№ 5242
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210840 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. Г. срещу наказателно постановление № 24-4332-
015085/05.07.2024г., издадено от Началник Сектор към СДВР - Отдел „Пътна полиция”,
с което: за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10.00 лева. Посоченото наказателно постановление се обжалва
само по пункт 1, а именно в частта, с която за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100.00 лева.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата си В. Г. изразява несъгласие с описаното в АУАН и НП, като
поддържа, че не е преминал на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба и не е
извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Сочи, че движейки
се по Околовръстен път в посока ж.к. Люлин на кръстовището с бул. Братя Бъкстон,
жълтият сигнал на светофара светнал когато е бил на около 5-10 метра разстояние до
кръстовището, при което взел решение да не прилага аварийно спиране за да не
предизвика ПТП с движещия се зад него лек автомобил и продължил движението си.
Поддържа, че изпаднал в описаната ситуация поради това, че светофарът нямал
1
мигащи зелени светлини, които да предупреждават водачите, че предстои скорошно
изтичане на зеления сигнал. С тези съображения моли за отмяна на НП в
обжалваната част /пункт 1/.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа
жалбата, като изрично уточнява, че обжалва процесното НП само в частта на пункт 1.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като по
делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален
представител на АНО.
В съдебно заседание е проведен разпит в качеството на свидетели на
актосъставителя И. Р. П. и свидетеля по акта - М. Г. В..
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните доказателства в хода на производството,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на извършено административно нарушение, серия GA №
1191715/14.06.2024 г., от И. Р. П., заемащ длъжността „инспектор” в Отдел „ПП”-
СДВР, в присъствието на св. М. Г. В..
В обстоятелствената част на акта е посочено, че се издава срещу В. Н. Г. за това,
че на 14.06.2024 г., в 21:50 часа, в гр. София, по ул. Околовръстен път с посока на
движение от бул. България към бул. Ал. Пушкин управлявал лек автомобил
******************** ТР, като на кръстовището с бул. Братя Бъкстон приближава,
навлиза и преминава на забранен сигнал при работеща в нормален режим
трисекционна светофарна уредба. Посочено е, че водачът не представя СРМПС част 2
и че е сам в автомобила. Деянията са квалифицирани като нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП /пункт 1/ и по чл.100, ал.1 ЗДвП /по пункт 2/.
АУАН е съставен на място, като в него е отразено, че нарушителят има
възражения по акта, както и че е отказал да го подпише, като отказът не е удостоверен
с подпис на свидетел.
От показанията на актосъставителя П. се установява, че свидетел на отказа на
нарушителя да подпише акта е бил колегата му М. В., който се явява и свидетел на
установяване на нарушението и съставяне на акта, но поради неясни причини е
пропуснал да подпише акта в графата подпис на свидетел, удостоверяващ отказа.
Възражения срещу акта не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
обстоятелствата по извършване на нарушението е издадено и обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 08.07.2024 г. чрез Системата за
сигурно електронно връчване, а жалбата против него е подадена по пощата с дата на
2
пощенското клеймо – 19.07.2024 г.
По доказателствата:
Фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП
се оспорва от жалбоподателя в подадената жалба до съда. Същият сочи в жалбата, че
е навлязъл в кръстовището и преминал през него при жълт сигнал на светофарната
уредба, като жълтият сигнал на светофара светнал когато е бил на около 5-10 метра
разстояние от кръстовището, при което взел решение да не прилага аварийно спиране
за да не предизвика ПТП с движещия се зад него лек автомобил и продължил
движението си.
По отношение на съставомерния факт, а именно какъв е бил сигналът на
светофарната уредба, както актосъставителят, така и свидетелят по акта посочват в
показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав, че сигналът при който
нарушителят е преминал е бил червен.
По отношение на останалите факти, описани в АУАН, и двамата свидетели
твърдят коренно противоречиви факти, като св. В. твърди, че от мястото от което той и
колегата му възприели ситуацията, не са имали пряка и непосредствена видимост и не
са видели какъв е бил сигналът на светофарната уредба, регулираща движението по
посоката на жалбоподателя, но от факта, че за тяхната посока сигналът е бил зелен
извежда предположение, че няма как същият да е бил зелен и за движещите се в
срещуположната посока МПС, вкл. и за жалбоподателя. Другият свидетел –
актосъставителят П., поддържа, че са имали видимост към светофарната уредба,
регулираща движението в посоката на движение на жалбоподателя, както и че
непосредствено е възприел, че той е навлязъл при светещ червен сигнал на светофара.
Съдът намира, че на базата на показанията на двамата разпитани свидетели,
които след предявяване на АУАН заявяват, че доста ясно си спомнят за конкретния
случай, но излагат противоречиви твърдения относно това дали от мястото от което са
възприели ситуацията са имали видимост и съответно възможност да възприемат
сигнала на светофарната уредба при навлизане на жалбоподателя в кръстовището, не
може да се установи по категоричен и несъмнен начин факта, че жалбоподателят е
преминал през процесното кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба,
както твърдят свидетелите.
От приетите по делото на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84, ал.1 ЗАНН, Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, акта за преназначаване
на Даниела Димитрова Дескова на длъжност Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване“ към ОПП-СДВР и показанията на св. П. за заеманата
от него длъжност към датата на съставяне на АУАН въз основа на представената
Заповед №513з-458/24.01.2017 г. на директора на СДВР, се установява, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, с надлежно делегирани правомощия.
3
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които бяха подробно
обсъдени по-горе и съобрази разпоредбите на закона, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество, жалбата е изцяло основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
горепосочените актове за делегиране на компетентност, което е станало в рамките на
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Налице е обаче допуснато нарушение на предвидения за това процесуален ред,
тъй като липсват надлежни доказателства за спазване на процедурата по редовно
предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя, както и на удостоверяване на
отказа на нарушителя да го подпише. Освен това са допуснати и нарушения на чл.42,
ал.1, т.4 и чл.57, т.5, предл.1 от ЗАНН, съответно при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, при описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
Налице е нарушение, допуснато при съставяне и предявяване на АУАН.
Установи се от показанията на актосъставителя П., че нарушителят е отказал да
подпише акта. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от
административно наказателното производство - отказът на нарушителя да подпише
акта и съответно удостоверяването на този отказ с подписа на един свидетел се прави
от гледна точка на това, да се удостовери по един безспорен начин, че същият е
запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му разяснени правата и
задълженията по него. В никакъв случай обаче това не освобождава контролния орган
от вмененото с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН задължение да връчи препис от
акта срещу разписка. Видно от приложеният по делото АУАН е, че свидетел на отказа
на нарушителя да подпише акта липсва, а при даване на показания пред настоящия
съдебен състав актосъставителят П. посочи, че свидетел на отказа на нарушителя да
подпише акта и разписката за предявяването му е бил колегата му М. Г., който е
посочен в акта като свидетел на установяване на нарушението и съставянето на АУАН,
което се установи и от показанията му. С последното е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, с което също е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне
на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на
4
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-
голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно
това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е
било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са
лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Ето защо, според настоящата инстанция, за да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното
от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва
да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод
настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл.
42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от
ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН
на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният
адрес на който също се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като
съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на
лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне
на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице
различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило
представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна
изцяло на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора по
същество и да се обсъждат другите доводи и възражения на жалбоподателя, особено
като се има предвид това, че в конкретния случай в акта въобще липсва подпис в
съответната графа, положен от свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта,
каквото е изискването на чл.43, ал.2 ЗАНН.
На следващо място, в АУАН и в наказателното постановление в словесното
описание на нарушението не са посочени конкретните съставомерни факти, а са
посочени правните изводи за това дали сигналът на светофарната уредба е бил
5
забранителен или разрешителен, т.е. какво правило за поведение е предписвал. И в
двата акта е посочено, че сигналът е бил „забранен“, но не е посочено като факт какъв
точно е бил сигналът – червен, зелен или жълт, и при каква пътна обстановка и
обстоятелства е реализирано деянието, за да може съдът да направи обективна
преценка, какво правило за поведение е предписвал той съгласно разпоредбите на
чл.7, ал.1 ,б.”б” от Наредба №17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по
пътищата със светлинни сигнали, във връзка с разпоредбата на чл.31, ал.7, т.1 и т.4 от
Правилника за прилагане на ЗДвП. Съгласно последно посочената разпоредба от
ППЗДвП: „1. червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма
такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“, а „4. жълта светлина -
означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в
момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го
освободят.“. От изложеното е видно, че не винаги навлизането и преминаването през
кръстовище при жълт сигнал на светофара е забранено.
В АУАН и НП е дадена само правната оценка на актосъставителя за това какъв е
бил сигналът, като същият е окачествен като „забранен”, без обаче да е посочено какъв
обективно е бил той. Едва при даване на показания в хода на съдебното следствие
актосъставителят и свидетелят по акта уточняват, че сигналът на светофара е бил
червен, но в АУАН той е посочен само като „забранен”. Следователно се налага извод
за това, че в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН в АУАН не са посочени всички
обективни признаци на нарушението като факти от обективната действителност и като
конкретно поведение на нарушителя, имащи значение за правната квалификация на
деянието, като съответно този пропуск не е отстранен и е преповторен в НП, в
нарушение на чл.57, т.5, предл.1 от ЗАНН.
Описаните процесуални нарушения се явяват от категорията на съществените,
тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и възможността му да я
реализира в пълен обем и то още в първия момент от образуваното
административнонаказателно производство, когато следва да узнае какво нарушение
му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде
обяснения по тях и да направи възражение по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко засягат
правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на обжалваното
6
постановление, без да е необходимо да се разглежда спорът по същество.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, без да се обсъждат останалите
възражения на жалбоподателя за недоказаност на нарушението.
Жалбоподателят не е претендирал разноски и не са представени доказателства за
направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-015085/05.07.2024г., издадено
от Началник Сектор към СДВР - Отдел „Пътна полиция”, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ
/пункт 1/, с която на В. Н. Г., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00
лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7