Решение по дело №292/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 241                20.06.2019 г.                        гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав   

на  двадесет и  втори  май …...……………………………  две  хиляди  и  деветнадесета  година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                                       Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                                    Членове :  ГЕОРГИ  ГОЧЕВ

                                                                                      ИРЕНА  АВРАМОВА

 

секретар ………  Р.К……………….. . .….……….…………………………………..….……… 

прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......

като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….

В гр. дело  №  292 ......... по описа за  2019  год., ...………....................…………….....................….

 

   С Решение № 5 от 08.01.2019 г., постановено по гр.д. № 593/2018 г., РС Свиленград е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на В.Д.М. *** сумата от 161,91 лв., представляваща обезщетение за лишаването й без правно основание от ползване за периода от 08.03.2013 г. до 08. 08.2018 г. на 3402 кв.м. от собствения й недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор № 36110.20.506 по КККР на с.****, обл. Хасково, находящ се в м.*** с обща площ от 8851 кв.м., определено съобразно притежаваната от нея 1/9 идеална част, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 137,62 лв. направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение  е останал въззивникът Агенция “ Пътна Инфраструктура“, които чрез пълномощника си адв. П. обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е неправилно поради неправилното приложение на материалния закон и неговата необоснованост. Твърди,че строителството на магистралата е приключило през м. октомври 2015 г., като след това АПИ не е ползвала имота и няма задължение да заплати съответно обезщетение. Твърди,че в производството пред първоинстанционния съд не са ангажирани категорични доказателства, които да установяват, че полския път е бил изграден по време на строителството  на магистралата , както и че след това е продължил да бъде ползван от АПИ. Счита,че установеното депониране на отпадъци от строителя в частта от имота на ищцата, не може да обоснове отговорност на АПИ за заплащане на обезщетение. Неправилно съдът приел, че с тази сума, която АПИ би дължала като наем за процесния период  тя се е обогатила и съответно със същата сума ищцата е обедняла, като не могла да реализира приходи в размер на наемната цена на обекта. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Свиленград и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло иска. Моли да бъдат присъдени и направените по делото, пред двете инстанции разноски.

В срок не е постъпил писмен отговор.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е   неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Независимо от изхода на спора, настоящия съдебен състав счита,че не следва да присъжда разноски в полза на въззиваемата В.М., т.като на първо място счита,че не е надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски от въззиваемата и  не са представени надлежни доказателства за направени такива. По делото е постъпила, по електронна поща, молба от адв. М. вх. № 4989/22.05.2019 г. Към тази молба  е представен списък по чл.80 от ГПК и копие от договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019 г., в което е посочено ,че е договорено и заплатено възнаграждение на адвокат в размер на 500 лв. Доколкото молбата и приложените документи не са надлежно подписани, или копията заверени вярно с оригинала и не е представено в оригинал пълномощно, съдът приема че липсват доказателства за надлежно упълномощаване и за направени в тази връзка разноски във въззивната инстанция, поради което и такива не се следват на страната.

РС Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД , предявен от В.Д.М. против Агенция „ Пътна Инфраструктура“ сумата от 161,91 лв., представляваща обезщетение за лишаването й без правно основание от ползване за периода от 08.03.2013 г. до 08. 08.2018 г. на 3402 кв.м. от собствения й недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор № 36110.20.506 по КККР на с.***, обл. Хасково, находящ се в м.*** с обща площ от 8851 кв.м., определено съобразно притежаваната от нея 1/9 идеална част, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

 При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск  е основателен и доказан, поради което е уважил същия. Изложените от първоинстанционният съд  мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят  от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционния съд е приел,че е безспорно доказано,че за посочения период от време ответникът неправомерно е ползвал частта от имота, собствен на ищцата и че за периода на ползване следва да бъде определено обезщетение в размер на 161,91 лв., която сума ответникът би дължал като наем за ползването на имота за посочения период.

Неоснователно е възражението, че не следва да бъде ангажирана отговорността на АПИ, т.като в производството било установено,че в имота са били депонирани от строителя строителни отпадъци. Правилно съдът е приел,че ответникът АПИ е възложител на дейността на дейността по строителството и отговаря за поддържането на АМ „ Тракия“ Обстоятелството,че фактически строителството е било извършено от трето лице- изпълнител на проекта е ирелевантно, както е посочил и решаващият съд, т.като именно ответникът е този, който е възложил работата и съответно контролирал осъществяването на дейността. Правилно и съобразно заключението на ССЕ съдът е определил и дължимото обезщетение, което съответно ответникът следва да заплати.  

   Водим от горното съдът

 

 

                                            Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 5 от 08.01.2019 г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 593 по описа на съда за 2018 г.

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1/

 

                                                                                                    

                

                                                                                                                      2/