№ 422
гр. София , 11.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500117 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 – 278 вр. чл. 435 и сл. ГПК.
С решение с характер на определение № 2897 от 6 август 2020г. по ч.
гр. д. № 852/2020г., Окръжен съд - Благоевград, е оставил без разглеждане
като недопустима жалбата на Н. М. Б. против действия на ЧСИ Г. Ц. по изп. д.
№ 764/2019г. във връзка с насрочен опис на недвижим имот, с посочен
административен адрес в гр.Благоевград, и прекратил производството по
делото в тази част. В друга част от решението си съдът се е произнесъл по
същество на жалбата, с която е бил сезиран, като е оставил и без уважение
искането за спиране на изпълнителното производство.
Срещу решението с характер на определение, с което е констатирана
недопустимост на жалбата до съда, е подадена частна жалба от Н. М. Б. с
искане да бъде отменено като неправилно, като САС върне делото по
жалбата, оставена без разглеждане, на окръжния съд за разглеждането й по
същество. Релевира неотносими доводи по същество за свръхобезпеченост по
принудителното изпълнение, по което е длъжник, а допустимостта на жалбата
си до съда обосновава с отказа на съдебния изпълнител (СИ) да уважи
възражението й по чл. 442а ГПК. Изразява недоволство и от излагането на
мотиви към обжалвания акт, свързани с несеквестируемост на имотите, обект
на изпълнение, при положение че не е сочила, че е налице такава.
Взискателят „Еврокомпакт“ ЕООД е оспорил частната жалба като
1
неоснователна. Счита, че длъжникът Бачева е изчерпала предвидените в
закона възможности за защита по реда на чл. 442а ГПК, като отказът на СИ да
вдигне обезпечителните мерки не подлежи на съдебен контрол чрез
обжалването му. И този участник в изпълнителното производство излага
неотносими към настоящото производство пред апелативния съд доводи по
същество за липса на несъразмерност между наложените обезпечителни
мерки и размера на дълга.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Нормата на чл. 435, ал. 2 (след изм. - ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) ГПК
гласи, че длъжникът може да обжалва:1. постановлението за глоба; 2.
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разглеждания случай на 20.02.2020г. е подадена жалба до съда и
срещу „насочването на принудително изпълнение срещу недвижим имот“, по
отношение на който е бил насрочен опис. Иска се отмяната на действията,
изразяващи се в насочването на това принудително изпълнение.
Жалбоподателката Н. М. Б. – длъжник по изпълнението поддържа, че молбата
й, с която направила възражение по чл. 442а ГПК, била оставена без уважение
от СИ. Счита насочването на изпълнението към недвижимия имот за
незаконосъобразно по съображения за свръхобезпеченост на задължението,
поради което поддържа, че е поискала от СИ да вдигне възбраната върху
имота, за който е насрочен опис, а СИ без мотиви е отхвърлил искането й.
Взискателят „Еврокомпакт“ ЕООД е оспорил жалбата като
недопустима, евентуално като неоснователна с доводи по същество, че не е
налице свръхобезпеченост.
В мотивите си, дадени на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ счита
2
жалбата с адресат съда за неоснователна, като изтъква, че няма законово
основание да не бъдат извършен опис, оценка и публична продан на
идеалната част от недвижимия имот, обект на изпълнение, по отношение на
която е наложена възбрана.
За да приеме жалбата срещу посочените действия на СИ за
недопустима, съдът – адресат на жалбата е посочил, че доколкото тя не е
основана на несеквестируемост на имуществото, длъжникът не разполага с
право на жалба срещу насочването на изпълнението. Определението (какъвто,
както се посочи, е характерът на решението в обжалваната част) е
законосъобразно. На обжалване от длъжника подлежи насочването на
изпълнение върху несеквестируемо имущество (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК). При
положение, че длъжникът не се позовава на несеквестируемост за
принудителното изпълнение на предявеното парично вземане, жалбата му е
недопустима, доколкото не съдържа доводи, които да бъдат предмет на
съдебен контрол. Жалбата не може да се основава на незаконосъобразност на
действието на СИ на друго основание, както в случая в процесната жалба са
развити доводи за свръхобезпеченост на задължението.
По горните съображения, с оглед нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК и при
обсъденото искане, основано на обсъдените оплаквания в жалбата, по която е
образувано производството пред съда, оставена без разглеждане, които не са
измежду хипотезите, в които законът допуска право на обжалване, в
съответствие с процесуалния закон окръжният съд е счел, че жалбата на
длъжника е недопустима в посочената част. Средството за защита в рамките
на изпълнителното производство, с което длъжникът разполага при
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетитe
изпълнителни способи, съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК, е да се позове на
несъразмерността чрез възражение до СИ. При прието за неоснователно
възражение от СИ обаче процесуалният закон не предвижда възможност за
защита на длъжника чрез подаване на жалба срещу действия на СИ по
насочване на принудителното изпълнение, въпреки възражението на
длъжника за нарушение на чл. 442а, ал. 1 ГПК. Право на жалба за защита
срещу процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение е
признато само срещу изрично посочените действия или бездействия на СИ
(вж. и ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС). Не е
3
налице празнота в закона и няма основание за обосноваване на право на
жалба чрез извеждане на правило, логическо следствие от изрично
формулирано, като по този начин се признае и право на жалба на длъжника и
в случай на насочване на изпълнението не само върху несеквестируемо
имущество, а и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ
на СИ да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност.
Не е допустимо и разширително тълкуване на нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, в
частност на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, която съдържа изчерпателно изброяване
на подлежащите на обжалване действия на СИ от длъжника, като
продължаването на изпълнението по отношение на определен обект, при
неуважаване на възражение по чл. 442а ГПК, не може да се подведе под
хипотеза на отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение спрямо това
имущество. При незаконосъобразно принудително изпълнение, срещу което
длъжникът не може да се защитава чрез жалба срещу действията на СИ, е
налице исков ред за защита в случай на причинени вреди. Следователно, в
случай, че ЧСИ наруши изискването за съразмерност, определено в чл. 442а,
ал. 1 ГПК, и от това произтекат вреди за длъжника, това би било основание за
търсене на деликтната отговорност на ЧСИ (чл. 441 ГПК).
В обобщение, нито в нормата на чл. 442а (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017г.)
ГПК, нито в изменената по същото време норма на чл. 435, ал. 2 (ред. ДВ, бр.
86/27.10.2017г.) ГПК, е уредено право на жалба на длъжника срещу
насочването на изпълнението върху имот при отказ на СИ да вдигне
несъразмерно обезпечение по възражението на длъжника по чл. 442а, ал. 2
ГПК.
Тъй като недопустимите жалби се оставят без разглеждане, както е
сторил и ОС - Благоевград, десезирайки се от разглеждането на процесната
жалба по същество за проверка на твърдените факти, апелативният съд прие,
че определението, предмет на контрол в настоящото производство, е
законосъобразно, а частната жалба, по която е образувано производството
пред САС, за неоснователна и я оставя без уважение.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. М. Б. срещу решение с
характер на определение № 2897 от 6 август 2020г. по ч. гр. д. № 852/2020г.
на Окръжен съд - Благоевград, в обжалваната му част, - в която съдът е
оставил без разглеждане като недопустима жалбата й и е прекратил
производството по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5