Р Е Ш Е Н И Е
№ 262357
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14825 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1820,16 лв. – неплатена главница за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находят се в гр. П., ж.к. *** бл.***, вх.*, ап.**, за периода: 23.03.2000 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда – *** г., до изплащане на вземането, както и 605.09 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 06.01.2008 г. до 30.06.2020 г., за които била издадена Заповед № ***/*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/*** г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 23.03.2000г. – 30.06.2020г., в качеството си на потребител и собственик на водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. *** бл.**, вх.*, ап.**, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1820,16 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата от 1820,16 лева, в размер на 605,09 лева за периода 06.01.2008г. – 30.06.2020г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период се определяло съгласно чл.23, ал.5 от ОУ, поради неизправно измервателно устройство, а именно по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на годно измервателно устройство. Твърди се, че потребителят знаел за повредата и бил уведомен за необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство, но не били предприети от негова страна необходимите действия. На *** е съставен протокол за отказан достъп, подписан от свидетел – домоуправителя на етажната собственост. Ответницата била уведомена за задълженията си и последиците от неплащането на същите.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № *** г. на ПРС, ** гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В предвидения срок срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно *** до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Н.Ц., е подал отговор на исковата молба. Оспорва качеството на потребител на ответника. Липсвали доказателства за притежавано право на собственост върху съответния имот, както и за това, че ответникът е ползвал имота. Не било ясно дали през целия посочен в исковата молба период е имало неизправно измервателно устройство. Счита се, че след като било установено наличие на неизправно измервателно устройство и при неплащане на дължимите суми за три поредни периода, дружеството – ищец следвало да спре подаването на вода, в който смисъл се твърди, че е налице съпричиняване. При недопускане в имота на инкасатор, за което има съставен констативен протокол, ищецът следвало да преустанови водоподаването. Твърди се, че е налице несъответствие между отчетните периоди в исковата молба и периодите на издаване на фактури. Релевира възражение за прекомерност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, ** гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника лично и същият е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ж.к. „***“ бл.***, вх.*, ап.**, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответника притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка в хода на проведеното по делото открито съдебно заседание от дата *** г., Д.С.К. изрично заявява, че ползва апартамента. Това обстоятелство се установява и от разпита на св. В.В. – *** на входа. това адресната регистрация на ответницата К. съответства на административния адрес на процесния водоснабден обект, като на името на Д. К. е открита и партидата с аб. № ***/видно от представените фактури и карнетни листи/. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата, като ползвател на обекта, има качеството на потребител, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищеца по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.
Обстоятелството, че процесния обект е водоснабден и до същия ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период, не се оспорва от ответната страна. Дори, напротив, изложени са съображения, че в имота е доставяна вода, като въз основа на тези съображения се въвежда съображения за съпричиняване от страна на ищеца. Тук следва да се отбележи, че съдът намира това възражение за неоснователно, доколкото процесните суми са начислени за доставеното количество вода, и не може да се вмени в тежест на ищеца, че не е спрял водоподаването, въпреки незаплащането на задълженията за доставената вода. Още повече, че от представения Протокол за отказан достъп от *** г. /л.**/, потребителят е отказал да осигури достъп до водомерния възел за преустановяване на водоподаването и по този начин е препятствал изпълнението на заповедта от *** г. за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на аб. № ***. Следователно дори и да е искал да прекъсне доставката на вода, ищецът е бил възпрепятства от самия потребител. По тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество се явява изправна страна по договора.
С доклада по делото е указано на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, че носи тежестта да докаже твърденията си във връзка с начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, т.е. че отчетът е извършван коректно при условията на неизправно измервателно устройство. В тази насока съдът намира, че ищеца при условията на пълно и главно доказване не можа да установи наличието на предпоставките по чл.23, ал.5 от ОУ за служебно отчитане на количествата потребена вода. По делото не са приложени карнети за целия процесен период – най-старите карнетни листи са за *** г., поради което съдът не може да проследи от писмените доказателства как се е осъществявало отчитането на водата преди това. Следва да се посочи, че според показанията св. Й. А., *** процесния обект за периода от ***до *** г., същата не е била допускана до апартамента, поради което не може да каже дали измервателното устройство е годно, като тя е водила през целия период служебен отчет за обекта. Обстоятелството, че *** не е допускан до жилището е отразено многократно в представените карнетни листи, като за тази цел са съставяни протоколи за отказан достъп, отразяващи това обстоятелство, и разписвани от *** В.В., който разпитан като свидетел, потвърждава това обстоятелство – че е съдействал при отчитането на обекта и констатирането на отказания достъп. В тази насока същия потвърди в открито съдебно заседание, че именно той е положил подписа на два от изготвените протоколи, които два протокола са представен и по делото /л.** и л.**/. Липсата на достъп до обекта обаче не означава, че измервателното устройство в процесния апартамент е било неизправно, а предполага започване на процедура по чл. 24, ал. 4 от ОУ и отчитане на количеството вода по този ред. Освен това, разпитаната *** е водила отчета за период след *** г., като данни за начина на отчитане преди това липсват по делото. Още повече, че в карнетните листи има записан номер на водомер – ***, като не е ясно същият кога е поставен, респ. дали от поставянето му е изтекъл 10 годишния срок за метрологична проверка. В тази насока исковата претенция се намира за недоказана по основание, предвид недоказване по делото на наличието на предпоставките за водене на отчета на потребените количества вода при условията на неизправно измервателно устройство.
За доказване исковата претенция по размер е прието по делото заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката, който е отговорил пълно и обосновано на поставените задачи. Доколкото обаче иска се намира за недоказан по основание, то заключението не е взето предвид от съда.
Поради отхвърляне на иска за главното вземане, неоснователен се явява и иска за акцесорната претенция за мораторна лихва.
При този изход на спора сторените от ищеца разноски ще останат в негова тежест. Ответната страна не е претендирала разноски, поради което и такива няма да й се присъдят.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу Д.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Д.С.К., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 1820,16 лв. – неплатена главница за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находят се в гр. П., ж.к. „***“ бл.**, вх.*, ап.**, за периода: 23.03.2000 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г., до изплащане на вземането, както и 605.09 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 06.01.2008 г. до 30.06.2020 г., за които била издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните, на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.