РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Враца 10.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.04.2021 г. /тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 53 по описа на АдмС
– Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Л.А.М. ***, против Решение № 260083 от
26.11.2020 г., постановено по АНД № 932 по описа на Районен съд – Враца за 2020
г., с което е потвърдено НП № 521/01.09.2020 г. на Директора на РДГ Берковица. С последното на касатора
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева на
основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, за нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, като на
основание чл. 90, ал. 1 от същия закон е отнета в поза на държавата 1 бр.
рибарска мрежа.
В касационната жалба
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се,
че отразеното в АУАН и НП нарушение не е доказано, а липсата на предходни
нарушения по ЗРА е основание за квалифициране на случая като „маловажен“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на решението и при решаване на
спора по същество да бъде постановено друго, с което НП да бъде отменено.
В с.з. касаторът
редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът, Регионална
дирекция по горите – Берковица, чрез юрисконсулт Г.Г. в с.з. изразява становище
за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за
правилно и моли да бъде потвърдено от настоящата инстанция.
Представителят на ОП
– Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на
жалбата, като намира за неприложим института за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН,
поради липсата на доказателства, които да обосноват извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Моли решението на Районния съд да бъде
оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл.
211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на касационен
контрол пред настоящата инстанция е Решение № 260083 от
26.11.2020 г., постановено по АНД № 932 по описа на Районен съд – Враца за 2020
г., с което е потвърдено НП № 521/01.09.2020 г. на Директора на РДГ Берковица. С последното на Л.А.М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, във вр. с чл. 39а, ал. 1 от
същия закон и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата
вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно 1 бр. рибарска мрежа
20 метра.
За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено
от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, при спазване
на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описани са обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, точно е определена
правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен, при което
не е накърнено правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Съдът обстойно е обсъдил приобщените към делото писмени
и гласни доказателства и въз основа на тях е приел за еднозначно и безпротиворечиво
установено, че на 06.06.2020 г. касаторът е извършвал риболов с рибарска мрежа
с дължина 20 м. на водоем в местността „Б.“, в землището на с. К. С това е
нарушена именно посочената в АУАН и последвалото го НП разпоредба на чл. 39а,
ал. 1 от ЗРА, въвеждаща забрана за риболов с мрежени риболовни уреди в обектите
по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова, извършван във водите на Черно море и
река Дунав, при условията на чл. 17 или от лица, регистрирани по реда на чл. 25
и то във водните обекти, за които е извършена регистрацията. Съдът е посочил в
мотивите си, че правилно е приложена и съответната санкционна норма на чл. 73,
ал. 1 от ЗРА в предвидения от законодателя минимален размер.
Решение е правилно. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички
възражения изложени в жалбата, включително относно приложението на чл. 28 ЗАНН,
като са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят
напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи
констатациите отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи на
въззивния съд не са посочени и представени от касатора. Това, че изразява
недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз
на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.
Правилна е и преценката на районния съд, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административното
нарушение, което по своите елементи изпълва състава на посоченото със
санкционния акт не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от същия вид, доколкото по делото липсват каквито и да било
смекчаващи отговорността обстоятелства. Доводите в касационната жалба, че не са
установени предишни нарушения на ЗРА не обосновават наличието на „маловажен
случай“. Това обстоятелство, обаче правилно е взето предвид от
наказващият орган при определяне размера на наложената глоба в предвидения от законодателя минимален размер по чл. 73, ал. 1 от ЗРА от 1000 лева и
същата е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, не се допуска
определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба,
поради което за съда не съществува правна възможност да редуцира определения от
наказващия орган размер на наказанието, под законоустановения минимум.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260083 от 26.11.2020 г., постановено по АНД № 932/2020 г. по
описа на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.