Р
Е Ш Е
Н И Е № 260371
гр. Бургас, 25.02.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, с
Председател:
Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 10737 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД, а евентуално и по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59
от ЗЗД, вр. с чл.60, ал.1 от ЗН, предявени от И.Й.Р.
и Й.Д.Р. против К.Т.К. и Т.М.К..
Ищците твърдят, че са сключили 3 договора за заем с наследодателя на
ответниците – М.К.К., починал на 16.10.2017г., по силата на които са му предали
следните суми: по 5 000 лв. в брой на 09.02. и 11.03.2015г. и 2 000
лв. по сметката, обслуж-ваща кредита му – на 17.06.2015г., които е следвало да
им бъдат върнати, съответно: до го-дина, година и половина и две години от
получаването. Твърдят също, че в горните сроко-ве, а и до настоящия момент,
това не е било сторено. Искат от Съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да им върнат тези суми, евентуално като получени без осно-вание от
наследодателя им за първите две, и в хипотезата на неоснователно обогатяване –
плащане на чужд дълг, за третата, разделно, с оглед разпоредбата на чл.60, ал.1
от ЗН. Претендират законната лихва и деловодните разноски.
Ответниците оспорват исковете – излагат съображения, че наследодателят им не
е получавал никакви парични средства от ищците. Искат от Съда да отхвърли
претенциите. Претендират разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Ответниците К.Т.К.
и Т.М.К. са наследници по закон на М. К. К.,***, починал на 16.10.2017г.,
съответно – негова съпруга и син, като другият му син – М.М.К., е направил
отказ от наследството, останало от баща му, вписан в осо-бената за това книга
на РС Ц, съгласно Определение № 102/02.04.2018г., постановено по ч. гр. дело №
137/2018г. на същия съд. /Удостоверение за наследници на л.40 и Удосто-верение
от РС Ц, на л.26/
От показанията на
свидетелката Н. М, се установява, че в началото на месец февруари 2015г. със
съпруга й са били на гости в дома на ищците. М. К. също е бил там. Р, са му
дали плик с пари. Той ги е извадил, преброил ги е и след като е установил, че
са точно 5 000 лв. е обещал, че ще ги върне до една година. Споменал е, че
трябва да покрие заем към банка, за да не му вземат къщата в с.Л. В други
разговори е споделял с нея и че има финансови затруднения във връзка с кредита.
От показанията на
свидетелката Р. Л, се установява, че през 2015г., на 10-ти или в дните
непосредствено след тази дата, тя и съпругът й са отишли в дома на семейство Р,
за да празнуват рождения ден на дъщеря им. Преди да започне тържеството, е
дошъл и М. К.. Домакините са му предали плик с пари. Той ги е преброил. Казал
е, че са 5 000 лв. и са за погасяването на кредит, за да не му вземат
апартамента от банката, както и че ще се постарае да ги върне най-скоро. Свидетелката
сочи и че около месец, преди наследодателят на ответниците да почине, са ходили
с него, жената, с която е живял на съпружески начала, и ищците на почивка в
гр.Е. Тогава той е споделил с нея, че не е върнал парите, което за него е
проблем, но ще направи всичко възможно да ги върне.
С исковата молба са
представени две операционни бележки от ”Банка ДСК” ЕАД – от 06. и 09.02.2019г.,
видно от които е, че на посочените дати Й.Р. е теглила от банковата си сметка
сумите, съответно – от 2 000 лв. и от 3 000 лв. /л.8/
Представена е и
вносна бележка от 17.06.2015г., с която ищцата е внесла по сметка на
”РайфайзенБанк (България)” ЕАД сумата от 2 000 лв., с посочено основание: 00017/VRI 705471 М. К. /л.9/
От приетите по
делото писма от Банката /л.47 и л.67/ е видно, че с горната банкова операция е
погасено задължение на последния по договор за банков кредит от 25.03.2008г.
От представената от
ответниците Банкова референция, издадена от ”РайфайзенБанк (България)” ЕАД
/л.62/, се установява, че М.К. К. – като кредитопо-лучател, и ответницата К.,
като съдлъжник, на 25.03.2008г. са сключили Договор за банков кредит с банката,
а впоследствие и анекси към него. Отразено е в нея, че поради не-редовното
обслужване на кредита е образувано изп. дело № 418/2013г. на ЧСИ С. Н. Посочени
са и сумите, които са постъпили в банката за погасяване на задълже-нието в
периода от 22.04.2013г. до 09.11.2015г., съответно – датите на внасянето им,
както и вносителят. Видно от същата е, че на 09.02. и на 19.03.2015г. М. К. е
внесъл суми от по 5 000 лв., а на 17.06.2015г. – 2 000 лв. и
3 000 лв.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари, а последният
се задължава да върне заетата сума.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, според настоя-щия съдебен
състав, може да бъде направен обоснован извод, че между ищците и наследо-дателя
на ответниците са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни
правоот-ношения, основани на устни договори за заем от 09.02.2015г. и 11.03.2015г.,
по силата на които те са му предоставили
суми от по 5 000 лв. на всяка от двете дати, а той се е задъл-жил да им ги
върне – първата в срок от една
година, а за втората не се установява наличие-то на уговорен конкретен падеж на
задължението.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са дадени под страх от наказателна
отговорност, последователни и логични са, както и кореспондират с остана-лия
доказателствен материал по делото. Както беше посочено, от събраните писмени
дока-зателства се установява, че няколко дни преди предаването на първата сума Р.
е изтег-лила от своя банкова сметка ***., а в деня на сключването на договора
за заем – 09.02.2015г., М.К. е внесъл сума в същия размер за погасяване на дълга
си към банката. Такава сума е внесъл и на 19.03.2015г., като липсват
доказателства той да е реали-зирал каквито и да било доходи през този период,
още повече във високи размери – с оглед финансовите му затруднения, поради
които и не е обслужвал редовно кредита си.
Действително, налице са и някои
непълноти и неточности в гласните доказателства, като сочения в писмените
бележки на ответниците пример – първата сума да е била преда-дена на М. К. от
ищците вечерта, поради което той не е могъл да я внесе в бан-ката на същата
дата, както и това, че свидетелите не си спомнят точните дати на събитията,
които пресъздават, но същите, очевидно, се дължат на изминалия дълъг период от
време – над пет години, а и са без съществено значение за предмета на доказване
по делото.
За пълнота, следва да се
посочи, че обстоятелството дали точно с получените в заем от ищците суми М. К. е
погасявал дълга си към банката или ги е ползвал за реа-лизирането на други свои
цели, в случая, е ирелевантно.
При тяхна доказателствена
тежест, ответниците не са ангажирали доказателства на-следодателят им, приживе,
да е върнал на Р, сумата от общо 10 000 лв. – главници по договорите за
заем от 09.02.2015г. и 11.03.2015г., всяка от по 5 000 лв., нито те да са
стори-ли това до приключването на съдебното дирене по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците,
които са приели наслед-ството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които по-лучават, в случая – уголемени с частта на отреклия се М.М.К. /чл.53 от същия закон/.
Предвид горното и съобразно
правилото на чл.9, ал.1, вр. с чл.53 от ЗН, следва да се приеме, че всеки от
ответниците отговаря до размер на ½ от дълга по процените два дого-вора
за заем, т. е. за по 2 500 лв. или общо за по 5 000 лв.
Претенциите за тях са основателни
и следва да бъдат уважени изцяло.
Предявените при условията на
евентуалност искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, до-сежно същите суми, не
следва да бъдат разглеждани.
При доказателствена тежест за
ищците, при условията на
пълно и главно доказване, те не са ангажирали съответни доказателства за
установяване на твърденията си, че между тях и наследодателя на ответниците е
възникнало соченото в исковата молба облигацион-но правоотношение, основано на
договор за заем от 17.06.2015г., респективно – че послед-ният е поел задължение
да им върне сумата от 2 000 лв., която Р. от името и за
сметка на двамата е внесла за погасяване на дълга му към ”РайфайзенБанк
(България)” ЕАД.
Претенцията по
чл.240, ал.1 от ЗЗД, досежно същата, следва да бъде отхвърлена, ка-то неоснователна,
съответно – следва да бъдат разгледани предявените евентуални искове по чл.59 от ЗЗД за нея.
Съгласно цитираната
разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за смет-ка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Предвидено е, че това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият мо-же да се защити.
Съгласно чл.74 от ЗЗД, този,
който е изпълнил чуждо задължение, като е имал пра-вен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Наличието на такъв не се твър-ди, а и не се установява по делото, поради
което отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
В случая, по делото безспорно се установи, че ищците са погасили част от
дълга на М. К. по договора за кредит от 25.03.2008г., а
именно – 2 000 лв. Следователно, с тази сума е намаляло имуществото им, а
това – на наследодателя на ответниците се е уве-личило със същата, т. е.
размерът на тяхното обедняване е идентичен с този – на неговото обогатяване.
Установяването и на
причинно-следствена връзка между двете законът не изисква.
При тяхна доказателствена
тежест, ответниците не са ангажирали доказателства за наличието на каквото и да
било основание за това разместване на имуществени блага меж-ду патримониумите
на ищците и на М. К., поради
което следва да се приеме, че съгласно нормата на чл.59 от ЗЗД горната сума
подлежи на връщане.
К, не са ангажирали
доказателства и че наследодателят им – приживе, е вър-нал на Р, сумата от
2 000 лв., или че те са сторили това до приключването на съдебно-то дирене
по делото.
Предвид горното и на основание чл.60, ал.1, вр. с чл.9, ал.1 и чл.53 от ЗН, следва да се
приеме, че К. и Т. К, като наследници по закон на М. К. отговарят за
това задължение, с което е обременено останалото от него наследство, до
раз-мери от по ½ за всеки от тях, а именно – по 1 000 лв.
Предявените искове за
заплащане на тези суми, на основание чл.59 от ЗЗД, са осно-вателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
Върху главниците се
дължи законната лихва считано от датата на подаване на иско-вата молба в съда
до окончателното им изплащане.
На ищците следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски: 500
лв. за държавни такси, както и 900 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.60, ал.1 от Закона за наследството К.Т.К., с ЕГН: **********, и Т.М.К., с ЕГН:
**********,***, като наследници по закон на М. К. К.,***, починал на
16.10.2017г., да заплатят на И.Й.Р.,
ЕГН: **********, и Й.Д.Р., ЕГН: **********,***, сумата от общо 12 000 лв., от която: суми от по
5 000 лв., представляващи главници по договори за заем, сключени с
наследодателя им на 09.02.2015г. и на 11.03.2015г., и сума от 2 000 лв., с която е била погасена
част от дълга на последния по сключен на 25.03.2008г. с ”РайфайзенБанк (Бълга-рия)” ЕАД договор за банков кредит – преведена по
сметка на банката с вносна бележка от 17.06.2015г.,
без наличието на правно основание за това, ведно със законната лихва, счи-тано от 20.12.2019г. до окончателното плащане,
както и сумите 500 лв. разноски по делото за държавни такси и 900 лв. платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ главния иск по отношение на третата
главница, предявен на основание сключен с М. К. К. на 17.06.2015г. договор за заем, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.