№ 94
гр. Смолян, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Елен М. Маламов
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно частно наказателно
дело № 20215400600127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК
Образувано е по частна жалба, депозирана от Т.Д. С. с постоянен адрес:
гр. Смолян, общ. Смолян, ул. „Ст.“ № ** против Определение № 140/
20.10.2021г., постановено по н.ч.х.д. № 594/ 2020г. по описа на Районен съд –
гр. Смолян, с което на основание чл. 190, ал. 1 във вр. с чл. 304, ал. 1, т. 4
НПК първоинстанционният съд е осъдил частния тъжител Т. С. да заплати в
полза на „Национално бюро за правна помощ“ – гр. София парична сума в
размер на 400 лева /четиристотин лева/ за предоставената правна помощ от
служебния защитник – адв. З. Б. по отношение на подсъдимите А. С. и М. А.
по н.ч.х.д. № 594/ 2020г. по описа на Районен съд – гр. Смолян.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.
Поддържа се, че служебният защитник – адв. Б. добросъвестно е поел
защитата на двамата подсъдими. Излага, че при назначаване на служебния
защитник не е била налице нито една от хипотезите на задължителна защита
по чл. 94, ал. 1 НПК, а защитата е осигурена по молба на двамата подсъдими
по делото, тъй като същите заявили писмено невъзможност да заплатят
разноски за адвокат. Твърди се в жалбата, че изявленията на подсъдимите, че
не разполагат със средства за адвокатско възнаграждение не кореспондират с
истината, доколкото подсъдимият С. в съдебно заседание пред РС заявил, че е
трудово ангажиран във „ВиК“ – гр. Смолян, а другият подсъдим – А. бил
собственик на частна фирма. Жалбоподателят поддържа, че след второто по
делото съдебно заседание в процеса е встъпил упълномощен защитник, който
представил доказателства за реално заплатени адвокатски възнаграждения в
размер над минималните. С оглед на гореизложеното частният жалбоподател
1
достига до заключение, че за да се стигне до назначаване и заплащане на
възнаграждение за служебен защитник, подсъдимите са декларирали неверни
обстоятелства, а именно, че същите не разполагат с парични средства да
осигурят защитата си по делото, вследствие на което жалбоподателят
незаконосъобразно е бил осъден да заплати разноските по защитата на
двамата подсъдими.
Предвид гореизложеното, моли настоящия съдебен състав да отмени
процесното определение на РС – гр. Смолян и вместо него да постанови ново,
с което претендираните от НБПП – гр. София разноски за осигурената
адвокатска защита да бъдат възложени на подсъдимите по делото.
На електронната поща на Окръжен съд – гр. Смолян е постъпило
писмено възражение по подадената частна жалба с вх. № 3242/ 19.11.2021г.,
депозирано от А. М. С. и М. А. Ст. / съпруга на починалия М. Б. А. /.
Доколкото обаче подсъдимият А. е починал в хода на процеса и
производството срещу него е прекратено, то съпругата му няма правен
интерес да депозира писмено възражение срещу частната жалба. Ето защо,
постъпилото по електронната поща възражение ще следва да се счита, че
изхожда само от А. М. С.. С възражението се поддържа становище за
неоснователност на частната жалба. Излага се, че А. С. е регистриран като
безработен, а М. А. е бил в период на трансплантация. Твърди се, че
адвокатското възнаграждение на адв. К. е заплатено от близък на двамата
подсъдими. Настоява се за отхвърляне на частната жалба.
Окръжен съд – гр. Смолян, след като се запозна с частната жалба,
намира същата допустима, доколкото е предявена от лице с правен интерес от
търсената защита и същата е депозирана в срока по чл. 342, ал.1 НПК.
Разгледана по съществото, частната жалба е неоснователна, а атакуваното
определение е правилно и законосъобразно по следните съображения:
Наказателното производство по НЧХД № 594/2020г. по описа на
Районен съд – гр. Смолян е било образувано по депозирана от Т.Д. С. тъжба
срещу А. М. С. и М. Б. А. с твърдение за извършено от двамата престъпление
по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
С Присъда № 7 от 23.03.2021г. на Районен съд – гр. Смолян, двамата
подсъдими са признати за виновни по повдигнатото им с тъжбата обвинение
по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1
НК са освободени от наказателна отговорност като им е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за всеки от двамата
подсъдими.
Първоинстанционната присъда е обжалвана с въззивна жалба от
подсъдимия С. и подсъдимия А., депозирана чрез защитника им – адв. Б. К. от
АК – гр. Смолян. Междувременно, в хода на въззивното производство,
подсъдимият М. А. е починал и с протоколно определение от 21.06.2021г. на
СМоС наказателното производство срещу него е прекратено на основание чл.
334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
По въззивната жалба на двамата подсъдими, Окръжен съд – гр. Смолян
се е произнесъл с нова присъда, с която е отменил Присъда № 7 от
2
23.03.2021г. на Районен съд – гр. Смолян по НЧХД № 594/2021г. и е
постановил нова, с която подсъдимият А. М. С. е признат за невиновен по
повдгинатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК и на основание чл. 304 НПК същият е оправдан.
В хода на производството пред първоинстанционния съд, двамата
подсъдими – А. С. и М. А. са депозирали молби за предоставяне на правна
помощ поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
И двете молби са депозирани на 23.11.2020г. С протоколно определение от
11.12.2020г. /л. 80 от делото/, Районен съд – гр. Смолян е уважил
депозираните от двамата подсъдими молби за правна помощ, като е назначил
за служебен защитник адв. З. Б. от АК – гр. Смолян.
На 02.08.2020г. е изпратено 1 бр. решение на НБПП до Районен съд –
гр. Смолян с искане за присъждане на разноски в размер на 400 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение на служебния защитник – адв. З.
Б. за осъщественото процесуално представителство на двамата подсъдими.
С атакуваното Определение № 140 от 20.10.2021г. Районен съд – гр.
Смолян е осъдил на основание чл. 190 във вр. с чл. 304, ал. 1, т. 4 НПК
частния тъжител Т. С. да заплати в полза на НБПП сумата от 400 лева за
предоставената правна помощ от адв. З. Б. по отношение на подсъдимите А.
С. и М. А..
Предвид гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян намира, че
първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е постановил
законосъобразен съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 190 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на
държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител. В цитираната законова разпоредба е дадено
нормативно разрешение на въпроса в чия тежест остават разноските по дела
от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното
производство или оправдаване на подсъдимия. Същата норма предвижда, че
при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по
делата от частен характер - на частния тъжител. Частният тъжител при
оправдаване на подсъдимия дължи заплащане на направените от последния
разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение. В тази връзка
въззивният съдебен състав съобрази и задължителните за съда разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г.,
ОСНК на ВКС.
Задължението за заплащане на дължимите за адвокатско
възнаграждение разноски произтича и от общата разпоредба на чл. 27а от
ЗПП, в която е предвидено, че лицето, на което е предоставена правна
помощ, дължи възстановяване на НБПП на направените разноски само в
определените със закон случаи, каквато именно е хипотезата на чл. 190, ал. 1
НПК. Съдът дължи произнасяне по тези разноски след постановяване на
присъдата и след като НБПП изплати адвокатското възнаграждение за
служебния защитник. В този аспект, Районен съд – гр. Смолян правилно е
3
постановил сторените разноски в полза на НБПП да се възложат на частния
тъжител, доколкото наказателното производство спрямо единия от
подсъдимите е прекратено поради неговата смърт, а по отношение на другия
подсъдим е постановена оправдателна присъда от въззивния съд. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният първоинстанционен
съдебен акт е постановен в съзвучие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 НПК и
ТР № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г . на ОСНК на ВКС.
Неоснователни се явяват доводите на частния тъжител, изложени в
жалбата, че при назначаване на служебния защитник не е била налице нито
една от хипотезите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1 НПК, а защитата е
осигурена по молба на двамата подсъдими по делото, тъй като същите
заявили писмено невъзможност да заплатят разноски за адвокат. Това е така,
доколкото защитата на двамата подсъдими е била задължителна на основание
чл. 94, ал.1, т.9 НПК, доколкото подсъдимите не са били в състояние да
заплатят адвокатско възнаграждение, желаят да имат защитник и интересите
на правосъдието изискват това. За пълнота на изложението, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори и да не бяха
налице законовите предпоставки за задължително участие на защитник, това
не би могло да обоснове извод за основателност на частната жалба. Това е
така, доколкото законодателят, регламентирайки правната уредба на
разноските в наказателния процес в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, не е
предвидил като предпоставка за тяхното присъждане наличие на някоя от
хипотезите на задължителна защита по смисъла на чл. 94, ал. 1 НПК.
Неоснователно се явява и второто възражение в частната жалба, че
изявленията на подсъдимите, че не разполагат със средства за адвокатско
възнаграждение не кореспондират с истината, доколкото подсъдимият С. в
съдебно заседание пред Районен съд – гр. Смолян заявил, че е трудово
ангажиран във „ВиК“ – гр. Смолян, а другият подсъдим – М. А. бил
собственик на частна фирма, както и че след второто по делото съдебно
заседание в процеса е встъпил упълномощен защитник, който представил
доказателства за реално заплатени адвокатски възнаграждения в размер над
минималните. Това е така, доколкото възможността на подсъдимите по
делото да се представляват от упълномощен защитник следва да се преценява
към момента на депозиране на молбата за правна помощ по реда на ЗПП.
Видно от доказателствата по делото, молбите за предоставяне на правна
помощ са депозирани от двамата подсъдими на 23.11.2020г., а адвокатското
пълномощно на упълномощения защитник е с дата 14.12.2020г.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 140/ 20.10.2021г., постановено по
н.ч.х.д. № 594/ 2020г. по описа на Районен съд – гр. Смолян като
законосъобразно и правилно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател Т.Д. С.,
както и на А. М. С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5