Р Е Ш
Е Н И Е №15
гр. Сливен, 05.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №6
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо
производство“.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №1316/14.11.2018г. по гр.д.№3434/2018г. на Сливенски
районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И.Г.Д.
против „Балкам груп“ ЕООД, гр. София искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед
№3519/11.05.2018г. на управителя на търговското дружество за незаконно и
неговата отмяна и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„продавач консултант“. С решението са присъдени разноски на ответното дружество
в размер на 600лв. и е отхвърлена претенцията за разноски на ищеца.
Въззивната жалба е подадена
от ищеца в първоинстанционното производство И.Г.Д. и с нея се обжалва
посоченото решение изцяло.
В жалбата си, въззивникът И.Д.
чрез пълномощника си адв. Р.К. посочва, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
ненадлежна оценъчна дейност на събраните поделото доказателства, поради което
са изведени неправилни правни изводи. Посочва, че съдът е допълнил с мотиви
уволнителната заповед. При липсата на доказване от страна на работодателя на
законосъобразността на уволнението, съдът приел същата за установена. Счита, че
работодателят не е изпълнил процесуалното си задължение по правилно разпределената
му доказателствена тежест за доказване с годни и убедителни доказателства
извършване на нарушенията, посочени в уволнителната заповед. Не било доказано
извършването на системни и тежки нарушения на трудовата дисциплина. Напротив,
същите били опровергани. Районният съд не ценил писмените обяснения на ищеца,
нито ги съпоставил със свидетелските показания. Неправилна била преценката за
системност на евентуалните нарушения и за тяхната тежест. Счита, че събраните
по делото доказателства по никакъв начин не установявали фактическия състав на
посочените в уволнителната заповед нарушения.
С оглед изложеното, въззивникът счита, че уволнението му е
незаконосъобразно и като е стигнал до обратния правен извод районния съд е
постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което моли въззивния съд за
отмени изцяло и вместо него да постанови ново по същество, с което да уважи
исковите му претенции. Претендира присъждане на направените по делото и за
двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Балкам груп“
ЕООД, гр. София, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата
страна „Балкам груп“ ЕООД, гр. София – ответник в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника си адв. С. от САК, оспорва жалбата като
неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно,
обосновано и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Счита, че не са
налице твърдените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила, като
съдът се е произнесъл на база събраните доказателства без да допълва мотивите на
уволнителната заповед. Самата заповед е достатъчно мотивирана и ясна. Счита, че
от събраните доказателства, в т.ч. докладната записка и самите обяснения на
ищеца до работодателя, съдържащи признание за нарушенията, доказват
законосъобразността на уволнението. Разпитаният по делото свидетел е напуснал
дружеството преди осъществяване на въпросните нарушения и няма преки
впечатления по поведението на ищеца през процесния период. Неговото принципно
становище за предходния период не опровергавало извършените процесни нарушения.
Посочва, че въпросът за продължителността на работното време на ищеца не е бил
спорен до този момент, видно от исковата молба и възражението, въведено едва с
въззината жалба е несвоевременно и не следва да се разглежда от въззивния съд.
С въззивната жалба и
отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В съдебно заседание,
въззивникът И.Г.Д.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по
пълномощие адв. Р.К., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в
нея основания. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна „Балкам
груп“ ЕООД, гр. София, редовно призована, се представлява от процесуален й представител по
пълномощие адв. С. от САК, която оспорва жалбата, като поддържа изложените в
отговора съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно и
обосновано. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва,
че считано от 02.01.2019г. е налице надлежно вписана в Търговския регистър
промяна в наименованието на дружеството от „Балкам груп“ ЕООД на „Балкам груп“ ООД.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав
на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: иск за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно основание
чл.344, ал.1 т.2 от КТ.
Първоинстанционният съд,
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на
предявения иск. Направил е доклад по
делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и
равна възможност за защита в производството.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
І. Искът за
признаване уволнението, извършено със
Заповед №3519/11.05.2018г. на Управителя на „Балкам груп“ ЕООД, гр. София за незаконно
и неговата отмяна, е неснователен.
Безспорно по делото е установено, че ищецът И.Г.Д. е работил в ответното дружество по трудово
правоотношение на длъжността „продавач-консултант“.
Прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца е извършено със Заповед №3519/11.05.2018г.. на
Управителя на дружеството, с което му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Дисциплинарните
наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва
едно определено дисциплинарно производство. То обхваща четири основни въпроса:
установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на
вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно
наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението.
Установяването
на факта на нарушението се извършва от работодателя – установява извършването
на определено по фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина,
извършено от работника, като е длъжен да събере необходимите за това
доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието на
дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Значението на това задължение е работодателят да събере
доказателства относно извършеното нарушение, да си изясни всестранно и пълно
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението на трудовата
дисциплина, да си изясни отношението на работника към извършеното, да му даде
възможност да се защити. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарната власт представлява от друга страна право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмените си обяснение. То е израз на
неговото конституционно право на защита като гражданин съгл. чл.56 от Конституцията на РБългария.
В
тежест на работодателя в процеса е да докаже, че дисциплинарното производство е
проведено съгласно изискванията на закона, в т.ч. и обстоятелството, че са
поискани обяснения от работника. В конкретния случай, работодателят по трудовото правоотношение е
доказал факта на поискване на обяснения от ищеца за конкретните дисциплинарни нарушения, за които му е наложено дисциплинарното
наказание “уволнение” с атакуваната Заповед №3519/11.05.2018г., като ищецът е
дал писмени обяснения. Следователно процедурата по чл.193 от КТ е спазена.
На
следващо място атакуваната Заповед №3519/11.05.2018г.
отговаря на
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ и същата е връчена на работника – ищеца.
Настоящият състав напълно споделя изложените от районния съд съображения
относно мотивираността на издадената заповед за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“ и не следва да преповтаря същите.
Категорично заповедта отговаря на законовите изисквания по чл.195, ал.1 от КТ.
Няма
спор между страните по въпроса за спазване на предвидения в чл.194 от КТ
преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Откриването на
нарушението е момента на депозиране до управителя на докладната записка на
прекия ръководител на ищеца /16.03.2018г./ относно допуснатите от Д. нарушения
на трудовата дисциплина, установени от прекия му ръководител М.Х..
По
отношение на самото извършено нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за
това наказание, съдът намира следното:
Работодателят
е констатирал извършени от Д. дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.1 и
т.3 от КТ – пет преждевременни напускания на
работа в рамките на м.02.2018г., всяко едно повече от 1 час /подробно
посочени по дати и часове, както в исканите от работника обяснения, така и в
уволнителната заповед/, както и системни нарушения на трудовата дисциплина,
подробно описани, както при изискване на обяснения по реда на чл.193 от КТ,
така и в процесната атакувана уволнителна заповед.
По
отношение на описаните от работодателя преждевременни самоволни напускания на
работа, съдът намира, че видно от събраните по делото писмени доказателства,
същите са установени от работодателя – носещ доказателствената тежест. Тези
нарушения са установени от прекия ръководител на ищеца – М.Х., подробно описани
в нарочна докладна записка до управителя на дружеството. В дадените обяснения
за тези преждевременни напускания на работа ищецът е посочил, че те се дължат
всъщност на извършване на пешеходни обходи на обекти в гр.Ямбол по нареждане на
прекия му ръководител. Такива нареждания обаче по делото не са установени.
Напротив, видно от докладната записка
именно на прекия ръководител на ищеца, последният е напуснал
преждевременно работа, като прекият му ръководител не му е възлагал такива
пешеходни обходи. Този извод не е опроверган от ангажираните свидетелски
показания, тъй като свид. А. е напуснал работа на 21.02.2018г., а седмица преди
това е предавал работата на назначеният на длъжността М.Х., явяващ се на
практика пряк ръководител на ищеца. Освен това показанията са общи, по принцип
описващи характера на работа на ищеца, като свидетелят е посочил, че „по
принцип“ е бил доволен от работата на Д., нямал е забележки, без обаче да
свидетелства за нито една конкретна дата от въпросния м.февруари 2018г. Следва
да се отбележи, че наложеното наказание е за конкретни, подробно посочени
нарушения на трудовата дисциплина, а не по принцип заради несправяне с работата
от страна на ищеца. В този смисъл, като общи и некасаещи конкретните дати и
констатирани преждевременни напускания на работа, свидетелските показания на
свид. А. не могат да разколебаят /още по-малко да го оборят/ извода, че на
посочените дати през м.02.2018г. ищецът действително самоволно и без
разпореждане, респ. съгласие на прекия ръководител /такъв е М.Х./ е напуснал
преждевременно, за повече от 1 час, работа, в рамките на 5 дни.
По
въпроса за продължителността на работното време, следва да се посочи, че ищецът
е бил на пълен 8-часов работен ден, като спор по въпроса за установеното
работно време /в т.ч. край в 17,30 часа/ не е имало пред районния съд и този
въпрос се въвежда като спорен едва с въззивната жалба, което е недопустимо, с
оглед въведената процесуална преклузия.
По
отношение на следващото посочено от работодателя нарушение на трудовата
дисциплина – използване в почивен ден на служебния автомобил без съгласие на
работодателя, следва да се посочи, че ищецът не оспорва факта, че е използвал
автомобила, като е дал обяснения, че е изпълнявал заявени по телефона поръчки.
Видно от докладната записка на прекия ръководител на ищеца обаче, той не бил
уведомен за такива поръчки, не му било искано и не е давал съгласие за такова
използване на автомобила. Видно от свидетелските показания на свид. А., в
случай на извънредно зареждане на клиент в почивен ден, веднага в следващия
работен ден следва да се отчете извършеното. По делото няма данни, няма и
твърдения от страна на ищеца, че е отчел средства от евентуални извънредни
зареждания. Без такива отчитания, съдът намира, че твърденията на Д. за
извършени извънредни зареждания на клиенти, за което е използвал служебния
автомобил в почивен ден, са неоснователни и недоказани. Използването на
служебния автомобил остава самоволно, извършено без надлежно разрешение на
работодателя и се явява .нарушение на трудовата дисциплина. Действително, то
само по себе си не води до налагане на най-тежкото наказание, но то, заедно с
останалите, описани в п.3 и п.4 от искането на обяснения и заповедта за
уволнение, обуславят действително наличието на системни нарушения на трудовата
дисциплина, като заедно са достатъчно тежки, за да обусловят преценката на
работодателя за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По
отношение на нарушението, извършено на 14.03.2018г. – самоволно напускане на
работа, същото се установява от докладната записка на прекия ръководител и се
потвърждава от саморъчното заявление на ищеца /л.20 от гр.д.№3434/2018г. на
СлРС/ до работодателя от същата дата – 14.03.2018г., като заявява, че отказва
да изпълни разпореждане на прекия си ръководител за извършване на определена
работа в склада. Възражението, че тази възложена му работа е извън длъжностната
му характеристика, е неоснователно /т.27 от задълженията му по длъжностна
характеристика и безспорно свързана с изпълнението на основните му задачи като
продавач-консултант по тази характеристика/. Неоснователно е и обяснението, че
поради предаване на служебния автомобил, мобилния телефон и мобилно устройство
и принтер, не можел да изпълнява трудовите си задължения. Видно от длъжностната
характеристика и от самия характер на работа и подготовката за същата, Д. може
и следва да изпълнява нарежданията на своя пряк ръководител, свързани с
упражняваната трудова функция, която не се изразява единствено и само в обход
на обекти и зареждане със служебен автомобил на клиенти, но и редица други
подготвящи, подпомагащи и свързани с това дейности, описани подробно в
длъжностната му характеристика. Безспорно, предаването на служебния автомобил,
телефон и мобилно устройство, не освобождават ищеца от задълженията му по
трудовото правоотношение, още по-малко оправдават самоволното, против
нарежданията на прекия ръководител, напускане на работа и отказ да изпълни възложени
му задачи. Това важи и относно неизпълнението на възложените от прекия
ръководител задачи през следващите два дни – 15 и 16 март 2018г. Липсата на
автомобил и мобилно устройство не са пречка да изпълни други възложени му
задачи по трудовото правоотношение, свързани с посещение на изрично посочени му
обекти в неговия район със задача за проверка на наличности, цени и др. подобни.
Както бе посочено по-горе, трудовите задължения на ищеца не се изчерпват само с
доставка на заявени стоки, но включват и редица други задължения, подробно
описани в длъжностната му характеристика и могат да бъдат изпълнени без въпросните мобилно устройство, принтер,
телефон и автомобил.
По
отношение на представената от ищеца молба за отпуск от 15.03.2018г., следва да
се отбележи само, че ползването на отпуск не е разрешено от работодателя.
Разрешението следва да бъде дадено в писмена форма /чл.173, ал.1 от КТ/,
каквото липсва по делото, поради което следва, че такъв не е разрешен. Неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е
отправил до работодателя искане за отпуск,
без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно
нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 от КТ,
в която насока правилно са изложени мотиви и от районния съд.
Следва
да се отбележи, че работодателят освен, че е изискал обяснения от ищеца, е
обсъдил същите, извършил е преценка на твърденията му и въз основа на тях и
другите доказателства е стигнал до извода за извършване на нарушения на
трудовата дисциплина, вида и тежестта им. Всички тези обстоятелства, в т.ч.
обсъждане на изложените от ищеца съображения и твърдения в обясненията си, са
отразени в атакуваната уволнителна заповед. Категорично настоящата инстанция не
споделя твърдението на въззивника, че районният съд е допълнил мотивите на
работодателя. Както бе отбелязано по-горе, заповедта за налагане на наказанието
е достатъчно мотивирана и отговаряща на законовите изисквания за
законосъобразност.
С
оглед изложеното, анализирайки събраните доказателства, съдът намира, че
описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина са измежду
тия, визирани в разпоредбата на чл.190, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, извършени са от
ищеца и безспорно обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“. Работодателят, както вече бе посочено, е установил с годни
доказателства, с пълно и пряко доказване извършените нарушения, като
проведеното насрещно доказване от страна на ищеца не успя да разколебае по
никакъв начин този извод на съда.
С оглед изложеното,
предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и отменяването му е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Неоснователността на главния иск обуславя и
неоснователността на акцесорния иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност. Абсолютна предпоставка за основателност на този иск е
признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, което в случая не е
налице – съдът установи законосъобразност на уволнението, поради което този иск
се явява неоснователен и не са налице условията на закона за уважаването
му.
С оглед изложеното, исковите претенции се
явяват изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат
изцяло, въззивната
жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора и
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, правилно и законосъобразно
районният съд е присъдил на ответника направените по делото разноски, като е
отхвърлил претенцията за разноски на ищеца. Решението на СлРС и в тази част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските,
направени във въззивната фаза на производството:
Претенции за разноски са
направили и двете страни.
С оглед изхода на спора по
въззивната жалба – неоснователност на същата, разноските следва да се възложат
на въззивника, като той поеме своите, така, както ги е направил и заплати на
въззиваемата страна сторените от нея разноски в доказания размер от 600лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1316/14.11.2018г.,
постановено по гр.д. №3434/2018г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „Балкам груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 05.02.2019г.
Препис от решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.