Решение по дело №223/2019 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер		година	07.02.2020		град		Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският		административен  съд					състав
На	15.01.2020	година
В   публично   заседание   и   следния   състав:
Председател:					АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ
Членове:					ВИКТОР  АТАНАСОВ  АЙГЮЛ  ШЕФКИ
Секретар	Мелиха  Халил
Прокурор	Росица  Георгиева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали
като   разгледа   докладваното  от						съдията  Виктор  Атанасов
Кас.   Адм.   Нак.   Дело		номер		223		по описа за	2019	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.IІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от адв.А.М.Д. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, като пълномощник на Д.Х.Ч. от ***, против Решение №139 от 08.10.2019 год., постановено по АНД №216/2019 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №18-0303-000235 от 25.06.2019 год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали.

Касаторът счита в жалбата, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противовес с императивни материалноправни норми, което съставлява основание за неговата отмяна. Твърди, че решаващият съдебен състав е постановил своя акт без достатъчно мотиви, а изложените такива не обосновават заключението, изложено в диспозитива и не са обсъдени изложените в първоинстанционната жалба правни съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, а и нещо повече - съдът не изложил нито едно правно заключение в мотивите към решението си, като ограничил изследването само до фактите. Сочи, че съдът приел, че свидетелските показания са безспорни и достоверни, но липсвала съпоставка с останалата доказателствена съвкупност по делото и не ставало ясно по какъв начин съдът е достигнал до заключението, че свидетелските показания са достоверни и безспорни и че подобно необосновано съждение по фактите препятства последващата възможност за проконтролиране правилността на решението от касационната инстанция, поради което счита, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради необоснованост. Отделно от посоченото, касаторът сочи, че съдът не изследвал подробно, налице ли са всички елементи от фактическия състав на административно-наказателната отговорност по отношение на нарушителя и дали не е налице някоя от хипотезите за отпадането й и че съдебният състав пропуснал да обсъди законосъобразността на наказателното постановление, в частност неговата форма, съдържание, съответствие с материалното право, както и процедурата по издаването му, както и не констатирал посочените с първоинстанционната жалба пороци, водещи до нищожност на наказателното постановление. По-конкретно, в тази връзка касаторът сочи, че с оспореното пред първоинстанционния съд НП, АНО наложил административно наказание извън предвидените за осъществяване състава на визираното административно нарушение, като твърди, че налагането на непредвидено наказание е толкова съществено по характер нарушение на материалния закон, което обосновава нищожност на санкционния акт/НП/. Излага довод, че съгласно основният за наказателното и административнонаказателното право принцип на законоустановеност на наказанията, регламентиран в разпоредбата на чл.13 от ЗАНН, за извършени административни нарушения се налагат само тези административни наказания, изрично предвидени от законодателя и че това са подробно изброените в чл.13 от ЗАНН наказания глоба, обществено порицание, временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност. Сочи, че оспореното наказателно постановление санкционира нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, озаглавено „Отговорност за несключена задължителна застраховка”, като фактическият състав на визираното нарушение включва следните елементи от обективна страна: управление на МПС - чужда собственост и липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на чуждото МПС и че при осъществяването на посочения фактически състав,  законодателят е предвидил фиксирано по вид и размер административно наказание – „глоба”, в размер на 400 лева. Сочи, че при тази хипотеза, наказващият орган няма дискрецията да преценява вида и размера на наказанието, а единствено да изследва дали са налице елементите на фактическия състав, но въпреки безспорната и ясна хипотеза, АНО наложил административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 400 лева, с което излязъл извън императивно определеното съдържание на нормата. Излага и аргумента, че имуществената санкция, като вид административно наказание, е уредена в глава четвърта от ЗАНН, озаглавена „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”/чл.83, ал.1 от ЗАНН/ и че от систематическото и граматическото тълкуване на разпоредбата се достига до заключението, че имуществената санкция е вид административно наказание, налагано спрямо юридически лица и еднолични търговци, какъвто не е настоящият случай, като изложеното по-горе обосновавало по категоричен начин незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, а оттам и неправилност на Решение №139 от 08.10.2019 год., постановено по АНД №216/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което то е потвърдено като правилно и законосъобразно. Поради това, касаторът моли в жалбата, настоящата инстанция да извърши съдебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и след като се убеди, че същото е неправилно, да го отмени и да постанови ново решение, с което да отмени наказателно постановление №18-0303-000235 от 25.06.2018 год. на началник РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Д.Х.Ч. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител и пълномощник по делото – адв.А.М.Д. от АК-***, който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като обръща внимание на няколко факта, а именно: Счита, че обжалваното решение е абсолютно немотивирано, тъй като първоинстанционният съд в мотивите си не е коментирал нито един от доводите, съдържащи се в подадената до него жалба. Сочи и факта, че първоинстанционният съд не е коментирал, дали случаят е маловажен или не, а маловажният случай, съгласно Тълкувателно решение №1 от 2007 год. подлежи на съдебен контрол и съдът би следвало да укаже и да се мотивира, защо не счита случая за маловажен. Счита, че сами по себе си, тези обстоятелства са достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение, поради което моли настоящата инстанция да го отмени, с всички произтичащи от това последствия, като претендира и направените по делото разноски пред първа и втора инстанция.

Ответникът по касация – началникът на РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение намира за правилно и законосъобразно. Сочи, че с първоинстанционното решение е било потвърдено НП, издадено против касатора Д.Ч., за допуснато нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 29.05.2018 год. в град Момчилград, касаторът е управлявал МПС, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Счита, че нарушението е безспорно установено и правилно е приложена санкционната норма. Предлага съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора касационни основания са нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №139 от 08.10.2019 год., постановено по АНД №216/2019 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №18-0303-000235 от 25.06.2019 год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането/КЗ/, на Д.Х.Ч. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция”(!?), в размер на 400/четиристотин/ лева.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че „Видно от Акт и НП, такива били съставени и издадени на жалбодателя, затова, че на 29.05.2018 год., в *** часа, в ***, на път *** клас №**, като водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200”, с рег.№***, държава България, при обстоятелства: на път ***, ***, управлява горепосоченото МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към момента на проверката и е извършил: лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, с което нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.”.

Съдът е посочил също, че от разпита на свидетелите по делото С. Ч. и А. М., чиито показания е кредитирал напълно, безспорно се установява, че при СПО жалбодателят е бил спрян и след проверка се оказало, че същият управлява МПС, без то да има сключен валиден договор за гражданска отговорност, като отново е посочил, че тези показания кредитира напълно. Съдът е отбелязъл, че видно от представена застрахователна полица, жалбоподателят е сключил такава, но след часа на извършената проверка от органите на МВР.

При така „установеното от фактическа страна”, от правна страна въззивният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано и че в случая, по време на проверката на 29.05.2018 год., в 15:15 часа, този жалбоподател не е имал сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” и правилно административно наказващият орган е наложил наказание, такова, каквото било предвидено в законовия текст за това нарушение, поради което и следва НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като с това, всъщност, се изчерпват и всички мотиви към обжалваното решение, т.е. това са пълните „мотиви” към обжалваното решение.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на решението, обаче, настоящият съдебен състав намира, че са основателни оплакванията в касационната жалба за това, че решаващият съдебен състав на Момчилградския районен съд е постановил своя акт без достатъчно мотиви, а изложените такива не обосновават заключението, изложено в диспозитива и не са обсъдени изложените в първоинстанционната жалба правни съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, а и нещо повече - съдът не е изложил нито едно обосновано правно заключение в мотивите към решението си.

В нарушение на процесуалните правила, районният съд не е обсъдил основния довод на жалбодателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, развит в първоинстанционната жалба, а именно – че в нарушение на принципа, залегнал в чл.13 от ЗАНН, на жалбодателя Д.Ч., като физическо лице, за твърдяното нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, е наложено наказание „имуществена санкция”, а не наказание „глоба”, каквото е предвидено в посочената разпоредба от КЗ, като по този довод, всъщност, в „мотивите” на въззивното решение, които са възпроизведени изцяло по-горе в настоящото изложение, не е спомената нито една дума, т.е. липсва какъвто и да е анализ на това релевирано оплакване, което в жалбата до районния съд е подробно и обстоятелствено мотивирано.

Съдът, освен това, не е направил никакъв анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които не е обсъдил нито поотделно, нито съвкупно, като се е задоволил в едно изречение да спомене, че „От разпита на свидетелите по делото С. Ч. и А. М., чиито показания е кредитирал напълно, безспорно се установява, че при СПО жалбодателят е бил спрян и след проверка се оказало, че същият управлява МПС, без то да има сключен валиден договор за гражданска отговорност.”, и в още едно, второ изречение, да посочи, че „Видно от представена застрахователна полица, жалбоподателят е сключил такава, но след часа на извършената проверка от органите на МВР.”, като дори не си е направил труда да посочи, с кой застраховател, на коя дата и в колко часа е подписана тази застрахователна полица. С тези две изречения, всъщност, се изчерпва обсъждането и анализа на доказателствата по делото, като въз основа на тях, в други, цели три изречения, решаващият състав на Районен съд – Момчилград е извел и правните си изводи, като е посочил, че „Административното нарушение е безспорно установено и доказано.” и че „В случая, по време на проверката на 29.05.2018 год., в 15:15 часа, този жалбоподател не е имал сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност.” и „Правилно административно наказващият орган е наложил наказание, такова, каквото било предвидено в законовия текст за това нарушение (!?), поради което и следва НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.”. Предвид това, повече от безспорно е, че обжалваното решение е постановено при липса на анализ на доказателствата и в този смисъл – при липса на мотиви по основните направени от касатора оплаквания, като освен това следва да се отбележи, че липсват изводи относно компетентността на актосъставителя, както на административнонаказващия орган, липсват изводи относно законосъобразността на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, както и на процесното наказателно постановление, респ. относно наличието на всички изискуеми се от ЗАНН реквизити в тях, както и липсва извод, дали с оглед конкретните обстоятелства, деянието може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28, б.а от ЗАНН или не и защо.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

От друга страна, пределно ясно е, че касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за законосъобразността на въззивното решение. Касационният съд не прави собствени изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите и съответно, дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви, а в случая на каквито и да е мотиви, по направените в производството пред Момчилградския районен съд възражения и изложените в жалбата до този съд доводи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, то касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за правилността на въззивното решение – предмет на касационното обжалване.

При това положение в случая се налага извода, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК, приложим на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, а именно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

Ето защо, предвид горното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да направи анализ на събраните доказателства и даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно постановление и съставомерността на вмененото на касатора Д.Ч. нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения, поставени в жалбата до районния съд против това наказателно постановление и евентуално в хода на производството пред съда и даде обоснован отговор, дали ги приема за основателни или не и на какво основание. По въпроса за присъждане на направените деловодни разноски в настоящото съдебно производство следва да се произнесе съдебната инстанция, пред която същото ще приключи с окончателен съдебен акт.

По изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.IІ/второ/, във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК и чл.63, ал.1, предл.I/първо/ от ЗАНН, Административният съд

 

Р       Е       Ш       И :

                  

                       ОТМЕНЯ Решение №139 от 08.10.2019 год., постановено по АНД №216/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград.

ВРЪЩА АНД №216/2019 год. по описа на Районен съд - Момчилград, на същия районен съд, за ново разглеждане от друг състав на съда.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                

 

                                                                                                                                                      2.