№ 12391
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110131388 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от А. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, .... против Н. А. А., роден на **********г., с адрес:гр.
София, ..... за прекратяване на сключения между страните граждански брак
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл.
49, ал. 1 СК, съединен с небрачен искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски
права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на
непълнолетното дете от брака - К Н. А., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че страните са съпрузи и от брака, имат малолетно
дете – К Н. А., ЕГН **********. С ответника са във фактическа раздяла от
лятото на 2019 г., когато е напуснал семейното жилище и не поддържат
контакт. От тогава полага самостоятелно грижи за детето. От общи познати
разбрала, че е напуснал пределите на странта.
Въз основа на изложеното прави искане бракът между страните да бъде
прекратен, да бъде определен съответен режим на лични отношения на
ответника с децата, както и ответникът да бъде осъден да заплаша месечна
издръжка за детето.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на ответника, с който липсва
оспорване по същество на твърденията.
1
В съдебно заседание страните поддържат твърденията и отправените
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. Съпрузите са във фактическа раздяла от 2019 г., не общуват
помежду си, не са се виждали от тогава, нямат дори телефонните си номера
или други данни или способи за възможна форма на контакт.
При това положение съдът счита, че предявения иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
Относно упражняването на родителските права и личните
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
В случая детето на страните е родено преди сключване на брака между
2
тях. Следователно въпросите се уреждат по реда на чл. 127, ал. 2 СК, а не на
чл. 59, ал. 2 СК, който е приложим само за родени от брака деца. Чл. 127, ал. 2
СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските
права, личните отношения с тях и издръжката им. Ако родителите не
постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и
издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 127, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от
него, в каквато насока има отправеното искане.
От установеното по делото може да се направи извод, че е в интерес на
малолетното дете К Н. А. е родителските права да бъдат предоставени на
3
нейната майка – ищцата по делото А Я., като местоживеенето трябва да бъде
на адреса, на който живее с майката. Аргументите за това са, че К А. е на 14
години. След раздялата на родителите се отглежда единствено от майката,
която е подпомагана от разширения роднински кръг. От 2019 г. не е виждала
баща си, не е общувала с него, той не я е търсил, въпреки желанието на детето
за контакт с баща си и демонстрираното по време на изслушването огорчение
от липсата на такъв. Майката полага добри грижи за дъщеря си, задоволява
потребностите й, съдът не констатира рискови фактори. Детето е привързано
към майка си, имат изградена емоционална връзка и желае да продължи да
живее с майка си.
Необходимо е да бъде определен режим на лични отношения на бащата
с децата. Настоящият състав приема, че в интерес на детето е да имат по-
детайлно регламентиран режим на лични отношения с бащата и широки
възможности за контакт, за да се минимизира риска от проява на синдром на
родителско отчуждение. Първоинстанционният съд приема, че режимът,
който охранява в най-пълна степен интересите на детето, е бащата да
упражнява режим, както следва:
Бащата ще взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспИ.не, като първа седмица е тази, в която събота и неделя са от същия
месец.
За Рамазан байрам и Курбан байрам.
За Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден, обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00ч. на
последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.не;
Бащата има право да взема детето при себе си - 20 дни през лятото за
времето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
По време на коледните, новогодишните и великденските празници
общият режим на лични отношения петък – неделя през втора и четвърта
седмица не се прилага.
Бащата взема и връща детето от и до адреса, на който живее с майката.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
4
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Доказва се, че майката е трудово ангажирана, реализира доходи и
посреща всички нужди на дъщеря си. Няма данни за доходите, реализирани
от ответника, но същият е в работоспособна възраст, няма данни да страда от
хронични заболявания и да са налице други алиментни задължения.
Съдът взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му,
установените потребности и обичайните на децата на тази възраст, поради
което намира, че претенцията за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 233,25 лв., считано от 08.06.2023 г. е основателна.
Предвид посочените данни за ответника, е във възможностите му да заплаща
издръжка в този размер.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от
чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от влизане на решението в сила до
окончателното им изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва
да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 50 лв.
5
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от
335,88 лева държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% от
тригодишните платежи за издръжка за детето.
Относно искането за определяне на привременни мерки:
Съдът констатира, че не се е произнесъл по така направеното от ищцата
искане. То е основателно, като привременните мерки относно родителски
права, местоживеене на детето, режим на лични отношения следва да са
идентични с постановените по съществото на спора. Не следва да се определя
издръжка като привременна мярка, тъй като е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 27.06.2018 г. в гр. Атина,
Гърция, между А. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, .... и
Н. А. А., роден на **********г., с адрес: гр. София, ....., като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК
упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо непълнолетното дете
К Н. А., ЕГН ********** на майката А. Д. Я., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ детето К Н. А., ЕГН **********, да живеят на адреса на
майката А. Д. Я., ЕГН ********** на основание чл. чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Н. А. А., роден на
**********г., с адрес: гр. София, ..... и детето К Н. А., ЕГН **********,
съгласно който:
Бащата ще взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспИ.не, като първа седмица е тази, в която събота и неделя са от същия
месец.
За Рамазан байрам и Курбан байрам.
6
За Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден, обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00ч. на
последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.не;
Бащата има право да взема детето при себе си 20 дни през лятото за
времето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
По време на коледните, новогодишните и великденските празници
общият режим на лични отношения петък – неделя през втора и четвърта
седмица не се прилага.
Бащата взема и връща детето от и до адреса, на който живее с майката.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. А. А.,
роден на **********г., с адрес: гр. София, ..... ДА ЗАПЛАЩА на
непълнолетното дете К Н. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител А. Д. Я., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 233,25 лева, считано от 08.06.2023 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху просрочените месечни задължения за
издръжка до окончателното им изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ привременно упражняването на родителските права по
отношение на детето К Н. А., ЕГН **********, на майката А. Д. Я., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ привременно МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето К Н. А.,
ЕГН ********** при майката А. Д. Я., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ привременен режим на лични отношения на детето А. Д.
Я., ЕГН ********** с бащата Н. А. А., роден на **********г, при който
бащата ще има право да упражнява лични отношения, както следва:
Бащата ще взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на
преспИ.не, като първа седмица е тази, в която събота и неделя са от същия
месец.
7
За Рамазан байрам и Курбан байрам.
За Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден, обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00ч. на
последния ден, обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.не;
Бащата има право да взема детето при себе си - 20 дни през лятото за
времето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
По време на коледните, новогодишните и великденските празници
общият режим на лични отношения петък – неделя през втора и четвърта
седмица не се прилага.
Бащата взема и връща детето от и до адреса, на който живее с майката.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА А. Д. Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв.
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. А., роден на **********г., с адрес: гр. София, ..... ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 360,88 лв. държавна такса при решаване на делото по
иска за развод по сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8