Решение по дело №137/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 162
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700137
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№162                                        21.04.2021 г.                             Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският административен съд в публично заседание                                       на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

        Секретар: Ива Атанасова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №137 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Д.Д.Д. против Заповед  №3273-46/05.02.2021г на Началник РУ Раднево при ОД МВР Стара Загора с наложено на жалбоподателя в качеството му на младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол“ дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта – 05.02.2021г, на основание чл.194 ал.2 т.1  / неизпълнение на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник –министрите, Главния секретар на МВР и преките ръководители/, вр.  чл.197 ал.1 т.1 / дисциплинарните наказания са „мъмрене“/, чл.198 ал.2 /мъмрене се налага за маловажно дисциплинарно нарушение, а такова е онова, при което отклонението от изискванията е незначително/, за това че: На  12.11.2020г в 11.45ч неправомерно е наложил глоба с фиш по чл.186 ал.1 от ЗДвП №519275 от 12.11.2020г на А. Д. А. за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП – Превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV, като фиша е предявен на нарушителя и платен, вместо да състави АУАН, по аргумент от чл. 6 ал.1 т.11 от Наредба ІІз-2539 от 17.12.2012г за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им от списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача се отнемат точки съобразно нарушението. Деянието e квалифицирано под състав, за който се предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ по чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Обстоятелства по извършването му: фиша е подписан от водача, наложената глоба е платена, а в докладната записка изготвена от наказания служител е посочено, че е съставил фиш, защото водачът е бил с чуждо СУМПС, без талон с контролни точки, поради което такива не се отнемат. Въпреки това е съставен АУАН, предявен на нарушителя. С тези си действия Д. не е съобразил настъпилите промени в ЗДвП и на 12.11.20г в 11.45ч е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР

         Дисциплинарното нарушение е установено, чрез изготвена справка №327р-691/21.01.2021г, с която се удостоверява извършена проверка в АИС АНД, където се съдържат данни за деянието – налагане на глоба с фиш по чл.186 ал.1 от ЗДвП за нарушение, за което е предвидено отнемане на контролни точки, препятствано от следвания от служителя ред за налагане на административно наказание. В заповедта се твърди, че дисциплинарно наказващия орган е преценил настъпилите вредни последици, формата на вината – умисъл, цялостното поведение на държавния служител по време на службата му – предоставено е писмо от 22.12.2020г на Началник сектор „КАПОЧР“ –ОД МВР Стара Загора за трикратно награждаване на служителя с „Писмена похвала“ през 2015 и 2016г от Директора на ОД МВР Стара Загора, два пъти от началник РУ Раднево  през 2016г и 2017г като няма налагани дисциплинарни наказания, приел и обсъдил писмените обяснения от 25.01.2021г и счел, че отклонението от изискванията е незначително, при което на основание чл.194 ал.2 т.1 вр. с чл.197 ал.1 т.1 вр. с чл.198 ал.2 от ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание.

      С жалбата се твърди, че са нарушени правилата за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като не е осигурена възможност на служителя да ангажира свой защитник. За извършеното нарушение на чл.183 ал.4 т.10 от ЗДВП е предвидено административно наказание глоба в размер на 50лв – наложено и заплатено, като се отнемат при налагане на наказанието и 6 контролни точки. Представеното СУМПС е издадено от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия без контролен талон. След анулиране на фиша е съставен АУАН и издадено НП с последвало плащане на глобата. Жалбоподателя счита, че необходимост от налагане на дисциплинарно наказание липсва, тъй като обществения интерес не е накърнен по никакъв начин. От съда се иска да установи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на чл. 205 ал.3 до ал.7 от ЗМВР и в противоречие с целта на закона. Претендира разноски по делото.

       Ответника – Началник РУ Раднево не се явява и не се представлява.

 

          Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:      

         Жалбата е подадена на 19.02.2021г в последния ден на 14-дневния срок и от лице, субект на дисциплинарната отговорност против акт, който я ангажира, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

          Дисциплинарно наказващия  орган образува дисциплинарно производство при постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В случая данните се съдържат в Справка за извършена проверка по административно наказателни преписки по ЗДвП образувани в ОД МВР Стара Загора - №349р-31440/15.12.2020г. В справката се сочи, че проверката има за предмет съставени фишове за нарушения по ЗДвП, за които е предвидено отнемане на контролни точки, както и за неправилно наложени глоби по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, в размер по-малък от предвидения. Установени са два случая на наложени глоби с фиш за нарушения на ЗДвП, за които се отнемат и контролни точки. Фиш серия GT №519275 от 12.11.2020г съставен от Д.Д. срещу А. Д. А. за нарушение на чл.137Б ал.1 от ЗДвП – Превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV, като фиша е предявен на нарушителя и е платен. Във връзка с тези факти може да се направи обосновано предположение за неизпълнение на служебните задължения от страна а посочения служител при РУ Раднево, сектор „Пътна полиция“ и липса на контрол от страна на ръководството. Възложена е проверка по смисъла на чл.205 ал.2 от ЗМВР видно от резолюцията върху справката, като на 18.12.2020г с докладна записка Д. дава обяснения по справката от 15.1.2020г тоест запознат е с данните, послужили като основание за образуване на дисциплинарното производство. По аргумент от чл. 205 ал.3 вр. с чл.207 от ЗМВР, дисциплинарното производство се образува с писмена заповед, определя се дисциплинарно разследващ орган, извършва се разследване, изготвя се обобщена справки в случаите на тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. В останалите случаи заповед за налагане на дисциплинарно наказание се издава въз основа на резултатите от проверката, когато ДНО прецени, че е необходимо да се извърши такава. Ето защо не основателни са оплакванията, че не са спазени правилата на чл.205 ал.3 и сл. от ЗМВР. Тези разпоредби съдържат уредбата на прозводството по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В настоящия случай наказания служител е запознат с данните от системата АИС АНД и е дал своето становище за причините, поради които е съставил фиш по чл.186 ал.1  от ЗДвП и те сочат на следното: преценил е, че предвид притежаваното СУМПС не е приложимо правилото за отнемане на контролни точки, но въпреки това впоследствие е съставил и АУАН, изпратен за предявяване. В тази връзка и тук е мястото да се посочи, че правната квалификация на деянието е несъответна на фактическото обвинение, а именно не се касае за неизпълнение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за деянието субсумиращо се под чл.194 ал.2 т.2 от същия закон – неизпълнение на служебни задължения, доколкото в службата на младши автоконтрольор е съставяне на АУАН и на фиш за налагане на глоба. В случая вместо да състави АУАН, според дисциплинарното обвинение, служителя е съставил фиш, но деянието в никакъв случай не сочи на форма на вина умисъл, още повече, че е възприет конкретния състав на чл.199  ал.1 т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.  Тази конкретна правна квалификация на нарушението на служебното дисциплина, имащо своето определение в чл.194 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, чрез общо формулирани възможни проявни форми на противоправното поведение във връзка със службата, не съответства на общата по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Това е така, защото съставянето на фиш, вместо на АУАН не представлява неизпълнение на ЗМВР, на актовете по неговото прилагане, нито на заповеди на Министъра на вътрешните работи, заместниците на министъра, на Главния секретар или на преките ръководители. Касае се за деяние, отговарящо на определението по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на конкретните служебни задължения, което според ДНО се дължи на пропуски в изучаване на промените на разпоредбите по ЗДвП, а оттук умисъла към деянието е изключен. Умишлено е онова деяние на просто извършване / формалните нарушения и престъпления/, при осъществяване на което деецът съзнава, че поведението му се отклонява от предписаното при съществуване на конкретните обстоятелства. За да предвиди противоправността на без резултатното си поведение или противоправността на резултата, деецът трябва да съзнава – знае или допуска, съществуването на всички факти, които ведно с действието или бездействието му водят пряко до настъпване на забраненото от закона под страх от отговорност. След като служителя е обвинен правно, че не знае разпоредбите на ЗДвП и подзаконовата уредба, то обективно невъзможно е да се заключи, че при съставяне на фиша той е съзнавал противоправността на това си действие, и че то се отклонява от предписанието на закона. От обясненията на държавния служител се установява, че той е имал съзнание, че действа правомерно и в съответствие с правилата, регламентиращи конкретната му служебна дейност, тъй като се е уверил, че водачът няма контролен талон към СУМПС тоест не могат да му се отнемат контролни точки. В оспорената заповед и съпътстващите я справки не се дава отговор на този въпрос, а именно при издадено СУМПС без контролен талон отнемат ли се контролни точки и съответно дали независимо, че не е възможно да се отнемат контролни точки, следва да се състави АУАН, тъй като административното нарушение има тежест, която изключва налагане на административно наказание в условията на привилегията по чл.186 ал.1 от ЗДвП – фиша е аналогична фигура на споразумението, при което наказанието е в по-нисък размер. Оттук съвкупната преценка на фактите сочи на извод за пропуски в изучаването и прилагането на ЗДвП, доколкото е следвало да се състави АУАН, въпреки липсата на контролен талон към съответното СУМПС. Главния факт, който сочи на незаконосъобразност на оспорената заповед е несъответната правна квалификация по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, а тя нарушава правото на защита, тъй като се отправят две различни обвинения – едно фактическо и друго правно. Съответно формата на вината е определена не правилно, тъй като отношението на служителя към извършеното от него съставяне на фиш, вместо да състави АУАН се дължи на не съзнаване, че липсата на контролен талон няма правно значение. Този въпрос е относим към последиците от наложеното административно наказание, доколкото отнемането на контролни точки е тъкмо последица и се прилага при неговото изпълнение, а нормата на чл.186 ал.1 от ЗДвП отграничава административните нарушения, за които е допустимо налагане на глоба със споразумение – фиш, подписан, чрез което се изразява съгласие и се ползва евентуално по-нисък размер на наказанието, по признака „предвидено отнемане на контролни точки“. Неправилното определяне на формата на вината – решение за не спазване на правилата на чл.186 ал.1 от ЗДвП, вместо несъзнателното им не съблюдаване, но при задължение да се знаят правните норми, регламентиращи служебната дейност, както и несъответната правна квалификация по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, са довели до липса на преценка за последиците от дисциплинарното нарушение спрямо охранявания обект. В самата заповед липсва заключение на ДНО относно степента на засягане на конкретно накърнения, чрез деянието обект – законосъобразно налагане на административни наказания, чрез което се накърнява и служебната дисциплина. Жалбоподателя твърди, че наложеното административно наказание по своя вид и размер е съответно на административното нарушения, въпреки използваната процедура по чл.186 ал.1 от ЗДвП и не е накърнил защитения интерес да се санкционират административните нарушения с предвидените от закона наказания за тяхното извършване, а това му възражение не е обсъдено от ДНО, а вместо това е посочено „обсъдих писмените обяснения“, но няма конкретни аргументи по въпроса, коментиран по горе в настоящото съдебно решение, а именно по съдържанието на правната норма, изведено от текста на чл.186 ал.1 от ЗДвП. В справката от 15.12.2020г са посочени със съответните номера писма с указания, но по тяхното съдържание няма яснота, нито са коментирани възраженията на служителя във връзка с липсата на контролен талон, за да се изясни и конкретната форма на вина – запознат с указанията по прилагане на закона или се касае за пропуски в изучаването му и в крайна сметка доколко нарушението на служебната дисциплина се е отразило, накърнило е реда за налагане на административни наказания, които да са съответни на констатираното административно нарушение.

                Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

РЕШИ:

 

    ОТМЕНЯ Заповед №327з-46/05.02.2021г на Началник РУ-Раднево с наложено на Д.Д.Д. дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец, считано от 05.02.2021г.

       ОСЪЖДА ОД МВР  Стара Загора да заплати на Д.Д.Д. ЕГН********** сумата от 410лв/четиристотин и десет/ представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване пред ВАС на РБ на основание чл. 211, изречение второ от ЗМВР.

 

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: