Решение по дело №284/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба от „. – СМ”Е., ЕИК ..., със седалиещ и адрес на управление с.М., общ.Г., представлявано от управителя С. К. М. насочена против против Решение № 3357/03.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1479/2010 г. по описа на РС Г. Д..

В същата се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Основните са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване правота на защита на страните и по-конкретно – липсата на доклад по делото , респ. даване на правна квалификация на заявените претенции и разпределяне на доказателствената тежест с него.

Другото оплакване е за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон.

Ето защо се отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявената искова претенция.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор от процесуалния представител на въззиваемите се навеждат доводи за несъстоятелност на направените с въззивната жалба оплаквания и за правилност на атакувания съдебен акт.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

БОС в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания намира, че са основателни наведените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първостепенният съд, изразяващи се в липса на същински доклад по делото, съдържащ всички съдържащи се в чл.146 ГПК елементи, което налага изправяне на този процесуален пропуск от въззивният съд.

Ето защо последният докладва делото по реда на чл.146 ГПК, както следва:

С оглед наведените в обстоятелствената част на исковата молба доводи и конкретизирания петитум, вкл. предвид обстоятелството, че производството се развива след иницирано заповедно производство от ищеца-въззиваем против ответника-въззивник по реда на чл.410 ГПК съдът счита, че е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, обективно съединен с иск за заплащане на обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане да се признае за установено по отношение на ответника-въззивник, че в качеството му на възложител по транспортен- договор по заявка с № 25/08.04.2010 г. дължи изпълнение на парично задължение на „. А.”, ЕИК ... по същия договор, в размер на 1 878 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

Поради последното следва да се приеме, че не са налице факти и обстоятелства, които се признават, вкл. такива, които не се нуждаят от доказване.

По предявените искове указва на ищеца-въззиваем, че негова е тежестта да докаже наличието на договорно плавоотношение между страните по делото, основано на договор за превоз /по смисъла на чл.367 – чл.379 ТЗ/, така, както се твърди в исковата молба, както и изпълнението точно и в срок на своето задължение по същото.

По този иск в тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си в насока недължимост на претендираното парично вземане на соченото от

ищеца правно основание.

Мотивиран от горното и на осн.чл.146 ГПК, във вр. с чл.267 с.к., БОС

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА в.гр.д. № 19/2012 г. по описа на ОСБ. за разглеждане в открито с.з. за 01,03,2012 г. от 9,00 ч.

ОБЯВЯВА доклада по делото, както следва: С оглед наведените в обстоятелствената част на исковата молба доводи и конкретизирания петитум, вкл. предвид обстоятелството, че производството се развива след иницирано заповедно производство от ищеца-въззиваем против ответника-въззивник по реда на чл.410 ГПК съдът счита, че е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, обективно съединен с иск за заплащане на обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане да се признае за установено по отношение на ответника-въззивник, че в качеството му на възложител по транспортен- договор по заявка с № 25/08.04.2010 г. дължи изпълнение на парично задължение на „. А.”, ЕИК .... по същия договор, в размер на 1 878 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

Поради последното следва да се приеме, че не са налице факти и обстоятелства, които се признават, вкл. такива, които не се нуждаят от доказване.

По предявените искове указва на ищеца-въззиваем, че негова е тежестта да докаже наличието на договорно плавоотношение между страните по делото, основано на договор за превоз /по смисъла на чл.367 – чл.379 ТЗ/, така, както се твърди в исковата молба, както и изпълнението точно и в срок на своето задължение по същото.

По този иск в тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си в насока недължимост на претендираното парично вземане на соченото от ищеца правно основание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: