Р
Е Ш Е Н И Е №
261526
гр. Пловдив, 03.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ти гр. с-в, в открито
съдебно заседание на 05.11.2020 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
секретар: Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14411
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в **** против С. С. Ч. с ЕГН:**********, с адрес *** ,с която са
предявени обективно съединени установителни
и осъдителен искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415,
ал.1, вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответната страна е абонат на мобилни услуги с клиентски № **** и
титуляр на предпочетен номер **** с месечен абонаментен план в размер на 19,90
лева, съгласно Допълнително споразумение от 06.05.2012г. Отношенията на
страните по повод титулярния мобилен номер били новирани с допълнително
споразумение от 16.05.2016г., като абонатът предпочел абонаментен план на
стойност 49,99 лева месечно за срок до 16.05.2018г. Във връзка с посочения
номер, на същата дата бил сключен и договор за лизинг, чрез който ответната
страна получила на изплащане мобилно устройство посредством 23 лизингови вноски
в размер на 13,59 лева всяка.
За потребените от абоната –ответник услуги за периода от
25.10.2017г. до 24.03.2018г. ищецът издал следните фактури:
-фактура № ****.
със срок за плащане 10.12.2017г. за отчетен период на потребление от
25.10.2017г. до 24.11.2017г. с начислена за периода сума за разговори, месечни
абонаменти и лизингова вноска в размер на 111,81 лева с ДДС на
-фактура с № ****. за отчетен период на потребление
25.11.2017г. – 24.12.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти, включително и лизингова вноска в размер на 33,61 лева, със срок за
плащане -09.01.2018г..
-фактура № *****. за отчетен период на потребление от
25.12.217г.-24.01.2018г. с начислена за периода сума за месечни разговори,
абонамент и лизингова вноска в размер на общо 33,87 лева, платима в срок –
09.02.2018г.
Твърди се в исковата молба, че ответната страна не е
заплатила ползваните мобилни услуги на обща стойност 179,29 лева , като от
дължимата сума била сторнирана сума в размер на 7,07 лева и по този начин е отразен неплатения баланс в
размер на 179,29 лева от общото задължение в размер на 185,81 лева.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да
заплати дължимата сума ищецът едностранно прекратил договора, като в издадената
крайна фактура № ****. начислил обща сума за плащане в размер на 415,35 лева, в
която включил и неустойка в размер на 202,36 лева за предсрочно прекратяване на
договора, както и дължимите неизплатени лизингови вноски в размер на 27,18
лева, плюс сумата от 185,81 лева за потребените мобилни услуги.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на ищеца
да ангажира договорната му отговорност, като начисли неустойка в крайната
фактура за предсрочно прекратяване на ползвания абонамент.Размера на
неустойката от 202,36 лева била сформирана съобразно новите правила за
изчисление, определени въз основа на спогодба с Комисията за защита на
потребителите, а не съобразно начина, уговорен между страните в т. 11 от
договора.
Поради липса на доброволно изпълнение ищецът подал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК,въз основа на което било образувано ч.гр.д.
№ 11147/2019г. по описа на ПРС, 8-ми гр. състав, по което била издадена Заповед
за изпълнение,но същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което и в изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът подал
исковата молба, инициирала образуването на настоящото производство.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с
искане да постанови Решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 185,81 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по договор с абонатен номер ***** потребени за периода от
25.10.2017г. до 24.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и
сумата от 202,36лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползваните абонаментни
пакети.
Съдът е сезиран и с обективно, кумулативно съединен
осъдителен иск за сумата от 27,18 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 16.05.2016г. за мобилно устройство Самсунг
Галакси черен за периода от месец март 2018г. до месец април 2018г.
Претендира присъждане на разноските, направени в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, от пълномощника на ответната
страна –адв. Д. П. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Ответната страна оспорва твърдението,
че е подписвала договор за мобилни
услуги с ищеца, както и твърди, че не е ползвала такива, поради което няма
задължения към ищеца. Оспорва авторството на приложените към исковата молба
писмени доказателства, като твърди, че не са подписани от доверителката му. Въз
основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По делото е представено допълнително споразумение от
06.05.2012 г. по програма заедно към договор за мобилни/ фиксирани услуги
мобилен/ фиксиран номер ****сключен между Космо България Мобайл ЕАД
ЕИК ********* и С.С.Ч.. Страните се договарят, че посоченият
по-горе мобилен номер ще бъде ползван при посочените ценови условия на
избраната от потребителя абонаментна програма. Цената на месечния абонамент
възлиза на 19.90 лв на месец, като е предвидена цена за разговори към
мобилни и фиксирани мрежи в страната след изчерпване на включените в договора безплатни
минути. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Представено
е и допълнително споразумение отговор за мобилни/ фиксирани услуги
с мобилен/фиксиран номер **** от 16.05.2016г., сключен между
страните за срок от 24 месеца, съгласно който посоченият номер ще бъде
ползван от потребителя при заплащане на месечна такса в размер на 49,90 лева,
като в договора е посочена цена на минута към мобилни и фиксирани мрежи след
изчерпване на включените минути в абонаментния план. В договора е
уговорено, че в случай на прекратяване на трудовите по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка
една сим карта до края на договора. Приложен по делото е запис на заповед от
16.5.2016 г. издаден от ответницата в полза на дружеството ищец за
сумата от 312,57 лева, платима на падеж 16.04.2018 г. Представено е
и приложение ценова листа за абонаментни планове частни лица от
16.05.2016 г. По делото са приложени 5 броя фактури издадени в периода
25/11/2017 г. - 25/3/2018 г. Всяка от които съдържа начислени суми за
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни
еднократни такси и вноски за лизинг. Издадените фактури обхващат
периода 25/10/2017-24/03/2018. Представени са общи условия на Теленор
България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото е приложен договор за лизинг от 16/05/2016 г. сключен между страните по
силата на който дружеството-ищец на лизингодател се задължава да
предостави на ответника като лизингополучател устройство марка Samsung модел
Galaxy J5 black със сериен номер ****. От своя страна лизингополучателят
се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 312.57 лв на 23 месечни
лизингови вноски всяка една в размер на 13. 59лв. В член 4 от договора е
уговорено че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството.
Изготвена и приета по делото е приета съдебно-почеркова
експертиза, предмет на която са представените от ищеца допълнително
споразумение за мобилен номер **** от 06/05/2012 г. и допълнително споразумение
към същия номер от 16/05/2016 г. и договор за лизинг към него. От
заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че само подписите в Допълнително споразумение за мобилен номер ****
от 16.05.2016 г. и договор за лизинг към него са изпълнени от ответницата С.С.Ч.. Съдът
кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява,
че за потребените услуги във връзка с мобилен номер ****. до 24.03.2018г. от
доставчика „Теленор България“ ЕАД са издадени следните фактури с обща стойност
415,35 лв.:
- фактура № ****. за отчетения период на потребление 25.10.2017-24.11.2017г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
111,81лв. /с ДДС/, от които 16,66 лв. без ДДС за месечен абонамент G Web & Talk 49.99 лв., 13.59 лв. за дължима месечна лизингова вноска, 11,61 лв. без ДДС
- международни разговори, 4,62лв. без ДДС - разговори към други национални
мобилни мрежи, 0,12лв. без ДДС - разговори към „Грижа за клиента“, 48,84 лв.
без ДДС - разговори с Теленор;
- фактура ****. за отчетения период на потребление 25.11.2017-24.12.2017г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,61
лв. с ДДС, от които 16,66 лв./без ДДС/ за месечен абонамент G Web & Talk
49.99лв., 13.59лв. за дължима месечна лизингова вноска, 0,02лв./без ДДС/ -
разговори към „Грижа за клиента;
- фактура № ****. за отчетения период на потребление
25.12.2017-24.01.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 33,87 лв. с ДДС, от които 16,66 лв./без ДДС/ за месечен
абонамент G Web & Talk 49.99лв., 13.59 лв. за дължима месечна лизингова
вноска, 0,24лв. /без ДДС/ - разговори към „Грижа за клиента“;
- кредитно известие № ****. - поради това, че абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 179,29 лв. по
предходните три фактури, на 25.02.2018г. е издадено Кредитно известие № ****.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -7,07 лв.
/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 13,59 лв. и е
отразен незаплатения баланс в размер на 179,29 лв. от предходните отчетни
периоди, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер 185,81 лв.
към 25.02.2018г.;
- фактура № ****. - издадена е във връзка с едностранно
прекратяване на договора от оператора на основание договора и общите условия.
Със същата е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 202,36 лв. и е фактурирана останалата
дължима сума по лизингови вноски № 23 и 24 общо в размер на 27,18 лв.
Начислената неустойка е изчислена както следва:
- абонаментен план G Web &
Talk 49.99 лв. /с номер ****/ и съответно начислена неустойка в размер на
189,98 лв., където стойността на месечния абонамент е взета без Д ДС, или 41,66
лв. х 3 = 124,98 лв., а разликата до начислената неустойка представлява
ползвана от абоната отсъпка от месечния абонамент, подлежаща на връщане, в
размер на 65,00лв.
- към Абонаментен план G Web & Talk
49.99 лв. е начислена и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер
на 12,38 лв., представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа
без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да заплати по
уговорен погасителен план за ползване на устройството Samsung модел Galaxy J5
Black.
Съгласно погасителния план по договора за лизинг, дължимите
вноски след м. 03.2018г. са общо в размер на 27,18 лв. както следва: -13,59
лв. - вноска № 23 с падеж 16.03.2018г.; - 13,59 лв. -
допълнителна сума, която трябва да бъде платена за придобиване на устройството
от лизингополучателя.
В о.с.з. от 05.11.2020 г. е разпитан
свидетелят Ш. А. М., който заяви пред съда, че ответницата не е взимала телефон
от дружеството- ищец. Свидетелят искал да придобие мобилен телефон, но след
като получил отказ от служител на ищцовото дружество, отишъл отново в магазина
заедно с ответницата. Сключили договор, но в последствие не получили мобилен
телефон.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи
факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на
валидно правоотношение по договорите между страните, да установи, че е доставил
посочените в исковата молба мобилни услуги, както и че е изправна страна по
договора за лизинг, да установи наличието на основания за прекратяване на
договора и тези за начисляване на неустойка, както и размера на претенциите си
за главница, неустойка и лизингови вноски. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват
твърденията в исковата молба.
От приетите по делото писмени доказателства не се
установи и доказа наличието на основанието, въз основа на което се претендира
сума за главница в размер на 185,81 лева – представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
25.10.2017 г. до 24.03.2018 г. В случая ищецът Теленор България ЕАД основава
претенцията си на сключен с ответницата, в качеството ѝ на потребител,
договор за мобилни услуги от 06.05.2012 г., като твърди, че впоследствие
отношенията по повод титулярния мобилен номер, предоставен с договора за
мобилни услуги са новирани посредством допълнително споразумение от 16.05.2016
г. В настоящия случай от приетата по
делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че представеният с исковата
молба договор от 06.05.2012 г. не е подписан от ответницата. Ето защо същият е
нищожен поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Нищожните сделки
не пораждат правните последици, които страните целят с тях. По правило нищожните сделки не могат да се
заздравяват, не могат и да бъдат новирани. Страните по нищожната сделка могат
да породят желаните правни последици, само ако я сключат на ново, без
допуснатите пороци. Предвид изложеното съдът намира, че ищцовото дружество не
установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор от 06.05.2012 г.,
поради което следва да се приеме за недоказано възникването на задължения за
заплащане на потребени далекосъобщителни услуги. Предвид нищожността на
договора от 06.05.2012 г. не е възникнало и задължение в тежест на ответната
страна за заплащане на неустойка. По изложените съображения предявените
установителни искове за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен № ****,
както и за неустойка за предсрочно преркатяване на договора следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По предявеният осъдителен иск за заплащане на лизингови
вноски, съдът намира следното: От представения по делото договор за лизинг от 16.05.2016
г. се установява, че в деня на сключването му на лизингополучателя е предадена
за временно и възмездно ползване лизинговата вещ мобилно устройство марка Galaxy J5 Black, тъй като в клаузата на чл. 4 от договора се съдържа
удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че е получил
лизинговата вещ. Съдът не кредитира показанията на св. Ш. А. М., тъй като
същите са лишени от конкретика и не би могло да се направи категоричен извод,
че касаят конкретното правоотношение между страните. От друга страна обективираното в клаузата на
чл. 4 от Договора изявление на лизингополучателя, че е получил лизинговата вещ представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което съдът цени. От изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза се установява, че договорът за лизинг е подписан от ответника.
поради което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се
ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от
лицето, сочено като негов автор. При изпълнението на насрещната престация за
предаване на вещта, предмет на договора е възникнало задължението на
лизингополучателя за заплащане на възнаграждението по договора, което следвало
да бъде на 23 вноски. Ответникът не доказва да е заплатил изцяло уговорената
между страните лизингова цена, поради което предявеният иск за заплащане на
лизингови вноски е доказан по основание. От изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че дължимите вноски след м. 03.2018г. са общо в
размер на 27,18 лв. както следва: -13,59 лв. - вноска № 23 с падеж
16.03.2018г.; - 13,59 лв. - допълнителна сума, която трябва да бъде платена за
придобиване на устройството от лизингополучателя. Съдът кредитира заключението
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно,
изчерпателно и неоспорено от страните.
Доколкото се установи, че размерът на дължимата сума по договора за
лизинг съвпада с исковата претенция, искът за заплащане на лизингови вноски
следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на разноските:
Ищецът е реализирал разноски
в размер на 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 180 лева –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 125 лева – държавна
такса за исковото производство, 180 лева – адвокатско възнаграждение за
исковото производство, 250 лева – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза. Ответникът е направил разноски в размер на 300 лева –адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, 300 лева – адвокатско възнаграждение
в исковото производство, 150 лева – депозит за съдебно-графологична експертиза.
Съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в
минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част
от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 14,35
лева за заповедното производство и 38,85 лева за исковото производство. В полза
на ответника съобразно отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 291 лева за заповедното производство и 436,50 лева за
исковото производство.
По изложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **** против С.С.Ч., ЕГН: **********, Адрес: *** искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че С.С.Ч. дължи на „Теленор България” ЕАД сумата от
185,81 лева, представляващи цена на незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 06.05.2012 г за периода от
25.10.2017 г. до 24.03.2018 г., както и сумата от 202,36 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
представляваща трикратен размер на стандартните месечни абонаментни на
ползваните услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.07.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № **** г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11147/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН: **********, Адрес: *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 27,18
лева /двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща неплатени
лизингови вноски за периода от месец март 2018г. до месец април 2018г. по
договор за лизинг от 16.05.2016 г.
ОСЪЖДА С.С.Ч., ЕГН: **********, Адрес: *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **** разноски по
съразмерност с уважената част от исковете в размер на 14,35 лева /четиринадесет лева и тридесет и
пет стотинки/ - разноски по ч.гр.д. № 11147/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив и 38,85 лева /тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ -
разноски по настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на С.С.Ч., ЕГН: **********, Адрес: *** разноски по
съразмерност с отхвърлената част от исковете в размер на 291 лева /двеста
деветдесет и един лева/ - разноски по ч.гр.д. № 11147/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив и 436,50 лева
/четиристотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ - разноски по
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. СЛАВОВА
Вярно с
оригинала.
Р.М.