№ 210
гр. П., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Член.е:Венцислав Ст. Маратил.
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секре. Лилия Г. Киряк.а
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратил. Въззивно гражданско
дело № 20215200500498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Велинградски районен съд № 260112 от 12.05.2021г.
постан.ено по гр.д.№131/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен
предявения от ИСМ. Т. АРД., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.С.,
ул.“С.“ №1, община С., обл.П., със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“ №18,против
М. С. П., с ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.С., ул.“С.“ №20, обл. П.,
иск с правно осн.ание в чл.124 от ГПК, за признаване за устан.ено по
отношение на отв.М. С. П., че ищецът ИСМ. Т. АРД. е собственик на
осн.ание давностно владение, упражнявано в периода от 1983г. на следния
недвижим имот, а именно поземлен имот №699, с площ от 369 кв.м., находящ
се в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.С., от 1983г., при граници и
съседи на имота-улица, имот №698, имот №1462;имот №697;имот №701 и
имот №700, който имот попада в УПИ 11-698,699 в кв.59 по регулационния
план на гр.С., за който регулацията не е приложена. Със същото решение е
осъден ищеца ИСМ. Т. АРД., да заплати на М. С. П. сумата от 850лв
представляваща разноски в производството.
1
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№262722 от
02.06.2021г. подадена от ищеца ИСМ. Т. АРД. чрез пълномощника си адв.
Ч.Ч. с д.оди за неправилност като постан.ено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила изразяващо се в необсъждане поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства както и да обсъди
всички наведени възраженията от страните. Коментира се, че предмет на
материалния спор е поземлен имот №699 в кв.59 по КП на гр.С. от 1983г. с
неприложена регулация, поради което неправилно съдът е приел ,че се касае
за претенция за реална част от УПИ и е обособявал изводите си с
разпоредбите на ЗТСУ и ЗУТ. Излага теоретична правна постан.ка, че с ПИ се
свързва собствеността върху дадена територия, че УПИ представлява проект
за обособяване на н.и ПИ с н.и граници и площи, гарантиращи
функционалното използване на територията и постигане на минимални
изисквания за осъществяване в него, които след одобряването им и уреждане
на регулационните смети се нанасят в кадастралния план и им се дават н.и
номера на ПИ. Посочва се, че в ЗТСУ и ЗУТ е устан.ено правилото, че в
урегулираните територии всеки собственик на имот притежава право на
собственост в рамките, очертани от регулационния план, като при този режим
след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху
имотите послужили за кадастрална осн.а, се преобразува в право на
собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти, ако два или
п.ече имота са урегулирани в един парцел, при наличието на предпоставките
за т.а, то собствениците им стават съсобственици на парцела като възниква
съсобственост по регулация при което е налице преобразуване на правото на
собственост върху кадастралната осн.а в право на собственост на парцела по
силата на непосредственото отчуждително действие на ДРП/дворищно-
регулационния план/, които са придаваеми по регулация части. Цитира се
съдебна практика по приложението на ДРП до 01.01.2001г. Посочва, че
предмет на спора, е при действието на ЗКИР и ЗУТ от 2001г да се устан.и
правото на собственост, придобито по давност на имот, който е нанесен като
самостоятелен в кадастралния план. Коментирано е заключението на експерта
и извода му, че по КРП от 1983г., изменен от 09.06.017г., за процесният имот
№699 от 369кв.м. е отреден УПИ II 698, 699 в кв.59 с урегулирана площ от
610кв.м., в който ПИ №699 участва с площ 369кв.м., а ПИ №698 участва с
площ от 111кв.м. и че с последното изменение от 2017г. не е създаден ПИ
2
№699, защото е образуван още с плана от 1983г., а единственият н.ообразуван
имот е ПИ 1462, който по плана от 1983г. е принадлежал към имот №697.
Проследено е регулационното отреждане на ПИ №699 по плана от 1956г.,
към 1971г., е представлявал част от парцел III-108 в кв.14 отреден за имот
пл.№108 с площ от 520кв.м.,като по действащия план от 1983г. с
изработването на кадастралната осн.а част от бившия имот с пл.№108,
включена в парцел III-108 по плана от 1956г. е отразена като имот с пл.№698,
а останалата площ от парцел III-108 е отразена като част от други 4 имота.
Коментират се правните последици на постан.ено съдебно решение от
03.05.1971г. по гр.д.№152/1970г. на РС-Велинград чийто предмет на спора е
друг парцел и имот /III-109 от 642кв.м./ , който не е идентичен с процесния, и
че страните погрешно са отразени в разписния лист като собственици на
спорния имот- парцел III-108, в който е съществувала и отразена паянт.а
сграда. Навежда се извода, че преди 1971г. процесното дворно място реално
се е владяло само от братята-Т.С. А., и Н.С. А., извършвали подобрения в
имота, като с тяхно съгласие през 1973г. и без противопоставяне от другите
наследници на С. А., ищецът завладял реална част от т.а дворно място от
369кв.м., оградил го с телена мрежа и железни кол.е, и в оградената част
извършил преустройство на бащина паянт.а постройка, изграждайки масивна
селскостопанска сграда на 68кв.м.,като другата част от имота от 129кв.м. била
оградена от Н.С. А.,която придал към собственото му дворно място с отреден
парцел IV-109, а останалата трета част била завладяна и придобита от
наследниците на Ш.А.П. Твърди жалбоподателят, че с едностранни
фактически действия той завладял изцяло за себе си тази реална част от
369кв.м. от т.а дворно място, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да
му оспорва т.а право. Като в последствие т.а нег.о владение при
материализирани на място граници, тази реална част по н.ия КП от 1983г.
била заснета като самостоятелен ПИ №699 с площ от 369кв.м. и че от
обособяването на процесния имот от 1983г. като отделен обект на
собственост, ищецът го владее до момента явно, непрекъснато и несъмнено
без оспорване п.ече от 10г. Твърди се, за неосъществена процедура по
снабдяване на ищеца с КНА за собственост поради постъпило възражение от
част от наследниците-М. С. П. като наследник на С. С.. А. и сънаследник С.
М. А. и без да е предявен от последната иск. Счита за неосн.ателни
възраженията на ответника за н.ообразуваност на процесния имот със зап.ед
3
№420 от 09.06.2017г., доколкото ПИ №699 е образуван още по плана от
1983г., а единственият н.ообразуван имот е ПИ 1462, принадлежал по плана
от 1983г. към имот пл.№697. Коментира се липсата на идентичност между
спорния имот и този предмет на делба -парцел III-109 в кв.14 с площ от
642кв.м.,като според записванията в разписния лист към РП от 1983г. е
записан на наследниците на С. М. А., което не е годно доказателствено
средство за правото на собственост. Направен е анализ на свидетелските
показания и се навежда извода за липса на устан.ено физическо държане на
имота от ответницата или някой друг от наследниците и устан.ено
единствено владение от ищеца, но не въз осн.а на наследствено
правоприемство или друго правно осн.ание, а едностранно с фактически
действия, със съгласието на баща си Т. С.. А. и Н.С. А. от 1973г. и без
противопоставяне от другите наследници на С. М. А. като завладял дворното
място, оградил го с телена мрежа и железни кол.е плюс преустройство на
съществуваща и изградена от баща му сграда изграждайки и масивна селско-
стопанска сграда на 68км.м Жалбоподателят акцентира на приложимостта на
презумпцията на чл.69 от ЗС при липса за лицето устан.ило фактическа власт
без осн.ание да демонстрира промяна в намерението си за своене по
отношение на собственика тъй като от момента на устан.яване на
фактическата власт, последната имала характер на владение а не на държане.
При което достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да
е явно, необезпокоявано, непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от
закона срок. Твърди, че в случая презумпцията не е оборена тъй като е
налице своене на вещта от владеещия е от началния момент на устан.яване на
фактическа власт върху нея и че ако владението е осъществявано в срока на
придобивната давност вещта или идеална част от нея, притежавана от третото
лице, става собственост на владелеца. Твърди, че при преценката дали е
устан.ено владение следва да се вземат в предвид характеристиките на
владението, да не е загубено за период п.ече от 6месеца,да е спокойно/да не е
устан.ено по насилствен начин/, и да е явно, /да не е устан.ено по скрит
начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Твърди, че
по делото е устан.ено, че владението упражнявано от ищеца е непрекъснато
през целия иск. период, устан.ено спокойно от И.А., явно, несъмнително и с
явно намерение да държи вещта като своя, продължаващо и понастоящем.
Поддържа още, че с направеното извънсъдебно възражение от страна на М.П.
4
при направено от ищеца искане за снабдяване с КНА, не се прекъсва
придобивната давност, ако по делото ответникът не е предявил насрещен иск
за собственост и че плащането на данъци и декларирането на имота са
ирелевантни за осъществяване на фактическата власт по смисъла на чл.68 ал.1
от ЗС. Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск.
В срок е постъпи отг.ор на въззивната жалба от насрещната страна М.П.
чрез адв. А. от АК-Пл.див. Излагат се д.оди, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците
изложени във въззивната жалба. Твърди се, че д.одите на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения са бланкетни и без конкретика като не са
посочени доказателствата необсъдени от съда. Твърди се още, че съдът е
изготвил законосъобразен и правилен доклад, разпределил е
доказателствената тежест, приел е доказателствата и е уважил всички
доказателствени искания на ищеца-настоящ жалбоподател, правилно е
определил предмета на спора, като е проследил регулационното състояние на
процесното дворно място по всички регулационни план.е, отрежданите за
него парцели и записванията по разписната книга към плана. Разгледан е
въпроса за идентичността на процесния имот с този предмет на гр.д.
№152/1970г. по описа на РС-Велинград, коментирана е приетата без
възражения от страните СТЕ, отчетено е от съда приложението на забраната
по чл.59 от ЗТСУ за придобиване по давност на реално определени части от
ДРПарцели и е наведен извода, че придобивна давност не може да тече, както
и приетото от съда, че при т.а положение, независимо от срока, в който е
продължило владението на ищеца, при действие на ЗТСУ и до влизане в сила
на ЗУТ не е придобита собственост по давност, при отчитане и на
разпоредбата на чл.200 ал.1 от ЗУТ за придобиване на реално определени
части от ПИ в границите на населени места само чрез правни сделки или по
давност, само ако са спазени минималните размери по чл.19 от ЗУТ.
Поддържа и изложеното в писмената си защита пред първоинстанционния съд
за липсата на елементите на чл.79 от ЗС. Моли да се потвърди обжалваното
решение с присъждане на разноските.
Няма направени доказателствени искания от страните по спора по реда
на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при усл.ията на чл.269 от ГПК пр.ери
5
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по нег.ата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца ИСМ.
Т. АРД. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск за собственост с правно осн.ание в чл.124 ал.1 от
ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за собствеността.
В иск.ата си молба против М. С. П., с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С.“
№20, обл.П. ищецът ИСМ. Т. АРД., с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С.“ №1,
обл.П. твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот
№699 с площ от 369кв.м., в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.С. от
1983г., ведно с изградената в същия масивна селскостопанска сграда със
застроена площ от 68кв.м., при граници на имота : Улица, имот №698;имот
№1462;имот №697; имот 701 и имот №700, който попада в УПИ II-698,699 в
кв.59 по регулационния план на гр.С. с неприложена регулация. Твърди се че
ПИ №699 е бил част от незастроено дворно място с площ от 520кв.м., за
който имот е отреден парцел № III-109 в кв.14 по обезсиления КРП на гр.С.
от 1956г., като през 1971г. т.а дворно място по разписен лист е било записано
като собственост на наследници на С. А. /С. М. А./, роден на 03.04.1867г.,
дядо на ищеца, починал през 1948г. и оставил низходящи наследници по
закон-Т.С. А.- син, и баща на ищеца ИСМ. Т. АРД., починал на 13.02.1994г.;
А. С..а Б..а-дъщеря, починала на 06.02. 1960г.; А. С..а А..а- дъщеря,
починала на 08.02.2000г.; Д. С.. А.-син, починал на 15.12.1988г.; С. С.. А. -син
и баща на ответницата М. С. П., починал през 09.1989г., и Н.С. А. - син,
починал на 06.10.2000г. Процесното дворно място се владяло само от братята
Т.С. А. и Н.С. А., извършили в него подобрения. Твърди се, че през 1973г. със
съгласието на наследниците на общия наследодател и без тяхното
противопоставяне ищецът завладял реална част от същото дворно място с
площ от 369кв.м., оградил я с телена мрежа и железни кол.е, и извършил
вътре преустройство на съществуваща и изградена от баща му Т. А. паянт.а
постройка, като изградил масивна селскостопанска сграда на 68кв.м..Твърди
се, че друга част от имота в размер на 129км.м. била оградена от Н.С. А.,
която придал към собственото си дворно място, за който имот бил отреден
парцел IV -109 в кв.14 по обезсиления КРП на гр.С. от 1956г., а останалата
трета част била завладяна и придобита от наследниците на Ш.А.П. Твърди
ищецът, че с едностранни фактически действия завладял и стопанисвал
изцяло за себе си , тази реална част от 369кв.м. от т.а дворно място,
6
непрекъснато явно и несъмнено, без някой да му оспорва т.а нег.о право, като
вследствие на т.а нег.о владение при материализирани на място граници, тази
реална част по н.ия кадастрален план от 1983г., била заснета като
самостоятелен ПИ №699 с площ от 369кв.м. в кв.59. Твърди, че от 1983г. от
обособяването на процесния имот като отделен обект на собственост, ищецът
владее имот и до момента непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му е
оспорвал т.а нег.о право, в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от
ЗС п.ече от 30години, поради което е придобил правото на собственост върху
процесния имот на осн.ание давностно владение продължило п.ече от 10г.
Ищецът поискал да се снабди с констативен нотариален акт по
обстоятелствена пр.ерка за собственост от нотариус Халачев на осн.ание
придобивна давност за ПИ №699 с площ от 369кв.м. находящ се в кв.59 по
действащия план на гр.С. при което устан.ил ,че единствено ответницата М.
С. П. е възразила срещу издаването на акта подавайки възражение и
предявявайки собственически права върху този имот като наследник на
общия наследодател С. С.. А. и сънаследник на С. М. А. поз.авайки се и на
съдебно решение от 03.05.1971г. на РС-Велинград и молба да се отложи
издаването на КНА поради спор за материално право. Твърди ищеца, че такъв
спор не е имало и ответницата никога не е посещавала имота и не се е
интересувала от него и не е оспорвала собствеността на ищеца. Твърди се
още, че до момента няма предявен иск от ответницата по подаденото от нея
възражение. Моли да се приеме за устан.ено по отношение на ответницата М.
С. П., че ищецът ИСМ. Т. АРД. е собственик на осн.ание давностно владение
на недвижим имот -Поземлен имот №699 с площ от 369кв.м., находящ се в
кв.59 по действащия кадастрален план на гр.С. от 1983г. при граници и
съседи на имота-Улица, имот №698; имот №1462; имот №697; имот №701 и
имот №700, попадащ в УПИ II-698,699 в кв.59 по регулационния план на
гр.С., за който регулацията не е приложена с присъждане на разноските за
воденото дело.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК изтекъл на 23.04.2020г.
-четвъртък присъствен ден, /съобщението с препис от иск.ата молба и
приложенията и указания по чл.131 ГПК, е връчено лично на ответницата на
дата 23.03.2020г., като оформеното съобщение е върнато в съда с изходяща от
общината дата 24.03.2020г., №СП-0373/, няма постъпил отг.ор на иск.ата
молба от ответницата М.П. нито е поискано възстан.яването на срока по реда
7
на чл.133 от ГПК поради наличие на особени непредвидени обстоятелства.
Такъв е постъпил извън срока подаден по пощата от 05.06.2020г. , на
дата 08.06.2020г. с №2316 чрез пълномощника си адв. Н.А., като
пълномощното е подписано на дата 26.05.2020г. Претенцията се оспорва като
недопустима поради липса на активна процесуална легитимация като
необходим другар по делото в лицето на съпругата на ищеца, както и липса на
пасивна процесуална легитимация за конституиране като необходими
задължителни другари в процеса собствениците на процесния имот като
наследници на общия наследодател С. А.. Излага се д.од за недопустимост на
иска поради липса на предпоставките необходими за устан.яване на
давностно владение на реални части от поземлени имот съобразно
императивни изисквания на ЗТСУ и ЗУТ действали през периода посочен в
иск.ата молба за придобивна давност. Акцентира се на недопустимо
придобиване чрез правни сделки или по давност за периода 01.06.1973г. до
31.03.2001г. съгласно ЗТСУ на реални части от дворищно-регулационен
парцел поради което не е налице придобивна давност. По отношение
действието на ЗУТ е посочено, че е допустимо придобиване по давност на
реална част от УПИ в урбанизирана територия която може да се урегулира
самостоятелно, щом и остатъка от имота може да се урегулира
самостоятелно и отг.аря на изисквания на ЗУТ, като е посочено, че ПИ е част
от УПИ II-698,699 и е част от както е част от 699 стар и заедно с имот 1462
от 2017г. съгласно зап.ед на кмета на Община С. №420, атакувана по
административен ред пред Адм.С-П. като нищожна, са имот 699 по план от
1983г. Изложени са и д.оди по съществото на спора които въззивната
инстанция намира ,че не следва да обсъжда поради настъпила преклузия за
въвеждането им. Принципно се оспорват като неотг.арящи на
действителното правно положение обстоятелствата, изложени в иск.ата
молба, като се акцентира, че процесният имот е предмет на делба на
наследството на общия наследодател С. М. А. /гр.д.№152/1970г. на РС-
Велинград/, който е бил изнесен на публична продан, която не се е състояла-
парцел III-109 вк.14 от 520кв.м., урегулиран с площ 642 кв.м. и дворно място
от 560кв.м -парцел V-109 от 560кв.м. Твърди се ,че няма осъществено
самостоятелно владение на посочената реална част от имот 699, както и
завладяване и преустройства на реалната част от имота, като се навежда
генералния извод ,че имотът е останал съсобственост между всички
8
наследници и че предмет на разделяне между наследниците е ползването на
плевнята в имота, но не и самия имот. Моли да се отхвърли иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Страните са наследници на общия наследодател С. М. А., починал на
13.04.1948г., като ищецът ИСМ. Т. АРД. е нег. наследник по закон /внук/ по
коляното на починалия му син Т.С. А. на дата 13.02.1994г. Ответницата М. С.
П. е нег.а внучка по коляното на починалия му му син С. С.. А., починал на
09.12.1989г. Страните към 1973г. са били съответно на 30г.-ищеца и на 19г.
за ответницата. Общия на страните наследодател е оставил общо шестима
низходящи наследници-деца, а именно Т.С. А., С. С.. А., А. С..а Б..а,
починала на 06.02.1960г.; А. С..а А..а, починала на 08.02.2000г.; Д. С.. А.,
починал на 15.12.1988г. и Н.С.. А., починал на 06.10.2000г, които от своя
страна са оставили низходящи видно от удост.ерение за наследници № ГРАО-
00515 от 16.04.2019г. на Община С..
По делото пред първата инстанция е допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза, заключението по която, изготвено от експерта Б.З.Г..
въззивният съд възприема изцяло като обосн.ано, компетентно изготвено и
неоспорено от страните и от което се устан.ява, че процесният имот по
първия и обезсилен кадастрален и регулационен план /КРП/ на гр.С. от 1956г.
е представлявал имот №108 за който е бил отреден парцел III-108 в кв.14 с
урегулирана площ от 642кв.м., в който парцел имот №108 участва с
520кв.м.В него е попадала част от едноетажна селскостопанска сграда с площ
от 130кв.м. и част от едноетажно държавно жилище с площ от 32кв.м.
Коментирано е от експерта и решението на Велинградски районен съд от
03.05.1971г. по процесното делбено дело/152/1970г./, според което имотът с
площ от 520кв.м., урегулиран от 642кв.м. е записан като парцел III-109 в
кв.14 по плана-погрешно тъй като такъв номер в кв.14 няма, а съществува
парцел III-108. Устан.ено е, че по сега действащия КРП на гр.С., одобрен със
зап.ед №856/1983г. , за имот пл.№699 с площ от 281кв.м. е отреден УПИ II-
699 кв.59 с урегулирана площ от 610кв.м. Констатацията на експерта е, че
планът е създал регулационни отношения, като за урегулирането на УПИ
II-699 в кв.59 са се придавали - площ от 111кв.м. от имота пл.№698;площ от
218кв.м. от имот пл.№697 или общо 329кв.м. +281кв.м от имот 699= 610кв.м.
9
обща урегулирана площ. За имот пл.№699 експертът е устан.ил, че в
разписния лист към плана от 1983г.е записан на наследниците на общия
наследодател С. А. на осн.ание посоченото съдебно решение от 1970г.
Експертът е изследвал и издадена зап.ед №420 от 09.06.2017г. на кмета на
Община С. на осн.ание по постъпили заявления от С. Н.. А. и наследници на
С. А., с която е одобрено попълване на кадастралния план с верни имотни
граници на ПИ №697, 698, 701 и образуване на н. ПИ №1462 в кв.59 по сега
действащия план, като с нанасянето на н.ите граници са получени следните
площи- ПИ №697-632кв.м.;ПИ №698-111кв.м.; ПИ 699-369кв.м., н. ПИ
№1462-130кв.м. и ПИ №701-603кв.м. Отчетено е от експерта удост.ерение за
идентичност и описание на имот с изх.№ТСУ 0016 от 09.01.2020г. на Община
С., съгласно което ПИ №1462 и ПИ №699 в кв.59 по действащия план и
посочени площи, при посочените граници попадат в УПИ II-698,699 в кв.59
за който регулацията не е приложена и че ПИ №1462 и П№ №699 в кв.59 са
идентични с част от ПИ №699 и ПИ №697 в кв.59 по обезсиления план на
гр.С. от 1983г. Устан.ено е от експерта, че на място процесният имот е
ограден по създадените н.и граници с метална мрежа закрепена на метални
кол.е, забити в земята с площ от 369кв.м. и в него попада селскостопанска
сграда на 2 етажа със застроен площ от 67кв.м. Устан.ено е още, че по сега
действащия КРП от 1983г. и зап.едта от 2017г. касаеща имот пл.№699 с
площ от 369кв.м., е отреден УПИ II-698,699 в кв.59, с урегулирана площ от
610кв.м., в който ПИ №699 участва с площ от 369кв.м. и ПИ №698-участва с
площ от 111кв.м. Планът е създал регулационни отношения като за
урегулирането на УПИ II-698,699 се придава площ от 130кв.м. от ПИ №1462
или общо урегулираната площ на УПИ-то става от 610кв.м. По отношение на
недвижимия имот по делбеното решение, експертът посочва, че представлява
дворно място, с незастроена площ от 520кв.м. при съседи -от две страни
улици, А.К., и н-ци на С. М. А., за който имот е отреден парцел III-108 по
регулационния план на с.С., /изнесен със съдебното решение на публична
продан/ напълно урегулиран от 642кв.м. За него е устан.ено от експерта, че
имотът е идентичен с ПИ 699 в кв.59 по плана от 1983г. ,както и че между тях
и формиралите се н.и имоти 699 и 1462 по зап.едта от 2017г. за одобряване
попълването на кадастралния план с верните имотни граници на ПИ
697,698,701 и н. ПШ №1462 в кв.59, с н.осъздадения УПИ II-698,699 с площ
от 610кв.м. като разликата от 32кв.м. се дължи на изменението на графичната
10
част от улицата. Посочено е още, че ПИ №699 към 1971г. не е съществувал и
трансформиран върху тогава действащия КРП от 1956г. и е представлявал
част от парцел III -108 в кв.14; че преди датата на издаване на зап.ед №420
от 09.06.2017г. на Кмета на общината, и съгласно действащия КРП от 1983г.,
за имот пл.№699 с площ от 281кв.м. е отреден самостоятелен УПИ II-699 в
кв.59 с урегулирана площ от 610кв.м., формирана и от придаваеми се по
регулация места от двата съседни имота, посочени по-горе-698 и 697.
Устан.ено е, че към датата на подаване на иск.ата молба- 13.02.2020г., за имот
с пл.№699 с площ от 369 кв.м. е отреден УПИ II-698,699 в кв.59 с
урегулирана площ от 610кв.м. в който ПИ №699 участва с площ от 369кв.м. и
ПИ №698 участва с площ от 111кв.м., като планът е създал регулационни
отношения, като за урегулирането на УПИ II-698,699 се придава площ от
130кв.м. от ПИ 1462. Според експерта ПИ №697/УПИ III -697/ и ПИ 701/
УПИ XIII 701/ в кв.59 по кадастралния план на гр.С. към 1971г. не са
съществували и трансформирани върху тогава действащия КРП от 1956г. като
са представлявали парцел IV-109 в кв.59 с площ от 632кв.м. за ПИ 697
/УПИ III -697/ и парцел II-111 в кв.14- с площ от 589кв.м. за ПИ 701/ УПИ
XIII 701/.Устан.ено е още, че преди издаването на зап.едта от 2017г., или по
плана от 1983г. за имот 697 с площ от 864кв.м. е отреден УПИ III-697 в кв.59
с урегулирана площ от 632кв.м, като планът е създал регулационни
отношения, като за урегулирането на УПИ- II-699 са се придавали 218кв.м. от
имот пл.№697, а за имот пл.№701 с площ от 589 кв.м. е отреден УПИ XII-589
в кв.59 с урегулирана площ от 603кв.м. Планът е създал и регулационни
отношения за урегулиране на УПИ XII -701, като са се придавали 14кв.м. от
имот пл.№697, а към датата на подаване на иск.ата молба за ПИ 697 е отреден
УПИ III-697 в кв.59 с площ от 632 кв.м. и за ПИ №701 е отреден УПИ XII-701
с площ от 603кв.м. Констатирано е, че преди издаване на процесната зап.ед
№420 от 09.06.2017г. н.осъздаденият ПИ 699 е принадлежал и е заснет към
ПИ 699 в кв.59, за който е отреден УПИ II-699 в кв.59 с урегулирана плащ от
610кв.м., формирана от 281 кв.м. от ПИ 699 и придаваеми се по регулация
места-111кв.м. от имот пл.№698 и 218кв.м. от имот пл.№697,като площта на
н.о създадения ПИ 699 в кв.59 след 2017г. е от 369кв.м. Устан.ено е още, че
по плана от 1983г. н.ообразувания ПИ 699 е бил отбелязан в план.ете и до
датата на издаването на зап.едта от 2017г., като самостоятелен имот с площ от
280 кв.м. с отреден УПИ II-699 от 610кв.м. Констатирано е, че освен по плана
11
от 1983г. за имоти ПИ 698,699,1462 и 697 няма друг приет такъв план до
кметската зап.ед от 2017г. и че планът от 1983г. действащ и сега не е
приложен по отношение на ПИ 699 и ПИ 697. Експертът приема, че
удост.ерението от Община С. от 2020г. за идентичност на описаните имоти
отразява фактите и обстоятелствата които отг.арят на действителното
положение като ПИ №1462 и ПИ №699 с посочените площи от 129кв.м. и от
369кв.м., попадат в УПИ II-698, 699 за който регулацията не е приложена и
че ПИ №1462 и ПИ №699 в кв.59 са идентични с част от ПИ №699 и ПИ
№697 в кв.59 до преди изменението на плана от 2017г.
По делото са разпитани трима свидетели които устан.яват следните
обстоятелства: Св. А.А.А., роднина на ищеца, /първа брат.чедка и внучка на
общия наследодател С. М. А., по коляното на дъщеря му Арфе С..а А./
устан.ява, че в парцел 699 се е намирала старата къща и двор, било направено
разпределение на имота, като общия наследодател продал на бащата на ищеца
и на чичо му Н. имота. Двамата братя Т. и Н. си разделили ползването на
имота, като Т. ползвал плевнята след което дал на сина си И. да оправя
мястото и плевнята. Имотът бил подарен от бащата Т. на сина си-ищеца И..
Последният отворил н.а врата за плевнята, направил н.а ограда, като
ограденото място не било ползвано от чичо му Н.. И. ползвал заграденото
място, засадил в него дръвчета. Според свидетелката ответницата М. не е
ходила в мястото. И. си направил градина и засаждал картофи и боб. Не знае
някой от наследниците да е оспорвал собствеността на И.. И. направил
ремонт на плевнята, на покрива, кошари поставил вътре за животните.
Свидетелката не знае за спор.е за имота. П.., че имотът е бил разделен между
Т. и Н. след смъртта на баща им С.. Плевните били разделени като всеки от
двамата братя имал по една. Ремонтът на плевнята на Т. бил извършен през
1973г. от И. който извикал майстори. Плевнята съществувала от 1960г.
Допълва, че ищецът е започнал на ползва имота още приживе на баща си, но
не уточнява точната година. Св. Р.Х.М., без родство със страните устан.ява,
че работи като строител и че през 1973г. бил поканен от ищеца И. да направи
желязна ограда, която до момента била паянт.а. Бил направен и ремонт на
плевнята заедно с вътрешно преустройство, избита втора врата. Свидетелят
допълва, че за работата му заплатил ищеца. Свидетелят сочи, че докато е
работил на обекта никой не е дошъл да протестира и защо се правят тези
неща. Бил извършен осн.ен ремонт на плевнята и иззиждане с камъни, като
12
вторият етаж бил направен от греди и дъски. Цялата сграда представлявала
селскостопанска сграда, с обща осн.а и покрив, като ремонта обхващал
пол.ината от нея, тази която била на ищеца. Третият разпитан свидетел М.
Х..а А.а, съпруга на внук на общия наследодател /Иса С.. А./ по коляното на
сина му С. А., устан.ява, къде се е намиралата точно процесната плевня, след
което била направена друга плевня. Твърди, че предишния свидетел не казва
истината. Посочва, че нейния свекър С. М. А. е направил н.а плевня с
извикани майстори и че тя е помагала при строежа. За старата плевня
обяснява, че си е гледала животните, направена била от камъни и нагоре от
дъски за сеното. Обяснява, че старата плевня била на свекър й, на Т. и С..
Н.ата плевня била в друг имот. Старата плевня била ползвана от тримата.
Знае, че ответницата е ходила да работи в плевнята, да нахрани животните и
да ги напои като е посещавала плевнята докато е бил жив дядото. Знае, че
един обор е ползван от ищеца и че там си е държал кравите. Според
свидетелката имотът не е бил нан.о ограждан и на място съществува старата
ограда, но не посочва какво представлява. Не може да каже кога е слагана
оградата. Знае, че освен тримата брата, никой не е ползвал дворното място.
В съдебно заседание вещото лице Ген. поддържа заключението си.
Допълва, че съгласно зап.едта от 2017г. е н.ообразуван имот пл.№1462 с площ
от 130кв.м.,бил е част от придаваемото се по регулация място от имот 697,
като по плана от 1983г. имот 699 е с площ от 281кв.м., за урегулирането му е
създаден парцел II-699 и за създаването на този парцел планът е създал
регулационни отношения като част от имот 697 се е придала към парцел II-
699, разликата от 32кв.м. е поради изправянето на улицата. Допълва, че по
плана от 1956г. улицата има чупка на горната част, а по следващия план е
изправена и от там идва разликата от 32кв.м. Допълва, че делбеният имот
съвпада с имот II-699, който обхваща 1462, 699 и 698. Делбеният наследствен
имот спрямо скицата от 1983г. обхваща имот 699,698, а имот 1462 се придава
в последствие с регулацията от 1983г. и че той не съществува тогава и е бил
винаги част от 5109 и че т.а е било придаваемо се място взето от 697 и една
част отива към 699, а друга за образуване на 1462.Проследявайки план.ете
експертът посочва, че първоначално е съществувал парцел III-108 по плана от
1956г, по плана от 1983г. влизат имоти 699,698 и част от 697 от 218кв.м.,
която е придаваема се, като с издаването на зап.едта от 2017г. 88кв.м. от нея
се придават към 699 /става общо 369кв.м./, а останалата част от 130кв.м. се
13
образува н. имот 1462. Заключава, че изначално имот 697 с нег.ата площ
влиза частично в тези 520кв.м. които са част от парцел III-108 по плана
1956г. Допълва, че към 1983г. имот 1462 не е съществувал, той е част от
придаваемото се място от 218кв.м., които се е придало от имот 697 към II-
698. Заключава, че по делбеното дело процесният имот е от 520кв.м. към
действащия план, а по зап.едта от 2017г. представлява имот III-108 и е
идентичен с УПИ 698 и 699, в който УПИ попадат ПИ 699, ПИ 698 и ПИ
1462.
Процесната зап.ед №420 от 09.06.2017г. на Кмета на Община С. с която
на осн.ание §4, ал.1, т.2 от ЗКИР и чл.62 ал.3 от Наредба №3 е одобрено
попълване на Кадастралния план с верните имотни граници на ПИ 697,698,
701 и н. ПИ №1462 в кв.59 от плана на гр.С. , е прогласена за нищожна
поради допуснати процесуални нарушения от административния орган-
неуведомяване на всички заинтерес.ани страни, с решение на
Административен съд П. №148 от 24.02.2021г., по адм.д.№591/2020г., като
преписката е върната на Общината за н.о разглеждане, което решение е
неокончателно като липсват данни същото да е влязло в законна сила.
По цитираното съдебно решение от 03.05.1971г. постан.ено във фазата
по извършването на делбата между наследниците на общия наследодател С.
М. А. на дворно място с незастроена площ от 520кв.м. при съседи-от двете
страни улици, А.К. и н-ци С. М. А., за който имот е отреден парцел III-109 в
кв.14 по регулационния план на с.С. от 1956г., напълно урегулиран от 642
кв.м. и дворно място с незастроена площ от 560кв.м. при съседи- улица, и от
три страни н-ци на С. М. А., за който имот е отреден парцел V -109 в кв.14
по същия план и на същото населено място, напълно урегулиран от 560 кв.м.
Процесният парцел III -109, който в същност е парцел III-108 поради
погрешно записан номер /виж заключението на експерта Ген. -парцел III-109
не съществува в кв.14/ е урегулиран с обща площ от 642кв.м. и включва
520кв.м. от делбения имот плюс 130кв.м. част от попадаща застроена
едноетажна селскостопанска сграда и част от едноетажно държавно жилище
на 32кв.м.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постан.ено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
14
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да устан.и, че е придобил
правото на собственост върху самостоятелен обект на собственост ПИ 699,
индивидуализиран по плана на гр.С. от 1983г. като УПИ II-699 в кв.59, с площ
от 610кв.м.,който съгласно регулационното изменение от 2017г.
представлява ПИ №699 с площ от 369 кв.м. по действащия кадастрален план,
при съседи :Улици, имот №698, имот №1462;имот №697;имот №701 и имот
№700, който имот попада /от 2017г./ в УПИ II -698,699 в кв.59 по
регулационния план на гр.С., за който регулацията не е приложена, въз осн.а
на придобивна давност, продължила п.ече от 30г. след обособяването му на
като самостоятелен обект на собственост
Разгледана по същество иск.ата претенция е осн.ателна.
Ищецът се поз.ава на придобивна давност течала п.ече от 30г. по
отношение на самостоятелен обект на правото на собственост с начало
влизането в сила на кадастралния и регулационен план за гр.С. от 1983г.,
одобрен със зап.ед №856 от 1983г.
Устан.ява се от заключението на експерта Ген., че по предходния и
обезсилен план на населеното място от 1956г. имот №699 не е имал
самостоятелно съществуване и не е трансформиран в плана, бил е с площ от
520кв.м. при урегулирана площ на парцел III-108 от 642кв.м., като в имота е
попадала селскостопанска сграда на 130кв.м. и част от едноетажно държавно
жилище от 32кв.м. Към правно релевантния момент -влизане в сила на КРП
на гр.С. от 1983г. за имот пл.№699 който е с площ от 281кв.м. е отреден
самостоятелен обект на право на собственост УПИ II-699 с урегулирана площ
от 610кв.м., формирана от площта на имот пл.№699 -281кв.м. и придаваеми
се по регулация места от имот пл.№698-111кв.м. и от имот пл.№697-
218кв.м.Или урегулираната площ на УПИ е от 610кв.м. За този УПИ по
разписната книга е записано, че се води на името на наследниците на общия
наследодател .
Както се посочи процесния имот по плана от 1956г. не е бил
индивидуализиран, не е съществувал и трансформиран върху тогава
действащия план ,като е представлявал парцел III -108 в кв.14.В същото
състояние се е намирал имота и към 1971г. Устан.ява се, че преди издаването
на зап.ед №420 от 09.06.2017г., до която дата действа плана КРП от 1983г.
н.ообразуваният имот пл.№699 е бил отбелязан в план.ете и до датата на
15
зап.едта ,като самостоятелен имот с площ от 281кв.м.. , като за него е
отреден УПИ II-699 в кв.59 с урегулирана площ от 610г. в резултат на
придаваеми се по регулация места-111кв.м. от имот №698 и 218 кв.м. от имот
№697., като планът от 1983г. не е приложен за имоти ПИ699 и ПИ 697. След
издаване на зап.едта от 2017г. площта на н.осъздадения ПИ 699 е от 369кв.м.
и за него е отреден УПИ II-698,699 в кв.59 с урегулирана площ от 610кв.м..В
този УПИ ПИ пл.№699 участва с площ от 369кв.м., а ПИ №698-с площ от
111кв.м., като към УПИ се придават още 130кв.м. от ПИ пл.№1462.
Експертът е категоричен, че на място процесният имот е ограден по
създадени н.и граници с метална мрежа, закрепена на метални кол.е, забити в
земята с площ от 369 кв.м. и в него попада селско-стопанска сграда на 2
етажа със застроена площ от 67кв.м. Налага се извода, че поземления имот е
създаден по плана от 1983г. с площ от 218кв.м и урегулиран на 610кв.м., а
през 2017г.-н.о създадения имот ПИ 699 е с площ от 369кв.м. И в двата
случая по плана от 1983г. и по плана от 2017г. имотът е участвал
самостоятелно в отреждането на съответните УПИ за него като площта е била
допълвана чрез придаваеми се по регулация места. Устан.ява се, че към 2017г.
ПИ е с пълната претендирана площ от 369кв.м. Не се устан.ява преди т.а да е
имал същата площ. Според неоспореното заключение по плана от 1956г. той
не е бил позициониран в плана като самостоятелен обект, не е съществувал и
трансформиран по плана, като е представлявал част от парцел III -108 с площ
642кв.м. включваща и застроена част от 130кв.м. За първи път ПИ се
индивидуализира по плана от 1983г. като за него се отрежда УПИ-II-699, но
не с площта посочена в иск.ата молба, а участва с 281кв.м., като останалата
част от урегулираните 642кв.м. е придаваема се част. По зап.едта от 2017г.-
ПИ 699 е с 369кв.м. площ, като имотът участва в общ УПИ II 698,699, с
урегулирана площ от 610кв.м., другият ПИ 698 участва с 111кв.м. и с
придаваемо се място от 130кв.м. от ПИ 1462.
Налага се извода, че в определен период от време процесният имот не е имал
самостоятелно регулационно съществуване и не е бил трансформиран в плана
от 1956г. По н.ия план от 1983. имотът вече има самостоятелно съществуване
като за него е отреден УПИ II 699 като имот ПИ 699 участва с 281кв.м. По
плана от 2017г. ПИ 699 е с площ от 369кв.м. и заедно с друг ПИ ,участва в
общ УПИ II-698, 699, който е урегулиран с придаваемо се място като общата
площ е 610кв.м.
16
Разпитаните по делото свидетели устан.яват по несъмнен и категоричен
начин, че още от 1971г. ищецът е устан.ил фактическа власт върху имота,
оградил го е с желязна ограда още от тогава, извършил е сам ремонти и
подобрения в съществуващата сграда като е изградил и допълнителна такава,
облагородил е празното дворно място като го е превърнал в зеленчук.а
градина и е засадил дървета. Всички тези действия са извършени със знанието
и без противопоставянето на наследниците на общия на страните
наследодател С. М., А.. Никой не се е противопоставил на тези явни и
недвусмислени действия чрез които ищецът И.А. обявява открито
намерението си да владее имота като своя изключителна собственост и да го
свои като свой собствен полагайки грижи за нег.ото съществуване,
подобряване, запазване и облагородяване. В случая приложима е хипотезата
на чл.69 от ЗС и е достатъчно ищецът да упражнява фактическа власт върху
имота като осн.ание за придобиване на собствеността върху имота по давност
тъй като в случая ищецът завладява и упражнява фактическа власт върху
чужд имот, върху който той няма към началото на давността никакви права на
собственост-нито е съсобственик нито е сънаследник на имота. След.ателно за
придобивната давност в случая е ищецът само да демонстрира упражняването
на фактическа власт чрез извършване на действия, с които демонстрира тази
фактическа власт за придобиване на имота в своя изключителна собственост.
Владението е упражнявано явно, спокойно и необезпокоявано от никого,
включително и от наследниците на общия наследодател. Следва да се
отбележи, че ищецът придобива качеството на сънаследник на общия
наследодател след смъртта на баща си Т. на 13.02.1994г.. Но към този момент
той вече е станал изключителен собственик на самостоятелния имот без да е
имал так.а качество и без да е било необходимо да отблъска владението на
другите наследници, предвид приложимостта на чл.69 от ЗС. От 1983г. до
1994г. е изтекъл срок по-дълъг от 10г. съгласно чл.79 ал.1 от ЗС и ищецът е
станал изключителен собственик на имота. Последващите регулационни
изменения на поземления имот не променят титуляра на правото на
собственост Като изключителен собственик на този имот по давностно
владение още от 1994г. ищецът е придобил тези права върху самостоятелен
обект на правото на собственост. Създаденият с плана от 2017г. общ УПИ II-
699,698, включващ части от ПШ 699 от 369кв.м. и 111кв.м. от ПИ 698, както
и придаваеми се места от 130кв.м. от ПИ1462, не променя собствеността на
17
ищеца върху процесния ПИ 699 от 369кв.м. доколкото нито е налице
изравняване на частите на двата ПИ участващи в парцела, нито е налице
трансформиране на едноличната собственост в ПИ в съсобственост.
Собствеността върху ПИ се е запазила в границите на участието си в УПИ. В
този смисъл не е налице упражнявано владение върху реална част от имот,
доколкото от момента на индивидиуализацията на ПИ по плана от 1983г. този
ПИ е представлявал самостоятелен обект на правото на собственост и за него
е отреден самостоятелен урегулиран поземлен имот УПИ II-699 в кв.59 по
плана на гр.С. от 1983г.
Принципно съжденията на Велинградския районен съд са правили,
логични и обосн.ани досежно упражняването на владение върху реална част
от имот, но в случая същите са неприложими предвид устан.ения по делото
самостоятелен обект на правото на собственост след обособяването по плана
от 1983г. на самостоятелен УПИ за процесния ПИ 699. Т.а е напълно
достатъчно за приемане, че е налице на осн.ание чл.69 във връзка с чл.79 ал.1
от ЗС правн.алидно владение върху индивидуален обект на правото на
собственост и давността следва да бъде зачетена като такава упражнявана
върху самостоятелен обект, а не върху реална част от имот. Ако по някаква
причина такава реална част е била започната да се владее от 1973г., то след
обособяването на самостоятелен УПИ от 1983г. за процесния ПИ 699 и до
смъртта на бащата на ищеца е осъществявано правн.алидно владение върху
самостоятелен обект на правото на собственост, и което владение е годно да
направи владелеца носител на правото на собственост. След.ателно още към
1994г. ищецът И.А. е станал изключителен собственик на поземления имот
№699, за който по този план е бил с отреден самостоятелен УПИ II-699 в
кв.59, а по зап.едта от 2017г. е налице трансформация на ПИ 699 в общ УПИ
II -698,699 , в който УПИ ПИ 699 участва с 369кв.м.
В този смисъл обжалваното решение ще следва да се отмени и се
постан.и н.о с което иск.ата претенция се уважи.
Никой от свидетелите не устан.ява някой от наследниците на общия
наследодател или лично ответницата по една или друга причина да са
оспорвали владението върху този имот и действията, които е извършил в него
ищеца чрез които е манифестирал еднозначно спокойното упражняване на
фактическа власт върху имота като свой собствен без противопоставянето от
18
останалите собственици на имота. Както се посочи никой от свидетелите не
сочи, че са били налице спор.е, несъгласия, възражения и други
противопоставяния във връзка с упражняваното владение от ищеца, както и
по отношение на действията предприети от него по ограждането на имота,
ремонтните дейности и извършването на подобрения и дейности в дворното
място. Никой от наследниците, включително и от ответницата не са се
противопоставяли явно и открито срещу извършения от ищеца ремонт на
сграда, дострояването й, облагородяване на дворното място чрез засаждане
дръвчета, ограждане на мястото с мрежа, превръщане на част от дворното
място в градина за отглеждане на боб.и култури и други. Всички тези
действия по своя характер и естество са такива, чрез които се манифестира
упражняване на фактическа власт и собственически намерения върху
процесния имот което е извършено явно, спокойно и безпрепятствено и при
липса на демонстрирано явно и открито несъгласие от страна на
собствениците на имота. Оспорванията на владението и на собствеността не е
извършено и до предявяване на настоящия иск. Възражението на ответницата
М.П. по п.од подаването на искане от ищеца до нотариус за снабдяване с
КНА не представлява оспорване на собствеността по смисъла на закона.
Липсват и данни след 2018г. оспорващата правата на ищеца страна да е
предявил собственически иск против него за защита на своите права , ако
претендира такива върху имота. Като последен аргумент следва да се посочи,
че ответницата е придобила наследствени права върху имота след смъртта на
баща си или след 09.12.1989г., тоест след тази дата последната би могла
успешно да заявява и да предявява собственически права към процесния имот
по наследство или по давност, но в случая от свидетелските показания не се
устан.яват такива предприети от нея действия в посока оспорване на
владението на ищеца и намерението му да свои имота като свой собствен, за
който имот към тази дата е бил отреден както се посочи самостоятелен УПИ
по плана от 1983г. Ответницата М.П. не е предприела каквито и да било
действия да смущава, да оспорва и да възразява по упражняваното от ищеца
давностно владение върху имота от 1973г., както и след 1983г. и до
подаването на настоящата иск.а молба.
Зат.а като краен резултат решението ще следва да се отмени изцяло и се
уважи предявения устан.ителен иск за собственост.
При този изход на делото, в полза на ищеца ще следва да се заплатят
19
разноските направени за двете инстанции от 345лв, от които 25лв за
въззивната инстанция, заплатени като държавна такса и още 320лв за първата
инстанция -разноски за вещо лице и държавни такси.
Водим от горното и на осн.ание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Велинградски районен съд № 260112 от
12.05.2021г. постан.ено по гр.д.№131/2020г. по описа на същия съд.
ПРИЕМА ЗА УСТАН.ЕНО по отношение ответницата М. С. П., с ЕГН-
**********, с постоянен адрес гр.С., ул.“С.“ №20, обл. П., че ищецът ИСМ.
Т. АРД., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.С., ул.“С.“ №1, община С.,
обл.П., със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“ №18, е собственик на осн.ание
давностно владение, упражнявано в периода от 1983г. до 2020г. на следния
недвижим имот, а именно -Поземлен имот №699, с площ от 369 кв.м. /триста
шестдесет и девет квадратни метра/, находящ се в кв.59 по действащия
кадастрален план на гр.С., от 1983г., при граници и съседи на имота-улица,
имот №698, имот №1462; имот №697; имот №701 и имот №700, за който
поземлен имот първоначално по плана е отреден самостоятелен УПИ II-699
с урегулирана площ от 610кв.м. в кв.59, а в последствие попада в УПИ II-
698,699 в кв.59 с урегулирана площ от 610кв.м. по регулационния план на
гр.С., обл. П. за който регулацията не е приложена.
ОСЪЖДА М. С. П., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ИСМ. Т. АРД., също с посочен адрес и ЕГН, разноски по делото в общ
размер на 345лв/триста четиридесет и пет лева/ за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върх.ния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Член.е:
1._______________________
2._______________________
20
21