РЕШЕНИЕ
гр.София,12.10.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
с
участието на секретаря Албена Арсова след
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВА
ВНЧХД № 2050 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 13.11.2019г. по
НЧХД № 14507/18г. по описа на СРС, НО, 3 състав е признал подсъдимия С.К.Д. за
виновен, в това, че на 22.10.2017г. в часовия интервал между 13:00 и 13:30 часа
в гр.Банкя, бул.“*******като извършител, в съучастие с Н.Д.К. - извършител,
унищожил противозаконно чужди движими вещи - 1,6кв.м. гранитогресни плочки с
размери 40х40см., с ед.цена 40,50лв. на кв.м. или общо 64,80лв. - собственост
на тъжителя Т.В.Б., чрез нанасяне на удари по плочките, наложило подмяната им,
като случаят е маловажен, поради което на осн. чл.216, ал.4, вр.ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.57, ал.1 от НК е осъден на ГЛОБА в размер на
100.00лв.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимия С.К.Д. за невиновен, в това, че по същото време и на същото
място като извършител, в съучастие с Н.Д.К. - извършител, е унищожил
противозаконно чужди движими вещи - горницата над 1,6кв.м. до 13,00кв.м.
гранитогресни плочки с размери 40х40см., с ед.цена 40,50лв. на кв.м.,
13,00кв.м. хидроизолация под тях, марка „Боро“ - два комплекта на общо стойност
84.55лв. и извършени СМР за подмяна - разбиване на повредените плочки,
възстановяване на хидроизолацията под тях и лепене на нови плочки с флексово
лепило на обща стойност 858,00лв. - собственост на тъжителя Т.В.Б., чрез
нанасяне на удари по плочките, наложило подмяната им, като случаят е маловажен
и го е оправдал в тази част от обвинението по чл.216, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
Съдът е признал подсъдимия С.К.Д.
за невиновен, в това, че на 22.10.2017г. в часовия интервал между 13:00 и 13:30
часа в гр.Банкя, бул.“*******, е причинил на Т.В.Б. лека телесна повреда, изразяваща
се в силна болка, като я бутнал на земята, а тя ударила горната част на ръката
и бедрото си от външната дясна страна, поради което го е оправдал по обвинение
по чл.130, ал.2 от НК.
С присъдата съдът е признал
подсъдимата Н.Д.К. за виновна, в това, че на 22.10.2017г. в часовия интервал
между 13:00 и 13:30 часа в гр.Банкя, бул.“*******като извършител, в съучастие
със С.К.Д. - извършител, унищожила противозаконно чужди движими вещи - 1,6кв.м.
гранитогресни плочки с размери 40х40см., е ед.цена 40,50лв. на кв.м. или общо
64,80лв. - собственост на тъжителя Т.В.Б., чрез нанасяне на удари по плочките,
наложило подмяната им, като случаят е маловажен, поради което на осн. чл.216,
ал.4, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.57, ал.1 от НК я осъжда на
ГЛОБА в размер на 100.00лв.
С присъдата съдът е признал
подсъдимата Н.Д.К. за невиновна, в това, че по същото време и на същото място
като извършител, в съучастие със С.К.Д. - извършител, е унищожила
противозаконно чужди движими вещи - горницата над 1,6кв.м. до 13,00кв.м.
гранитогресни плочки с размери 40х40см., с ед.цена 40,50лв. на кв.м.,
13,00кв.м. хидроизолация под тях, марка „Боро“ - два комплекта на общо стойност
84.55лв. и извършени СМР за подмяна - разбиване на повредените плочки,
възстановяване на хидроизолацията под тях и лепене на нови плочки с флексово
лепило на обща стойност 858,00лв. - собственост на тъжителя Т.В.Б., чрез
нанасяне на удари по плочките, наложило подмяната им, като случаят е маловажен
и я е опрадвал в тази част от обвинението по чл.216, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
Съдът е постановил
веществените доказателства - 2бр. CD-дискове, съответно на л.87 и на л.151 да
останат в кориците на делото, след влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимите С.К.Д.
и Н.Д.К., по равно да заплатят на тъжителя Т.В.Б., направените разноски в
размер на общо 737,00лв., съобразно обвинението, по което всеки от подсъдимите
е признат за виновен.
С присъдата съдът е осъдил
частния тъжител Т.В.Б. да заплати на всеки от двамата подсъдими по равно,
направените от тях разноски общо в размер на 2000,00лв., съобразно обвиненията,
за които са признати за невиновни.
Съдът е осъдил всеки от
подсъдимите С.К.Д. и Н.Д.К. да заплати в полза на СРС държавна такса в размер
от по 5,00лв. при издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил частния тъжител
Т.В.Б. да заплати в полза на СРС направените разноски в размер на 220,80лв.,
съобразно обвиненията, за които подсъдимите за признати за невиновни, както и
държавна такса в размер на 5,00лв. при издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата , в нейната
осъдителна част е постъпила жалба и допълнение към нея от упълномощения
защитник на подсъдимите С.К.Д. и Н.Д.К. - адв. Д. , с която се иска отмяната на
постановената присъда в тази й част , и оправдаването на подсъдимите по
внесеното обвинение.
С подадената въззивна жалба не
се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
Срещу присъдата , в нейната
оправдателна част е постъпила жалба и допълнение към нея от упълномощения повереник
на частната тъжителка Т.В.Б. - адв. К. , с която се иска отмяната на
постановената присъда в нейната оправдателна част и осъждането на двамата
подсъдими изцяло по внесеното обвинение спрямо тях . В жалбата се прави искане
за допускане на двама свидетели при довеждане за доказване „ на обстоятелства
колко квадрата залепени плочки и хидроизолация са били унищожени вследствие на
извършеното престъпление“.
С подадената въззивна жалба не
се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата
е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния
съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно
заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание повереника
на ЧТ Б. – адв. К. твърди, че обвинението е доказано от обективна и субективна
страна. Посочва се, че съдът неправилно
е приел, че случаят е маловажен, като са посочени аргументи в тази насока.
Прави се искане да се уважи депозираната жалба и да бъдат присъдени сторените
по делото разноски и пред двете инстанции.
Упълномощеният защитник на
подс. Д. и подс. К. – адв. Д. сочи, че обжалва първоинстанционната присъда и то
само в частта, с която подзащитните му
са признати за виновни. Излага, че ако съда потвърди присъдата в тази част, би
трябвало да бъде приложен чл.9, ар.2 НК, тъй като от доказателствата по делото
се установява, че деянието не съставлява престъпление. Прави искане
първоинстанционната присъда в частта, в която подзащитните са му признати за
виновни да бъде отменена. Моли съда, при уважаване на искането да им бъдат
присъдени разноски по делото.
Подс. С.Д. редовно уведомен се
явява лично пред въззивната инстанция поддържа изложеното от защитника му, и в
предоставеното му право на последна дума моли съда да бъде оправдан.
Подс. Н.К. редовно уведомена
се
явява редовно пред въззивната инстанция поддържа изложеното от защитника й, и в
предоставеното й право на последна дума моли съда да бъде оправдана.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради
което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена пи изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната
доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз
основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа
страна:
Подсъдимият С. К. Д. е
българин, български гражданин, женен е, не е осъждан - реабилитиран, със средно
образование, управител е на „Ф.М.“ ЕООД, роден на ***г*** същия град, кв.Драгалевци,
ул.”********, с EГH **********.
Подсъдимата Н.Д.К. е българка,
български гражданин, омъжена е, не е осъждана, с висше образование, работи като
програмист в дружество „Ф.М.“ ЕООД, родена на ***г. в гр.София и живуща ***, с
EГH **********.
Двамата подсъдими са съпрузи.
Тъжителката и майката на подс.К. са сестри и живеят в една къща, на различни
етажи в гр.Банкя, бул.“*******- тъжителката живее на първия етаж, а сестра й -
на втория. Към къщата има външна терасата, под която се намират гаражи. На
терасата може да се излезе и посредством външни стълби, от двора на къщата.
Двамата подсъдими не живеят в къщата, а тяхното дете посещава баба си и тя им
помага в грижите за него. Между тъжителката и майката на подс.К. има
неразбирателство и двете сестри са в лоши отношения, които допълнително се
обтегнали, когато Б. отстранила старите плочки на външната тераса и парапета,
поставила нови плочки, но не възстановила парапета на терасата. Майката на
подс.К. се притеснявала, че детето им, което към инкриминираната дата било
много малко, може да се качи и да претърпи инцидент и непрекъснато се обръщала
към подсъдимите да възстановят стария парапет.
Сутринта на 22.10.2017г.
майката на подс.К. й се обадила разстроена, че докато правела нещо в двора и
детето си играело, изведнъж го видяла да се качва към терасата и заявила, че
няма да го гледа повече, ако те не възстановят парапета. Те взели голям чук и
метална щанга, тип „кози крак” и същия ден, около 13:00 и 13:30 часа били пред
къщата в гр.Банкя, бул.“*******. Качили се на външната тераса и започнали да
разбиват плочки, от страната на външните стълби. Двамата удряли с чука и си
помагали с щангата, за да премахнат плочките, като шума от чупенето се чул от
свид. Д.С., която живеела в къща до тази на тъжителката. Дворовете граничили
един с друг и тя имала пряка видимост към външната тераса на Б. от прозореца на
кухнята си, така и от терасата си.
Отначало, когато била в
кухнята си, С. си помислила, че отново майсторите на тъжителката работят,
защото знаела, че тя продължава с ремонта по терасата, но като погледнала
видяла двамата подсъдими да чупят плочките, което много я усъмнило и извикала
съпруга си - свид.Б., който през това време се занимавал с малкото им дете.
Двамата свидетели се показали на терасата си и видели двамата подсъдими да
удрят с предметите по плочките и да ги чупят. В едни момент видели, че Б. се
качва при тях и нещо се карат. Те не се намесили, защото тъжителката бързо си
влязла в къщата. След това обаче пак излязла и отново започнали да се карат с
подсъдимите. Тогава, Б. започнала да дърпа металната щанга от ръцете на Д., а
той пък дърпал щангата към себе си. В този момент Б. извикал да престанат,
защото ще извика полиция, а Д. му отговорил, че Б. го напада. При дърпането на
щангата от тъжителката се разкъсала ризата на Д., той получил кръвонасядане на
дясната скула и драскотини по дясната мишница, както и охлузвания по предната
повърхност на гръдния кош.
Физическият контакт между
двамата бил преустановен. Тъжителката си влязла на етажа, а подсъдимите излезли
пред къщата. Бил подаден сигнал на тел.112 от Б. и от Д..
По сигнала се явили двама
полицейски служители от 09 РУ - СДВР - свидетелите Г.И Ф.. Те видели счупените
плочки на терасата, снели сведения от участниците в скандала и съставили
предупредителни протоколи на страните.
По сигнала се отзовал и екип
на ЦСМП. Б. била прегледана и съставен фиш, в който била отразена диагноза
„хистеричен пристъп”, заради което и поставили успокоителни.
Междувременно свид.Д.С. когато
видяла, че подсъдимите чупят плочките много се притеснила. Първоначално
помислила да се обади в полицията, но след това се обадила на майка си -
свид.М. С., която живеела в гр.Банкя. М.С. веднага отишла в дома на Б. и видяла
двамата подсъдими на врата на двора. Попитала К. защо правят това нещо, а
подсъдимата й отговорила, че и на нея не й е приятно, но детето им цяла нощ не
е спало. М.С. видяла тъжителката, при която бил медицински екип и от лекарите
разбрала, че била в шок, имала аритмия и й слагат инжекция. След това отишла в
жилището на дъщеря си и видяла, че на площ от около 10кв.м., в края, областта
около металната стълба на терасата са счупени около 10бр. плочки.
След инцидента, подс.Д. бил
прегледан от съдебен лекар, при прегледа на който били установени следните
травматични увреждания: кръвонасядане по дясната скула на лицето, драскотини по
дясната мишница и охлузвания по гръдния кош отпред, които се дължат на
действието на твърди предмети, каквито са човешките ръце, юмруци и нокти и са
му причинили болка и страдание, за което било издадено СМУ №С-367/2017.
Според заключението по СТЕ на
вещото лице инж.КирилН., при огледа на място, извършен за изготвяне на
експертизата не е установено нарушение на настилката на пода на външната
тераса, поради което към момент на огледа не може да се установи, каква част от
плочките и дали е била засегната, както и в каква степен. По тази причина се е
ръководил от параметрите, поставени в задачата на експертизата. Установил, че
за 13кв.м. от класа на гранитогресните плочки, които са били поставени, цената
от 40,50лв./кв.м. е реално пазарната, при което стойността за такава квадратура
е 526,50лв. По отношение на хидроизолацията, не можело да се установи, дали е
положена под плочките и по вид, отговаря ли на посочения в задачата, тъй като
това са така наречените „скрити” работи. По тази причина, ръководейки се изцяло
от поставената задача, намира че стойността от 84,55лв. е реално пазарна за
около две опаковки от хидроизолация „Боро Аквастоп”, които са достатъчни за
13кв.м. При огледа не му било показано, какво лепило е използвано за плочките,
но счита, че според задачите на експертизата от теракол „Боро флекс” ще са
необходими 25кг„ при единична цена от 15лв., общата стойност е 45,00лв.
Стойността на труда общо възлизала на 727,20лв., в това число къртене, полагане
на нома хидроизолация, лепене на гранитогресни плочки, събиране и извозване на
отпадъците.
Според заключението по
основната СМЕ на вещото лице д-рН., според медицинската документация -
съставения фиш от ЦСМП се установява диагноза хистеричен пристъп, за който на Б.
са приложени два медикамента. Липсват описани травматични увреждания. Според
писмени показания на свидетел, които са приложени към тъжбата, при падане на Б.
върху терен ще се получат мекотъканни травми - зачервяване, контузия,
охлузване, кръвонасядане, които ще й причинят болка.
Разпитан в съдебно заседание
на 05.06.2019., вещото лице посочва, че не е намерило в медицинската
документация описани физически травматични увреждания. Според показанията на
свид.С. дадени в негово присъствие пред съда, за начина, по който е паднала Б.,
а след това показаната синина под коляното, такова увреждане не може да се получи
при падане назад по гръб, с опрени ръце в лактите върху терена. Увреждания биха
настъпили по седалището и външната страна на ръцете. По отношение на
хистеричния пристъп, не може да се отъждестви със задух и аритмия, за които е
съобщила пострадалата на свид.С., защото няма данни за такива състояния в
съставения фиш от ЦСМП. В документа е отразена стойността на артериалното
налягане и пулс, стойностите на които са в норма и съответстват на хистеричен
пристъп, което е нервно състояние на превъзбуда и не причинява болка във
физическия смисъл. За хистеричен пристъп може да се съди от повишена
тревожност, плачливост, крясъци, заекване, прекъсване на говора, треперене на
челюстта, които отминават в течение на часове след приключване на травмиращия инцидент.
Според заключението на
допълнителната СМЕ по представеното СМУ за подс.Д., при него са установени
следните наранявания: кръвонасядане по дясната скула на лицето, драскотини по
дясната мишница и охлузвания по гръдния кош отпред. Травмата на дясната скула
може да се получи в резултат на действието на твърд тъп предмет с неохлузваща
повърхност и може да се получи при удар с ръка, свита в юмрук. Одраскванията по
дясната мишница и гръдния кош са в резултат от действието на твърди тъпоръбести
предмети и могат да се получат от свободния ръб на човешки нокти. Според
морфологията и локализацията, травмите могат а се получат, така като са описани
в материалите по делото. Уврежданията са повърхностни, мекотъканни и са
причинили на лицето болка, с пълно възстановяване 7-10 дни.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени
средства : частично от обясненията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание
на 02.10.2019г.; частично от показанията на свид.Д.С., дадени в съдебно
заседание на 05.06.2019г.; изцяло от показанията на свидетелите Г.И Ф., дадени
в съдебно заседание на 05.06.2019г.; изцяло от показанията на свид.Б., дадени в
съдебно заседание на 02.10.2019г.; изцяло от показаният на свид.М.С., дадени в
съдебно заседание на 13.11.2019г.; от заключенията по СТЕ, основната и
допълнителната СМЕ; от писмените доказателства - нотариален акт №30, том XIX,
дело №3096/89г., фискален бон, фактура №**********/23.11.2017г., вносна
бележка, складова разписка, постановление за отказ да се образува наказателно
производство по пр.пр.№45210/2017г. на СРП, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, фиш от ЦСМП от 22.10.2017г., писма от РЦ 112-София с вх.№
1026691/15.04.2019г. и вх.№1072772/12.11.2019г., писма от 09 РУ-СДВР с вх.№
1026672/15.04.2019г. и вх.№1043992/26.06.2019г., с приложения към него под
опис, СМУ №С-367/2017г., писмо от УМБАЛ „Александровска” ЕАД с
вх.№1072229/11.11.2019г., ведно е приложения под опис, справка за съдимост на Д.,
справка за съдимост на К. и от веществените доказателства - 2бр. CD - дискове
от РЦ 112 - София.
Възприетите от първата
инстанция фактически отношения относно основните фактите са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Съдът прецизно
и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
което е дал вяра на едни части от тях и не е кредитирал други. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да приеме съществени различни
фактически констатации от направените в първоинстанционния съдебен акт, тъй
като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и
не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете,
че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста / р.
372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., на ВКС, Н.К., III НО/.
С оглед възраженията на
защитата за превратна оценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция
счита за неоснователни, като се солидаризира с основния доказателствен извод на
първоинстанционния съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на
доказване факти имат именно показанията на св. Д. С. и св. Б.. Давайки вяра на
техните показания като лица, пряко възприели поведението на подсъдимите преди,
по време и след инкриминирания период,
районният съд е използвал
заявеното от тях като пряко доказателство. В тази връзка следва да се има
предвид, че двамата се допълват в заявеното от тях, тъй като не се присъствали
заедно при възникналия инцидент. Първо ситуацията я видяла св. С., като впоследствие
споделила видяното със с Б. и го извикала. Така двамата с категоричност
посочват , че подсъдимите са използвали
голям чук и метална щанга, като удряли с тях новозалепените гранитогресни
плочки на външната тераса. Да действително и двамата не могат с категоричност
да кажат кой точно от подсъдимите с кой инструмент е удрял по плочките, но използването на който и да е от тях е
допринесъл до крайният вредоносен резултат за тяхното счупване. Св. С. логично и последователно излага
поведението на двамата подсъдими, как са се качили на покрива на гаража и са
започнали да удрят по края на покрива, което в последствие се подкрепя от св. Б.(
с когото тя е живеела на съпружески начала). Неоснователно е и твърдението на
защитата, че той е гледал детето им, и не е видял цялата ситуация, защото св. С. уплашена от случващото се го е извикала и той
също е бил пряк очевидец, като детето му било до него.
На следващо място повереника
на частният тъжител акцентира върху обстоятелството, а именно колко на брой
плочки са били счупени, като това с категоричност не можело да се докаже от
доказателствата по делото. Напротив от всички разпитани по делото свидетели, а
именно св. С., св. Б., св. Г. и св. Ф.заявяват, че плочките са били начупени на
площ от около 10 кв. м., което се доказва и от заключението на изготвената по
делото СТЕ. Точният брой плочки те нито са можели в този момент да преброят, нито
има някаква житейска логика да са го направили. Същите в съдебно заседание са
заявили приблизителният брой плочки, които според тях са били увредени. Да
действително полицейските служители не са се качвали на покрива на гаража, но
същите при идването са били възприели ситуацията от свидетели очевидци, и са
подкрепили изложеното от тях. Св. Г. и св. Ф.дават косвена доказателствена
информация относно възникналият инцидент с повреждането на плочките, доколкото
не са преки очевидци на деянието, но допринасят за установяване на цялостната
фактическа обстановка по случая. Същите изясняват въпроса, кой е започнал инцидента, начина, времето и мястото
на възникналата ситуация, както и повредата на чуждото имущество. От
показанията на двамата свидетели става, ясно още, че причинените вреди от
извършеното деяние не са били възстановени. Така разгледаните показания
въззивният съд намира за обективни и непротиворечиви, като им се доверява
напълно. Ето защо съдът намира за
неоснователни и възраженията на повереника на ЧТ в тази насока.
Съдът в този му състав,
подобно на предходния, кредитира като обосновани и обективни изготвените по
делото експертизи , като изготвени от лица със съответната и нужна компетенция.
Заключенията на вещите лица са обосновани, пълни и обективни, изготвени са въз
основа на научен подход, отговарящи в пълнота на поставените им задачи.
Останалите писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, включително приобщени по реда
на чл.283 от НПК, настоящата инстанция кредитира като допълващи и изясняващи
цялостната фактическа обстановка по случая.
При правилно установената
фактическа обстановка, въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите
на районния съд за квалификацията на деянието, за което подсъдимите Д. и К.
следва да понесат отговорност. Същите са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по чл.216,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал. 1 от НК, като от обективна страна на
22.10.2017г. в часовия интервал между 13:00 и 13:30 часа в гр.Банкя, бул.“*******като
съизвършител, унищожил противозаконно чужди движими вещи - 1,6кв.м.
гранитогресни плочки с размери 40х40см., с ед.цена 40,50лв. на кв.м. или всичко
64,80лв. - собственост на тъжителя Т.В.Б., чрез нанасяне на удари по плочките,
наложило подмяната им, като случаят е маловажен.
Става въпрос за престъпление
против собствеността, което за разлика от останалите такива посегателства не е
свързано със стремеж за извличане на материална изгода от чуждата собственост.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие – пряко въздействие върху субстанцията на вещта, като
в чл. 216, ал.1 са предвидени две форми на изпълнителното деяние – унищожаване
и повреждане. В ТР № 50 от 1979г. на ОСНК е посочено, че унищожаването е такова
качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави
напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното й предназначение,
а повреждането- такова изменение в субстанцията или структурата на вещта, което
я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение. Разликата
между двете форми е единствено в степента на засягате на субстанцията на вещта.
За съставомерността на деянието е необходимо унищожаването или повреждането да
са извършени противозаконно. Престъплението е резултатно, като с един и същи
термин са обозначени както изпълнителното деяние, така и резултата от него. В
конкретния случай деянието, извършеното от подс. Д. и подс. К. е реализирано
във формата на увреждане на чужда собственост, като е довършено предвид
настъпването на вредоносният резултат. В подкрепа на горната теза е и
заключението на кредитираната от съда СТЕ.
С оглед събраните по делото
доказателства, според настоящия съдебен състав доказана се явява и субективната
страна на деянието. Същото е извършено виновно, при форма на вината – пряк
умисъл, предвид установения механизъм на извършване на деянието – чрез
унищожаване на конкретните плочки поставени от св. Б. на покрива на гаража.
Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали
настъпването на тези последици. Конкретно в съзнанието им е била формирана
представата, че инкриминираните вещи ( гранитогресни плочки) не са поставени от
тях, не са техни и нямат права да увреждат целостта им, но въпреки това същите
са били начупени чрез употребените голям чук и щанга със значителна сила и
интензитет, което неизбежно води до причиняване на конкретния вредоносен
резултат, който от своя страна сочи категорично желания за причиняването му.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че същото е осъществено от обективна и субективна страна
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, но с оглед по-ниската обществена опасност
от обичайната за този вид престъпления, е квалифицирал деянието като маловажен
случай по чл.216, ал.4 от НК. Настоящата инстанция счита така направените
изводи от СРС за правилни и законосъобразни и се солидаризира с тях.
В нормата на чл.93, т.9 от НК
законодателят е дал определение на „маловажен случай“.Следва да се отбележи, че
както правилно е констатирал и контролираният съд единствено ниската стойност
на предмета на престъплението не предпоставя задължителен извод за прилагането
на привелигирования състав на чл.216, ал.4 от НК. В подобен случая е необходимо
да бъде извършена съвкупна преценка на обстоятелствата по делото, свързана
с размера на щетата, тежестта на
посегателството и личността на дееца, каквато безспорно е направена от районния
съд, и с чиито изводи настоящата инстанция изцяло се съгласява.
С оглед данните по делото се
установи, че размерът на причинената вреда не е
значителен ( под една минимална заплата). Освен това посегателството
срещу чуждата вещ не се отличава с особена тежест, като наред с това личността
на подсъдимите не разкрива висока степен на обществена опасност. За подс. Д.
същият е неосъждан ( реабилитиран по право), за подс. К. чистото и съдебно
минало. Това че двамата са в сравнително млада възраст, както и предвид факта,
че същите доброволно са съобщили за случилото се на полицейските служители.
Предвид горното въззивният съд, в този си състав, счита за правилен извода на
районния съд, че в конкретния случай не може да се приеме, че престъпната
деятелност на подс. Д. и подс. К. е от
такава степен, че да обуслови приложението на цялата строгост на закона,
като изцяло се съгласява с дадената от районния съд правна квалификация за
извършеното от страна на двамата подсъдими деяние, а именно по чл. 216, ал.4
вр. чл.216, ал.1 от НК.
Въззивният съд намира, за
правилни съображенията на първата инстанция за липса на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за малозначителност, предвид това, че увреденото
имущество е на Б., че тя със собствени средства е направила ремонта, че не е
ограничили достъпа на сестра си до терасата и подмяната на плочките ще се
ползва и от съсобственика в къщата, респективно подсъдимата и нейния съпруг,
поради което възражението на защитата на подсъдимите и в тази му част се явява
неоснователно.
Правилно първата инстанция е
признала подсъдимите за невиновни и при недоказаност на обвинението по чл.216,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 от НК, за това, че по
същото време и на същото място като съизвършител, унищожил противозаконно чуждо
движимо имущество - горницата над 1,6кв.м. до 13,00кв.м. гранитогресни плочки с
размери 40х40см., с ед.цена 40,50лв. на кв.м., 13,00кв.м. хидроизолация под
тях, марка „Боро“ - два комплекта на общо стойност 84.55лв. и извършени СМР за
подмяна - разбиване на повредените плочки, възстановяване на хидроизолацията
под тях и лепене на нови плочки с флексово лепило на обща стойност 858,00лв. -
собственост на тъжителя Т.В.Б., чрез нанасяне на удари по плочките, наложило
подмяната им, като случаят е маловажен.
В подкрепа на този извод са
както показанията на св. С. и св. Б., така и заключението на изготвената и
кредитирана от съда СТЕ, както и писмените такива в тази насока. По
отношение на количеството и вида на унищожените движими вещи, съдът намира, че
категорично се доказа, че счупени са били само част от гранитогресни плочки,
без да се доказа, че под тях има хидроизолация, използвано е лепило и
извършвани са СМР за подмяната. По тази причина в частта на обвинението за
13,00кв.м. хидроизолация, марка „Боро“ - два комплекта и извършени СМР за
подмяна, двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани.
Въззивната инстанция изразява
съгласие с контролирания съд и по отношение на индивидуализацията на наказанието,
наложено на подсъдимите за извършеното от тях престъпление по чл.216, ал.4 вр.
ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 от НК.
Предвиденото наказание
„лишаване от свобода“ за извършено умишлено престъпление по чл.216, ал.4 от НК,
попада в предвидения от законодателя предел до три години ( за престъплението
по чл. 216, ал.4 във вр. с ал.1 НК законодателят е предвидил алтернативни
санкции „ лишаване от свобода“ в размер до шест месеца или „глоба“ от сто до
триста лева).
Към инкриминираната дата
22.10.2017г. подсъдимият Д. не е бил
осъждан за престъпление от общ характер ( видно от справката за съдимост същият
е реабилитиран по право) ,както и подс. К. е със чисто съдебно минало. Настоящата инстанция споделя становището на
контролираната такава и относно възприетите смекчаващи вината обстоятелства
спрямо двамата подсъдими, което от своя страна е довело до съобразяване на
разпоредбата на чл. 57, ал.1 от НК, като
им е наложил по-лекото от алтернативното предвидените в санкционната
част на разпоредбата на чл. 216, ал.4 от НК наказание –глоба. Правилно
размерът е съобразен отново с наличието
само на смекчаващите вината обстоятелства, който е определен в минимума – 100
лева. Въззивният съд намира подобно на първоинстанционният съд, че глоба в този
размер, би оказала в достатъчна степен възпиращо действие върху подсъдимите и
би мотивирало същите да спазват установените в страната правни порядки.
С оглед извода на съда за
авторството и вината на подсъдимите, законосъобразно контролираната инстанция е
осъдила подс. Д. и подс. К. по равно да заплатят на ЧТ направените от нея разноски в размер общо на
737 лева, съобразно обвинението , по което всеки един от тях е признат за виновен.
Правилно и обосновано контролираната
инстанция е присъдила и осъдила и ЧТ Б. на заплати на всеки от двамата
подсъдими по равно, направените от тях разноски общо в размер на
2 000лева, съобразно обвиненията, за които за признати за невиновни.
Неоснователно се явява възражението на повереника на ЧТ, за неправилното им
присъждане ,като съгласно разпоредбата на
чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Според ал. 2 на същия текст размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, от представените по
делото доказателства се установява, че двамата подсъдими са направили разноски
само за хонорари на защитниците си в размер общо на 4000,00лв. По правилата на
чл.190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил тъжителката да им заплати по равно сумата
общо от 2000,00лв. или по 1000,00лв., тъй като те са признати за невиновни в
една част от обвинението по чл.216, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, а Д. е признат за невиновен по обвинението срещу него по чл.130, ал.2 от НК. От представените пред първата инстанция два броя договори за правна помощ
на л.69 и л. 70 от съдебното следствие пред първата инстанция, се удостоверява,
че подс. Д. и подс. К. са платили на
адв. К. Д. всеки един сумата от по 1000
лева. Да действително на самото пълномощно не е отбелязано в графата в брой
или по банков път е платена посочената
сума, но от неговото съдържание се подразбира, че сумите са платени при самото
подписване. Ето защо и възражението на повереника в тази му част се явява
неоснователно.
По направеното от повереника
на ЧТ Б. –адв . К. искане за присъждане на разноски направени пред първата инстанция и въззивният съд, следва да
се произнесе СРС, с оглед на възможността за упражняване на инстанционен
съдебен контрол след произнасянето, който в случай на произнасяне от настоящия
съд, чието решение не подлежи на обжалване, би бил невъзможен.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
следва да бъде потвърден, а въззивните жалби да бъдат оставени без уважение,
като неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.11.2019 г., постановена по НОХД
№ 14507/2018 г., по описа на СРС, НО,3-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.