17.11.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №239 по описа на
съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №253 от 10.06.2023г., постановено по анд
№1245/23г. РС Стара
Загора потвърдил наказателно постановление /НП/ № 24-2300080 от 07.04.2023г.,
издадено от Директора на дир. „Инспекция по труда“, град Стара Загора, с което
на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, на осн. чл.79, ал.4, вр. с ал.78,
ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и за нарушение
на чл.10, ал.1 от същия закон било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, както и било постановено осъждане
на търговското дружество да заплати на
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 90 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останало
административно наказаното лице, което го обжалва в срок чрез процесуален
представител, с доводи, че същото било постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради
необоснованост и се иска отмяната му, ведно с отмяна изцяло на наказателното
постановление.
Мотивира в касационната жалба, че
въззивният съд неправилно прием извод за безспорна доказаност на нарушението,
за което дружеството било санкционирано. Той не кореспондирал на събраните
доказателства. РС се позовал само на констатациите от АУАН и свидетелските
показания на актосъставител и свидетелите по акта. От АУАН обаче не ставало
ясно как било установено нарушението, неговият извършител и какво било
субективното му отношение към деянието, в какво точно се изразявало то, кога
било извършено, на кое място и т.н. Тези обстоятелства не се изяснили и от
обясненията на разпитаните свидетели. Констатациите обаче нямали обвързваща
сила за съда.
Мотивира се също, че пред РС органът не
представил доказателства, подкрепящи административно-наказателното обвинение,
освен въпросните свидетели, които не изяснявали обстоятелства от значение за
спора. Счита, че районният съд не събрал достатъчно доказателства, установяващи
по безспорен начин, че касаторът извършил посоченото в НП нарушение. Поддържа
доводи за незаконосъобразност на НП като издадено при съществени нарушения на
императивни изисквания на ЗАНН относно редовното съставяне на АУАН. Тъй като
въззивният съд тълкувал неправилно фактите по делото, се стигнало и до
неправилно прилагане на закона.
Касационното основание за неправилност
на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, се мотивира с доводите, че РС не обсъдил всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, не изложил съображения кои доказателства
кредитира, кои не, нито направил опит да събира други доказателства.
Претендира, че съдът се позовал само на доказателства в подкрепа тезата на АНО,
като игнорирал част от доказателствата, поради което постановил решенето си при
непълнота на доказателствата, основание за отмяна на съдебния акт. На последно
място се мотивират доводи и за необосноваността на въззивното решение, което се
приравнява на липса на мотиви
Касаторът, редовно призован в с.з.,
представлява от адв. Д.. Претендира отмяна на решението на РС по изложените
доводи в касационната жалба и допълнително представени писмени бележки.
Претендира разноски.
Ответникът по касация, редовно призован,
се представлява от процесуален представител юрк. Л., която оспорва жалбата и
моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че
решението следвало да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя
се явява основателна.
За
да потвърди процесното пред него НП, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че по повод запитване от Кралство Белгия относно
чуждестранен работник в „Керасус Лоджистик“ ООД, а именно гражданинът на Р. Турция
М.Е., органът установил, че това лице започнал работа в дружеството на
24.10.2022г., без териториалното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ в
град Стара Загора да било уведомено в 7 дневен срок от датата на действителното
започване на работата на чужденеца-гражданин на трета държава. Тези
обстоятелства били възприети от актосъставителя като нарушение на чл.10, ал.1
от ЗТМТМ. До дружеството била изпратена покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН и бил съставен
АУАН от 24.02.2023г. в отсъствие на представител на нарушителя. Въз основа на
акта било издадено и процесното НП, където деянието било описано по идентичен
начин. РС възприел още от фактическа страна, позовавайки се на показанията на
актосъставителя и свидетелите Й. и И., както и от събраните писмени
доказателства, че М.Е., започнал работа по трудов договор № 92/21.10.2022г. в
дружеството касатор на длъжност „шофьор“ на 24.10.2022г. и съотв. деецът бил в
нарушение на 01.11.2022г.
От
правна РС приел, че наказаният имал качеството на работодател по св. на §1, т.1
от ДР на КТ, който именно в това си качество сключил трудов договор с
гражданина на Р. Турция /договор № 92/22.10.2022г., справка на НАП за приети и
отхвърлени уведомления/.
По
отношение на обективните елементи на състава на нарушението РС посочил, че съгласно
чл.10, ал. от ЗТМТМ, за да възникнело задължение за работодател да уведоми ИА
„ГИТ“ трябвало да се установи сключването на трудово правоотношение с лице на трета
държава, а именно такова, съгласно §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ. РС приел за
установено пред него от представени писмени доказателства, че лицето, с което
касаторът сключил трудов договор, а
именно М.Е., бил гражданин на Р. Турция и имал издадено разрешение за
пребиваване в страната, поради което попадал в определението на ЗТМТМ, поради
което и извел извод, че били налице елементите от обективна страна, визирани
във фактическия състав.
По
отношение изпълнителното деяние, посочил, че същото било осъществено чрез
бездействие, тъй като субектът на нарушението не уведомил ИА“ГИТ“ в законово
определения срок за започването на работа на турския гражданин. Законодателят
предвидил въпросното задължение да се изпълнявало в писмена форма чрез подаване
на уведомление, което задължение конкретно следвало касаторът да изпълни до
31.10.2022г. РС посочил, че доколкото изпълнителното деяние било под формата на
бездействие, то именно наказаното дружество носило тежестта да докаже
изпълнението на горното задължение, но такива доказателства той на ангажирал
пред съда. Предвид на което приел извод, че наказаният субект осъществил
въпросното изпълнително деяние, като елемент от фактическия състав на
нарушението, което било на формално извършване, а предвид факта, че деецът бил
ЮЛ, то неговата отговорност била безвиновна.
Въззивният
съд мотивирал доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
както при съставянето на АУАН, така при издаването на НП, че административното
обвинение било формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, били посочени всички
релевантни факти и обстоятелства от състава и така били спазени императивите на
ЗАНН. Посочил още, че приложената санкционна норма на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ била
правилната, а санкцията била определена при отчитане на тежестта на нарушението
и с обществената опасност, съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН и при съобразяване
целите почл.12 от ЗАНН, като нямало основание за намаляване на конкретния й
размер, който бил близко до законовия минимум. Мотивира и доводи относно това,
че имало редица оттегчаващи обстоятелства, които налагали определяне на размер
над минималния на санкцията. В заключение приел и извод, че нямало основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция не споделя крайният правен извод на
въззивния съд за законосъобразност на НП, като съобрази следното:
Изводът на въззивния съд, че М.Е. към датата на сключване на
трудовия договор с наказаното дружество притежава валидно разрешение за
пребиваване в Р. България е направени в противоречие с приложеното на л. 28 от
делото заверено копие от въпросния документ, от които се удостоверява, че
издаденото разрешение за пребиваване на М.Е. е било с валидност до
20.05.2022г., като няма данни след тази дата правото да е продължено, чрез удължаване
на срока му. В същият смисъл са и данните от приложеното на л. 33 писмо на
ОДМВР Стара Загора, от които се удостоверява, че за това лице няма установени
данни в АИФ на МВР. При тези безспорни неправилно РС приема извод, че г-н Е. е
гражданин на трета държава, притежаващ валидно разрешение за пребиваване в
страната ни.
От това следва, че както към
датата на сключване на договор № 92 – 21.10.2022г., така и към датата, визирана
НП за дата на нарушението – 01.11.2022г. М.Е., чужденец-гражданин на трета
държава /Р. Турция/, е бил незаконно пребиваващ в страната лице по см. на §3б
от ДР на ЗЧРБ, тъй като видно от представеното на л. 27 от делото на РС копие
от разрешение за пребиваване, същото е било с валидност до 22.05.2022г., което
е дата, предхождаща датата на сключване на трудовия договор с пет месеца и не
са налични други данни, което да сочат, че г-н Е. е бил законно пребиваващ в Р.
България към 24.10.2022г.
При тези данни, релевираните от органа факти се опровергават от
наличните доказателства. Обективните данни, установени пред РС сочат, че на
21.10.2022г. е сключен от наказаното дружество трудов договор с лицето М.Е.
/гражданин на Р. Турция/, по силата на който това лице се е задължило да
предоставя работната си сила като „шофьор“ за „Керасус Лоджистик“ ООД, но
същият към този момент е бил незаконно пребиваващ по см. на ЗЧРБ, предвид
изтичане на валидността на издаденото му разрешение за продължително
пребиваване в Р. България /и липсата на други данни относно неговия статут/,
поради което същото лице не е следвало да бъде наемано на работа, с оглед забраната
по чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, така от обективна страна дружеството е извършило
нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, който текст забранява наемането на работа на
незаконно пребиваващи лица в Р. България, което нарушение обаче е наказуемо по
чл.77, ал.2, в с ал.1 от ЗТМТМ. Налице е неправилно приложение на закона и
поради това издадено НП е незаконосъобразно, извод до който не достига въззивния
съд, съотв. налице е визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяната му.
За пълнота на изложението, настоящият състав намира, че следва да посочи
и следното: задължението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ касае само случаите на наемане
на законно пребиваващи в страната граждани на трета държава. При условие, че това
лице няма такова качество, то изначално законът не допуска /чл.13, ал.1 от
ЗТМТМ/ с него да се сключи трудов договор, съотв. работодателят няма как да
уведоми за такъв договор администрацията и напълно незаконосъобразно е само на
формалното основание – не подадено уведомление по чл.10, ал.1 от закона, да се
ангажира административно- наказателна отговорност от работодателя без да са
били изяснени всички релевантни обстоятелства.
Освен това и доколкото в НП не се релевира като факт статута на М.Е. на
незаконно пребиваващ в Р. България, то няма основание делото да се върне на РС
с указание за изменение на процесното НП, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7,
т.1 от ЗАНН.
Като съобрази горното, Съдът намира касационната жалба за основателна и
като такава следва да я уважи. При този изход на спора, основателна се явява
претенцията на пълномощника на касатора за присъждане в полза на доверителя му
на заплатеното адвокатско възнаграждение за пред тази инстанция в размер на 480
лв. с ДДС.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло от 10.06.2023г.,
постановено по анд №1245/23г. по описа на РС Стара Загора, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 24-2300080 от 07.04.2023г., издадено от Директора на дир.
„Инспекция по труда“, град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК
*********, на осн. чл.79, ал.4, вр. с ал.78, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и за нарушение на чл.10, ал.1 от същия
закон било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева.
ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“,
град София да заплати на „Керасус Лоджистик“ ООД, седалище град Стара Загора,
ЕИК ********* деловодни разноски пред касационна инстанция в размер на 480,00
лева с ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.