№ 58
гр. София , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Васил Ал. Василев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500327 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Й. С. П. против решение №
20098/31.12.2020г. на РС-Ихтиман с оплаквания за
необоснованост,материална и процесуална незаконосъобразност.Съдът
неправилно отхвърлил иска с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР за
признаване на установено по отношение на ответниците,че е собственица на
площ около 2 кв.м,погрешно заснета в КК на гр.К. в собствения на
ответниците ПИ пл.№ ... ,вместо в границите на собствения й ПИ пл.
№....Приетата СТЕ установила,че има „застъпване“ ,по-малко от 50
сантиметра.Вещото лице изготвило комбинирана скица,но съдът не допуснал
повторна експертиза ,което било процесуално нарушение по чл.266,ал.3
ГПК.Иска допускането на СТЕ със задача,идентична с тази на недопуснатата
повторна експертиза и отмяна на решението.Претендира искът срещу
ответниците,ппедставлявани от адв.П.С.,да бъде уважен.
Въззиваемите страни оспорват жалбата с довода,че разликата е
допустима,тъй като е под границата от 60 сантиметра съгласно Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,създаването и поддържането на
кадастрална карта и кадастрални регистри/чл.31 от ЗКИР/.Оспорват
доказателственото искане,тъй като вещото лице разяснило ,че повторната
СТЕ не може да има различен резултат.
Софийски окръжен съд е намерил въззивната жалба процесуално
1
допустима като депозирана от легитимна страна в законовия срок и
атакуваща съдебен акт,подлежащ на въззивно обжалване.Доказателственото
искане е отхвърлено,тъй като в с.з. на 15.12.2020г. на поставената от ищцата
допълнителна задача: „вещото лице да отговори на същите въпроси като
съобрази и потърси в АК карти в по-добро състояние и да се вземе
ПУП,който е направен от геодезист Д. за вила С.“,вещото лице заявява,че
реално е отразена измерената на място площ и тя съвпада с границата при
допустимо отклонение;тази разлика не е отразена в оригиналната
скица,съхранявана в АК и е невъзможно да се достигне до друг извод.
По делото е безспорно,че към момента ищцата е собственик на ПИ №
...,включен в УПИ ч. за имот ... в кв... по действащия кадастрален и
регулационен план на гр.К., м.“М. п.“ от 1977г.,с площ по нотариален акт от
2004г. 500 кв.м;имотът е идентичен с част от бивш имот пл.№ ... в кв... по
плана от 1956г. и на част от построената в имота сграда.Ответниците са
собственици на ПИ № ... от кв... по действащия план на гр.К. от
1977г.,идентичен с част от бивш имот пл.№ ... в кв... по плана от
1956г.Ищцата твърди,че има грешка в кадастралната карта,тъй като границата
между двата имота не съответствала на отразената по плана от 1956г.,в
резултат на което част от собствения на ищцата имот с площ от около 2
кв.била включена в имот пл.№ ...,вместо в имот пл.№ ....На мястото нямало
ограда или други знаци,но при евентуално поставяне на ограда тя би
препятствала достъпа до имота ,тъй като засягала част от входната врата към
двора.Иска да се признае по отношение на ответниците,че е собственик на
реалната част от съседния имот ПИ № ... с площ от 2 кв.м,разположена
непосредствено до границата,с ширина 1 метър към улица „Р.“ и
точка,разположена по средата на граничната линия, и че е допусната грешка в
кадастъра при отразяване на границата.
Ответниците - наследници на С. Т. П. и Г.А. С.-са оспорили
иска.Същите се легитимират като собственици на ПИ пл.№ ... с площ 118
кв.м, включен в УПИ ч.-Б. к. в кв... по плана на гр.М. п. и представляващ
четириетажна вилна сграда-вила „В.“,съгласно решение от 25.03.1996г. по
гр.д.№ 949/1994г. на ИРС,влязло в сила на 18.041994г.Дворното място с площ
892 кв.м, върху което е построена вила „В.“, е собственост на наследниците
на Г. С. и С.П. съгласно решение №от 23.01.2006г. по гр.д.№ 107/2005г. на
ИРС, потвърдено с решение № 49 от 26.02.2007г. по гр.д.№ 581/2006г. на
СОС и решение № 980 от 22.07.2008г. по гр.д.№ 4389/2007г. на ВКС.Видно от
удостоверение № 34/27.02.2020г. на Община К., дворното място не е нанесено
в действащия кадастрален и регулационен план на гр.М. п. и се идентифицира
с ПИ № ... и част от ПИ № ...,включени в УПИ ч. –Б. к. в кв....Ответниците
поддържат,че към 1956г. ,когато е влязъл в сила регулационния план,на който
се позовава ищцата,тя не е била собственица, а е придобила собственост
върху ПИ № ... в кв...,включен в УПИ ч. за имот ... по плана на гр.К., повече
от 20 години след това-през 2001г. и 2004г. чрез дарение и продажба. Ищцата
изобщо не твърди,че е владяла процесната част
необезпокоявано,постоянно,непрекъснато ,явно и спокойно.Обратното било
2
вярно- от влизане в сила на решението по гр.д.№ 107/2005г. на ИРС до
предявяване на исковата молба на 06.01.2020г. ответниците владели
имота,включително спорната част,явно,постоянно,непрекъснато и
несмущавано.
Първоинстанционния съд е разпределил
правилно даказателствената тежест на
страните,допуснал е двама свидетели на
ответниците за установяване твърденията
им относно давностно владение, а така
също СТЕ със задача,формулирана от
ищцата.разпитаните в о.с.з. на 20.10.2020г.
свидетели установяват категорично и
непротиворечиво твърденията на
ответниците.Допуснатата по искане на
ищцата свидетелка посочва,че през
последните 7-8 години ищцата се грижи за
собствения си имот,но няма достъп до
имота на ответниците,с което фактически
потвръждава тяхната теза,че ищцата
никога не е владяла претендираната
реална част.Вещото лице инж.Ч. е
изготвило подробно мотивирано
3
заключение,към което са приложени шест
броя скици.Поради физическа негодност на
оригиналните планове са ползвани
сканирани такива, предоставени от
техническата служба на общината.В о.з. на
15.12.2020г. вещото лице уточнява,че
отклонението в площта е по-малко от 60
см. и е допустимо съгласно чл. 54, ал.3 от
ЗКИР във връзка с чл.18,ал.4,т.2б от
Наредба № 3 от 28.04.2005г. за
съдържанието,създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните
регистри.Първоинстанционният съд е
отхвърлил искането за допълнителна
експертиза,тъй като категоричните
данни,че спорният имот не е отразен в
кадастралните планове/което изрично се
потвърждава от цитираното по-горе
удостоверение на техническата
служба/,правят безпредметно и невъзможно
4
исканото допълнително
изследване.Настоящият състав споделя
този извод.Обсъжданото отклонение в
площта не се извежда от
несъответствие,отразено в оригиналните
планове, а с експертиза,приета по друго
дело в административно
производство,според която било около един
метър.Съдът не може да базира
доказателствените си изводи върху
мнението на друго вещо лице,възприето по
друг правен спор.Впрочем,не е ясно дали
вещото лице по въпросното дело е
приложило прецизни
критерии.Окончателният извод за
неоснователност на иска се формира върху
установения по категоричен начин факт,че
ищцата и нейните праводатели не са
владели никога процесната реална
част,нито е посочен друг придобивен
5
способ.Дори и отклонението да е повече от
60 см, грешката не засяга субективното
право на собственост на ищцата.Ето защо
решението следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260098 от 31.12.2020г. по гр.д.№
530/2019г. на РС-Ихтиман.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6