова
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно административен характер
дело номер 90 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от
В.Х., гражданин на Федерална Република
Германия, роден на ***г. в гр.Лайпциг, Германия с адрес: гр. Лайпциг,
ул.“Люцнер“ № 2, Германия, чрез адвокат С.К. *** със съдебен адрес:***, офис 2 против решение № 1064/16.11.2022г.,
постановено по а.х.д. № 2501/2022г. по описа на Районен съд Бургас. Иска се
отмяна на съдебното решение и на потвърдената с него заповед за задържане и да
се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Полицейски служител в РУ Созопол
при ОД на МВР гр.Бургас – С.З.С., редовно уведомен, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отхвърлил
жалбата на В.Х. срещу заповед за задържане на лице с рег.№ УРИ
346 ЗЗ-121/03.09.2021Г., издадена от полицейски служител в РУ Созопол при ОД на
МВР гр.Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР), е задържан за срок от 24 часа. За да постанови
решението си, съдът е приел, че заповедта
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа
задължителните реквизити, посочени в нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Прието е,
че в случая са били налице материалноправните предпоставки за издаване на
заповедта, тъй като от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че към момента на нейното издаване са съществували достатъчно
данни, че лицето е извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите
за издаване ѝ. Прието е че, от свидетелските показания става ясно, че задържаното
лице е разбирало какво му е указано, като то е разбрало всички отправени към него
разпореждания, като комуникацията се е осъществявала на английски език. Х. е
разбрал, че трябва да измести автомобила, като дори е заявил, че и да бъде
задържан, няма да го изгаси, което сочи, че макар комуникацията с немския
гражданин да се е осъществявала на английски език, последният е разбирал какво
му е било казвано, респ. какво му е било разпореждано. Прието е и че в случая не
е налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията, като налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като са
налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява
над правилото за зачитане на личната свобода. Касае се за чужд гражданин, за
който няма данни да пребивава продължително на територията на страната, като
последващото му установяване с цел иницииране на наказателно производство би
било много трудно.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Съдебното решение е съобразено
с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно законосъобразното задържане на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Оспорената заповедта е издадена на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за това, че за В.Х.
„има данни, че лицето е извършило
престъпление във връзка с чл.278В, ал.1 от НК, като управляваното от него МПС
навлиза в защитена територия Алепу и противозаконно поврежда защитена територия
– предмет на опазване. По случая е образувано ДП 217/03.09.2021г. по описа на
РУ-Созопол“. За прилагането на принудителна административна мярка от вида
на процесната законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за
точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да
е безспорно и окончателно установено. Въпросът, дали задържаното лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат
на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на
такива категорични данни, които да обвързват касатора със соченото нарушение не
са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с
оглед тяхното изясняване. В случая данни, обосноваващи предположение, че В.Х. е
извършител на престъпление безспорно се установяват от представените по делото
писмени доказателства и непосредствените възприятия на разпитаните свидетели в
хода на съдебното производство. Ето защо, правилно районният съд е приел, че процесната
заповед е издадено в съответствие с материалноправните предпоставки на закона.
Изложените от районния съд мотиви, че
оспорената заповед е издадена в съответствие с принципа на съразмерност изцяло
се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се
преповтарят.
Прилагането на принудителната административна
мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на
МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е
предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице,
за което има наличие на данни за извършено престъпление. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая е
оправдано, с оглед наличните данни за възможност лицето да е извършило
престъпление. В този смисъл видно от обжалваната заповед, касаторът е бил
задържан на 03.09.2021г. в 09,00ч. и освободен на същата дата в 22,50ч., тоест около
14 часа след като е бил задържан. По време на задържането са извършени
процесуално-следствени действия, видно от представеното ДП № 217/2021г. по
описа на РУ Созопол. В.Х. е бил разпитван на 03.09.2021г., като видно от
изготвения протокол за разпит на свидетел, разпита е започнал в 19,20ч. и е
приключил в 21,10ч., след което той е бил освободен.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
правото на защита на лицето не е било нарушено, тъй като първоначално с него е
комуникирано на разбираем език –
английски, а в последствие в РУ е осигурен и преводач, в какъвто смисъл са
ангажираните свидетелски показания. В подкрепа на изложеното е и цитирания вече
протокол за разпит на свидетел, от който става ясно, че при проведения на място
разговор В.Х. е разбирал какво му се казва, включително и да спре двигателя на
автомобила, да представи документите, както и да тръгне с полицая, като той не
е бил съгласен и е затворил вратата на автомобила, след което е бил изваден от
колата и задържан.
Неоснователно е и възражението за
незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като съдът неоснователно е приел,
че с действията си задържаното лице е препятствало действията на полицейските
служители и имало опасност да се укрие, след като документите му са били в
полицейските служители, а камиона е затънал в пясъка и в последствие изваден
със специализирана техника.
Наличието на посочените от касатора
обстоятелства не влияе на законосъобразността на издадената заповед, тъй като
лицето е било задържано на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – поради наличие
на данни, че е извършило престъпление, а не на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР – за това че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба (т.2). В този смисъл, за
законосъобразността на заповедта е без значение дали лицето е препятствало
действията на полицейските служители или не, съответно дали е имало опасност да
се укрие или не, поради което дори и съда неправилно да е приел, че тези
обстоятелства са налице, това не влияе върху правилността на постановения от
него съдебен акт.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.72,
ал.4, изр.2 от ЗМВР, първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд
гр.Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1064/16.11.2022г.,
постановено по а.х.д. № 2501/2022г. по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.