О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
739 Година, 2019 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
тринадесети юни …………….……...........…..… Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ……… 122 ....…. по описа за …….…. 2019 …………. година.
Производството по делото
е образувано по повод исковите претенции на Т.В.К., ЕГН **********,***, И.М.М.,
ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им пълномощник,
със съдебен адрес *** против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление бул. „Черни връх“ №51д, представлявано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов за
осъждане на ответната по делото страна да заплати на първата ищца сумата от
50000 лева, а на останалите две ищците сумата от по 20000 лева на всяка една
тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
загубата на праводателя им Иван Великов Костадинов с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането - 27.12.2013 година
до окончателното им изплащане. Първата ищца е предявила и осъдителен иск против
посочения ответник за осъждането му да и заплати и сумата от 489 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за погребение по фактура № 63 от
29.12.2013 година. Иска се от ищцовата страна да и бъдат присъдени и
сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на на
27.12.2013 година, около 19.00 - 19.30 часа в село Русокастро, област Бургас, община
Камено, по ул. „Ц. Радойнов” виновният водач Бончо Николаев Стойков, при
управление на моторно-превозно средство лек автомобил марка „БМВ 524 ТД” с рег.
№ А 2108 ВВ и без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за
движение и със скорост около 60 км/ч при допустима 50 км/ч и допуснал пътно-транспортно
произшествие с движещия се по посока на движението в средата на лентата за
движение пешеходец. В резултат на произшествието водачът Стойков по
непредпазливост причинил смъртта на Иван Великов Костадинов.
Във връзка с горното
било образувано нохд № 346/2015 година по описа на Бургаския окръжен съд, което
приключило с влязла в сила присъда, с която Бончо Николаев Стойков бил признат за виновен за настъпване на произшествието
и причиняването на смъртта на Иван Великов Костадинов.
На последния били
причинени следните увреждания, а именно: фрактура на лява подколенница,
прекъсване на гръбначния мозък с разшиване на ставни връзки, фрактура на ребра
двустранно по една фрактурна линия, като в дясно едно ребро, фрактура на черепа
и основата му, субарахноидален кръвоизлив, травма на шията. Непосредствената
причина за смъртта била гръбначно-мозъчната травма, причинена от рязкото
прегъване на шията назад.
Внезапната му загуба довела
до множество страдания и огромни затруднения за първата ищца-негова майка и
племенниците му - останалите две ищци, които поради тази им връзка с починалия
попадали в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за вреди.
Всички те изживявали изключително тежко негова внезапна смърт. Починалият живял
до последно със своята майка, като бил нейна единствена опора в живота. След
загубата му тя изпаднала в емоционален срив, продължаващ и до настоящия момент;
била с увредено общо здравословно състояние.
Двете племенници на
починалия били в изключително близки отношения с него приживе предвид липсата
при него на собствени деца. Той полагал грижи за тях като за родни дъщери и
тримата били изградили здрава и продължила до смъртта му емоционална връзка. Ищците
все още не можели да приемат загубата на своя близък. Скръбта им била несравнима
и неутешима и едва ли имало сила, която да можела да намали тяхната тъга.
Човешкият живот не можел
да бъде измерен в пари, но все пак на репарация подлежали всички претърпени от
увредените лица вреди, включително неимуществените и обезщетението следвало да
е съотносимо с болките и страданията. Смъртта на едно лице била най-неблагоприятния
изход от едно произшествие и когато се определял размера на застрахователното
обезщетение, същото трябвало да се съобрази с размера на застрахователната сума
- лимита на отговорност на застрахователя. При определяне на обезщетението
следвало да се вземе предвид принципа на чл. 52 от ЗЗД, в който била залегнала
справедливостта като субективно правило, в който смисъл била трайната и
последователна практика на ВКС и съдилищата. Следвало, също така, да се има
предвид и икономическата и обществена конюнктура към настоящия момент.
Смъртта на Иван Великов
Костадинов била пряка и непосредствена последица от получените от процесното произшествие
увреждания. Водачът на автомобила, с който същото било причинено попадал в
кръга лица, чиято отговорност се покривала от застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица № 22113000387851/16.01.2013 година,
със срок на валидност от 17.01.2013 година до 16.01.2014 година, издадена от ответното
застрахователно дружество.
Ищците депозирали пред
него заявление с вх. № L- 2816/16.10.2015 година, като била образувана щета с №
0000-1000-61-15-7437/16.10.2015 година. По нея застрахователят определил и
изплатил макар и силно занижено по своя размер застрахователно обезщетение в
размер на до 35000 лева за неимуществени и съответно 489 лева за имуществени
вреди на първата ищца - негова майка.
Всичко това обуславяло и
правния интерес на ищците от предявяване на настоящите искове за присъждане на
обезщетение да претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач - „ЗК
„Лев инс“ АД.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
Направено е на първо място възражение за
погасяването им по давност. Сочи се в тази връзка, че застрахователното събитие било настъпило
на 27.12.2013 година, а исковата молба е била депозирана на 11.03.2019 година,
т. е. няколко месеца след изтичане на погасителната давност по чл. 197 от КЗ /отм/.
Претенциите и на трите ищци били погасени към 28.12.2018 година.
Погасителната давност по
чл. 197 от КЗ /отм./ била петгодишна и съвпадала по продължителност с общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Началния момент, от който започвала да
тече бил посочен в текста на чл. 197 от КЗ /отм./ и това била датата на
настъпване на събитието, при което са причинени вредите, предмет на вземането
за обезщетение. Вземанията срещу застрахователя ставали изискуеми от момента на
възникването им, а този момент съвпадал с момента на осъществяване на
фактическия състав на непозволеното увреждане и от него започвала да тече
петгодишната погасителна давност по чл. 197 от КЗ /отм./, в рамките на която
увреденото лице можело да предяви иск срещу застрахователя за заплащане на
обезщетение за вредите.
Изтъква се на следващо
място, че не били посочени точно причините за настъпилото произшествие. Според
доказателствата в наказателния процес, причината за настъпилото произшествие била
следствие на неспазване на ЗДП и ППЗДП от страна и на двамата участници. Поради
това именно ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия Иван Великов Костадинов на вредоносния резултат. Пострадалият се
движел не по тротоара или в насрещната лента, а в средата на лентата за
движение. Освен това, в кръвта на пострадалия концентрацията на етилов алкохол
била 2.62. В мотивите на постановената присъда била прието, че поведението му било
„изключително неправомерно“, тъй като същият се „придвижвал неправилно по
пътното платно и след употреба на алкохол“. Високата степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия била взета предвид от съда при
определяне наказанието на виновния водач.
Оспорени са от ответната
страна твърденията, че между ищците и пострадалия съществували отношения на
общност, привързаност, обич и доверие, които да обуславят претендирания размер
парична сума.
Направо е оспорване и на
претендирания размер на застрахователно обезщетение като прекомерен, предвид
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, принципно
указани от Върховен съд.
Въведено е възражение за
изтекла погасителна давност и по отношение на претенциите за изтекла лихва, търсена
от момента на настъпване на събитието за периода до три години назад от датата
на депозиране на исковата молба по аргумент на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а също и
тяхната дължимост с оглед на посочения период.
В срока предоставен за
депозиране на допълнителна искова молба, ищците не са подали такава, породи
което обстоятелство съдът е преустановил размяната на книжа между страните по
делото.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Към исковата молба са
представени от ищците писмени доказателства, които като допустими и относими
към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото. Не следва да бъдат приемани като доказателство
единствено изготвените в други производства тройна автотехническа експертиза
ведно с мащабна скица, допълнителна тройна автотехническа експертиза, съдебно-медицинска
експертиза на труп и комплексна медико-автотехническа експертиза предвид
обстоятелството, че същите не са допустимо доказателствено средство в настоящия
процес.
Направеното от тази
страна по делото искане за ангажиране на гласни доказателства съдът намира за
основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено, като в
тази връзка на същата бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели за
установяване на посочените от тях в същата фактически обстоятелства. В тази
насока следва да се посочи, че броят на свидетелите следва да бъде редуциран до
посочения от съда с оглед твърденията на ищците за наличните между тях
родствени връзки и в този смисъл и следва да се приеме, че могат да бъдат
разпитани такива лица, които имат съответните впечатления за всички членове на
семейството.
Също основателно съдът
намира искането на ищците да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на поставените от тях в исковата им молба
въпроси. На експерта следва да бъдат поставени и въпросите под №3 и 4 /лист №8
от кориците на делото/ на ответната страна, съобразно тяхната формулировка в
отговора на исковата молба. Следва да бъде допусната и поисканата от ответната
страна съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор
на поставените от нея в отговора на исковата
и молба въпроси под №1 и №2 /също лист №8 от кориците на делото/. По
направеното от ищцовата страна искане на основание чл. 190 от ГПК да бъде
задължено ответното дружество да представи в оригинал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № 22113000387851/16.01.2013 година,
със срок на валидност от 17.01.2013 година до 16.01.2014 година, издадена от
него, както и по искането на ответника да бъде изискано и приложено нохд
№346/2015 година по описа на Бургаския окръжен съд съдът ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на страните с оглед
необходимостта от даване на допълнителни пояснения от тях във връзка с така
направените доказателствени искания.
Съдът, с оглед
изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че
следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно, че
към датата на причиняване на вредоносния резултат лек автомобил марка „БМВ 524
ТД” с рег. № А 2108 ВВ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника по делото.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и
при съобразяване на приетите за безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да
установи наличието на извършен от страна на водача на процесното
моторно-превозно средство деликт, т. е. противоправно негово деяние, настъпилите
за нея от същото вреди и причинна връзка между деянието и вредата, както и
техния размер. Ищците следва да установят твърденията си за наличните между тях
и починалия отношения, включително съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания, като всички изложени
по-горе от съда и подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване от нейна страна. Ответникът по делото
следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на
предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени
вреди, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на лицето Иван Великов Костадинов.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от Т.В.К., ЕГН **********,***, И.М.М., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН **********,***
чрез процесуалния си пълномощник, със съдебен адрес *** против ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул. „Черни връх“
№51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев
Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов за осъждане на ответната по делото страна да
заплати на първата ищца сумата от 50000 лева, а на останалите две ищците сумата
от по 20000 лева на всяка една тях, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на праводателя им Иван Великов Костадинов
с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
увреждането - 27.12.2013 година до окончателното им изплащане, както и
предявения от първата ищца осъдителен иск против същия ответник за осъждането
му да и заплати сумата от 489 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение по фактура № 63
от 29.12.2013 година, както и направените от тях съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства с изключение на представените с нея от ищците тройна
автотехническа експертиза ведно с мащабна скица, допълнителна тройна
автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп и комплексна
медико-автотехническа експертиза.
НЕ ПРИЕМА като
доказателства представените от ищците с исковата молба тройна автотехническа
експертиза ведно с мащабна скица, допълнителна тройна автотехническа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп и комплексна
медико-автотехническа експертиза.
ДОПУСКА до разпит при режим
на довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на изложените
от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищците в исковата им молба въпроси, както и на поставените
такива под №3 и 4 /лист №8 от кориците на делото/ от ответната страна,
съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба след депозит от 120
лева, платим от ответната страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата съдебно-медицинска експертиза доктор П.П., на когото да бъде
съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ДОПУСКА извършването на съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ответната страна в отговора на исковата и
молба въпроси под №1 и №2 /лист №8 от кориците на делото/ и след внасяне на
предварителен депозит в размер на 250 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от
ответната страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата автотехническа експертиза Т.Г.И., на когото да бъде съобщено за
възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.
ОБЯВЯВА, че по направеното
от ищцовата страна искане на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължено
ответното дружество да представи в оригинал застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № 22113000387851/16.01.2013 година,
със срок на валидност от 17.01.2013 година до 16.01.2014 година, издадена от ответното
дружество, както и по искането на последното да бъде изискано и приложено нохд
№346/2015 година по описа на Бургаския окръжен съд ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 17.07.2019 година - 13.40, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: