Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 29-ти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ради Йорданов
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д.№71 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.
Ищцата Т.В.П., с ЕГН **********, от с.С., със съдебен адрес *** ж.к.Слатина бл.2 оф.66, чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. Т.Г., е предявила иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу З.К. „Л.И.” АД, ЕИК и седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да ѝ заплати сума в размер на 200 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея болки и страдания от смъртта на нейната майка Е.Д.С., вследствие настъпило на 25.08.2018г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2018г. на път 2-16 км. 54+380 в района на гр. С., Г.Б.Г., като водач на автобус „МАН“, с рег. № СО 7959 ВС не упражнявал постоянен контрол върху управлявания от него автобус, като по този начин станал причина за настъпване на ПТП с л. а. „Нисан Примера“, с рег. № С 9413 МС и л. а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № С 1730 МТ, при което излязъл от пътното платно, преобръщайки се в 40-метрова пропаст по пътя и се установил на циментова площадка под пътя. В автобуса като пътник била Е.Д.С. – майка на ищцата, която загинала.
Установено било, че процесното ПТП е причинено от Г.Б.Г., като водач на автобуса, за който към датата на ПТП-то – 25.08.2018г. имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, с полица № BG/22/118000754012.
Твърди се, че между ищцата и нейната майка имало силна емоционална връзка, основаваща се на любов, подкрепа, разбирателство и взаимопомощ. През 2007 г. двете загубили своя баща и съпруг, което обстоятелство ги направило още по-близки, поради това приемала смъртта ѝ изключително тежко. Ищцата внезапно загубила най-близкия си човек.
Твърди се, че ищцата предявила претенцията си пред ответното дружество, с представяне и на сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но плащане не последвало, поради което за нея възниквал правният интерес от предявяване на настоящия иск.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗК „Л“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения от него адв. Т.П..
Възразява по допустимостта на предявения иск, с твърдения, че липсват предпоставките на чл.496, ал.2, б. б, вр. ал.4 КЗ. Образуваната при него от името на ищцата застрахователна преписка била разгледана и се установило, че представените документи не били достатъчни за установяване на обстоятелствата, при които се осъществил транспортният инцидент и относно вината за неговото настъпване. Било изпратено писмо до представляващия заявителя да представи необходимите документи, но такива не били представени. С оглед това счита, че исковата претенция била преждевременно заведена, поради което била недопустима и моли производството по делото да бъде прекратено.
В случай, че не бъде прекратено производството, моли съда същото да бъде спряно до приключване на образуваното наказателно производство по ДП №232/2018г. по описа на НСлС, пр.пр. №2277/2018 г. по описа на СОП, с оглед изясняване въпроса за вината за настъпване на процесното ПТП.
По отношение основателността на исковата претенция, заявява, че изцяло я оспорва, както по основание, така и по размер.
Оспорва твърденията на ищцата Т.В.П. за осъществен от водача на автобуса граждански деликт спрямо ищцата, с оглед липсата на причинно-следствена връзка с негови действия. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Е.Д.С., предвид обстоятелството, че не е била обезопасена с предпазен колан. Оспорва иска със становище за недължимост на претендираната сума, поради самоувреждане на пострадалото лице.
Алтернативно, възразява по отношение размера на исковата претенция, като заявява, че е твърде завишен, противоречащ на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Както е посочил по-горе, ответникът поддържа становището, че поради непредставяне от страна на заявителя на необходимите документи по образуваната при него преписка, счита, че срокът за произнасянето му не е започнал да тече, поради което и претенцията за присъждане на лихва от датата на произшествието била неоснователна.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата Т.В.П. искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.219 ГПК, моли съда да допусне конституирането като трето лице – помагач на негова страна на Г.Б.Г., с ЕГН ********** ***, обуславяйки правния си интерес от възможността да предяви иск срещу него.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата Т.В.П. е депозирала допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържа първоначалната, като изразява становище по възраженията в отговора на ответната страна.
По отношение това за недопустимост на предявения иск, заявява, че е неоснователно, тъй като 3 месеца преди завеждане на настоящата искова молба му е била предявена доброволна претенция с представен протокол от ПТП, което обстоятелство ответникът не е оспорил. Неоснователно било и искането му за спиране на настоящото производство до приключване на образуваното досъдебно такова.
По отношение възражението на ответника за съпричиняване на пострадалата с вредоносния резултат, твърди, че няма причинна връзка между поведението на пострадалата с резултата и ПТП-то. Единствената причина за смъртта на нейната майка била поведението на водача на превозното средство.
По отношение оспорването на размера на предявения иск заявява, че той бил съобразен с вредите, чието репариране се цели с плащане на застрахователно обезщетение. Отношенията между пострадалата майка и нейната дъщеря са били изключително близки, била е активен човек, в трудоспособна възраст, с много приятели и активен социален живот.
Поддържа, че застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при действието на КЗ от 2016г., който бил приложим към настоящото събитие била 10 000 000 лева. Оспорва и възражението на ответника относно дължимостта на законната лихва върху претендираната сума – главница.
В срока за допълнителен отговор по чл.373, ал. 1 ГПК, ответникът ЗК „Л“ АД депозира такъв, с който поддържа изцяло първоначалния – за недопустимост, за неоснователност и за съпричиняване.
С определение от 02.07.2019г. е конституиран Г.Б.Г., с ЕГН ********** *** като трето лице – помагач на страната на ответника.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за родствени връзки на Т.В.П., същата е дъщеря на Е.Д.С., починала на 25.08.2018г.
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника З.К. „Л” АД относно процесния автобус „МАН“, с рег. № СО 7959 ВС към датата на ПТП- 25.08.2018г., за което се представя и извлечение от Гаранционния фонд.
Ищцата е предявила застрахователна претенция на 18.12.2018г.
С писмо от 13.02.2019г. застрахователят ЗК „Л“ АД е поискал доказателства по застрахователната претенция на ищцата.
Видно от Констативен протокол за настъпило на 25.08.2018г. ПТП при което е починала Е.Д.С. На 25.08.2018г. на път 2-16 км. 54+380 в района на гр. С., Г.Б.Г., като водач на автобус „МАН“, с рег. № СО 7959 ВС не упражнявал постоянен контрол върху управлявания от него автобус, като по този начин станал причина за настъпване на ПТП с л. а. „Нисан Примера“, с рег. № С 9413 МС и л. а. „Ситроен Берлинго“, с рег. № С 1730 МТ, при което излязъл от пътното платно, преобръщайки се в 40-метрова пропаст по пътя и се установил на циментова площадка под пътя. В автобуса като пътник била Е.Д.С. – майка на ищцата, която загинала.
По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От заключението се установява, че на 25.08.2018 година, към 17,00 часа - светлата част на денонощието, на второкласен път №16 от републиканската пътна мрежа, на километър 55-ти, в зоната на населено място - гр. С., област Софийска, при нормална видимост, мокро асфалтово покритие, в посока от град С., към гр. С., в дясната си пътна лента се е движил автобус „МАН 11-220” с регистрационен номер СО 79 59 ВС.
Платното за движение в този участък към момента на ПТП е било мокро и е валяло дъжд, двупосочно платно за движение, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична бяла непрекъсната линия „М1. Зоната на ПТП започва от участък, разположен между две противоположни хоризонтални криви, първата от които е лява, по отношение посоката на движение на автобуса, а втората - дясна.
В дясно на платното за движение, по отношение горната посока е ограничено от бетонов бордюр с височина над нивото на асфалтовото покритие 0,15 метра. В дясно на бордюра се намира тротоарно пространство с широчина 1,10 метра, покрито с тротоарни плочки и в дясно тротоара се ограничава от стоманена предпазна ограда с височина 0,7 метра, дясно на стоманената предпазна ограда се намира равнинна затревена площ с широчина окoло 1,50 метра и в дясно на нея се намира стръмен скат на спускане, който в широчина около 10 метра денивелацията му спрямо платното за движение е около 30 метра. Ската е покрит дървесна и храстовидна растителност и в края му се намира хоризонтално земно - каменист пространство.
В ляво платното за движение се ограничава от бетонова стена с височина 1,50 м.
В дясно на дясната лента за движение в посока С. – С., здраво закрепена на метална стойка, отстояща на 30,00 метра от края на описаната по-горе хоризонтална крива, посока към С., се е намерала секция от пътни знаци, ориентирани с лицевата си страна към ППС, движещи се от С. към С., като отгоре се намира пътен знак „В26” - „Забранено движение със скорост по-висока от означената” , с надпис на него „40” и отдолу се намери пътен знак „В24” - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключени на мотоциклети”.
Същите пътни знаци, както и пътен знак „А15” - „Опасност от хлъзгане” са се намирал, и на 50 метра преди началото на кривата от към страната на гр. Своге и ориентирани лицевата си страна към ППС, движещи се в посока С. - С.
Придвижвайки се по гореописания начин автобус „Ман” е навлязъл в дясната крива при което с левите си колела е навлязъл в лентата за насрещно движение.
В същото време и условия на движение, но в противоположна посока – от гр. София към гр. Своге се е движил товарен автомобил „Нисан Примера” с регистрационен номер С 94 13 МС, управляван от Й.Л.К., и след него на около 15 метра, се е движи: товарен автомобил марка „Ситроен Берлинго” - фургон с регистрационен номер С 17 30 МТ управляван от Н.Д.К. Между автобуса и автомобила Нисан Примера възниква удар. Мястото на първоначалния контакт между автобуса и товарния автомобил Нисан е между предната лява част на автобуса и предната лява част на лекия автомобил със зона ш припокриване от около 5 cm, на около 5,5 m преди мерната линия на ориентир No 1, избран при огледа на местопроизшествието от 27.08.2018г. (края на бетонен фундамент - мост на водосток), и на около 0,8 метра от осовата линия в пътната лента на товарния автомобил. Максималната ударна сила възниква при удара на предната лява част на автобуса и задното ляво колело на автомобила. В момента на удара надлъжната ос на автобуса сключва с оста на пътя ъгъл от около 2 □ в посока леко наляво, а на автомобила Нисан - около 6 □ надясно. Вследствие на ударния импулс и неговия момент спрямо масовия център, лекият автомобил се отклонява надясно, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Той се удря със задната си дясна ъглова част в бетонна стена и се установява косо на платното за движение в дясната пътна лента. Автобусът продължава движението си в посока напред и се удря с товарния автомобил Ситроен Берлинго. Мястото на първоначалния контакт между автобуса и товарния автомобил Ситроен Берлннго е между предната лява част на автобуса и предната лява част на товарния автомобил със зона на припокриване от около 27 сантиметра, на около 6.5 метра след мерната линия на ориентир No 1. избран при огледа на местопроизшествието от 27.08.2018 г. (края на бетонен фундамент - мост на водосток), и е зоната от 0,9 метра до 1,2 метра от осовата линия в пътната лента на товарния автомобил. Максималната ударна сила се формира по време на контакта между предната лява част на автобуса и зоната в края на предния ляв калник, удара в предното ляво колело и в предния край на лявата врата. В момента на удара надлъжната ос на автобуса сключва с оста на пътя ъгъл от около 4□, в посока леко наляво, а на автомобила Ситроен - 4□ надясно. Под действие на ударния импулс и по-малката си маса и съответно кинетична енергия, автомобилът Ситроен се връща назад и надясно с движение, близко до транслационното, като се установява в десния край на платното за движение до бетонната стена. Водачът на автобуса към момента на навлизането му в насрещната пътна лента завива волана надясно. След втория удар автобусът се насочва към десния край на платното за движение, придобивайки значителна ъглова скорост в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре, навлиза на десния тротоар и се удря е еластичната ограда. Преодолява оградата, като я деформира, и пада върху дясната си страна. В това положение автобусът навлиза върху стръмен скат, преобръща се 2 пъти и се установява на дясната си страна върху хоризонтален терен, разположен на около 18,5 метра под нивото на платното за движение.
С Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.08.2018 година от тахографа на автобуса е иззет тахографски хартиен диск (тахошайба). Изменението на скоростта на движение на автобуса според данните от тахошайбата се характеризира със следните характерни участъци:
Началната скорост на движение на автобуса към момента на навлизане в десния завой е 53,5 км/час;
Автобусът намалява скоростта си до средно определена от 42,3 км/час, след което настъпва удар. Тук се наблюдава силно разнопосочно трептене на писеца във вид на размазано петно, предизвикано от инерционните сили при удара. Характерното петно е с вертикален размах на трептенето (двойна вертикална амплитуда) от около 4,6 км/час.
След този удар е налице кратко намаляване на скоростта до следващ момент на възникване на втори удар със средна скорост от около 35,7 км/час Размахът на петното от разнопосочно трептене на писеца във вертикално направление е около 3,5 км/час.
Следва намаляване на скоростта с не праволинейно относително движение на писеца, като графиката е вълнообразна, не идеално права, с налични напречни трептения. Графичната зависимост съответства на не типично движение на автобуса, характерно след загуба на напречна устойчивост - сложно движение, състоящо се от транслационна и ротационна съставяща.
Т.е. В конкретните пътни условия, като се има предвид, както реалната скорост на движение на процесния автобус - 53 км/час, така и при движение с нормативно допустимата за участъка - 40 км/час, водачът на автобуса е имал възможност да преодолее дясната крива, без да се получи странично приплъзване.
Т.е. От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП би следвало да се търси в навлизането на автобус МАН в остра хоризонтална крива с технически несъобразена с особеностите на пътя скорост на движение.
Автобусът МАН, модел 11220, фабрично е оборудван с обезопасителни двуточкови (преминаващи около талията на пътника) колани, а седалката на водача на автобуса е оборудвана с триточков обезопасителен колан.
По делото липсват данни, указващи къде точно и в какво положение се е намирало тялото на пострадалата към момента, непосредствено преди пътния инцидент. Принципно всеки от пътниците в автобуса, включително и водачът му се движат по посока на движение на автобуса със скоростта на неговото движение. При това движение техните тела имат кинетична енергия пропорционална на квадрата на тяхната скорост и собствената маса на тялото.
От друга страна и самия автобус, като движещо се материално тяло има кинетична енергия определяна от същата скорост и пропорционална на неговата маса. Изводимо от посочения механизъм на възникване и развитие на ПТП, автобусът в зоната на платното за движение е преодолявал дясна за посоката си на движение крива, при което върху масовия център на телата на пътниците действа центробежна сила, под действието на която, ако пътникът е прав е възможно залитане на тялото по посока на тази сила. В последствие автобусът, при попадане в зоната на стръмният скат е започнал ротационно движение с ос на въртене надлъжната си ос, при което телата на пътниците под действието на земното притегляне са се придвижвали в посока към терена. Тук центробежните сили са сравнително малки, видно от мястото на окончателното установяване на автобуса и не са оказвали съществено влияние върху движението на телата, вътре в автобуса.
Телата на пътниците в автобуса, при конкретния механизъм на възникване и развитие на ПТП са контактували с части от оборудването на автобуса: седалки, багажници, стъкла, както и със свободни предмети - багаж, инструменти и др., а така също и с телата на останалите пътници.
Използването на предпазния колан е ефективно и спомага за намаляване на нараняванията на пътуващият при възникване на инциденти с ППС предимно с челни и странични удари, преобръщания и удари в неподвижни прегради, като предпазния колан ограничава движението на тялото и го предпазва от удари в интериора на купето, съседни пътници и изпадане от автомобила. По технически път не може да се установи на коя седалка е седяла пострадалата.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която пострадалата Е.Д.С. е получила Тежка гръдна травма, изразяваща се в многофрагментно счупване на ребрата двустранно, множествени контузии и разкъсвания на белия дроб двустранно, усложнени с развитието на хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в гръдната кухина/, контузия сърцето, счупване на лявата раменна кост, разкъсно-контузни рани на лицето и охлузвания по крайниците и тялото. Начинът на получаване на констатираните увреждания отговаря на описаният механизъм на настъпване на ПТП. Причината за смъртта на Е.Д.С. е тежката гръдна травма, като е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Налице е причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилата смъртта на Е.Д.С. Наличието на охлузвания и плитки порязвания по кожата на десния горен крайник, локализирани по външно-страничната му повърхност сочи, че пострадалата е контактувала с дясната част на тялото си с прозорец или парчета от счупен прозорец от автобусното купе, което определя и придвижването на тялото й в посока основно надясно. При наличие на поставен обезопасителен колан, пострадалата би била фиксирана за седалката и ако не е седяла на седалка до прозореца не би получила констатираната при аутопсията гръдна травма довела до смъртта й.
По делото се разпита свидетелката И.К.С., която е братовчедка на Т.В.П.. Починалата Е.Д.С. й е леля. Сутринта на 25.08.2018г. свидетелката С. я придружавах, защото имала работа в центъра на С., за да се качи на рейса, носех й торбичката. Тя се качила на рейса, и закопча си колана. Била заедно с приятелката й И.С., която също си закопчала колана. С. седяла зад шофьора на втората седалка откъм прозореца, тоест на лявата редица - втората седалка откъм прозореца. До нея седяла приятелката й И.С. и тя също е сред загиналите. Към пет часа й позвънила дъщеря й Т.П., да я пита дали има представа с кого е пътувала майка й в рейса и ме помоли да ходи да обикаля в селото за информация, но никой нищо не знаеше до този момент. Т. се прибрала от Приморско в един часа и обикаляли заедно по болниците. През петнадесет минути звъняли на горещия телефон, който им дали. Сутринта в шест часа им съобщили, че е от загиналите, до този момент имали надежда, че може и да е от оцелелите. Т. и майка й живеели в едно домакинство в село С. Отношенията помежду им бяха повече от майка и дъщеря, просто много силна връзка. Майка й я помагала финансово, помагаше й за отглеждането на детето. Постоянно разчитали една на друга. Ако не се видждат се търсят по телефона. Баща й като почина Т. била постоянно при майка си, защото тя много тежко приела загубата на мъжа си, съответно Т. на баща си и постоянно били заедно. Т. има едно дете и Е. постоянно се грижела за него. Много си помагали финансово, но предимно Е.С. помагаше на Т. много с финансова и морална подкрепа. Т. била разделена със съпруга си, по-скоро майка й помагала. Били заедно когато ги извикали в Съдебна медицина за разпознаване на трупа, Т. се сринала тотално. Оттогава не е същият човек, затворила се, просто не иска да общува с никого, няма до себе си човек, на който да разчита, пълна загуба. Спряла да общува с абсолютно всички близки, нея я допуска от време на време. Т. не е успяла да преодолее загубата на майка си - една година не може нито да спи, нито да се храни нормално, загуби си работата, защото работеше в частния сектор, просто много неприятно. Ще е много трудно в бъдеще да се възстанови и ще стане пълноценен човек. В момента само Таня се грижи за внучето на Е.С. доколкото може, когато не е в депресия. Т. почти всеки ден ходи на гробищата. Т. взема медикаменти от вида на глог, валериан и мента, леки успокоителни.
По делото се разпита свидетеля Я.Н.Б.
Познава Т.В.П. и Е.С. от 2007г. Знае за ПТП с участие на Е.С. Когато се случила тази катастрофа, били заедно с Т.В.П., на почивка на П. Те често контактуват по телефона и от нея знае, че майка й е на екскурзия. В 17,05 ч. Т. се обадила по телефона, разговаряла с майка си за кратко, после майка й казала, че в някакъв рейс е шумно и като стигнат, били някъде преди С., като се приберат в С. ще се чуят на тишина, да е по-тихо. След което 15 минути след този разговор - съвсем случайно тя влязла във Фейсбук, казала: "Яворе, нещо се е случило с рейса, станала е катастрофа". Б. не повярвал, но тя позвънила на майка си, номерът беше извън обхват, но то всичко е вероятно. След това на няколко пъти тя звънила, но нямало връзка. Т.П. се притеснила, знаела, че не е възможно майка й да си изключи телефона. Звъняла и на приятелка на майка й, която също пътувала в рейса, но никой не вдигал телефона. Веднага тръгнали за С. Т. през това време непрекъснато звъняла по болници, на Тел. 112. Обадила се веднага в С. в болницата, въртяла в С., във В., към много болници въртяла, за да получи някаква информация, на близки, за да чуе за какво става въпрос, но никакъв отговор. Дали й горещ телефонен номер, на който да се обаждали, но нямало информация. За смъртта разбрали като се прибрали, сутринта към шест часа. Още като разбрала за катастрофата, още оттогава тя била потресена, започнала да губи контрол, само викала: "Бързо, бързо да тръгваме, нещо се е случило с майка ми, щом не вдига". Т. не била на себе си. Когато разбрала, че майка й е загинала, изпаднала в някакво състояние, просто не можеше да повярва, плаче и не може да повярва, че това нещо се е случило. Това й се отразило прекадено отрицателно, много лошо, те много контактуваха и непрекъснато бяха заедно, тя разчитала на нея за всичко - и за финансова помощ, и за гледане на детето й, те бяха двете не като дъщеря и майка, а като две приятелки, невероятно близка връзка, всичко си споделяха. Определено загубата на майка й много се отразило на здравето на Т. проблеми, заболявания се появили, психически е по-друга. Непрекъснато я споменава и се разстройва. Синът на Т. работи в момента, тя сега не работи. Т. разчитала изцяло на майка й финансово и изцяло. Според свидетеля Т. не е преодоляла загубата на майка си, все си поглежда телефона и иска да я чуе, да й се обади.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Увредено лице е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.
От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява, че на 25.08.2018 година, към 17,00 часа на второкласен път №16 от републиканската пътна мрежа, на километър 55-ти, в зоната на населено място - гр. С., област Софийска, при нормална видимост, мокро асфалтово покритие, Г.Б.Г., като водач на автобус „МАН“, с рег. № СО 7959 ВС навлязъл в десен завой в посока от град С., към гр. С. с несъобразена скорост и над разрешената 40 км./ч. със скорост 53 км./ч. Автобусът излиза от лентата си за движение и навлиза в лентата за насрещно движещите се, където реализира сблъсък с товарен автомобил „Нисан Примера” с регистрационен номер С 94 13 МС, управляван от Й.Л.К. Автобусът продължава движението си в посока напред и се удря движещия се след него товарен автомобил Ситроен Берлинго. След втория удар автобусът се насочва към десния край на платното за движение, придобивайки значителна ъглова скорост в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре, навлиза на десния тротоар и се удря е еластичната ограда. Преодолява оградата, като я деформира, и пада върху дясната си страна. В това положение автобусът навлиза върху стръмен скат, преобръща се 2 пъти и се установява на дясната си страна върху хоризонтален терен, разположен на около 18,5 метра под нивото на платното за движение. Причината за настъпване на ПТП е навлизането на автобус МАН в завой с несъобразена с особеностите на пътя скорост на движение. Водачът Г.Б.Г. е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ЗДвП ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
и ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Водачът е нарушил ограничението за скоростта със знак В 26 по чл.47 ППЗДвП движение със скорост по висока от 40 км./ч. водачът е игнорирал и предупредителен знак пътен знак „А15” за опасност от хлъзгане, както и атмосферните условия мокро асфалтово покритие. Неоснователно е възражението на ответника за коефициента на сцепление на асфалта като причина за настъпване на ПТП, тъй като водачите са длъжни да съобразяват скоростта си с пътните условия, в това число и сцеплението на асфалта. То е такова не само в участъка на ПТП, поради което е могъл да предвиди. Сцеплението би могло да бъде и по-лошо при наличие на лед или сняг, но водачът следва да избере подходяща скорост на движение, съобразена с пътните условия и предстоящия завой, така че да не навлиза в лентата на насрещно движещите се автомобили, където е реализирал сблъсък. С това при условията на непредпазливост като форма на вината, не е предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици е реализирал ПТП, при което е настъпила смъртта на пътуващата като пътник Е.Д.С. – майка на ищцата. По този начин съдът приема за доказано извършването на деянието от страна на Г.Б.Г., неговата противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и настъпването на вредоносния резултат-смъртта на Е.Д.С. Страните не спорят по наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди (смъртта на Е.Д.С.), причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на водача.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л“ АД за съпричиняване, съдът намира същото за недоказано. Установи се, че автобусът е бил оборудван с предпазни колани, чието поставяне би предпазило пътуващата от свободно движение, като би я държало към седалката. По делото не се установи къде е седяла пострадалата към момента на настъпване на ПТП. Свидетелските показания за наличието на поставен колан при тръгването, не установява горното обстоятелство. Предвид на обстоятелството, че получените увреждания биха могли да се получат и при поставен предпазен колан, в случай че пострадалата е седяла до прозореца, а не е установено противното прави възражението неоснователно.
С това съдът
приема, че е доказано, че ищцата Т.В.П. е претърпяла емоционални болки и
страдания от загубата на майка й Е.Д.С. Видно от показанията на разпитаните
свидетели, ищцата е понесла изключително тежко внезапната загуба на своята
майка. Двете за били в много близки отношения, което й се отразило негативно в
емоционален и психологичен план.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на нейната майка, независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 140 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер е неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ следва да се присъди от 18.03.2019г. след изтичане на срока по чл.496 КЗ.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът З.К. „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати на ищцата Т.П. разноски по делото, съобразно уважената част от иска. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение в размер на 7000,-лв. като същото определено при условията на чл.7 ал.2 т.5 Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 4330лв. Съобразно сложността на делото съразмерното възнаграждение следва да възлиза на 5000лв. и съответно на уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 3500лв.
Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в размер на 5 600,-лв. (4% върху 140 000лв.), както и направените разноски в размер на 800,-лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 ал.1 т.2 КЗ, З.К. „Л.И.” АД, ЕИК и седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.В.П., с ЕГН **********, от с.С., със съдебен адрес *** ж.к.Слатина бл.2 оф.66, сумата 140 000,-лв. (сто и четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, причинено от Г.Б.Г. на 25.08.2018г., на път 2-16 км. в района на гр.С., при която е настъпила смъртта на Е.Д.С. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по полица №BG/22/118000754012, ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер като неоснователен.
Решението е постановено при участието на Г.Б.Г., с ЕГН ********** *** трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Л“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК З.К. „Л.И.” АД, ЕИК и седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.В.П., с ЕГН **********, от с.С., със съдебен адрес *** ж.к.Слатина бл.2 оф.66, сумата от 3500,-лв. (три хиляди и петстотин лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З.К. „Л.И.” АД, ЕИК и седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул. Витоша №2 сумата 6 400,-лв. (шест хиляди и четиристотин лева), представляващи държавна такса и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
СЪДИЯ: