№ 12486
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110104220 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на „У.Б.“ АД с вх. № 42760/09.02.2024 г., подадена чрез адв.
В. Л., за допълване на решение от 04.01.2024 г. по гр. д. № 4220/2023 г. на СРС, ГО, 48
състав в частта за разноските.
Изложени са съображения, че съдът неправилно е изтълкувал разрешенията на
решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Твърди се, че защитата на
потребителите не може да накърнява правата на останалите участници в търговския и
гражданския оборот, тъй като с неприсъждане на разноски в полза на ответника, дори и при
неоснователен иск, би се стигнало до непозволено увреждане. Поддържа се, че в случая
следва да намери приложение нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Моли се да бъде допълнено
решението в частта за разноските, като в полза на ответника бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищцата К. П. Г. с вх. №
82452/12.03.2024 г., подаден чрез адв. Р. И., с доводи за неоснователност на молбата по чл.
248 ГПК. Излагат се твърдения, че съдът правилно е съобразил практиката на СЕС по
идентични спорове при присъждане на разноските и се моли молбата на ответника да бъде
оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая искането е
направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК, макар да е посочено, че искането е за допълване на решението в частта за
1
разноските, молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските, предвид че
съдът е изложил мотиви защо не присъжда разноски на ответника /представен е списък на
разноските по чл. 80 ГПК – л. 125 от делото, който е предпоставка за допустимост на
искането по арг. от т. 9 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/,
поради което същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
В мотивите на решението си съдът е изложил доводи защо не присъжда на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски на ответника, въпреки частичното отхвърляне на иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 882,86 евро до пълния предявен размер от 885,28 евро, като
не намира за нужно да ги преповтаря. В допълнение, към настоящия момент е постановено и
Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, в което отново е възприето разбирането,
че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на
принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза
поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него
въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически
невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител
на връщане на посочените суми. В разглежданата хипотеза искът е отхвърлен частично
поради уточняване на обхвата на недължимо платеното с изготвената по делото съдебно –
счетоводна експертиза и не се касае за недобросъвестно упражняване на правото на
потребителя да иска връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна
клауза в договор за потребителски кредит. При това и като споделя посочената практика,
приложима и в случая, в който се иска връщане на суми, събрани въз основа на
неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, съдът приема, че не следва да
прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съответно молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на „У.Б.“ АД с вх. №
42760/09.02.2024 г., подадена чрез адв. В. Л., за изменение на решение № 202 от 04.01.2024
г. по гр. д. № 4220/2023 г. на СРС, ГО, 48 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2