Р
Е Ш Е Н И Е
София, 18.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13034/2020 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Ф.НА Н.-Т.С. В Б.”/ФНТС/, БУЛСТАТ ********,
София, ул. ”********, против „С.И.“ ЕАД, ***, с правно основание чл. 403 ГПК за сумата 621 424 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вреди - пропуснати ползи от неизползването
на собствения на ищеца имот, причинени му
вследствие допуснато обезпечение на
отхвърлен иск за собственост, заведен от „С.и.“ ЕАД срещу ФНТС, за периода
21.07.2015 г. - 27.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с
влязло в сила Решение № 888 от 04.07.2008 г. по гр. д. № 3965 по описа за 2007
на ВКС е постановено да бъде отстъпена собствеността и да бъде предадено от „З.”
ЕООД на „Федерация на научно - Т.С. в Б.” /ФНТС/ на основание чл. 108 ЗС владението върху следния
недвижим имот: VI - ти етаж, състоящ се от коридор, фоайе, десет стаи,
зала и тоалетни със застроена площ от 995,31 кв.м. и тавански /седми/ етаж,
състоящ се от коридор, тоалетна, шест стаи и обща тераса пред шестте стаи, със
застроена площ от 995,31 кв.м. от
сградата на ул. „********и ул. „********.
Въз основа на постановеното решение
ФНТС се снабдила с изпълнителен лист и образувала на 24.03.2012 г. изп.д. №
20078/2012 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - София,
а понастоящем – изп.д. № 226/2014 г. по описа на ЧСИ М.М.
Ищецът твърди, че по време на
висящността на съдебния спор дружеството „З.” ЕООД е прехвърлило собствеността
върху процесния имот на „С.и.” ЕАД с договор за замяна, сключен с нот. акт за
замяна на недвижим имот № 153, том I, peг. №
012, дело № 138 от 2002 г. на нотариус М.Г., peг. №
303 на НК.
В така съставения нотариален акт за
замяна е отразено, че приобретателят „С.и.” ЕАД установява владение върху
гореописания недвижим имот на 16 декември 2002 г.
С нотариална покана от 14.10.2009
г., връчена на „З.” ЕООД на 20.10.2009 г., ищецът заявява, че е поканил същото
дружество да освободи в тридесетдневен срок ползваните шести и седми етаж.
В хода на изпълнителното
производство, на 28.05.2012 г., „З.” ЕООД е получил и Покана за доброволно
изпълнение от 21.05.2012 г. от ДСИ по изп.д. №20121110420078 по описа за 2012
г. на СРС.
На 06.07.2015 г. е връчена покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ М.М.на ответника „С.и.“ ЕАД в качеството му на
приобретател на процесния имот, с която ищецът го кани да изпълни доброволно
задължението си за предаване на имота.
На 21.07.2015 г. е депозирана молба
от „С.и.“ ЕАД за обезпечаване на бъдещ иск, по която е образувано ч.гр.д. №
9167 по описа за 2015 г. на СГС, II А с-в.
С определение от 13.07.2015 г. по
ч.гр.д. № 9167 по описа на СГС, II А с-в е допуснато обезпечение на бъдещ иск,
предявим от „С.и.“ ЕАД, против сдружение „Федерация на научно Т.С. в Б.“, с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че „С.и.“ ЕАД е
собственик на следните недвижими имоти: 1. Реална/обособена/ част от шести етаж
/последен редовен етаж/ на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.101.126.1.13, разположена над сградата на ФНТС в ПИ
68134.101.129 /УПИ VI „За НТС“/ с площ от приблизително 537 кв.м., съдържаща
коридор с фоайе, стълбищна клетка, кабинет на изпълнителния директор с площ от
46.57 кв.м., стая за почивка на директора с площ от 16.35 кв.м., тоалетна с
площ от 4.34 кв.м., предверие и стая за секретарката с площ от 26.10 кв.м.,
обслужващ коридор към стая за почивка на директора и санитарен възел с площ от
6.32 кв.м., офис/кухненски бокс/ с площ от 5.3 кв.м., склад свързан със стаята
на секретарката чрез преддверие водещо към тоалетната с площ от 7.38 кв.м.,
гардероб и тоалетна към кабинета на съвета на директорите с площ от 8.4 кв.м.,
кабинет на съвета на директорите с площ от 21.2 кв.м., зала за заседания на
борда с площ от 43.14 кв.м., работно помещение с площ от 21.63 кв.м., работно
помещение с площ от 21.62 кв.м., работно помещение с площ от съвета на 20.94
кв.м., работно помещение с площ от 26.64 кв.м., работно помещение с площ от
14.23 кв.м., тоалетни с площ от 12.29 кв.м., бюфет с площ от 48.90 кв.м., склад
с площ от 6.71 кв.м. , склад-архив с площ от 10.13 кв.м., коридор с площ от
12.85 кв.м., склад с площ от 8.6 кв.м., работно помещение с площ от 18.03
кв.м.; Реална /обособена/ част от VII /терасовиден/ етаж разположена над
сградата на НТС в ПИ 68134.101.129 (УПИ VI “За НТС“), с площ от приблизително
252 кв.м., съдържаща коридор с фойе, стълбищна клетка с площ от 17.17 кв.м.,
блок санитарни възли състоящ се от две тоалетни-мъжка и женска с отделни кабини
с площ от 20.31 кв.м., зала за експозиции с площ от 36.7 кв.м., техническо
помещение към нея с площ от 8.59 кв.м., работно помещение с площ от 14.43
кв.м., работно помещение с площ от 28.02 кв.м., работно помещение с площ от
28.07 кв.м., работно помещение с площ от
13.63 кв.м., работно помещение с площ от 13.97 кв.м. в сграда с идентификатор
68134.101.126.1.
Наложената обезпечителна мярка е
спиране на изпълнението по изп. д. № 2014786040026 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов,
за което е издадена обезпечителна заповед от 21.07.2015 г. въз основа на определение
от 13.07.2015 г. по горепосоченото частно гражданско дело.
Обезпеченият иск е заведен в СГС и е
образувано гр.д. № 10322 по описа на СГС за 2015 г.
На 14.05.2020 г. със свое
определение № 240 по гр.д. № 565/2020 г. на ВКС I ГО не допуска касационно
обжалване на Решение № 2116 от 26.08.2019 г. по в. гр.д. № 5398 на САС, ГО, 8
състав, с което е отхвърлен изцяло предявения иск от „С.и.“ ЕАД срещу сдружение
„Федерация на научно-Т.С. в Б.“ с правно основание е чл. 124 ГПК за признаване
за установено, че „С.и.“ ЕАД е собственик на части от недвижими имоти, подробно
описани в исковата му молба и в молбата за обезпечаване на бъдещия иск.
Решението на САС е влязло в сила на 14.05.2020 г.
На 07.10.2020 г. е постановено определение
№ 261836 по ч. гр. д.№ 9167/2015 г. на СГС, с което обезпечителната мярка
спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 20147860400226 по описа на ЧСИ М.М.е
отменена.
На 27.10.2020 г. дружеството „С.и.“
ЕАД е предало доброволно реалните обособени части от шести и седми етаж,
подробно описани по-горе.
Според исковата молба, ищецът е
претърпял вреди – пропуснати ползи в посочения размер, тъй като, ако имотът бе
отдаден под наем, щеше да получава наем за 15 бр. самостоятелни обекти,
съдържащи административни помещения на 6 и 7 етажи в сградата на ФНТС в
посочения имот - за периода 21.07.2015 г. - 27.10.2020 г., като размерът се
определя на база месечна средна пазарна наемна цена за подобни имоти –
10 023 лв. месечно, от които 7 102 лв. месечен наем за 6-ия етаж с
площ около 537 кв.м. и 2 920 лв. месечно за 7-ия терасовиден таж с площ
около 252 кв.м.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща обезщетение за
претърпените от него вреди - пропуснати
ползи от неизползването на собствения му имот през посочения период, ведно със законните
последици - лихви и разноски.
Представил е писмени доказателства. Поискала е
назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът „С.И.“ ЕАД оспорва предявения иск
изцяло, както по основание, така и по размер. Претендира разноски.
На първо място твърди, че ищецът не
е единствен собственик на процесните имоти, представляващи части от
самостоятелни обекти с идентификатори 68134.101.126.1.13, с площ 1023.20 кв.м.
и 68134.101.126.1.14, с площ 679.50 кв.м. са съсобствени между ищеца и ответника.
На следващо място заявява, че
имотите, описани в исковата молба, по отношение на които се претендират
претърпени вреди под формата на „пропуснати ползи", не представляват и
никога на са представлявали самостоятелни обекти на правото на собственост, а
части от имоти с идентификатори 68134.101.126.1.13, с площ 1023,20 кв.м. и
68134.101.126.1.14, с площ 679,50 кв.м., с оглед на което и, предвид липсата на
изрично изявена воля от страна на ищеца да се ползва от съсобствената вещ,
съобразно идеалната си част, ответникът заявява, че не дължи претендираното
обезщетение.
В случай,
че съдът уважи изцяло или отчасти претенциите, моли да се намалят присъдените
суми до размера на притежаваната от ищеца идеална част.
Счита, че не е налице причинно - следствена връзка
между допуснатото обезпечение по отхвърления впоследствие иск за собственост и
твърдените вреди.
Счита също така, че не е налице
противоправно и виновно поведение от негова страна тъй като е владял процесните
имоти, считайки че е собственик на същите и е защитавал собственическите си
права.
Според ответника, периодът на
налагане на обезпечителната мярка е зависел изцяло от преценката на ФНТСБ. След
14.05.2020 г. за ищеца е било възможно да поиска отмяна на обезпечението, ако
действително обезпечителната мярка му е пречела да реализира доходи.
Заявява,
че претендираните пропуснати ползи са завишени по размер
и не съответстват на пазарните цени.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност за всички твърдени вземания за вреди на ищеца, настъпили
повече от пет години преди датата на депозиране на исковата молба.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност за всички твърдени вземания за лихви на ищеца, изискуеми
повече от три години преди датата на депозиране на исковата молба.
При условията на евентуалност (в
случай, че съда уважи изцяло или частично претенциите на ищеца) прави
възражения за прихващане с извършените от „С.И." ЕАД разходи за неотложни
ремонти, подобрения, данъци и такси за процесните имоти между вземанията на
ответника и евентуално присъдените в полза на ищеца суми до техния размер в следната
поредност:
1. Вземания
за извършени необходими ремонти и подобрения в следната поредност:
1.1. Проектиране
- 27 170.33 лв.;
1.2. Демонтажни
работи - 20 544.52 лв.;
1.3.
Ремонт на покрив (топло- и хидроизолация) - 32191.62 лв.;
1.4.
ВиК – 13 845 лв.;
1.5.
Дограма - 78 235 лв.;
1.6.
Електрическа инсталация – 111 131 лв.;
1.7.
Отоплителна, вентилационна и климатична инсталация - 156 597 лв.;
1.8.
Подова конструкция - 31 616.32 лв.;
1.9.
Ремонт на работни помещения и коридори - 334 259 лв.;
1.10. Пожароизвестяване – 6 015.60 щ. д. с ДДС;
1.11. СОТ – 7 180 щ. д. с ДДС;
1.12. Видеонаблюдение – 4 551.60 щ. д. с ДДС;
1.13. Система за контрол на достъпа – 2 640 щ. д. с ДДС;
1.14. Други разходи във връзка с извършените СМР – 32 510 лв.
1.15. Телефонизация и компютризация и активно мрежово оборудване – 19 723
щ. д. с ДДС.
2.
Вземания за платени местни данъци за периода 2003 г. - 2020 г. за шести и седми
етаж;
3.
Вземания за платени такси за битови отпадъци за периода 2003 - 2020 г. за шести
и седми етаж.
Според ответника общият размер на
възражението за прихващане е 400 000 лв.
Представил е и е изискал писмени и гласни доказателства.
Направил е искане по чл. 176 ГПК и за ангажиране на експертиза.
По същество на делото ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
противната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че, въз основа на влязло в сила
решение №
888 от 04.07.2008 г. по гр. д. № 3965 по описа на ВКС за 2007 г. е уважен
предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС и дружество „З.” ЕООД е осъдено да
предаде на „Федерация на научно-Т.С. в Б.” владението върху следния недвижим имот: VI -
ти етаж, състоящ се от коридор, фоайе, десет стаи, зала и
тоалетни със застроена площ от 995,31 кв.м. и
тавански /седми/ етаж,
състоящ се от коридор, тоалетна, шест стаи и обща тераса пред шестте стаи, със
застроена площ от 995,31 кв.м. от
сградата на ул. „********и ул. „********.
Доказа се също, че на 24.03.2012 г. въз
основа на издаден изпълнителен лист по посоченото решение е образувано изп.д. №
20078/2012 г. по описа на ДСИ при СРС, по което на 21.05.2012 г. до длъжника „З.”
ЕООД е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена от него на
28.05.2012 г.
Понастоящем изпълнителното
производство е преобразувано в изп.д. № 20147860400226 по описа на ЧСИ М.М.
По делото е приложена нотариална
покана от Федерация на научно-Т.С. в Б.”, връчена на „З.” ЕООД на 20.10.2009
г., с която дружеството е поканено да освободи в тридесетдневен срок ползваните
шести и седми етаж, предмет на описаното по – горе дело.
По изп.д. № 226/2014 г. по описа на
ЧСИ М.М.на 06.07.2015 г. на ответника „С.и.“ ЕАД, приобретател на процесните
имоти, е връчена покана за доброволно изпълнение. Доказа се, че ответното
дружество е придобило имотите по силата на договор за замяна, сключен между
него и „З.” ЕООД с нот. акт за замяна на недвижим имот № 153, том I,
peг. №
012, дело № 138 от 2002 г. на нотариус М.Г., peг. №
303 на НК, в който е отразено, че приобретателят
„С.и.” ЕАД установява владение върху тях на 16 декември 2002 г.
От приетите по делото доказателства
се установява също, че, след получаване Поканата за доброволно изпълнение, на 13.07.2015
г. ответникът е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск и е образувано ч.гр.д.
№ 9167 по описа за 2015 г. на СГС, II А с-в, по което същия ден съдът е
допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще се предяви от „С.и.“ ЕАД,
против сдружение „Федерация на научно Т.С. в Б.“, с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че „С.и.“ ЕАД е собственик на следните
недвижими имоти: 1. Реална/обособена/ част от шести етаж /последен редовен
етаж/ на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.101.126.1.13, разположена над сградата на ФНТС в ПИ 68134.101.129 /УПИ VI
„За НТС“/ с площ от приблизително 537 кв.м., съдържаща коридор с фоайе,
стълбищна клетка, кабинет на изпълнителния директор с площ от 46.57 кв.м., стая
за почивка на директора с площ от 16.35 кв.м., тоалетна с площ от 4.34 кв.м.,
предверие и стая за секретарката с площ от 26.10 кв.м., обслужващ коридор към
стая за почивка на директора и санитарен възел с площ от 6.32 кв.м.,
офис/кухненски бокс/ с площ от 5.3 кв.м., склад свързан със стаята на
секретарката чрез преддверие водещо към тоалетната с площ от 7.38 кв.м.,
гардероб и тоалетна към кабинета на съвета на директорите с площ от 8.4 кв.м.,
кабинет на съвета на директорите с площ от 21.2 кв.м., зала за заседания на
борда с площ от 43.14 кв.м., работно помещение с площ от 21.63 кв.м., работно
помещение с площ от 21.62 кв.м., работно помещение с площ от съвета на 20.94
кв.м., работно помещение с площ от 26.64 кв.м., работно помещение с площ от 14.23
кв.м., тоалетни с площ от 12.29 кв.м., бюфет с площ от 48.90 кв.м., склад с
площ от 6.71 кв.м. , склад-архив с площ от 10.13 кв.м., коридор с площ от 12.85
кв.м., склад с площ от 8.6 кв.м., работно помещение с площ от 18.03 кв.м.;
Реална /обособена/ част от VII /терасовиден/ етаж разположена над сградата на
НТС в ПИ 68134.101.129 (УПИ VI “За НТС“), с площ от приблизително 252 кв.м.,
съдържаща коридор с фойе, стълбищна клетка с площ от 17.17 кв.м., блок
санитарни възли състоящ се от две тоалетни-мъжка и женска с отделни кабини с
площ от 20.31 кв.м., зала за експозиции с площ от 36.7 кв.м., техническо
помещение към нея с площ от 8.59 кв.м., работно помещение с площ от 14.43
кв.м., работно помещение с площ от 28.02 кв.м., работно помещение с площ от 28.07
кв.м., работно помещение с площ от
13.63 кв.м., работно помещение с площ от 13.97 кв.м. в сграда с идентификатор 68134.101.126.1,
изразяващо се в спиране на изпълнението
по изп. д. № 2014786040026 по описа на ЧСИ М.М.
По обезпечения иск е образувано гр.д.
№ 10322/2015 г. на СГС, I -
16 с-в, приключило на 14.05.2020 г., с влизането в сила на определение № 240 по
гр.д. № 565/2020 г., ВКС Първо ГО, с което не е допуснато касационно обжалване
на Решение № 2116 от 26.08.2019 г. по в. гр.д. № 5398 на САС, ГО, 8 с-в, с
което е отхвърлен изцяло предявения иск от „С.и.“ ЕАД срещу „Федерация на
научно-Т.С. в Б.“ с правно основание е чл. 124 ГПК за признаване за установено,
че „С.и.“ ЕАД е собственик на части от недвижими имоти, подробно описани в
исковата му молба /респ. в молбата за обезпечаване на бъдещия иск/.
След влизане в сила на отхвърлителното
решение по образувано гр.д. № 10322/2015 г. на СГС, на 07.10.2020 г. по ч. гр.
д. № 9167/2015 г. на СГС е постановено определение № 261836 за отмяна на
допуснатото обезпечение на бъдещия иск, изразяващо се в спиране на посоченото
изп. д.
Страните не спорят, че на 27.10.2020
г. ответникът „С.и.“ ЕАД е предал доброволно на ищеца реалните обособени части
от шести и седми етаж, подробно описани по-горе.
По
делото бе назначена и приета, като неоспорена от страните, съдебно – счетоводна експертиза.
Според даденото заключение, за периода от предаване
на владението през месец октомври 2020 г. до датата на изготвяне на експертизата
е констатирано съществуването на един
сключен договор за наем на процесните имоти - Договор за наем от 24.02.2021
г. между Сдружение „ФНТС в Б.“ – наемодател и „Н.П.“ ООД – наемател. Предмет на
договора са: част от етаж VI с наемна площ 535,90
кв.м. и част от VII /последен, терасовиден етаж/ с наемна площ
254,90 кв.м. и прилежаща покривна тераса към етаж VII от административната
сграда на Националния дом на науката и техниката на ул. „Г. С. Раковски“ № 108
и ул. „********Договорената месечна наемна цена е 5 000 евро без
ДДС, като за първите шест месеца от срока на действие на договора, наемателят
заплаща на наемодателя наем в размер на 100 лв. на месец с включено ДДС.
Договорът е за срок от 10 години, считано от 01.03.2021 г., т.е. до 01.03.2031
г.
От Хронологична ведомост
на сметка 7032 – Приходи от наеми, ан. „Н.П. ООД, Договор от 24.02.2021 г.“ в.л.
е констатирало, че за периода от м. 02.2021 г. до м. 12.2022 г. са реализирани
приходи в общ размер 157 268,32 лв. Осчетоводените суми по месеци са,
съгласно условията на договора – 83,33 лв./месец за първите шест месеца (март –
август 2021 г.) и 9 779,15 лв./месец (5 000 €/месец) за периода от м.
септември 2021 г. до м. декември 2022 г.
За периода от 08.07.2021 г. до 31.07.2021 г. по
посочената счетоводна сметка е отразен и приход в размер 301,94 лв., с посочено
основание „Наем съгласно Договор за периода 08.07.2021 г. до 31.07.2021 г.
вкл.“.
По – нататък вещото лице заявява, че за периода от 01.01.2003
г. до 30.09.2020 г. „С.и.“ ЕАД е внесло данък върху недвижимите имоти в размер
76 905,49 лв., от които 43 850,12 лв. за 6 – ти етаж и 33 055,37 лв.
за 7 – ми етаж, както и 175 842,44 лв. такса за битови отпадъци, от които
97 744,70 лв. - за шести етаж и 78 097,74 лв. - за седми етаж. Общият
размер на платените суми за местни данъци и такси от негова страна е
252 747,93 лв. Процесните недвижими
имоти на 6-ти и 7-ми етажи не представляват самостоятелни обекти, а част от
такива, както следва: - на шести етаж – 52,48 % от РЗП на обекта; - на седми
етаж – 37,086 % от РЗП на обекта. Общият размер на направените вноски за данък
върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци за процесните идеални части от шести и седми етаж, за периода от
01.01.2003 г. до 30.09.2020 г., е 115 535,65 лв.
По делото бе приета и съдебно – оценителна експертиза. Според
нея, размерът на претендираното
обезщетение, изчислен на база средногодишна пазарна цена на наеми, за
съпоставими обекти, за периода 21.07.2015 г. - 27.10.2020 г., би бил
312 274 евро без ДДС / без ДДС/ или изчислени по фиксиран курс -
611 473 лева без ДДС.
Ремонтните СМР, които са извършени в имота, са описани
подробно в приложените по делото материали /Акт обр. 19 за отчитане на
изпълнените СМР, счетоводни документи и др./. Пред вид обстоятелствата към
настоящия момент – на първо място - времето в което са изпълнявани /преди около
20 години/, от което следва, че за част от изпълнените през 2000 г. видове
ремонтни СМР е изтекъл експлоатационния срок, за целите на експертизата
видовете ремонтни СМР са обобщени по категории и стойност към 2013 г. и е
приложен коифециент за физическо износване към настоящия момент.
Увеличаване стойността на имота в
резултат на извършени ремонтни работи би следвало да се счита общата стойност
на СМР по оценка към търсения период и, следователно към 10.2015 г., когато
имотите са били предадени, увеличението стойстта на имота възлиза на 212 203
лв. без ДДС.
Надстройката /VI и
VII етажи/ е изпълнена около 1965 г., няма данни
до 1999 да е имало основни ремонтни работи, следователно за неотложни СМР би
трябвало да се считат категориите СМР по точки от 1 до 7 от приложената Таблица/
на обща стойност 200 812 лв./, а останалите позиции - до т. 12 - са
изискуеми към предназначението на помещенията и, в този смисъл, също може да се
считат като задължителни.
Вещото лице заявява, че сградата, в
която се намират процесните помещения, е строена през 50 - те години на миналия
век и надстроена с последните два – шести и седми етажи около 10 години по - късно.
Няма данни в периода 1964 – 1999 г. тези помещения да са били ремонтирани. В
този смисъл, счита, че помещенията, преди основния ремонт, са били
експлоатирани около 20 години и не са били
в добро състояние за отдаване под наем като административни кабинети /каквото е
предназначението им/, а, безспорно, състоянието на отдавания под наем имот се
отразява пряко върху размера на наемната цена.
Експертът заявява, също, че отдаването
под наем /в относително добро състояние/, преди ремонтните работи, може да се
датира около 1999 г., когато за средна пазарна цена /за трето и четвърто
тримесечие/ може да се приеме около 3 евро на кв.м.
Ремонтът на VI и VII етажи е извършен от
ответника «С.и. ЕАД през 1999 - 2000 г. и е на обща стойност за цялата площ
около 920 000 лв., а за частта, която съставляват процесните имоти –
440 000 лв. Физическото износване и морално остаряване на финишите и
инсталациите в помещенията към 10.2015 год. възлиза на 212 203 лв. без ДДС.
По искане на ответника съдът допусна
и разпита свидетелката Ц.А.К.. Тя
заяви, че работи в дружеството ответник от 1999 г., била е назначена като
експерт, а сега е старши юрисконсулт в отдел Правен. Първоначално отделът й се
намирал на пл. ********, а в офиса, който се намира на ул. Раковски и ул. ********се
преместили през пролетта на 2003 г., другите колеги били от началото на
годината. Преки впечатления има върху 6 и 7 етаж в сградата, тъй като е
трябвало да се извършат множество ремонти реконструиране на помещенията за
нуждите на „Софийски имоти“, ЕАД. За първи път посетили имота през 2000 г. Първо
са избирали вляво или вдясно да е правния отдел, по – късно избирали какъв цвят
да са настилките. До пролетта на 2003 свидетелката многократно е ходила в
имота. Когато за първи път го посетила, заедно с началника на отдел „Правен“,
той бил в много лошо състояние – коридорът бил с мозайка, като част от нея били
напукани, с неравности, в коридора била станала на пясък. Нямало осветление, а
майсторите, които работели там, ги помолили да не пускат тока, защото
помещенията са били наводнявани. Всичко било много мръсно, не можело сда се
разбере какъв е цветът на боята по стените, от тавана се лющела боя на големи
парчета, там е имало проектантско бюро и се виждало къде в стените са се
блъскали столовете, подът бил с кръпка от протрит линолеум, там, където такива
кръпки липсвали, имало части от много дълго наводняван паркет, който се
размествал. Вратите не се затваряли, дограмите на прозорците не трябвало да се
отварят, защото можели да се разпаднат или после да не се затворят, част от
прозорците били счупени. На седмия етаж било още по – зле – имало външна
тераса, която била с обратен наклон и наводнявала всички помещения откъм ул.
Гурко
По – нататък К.каза, че дружеството
извършило основен ремонт и реконструкция, защото помещенията били големи,
сменили ел. инсталацията, ВИК, подовите настилки, дограмата, поставили нови
тоалетни, обособили бокс за Съвета на директорите и изпълнителния директор. Според
нея ищецът знаел за извършения ремонт, защото отдавали под наем фасадата – 6 и
7 етаж откъм ул. ********и 5,6 и 7етажи откъм ул. ********, както и от 1 до 5
етаж от двете страни и федерацията определяла наем за тези фасади. Офисът на
ответника, намиращ се на 6 и 7 етаж на ул. ********не е отдаван под наем, а за
него са се заплащали и продължават да се заплащат всички дължими разноски за
този имот – впечатленията на свидетелката са от 2002 г. до настоящия момент/.
На 6 етаж имало складово помещения за асансьор на ФНТС и те знаели кои
помещения се ползват от „Софийски имоти“, ЕАД. Никога не са изразявали
несъгласие с това ползване. ДориК.си спомня разговор, в който представители на
ищеца били доволни, че покривът е ремонтиран и обсъждали ремонт на една от
тоалетните.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 403 ГПК.
Според нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечение, бъде
отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок или ако делото бъде
прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди.
Същността на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е деликтна и тя се корени в
поетия от ищеца, респ. молителя по бъдещия иск, риск да бъдат допуснати по негово искане обезпечителни мерки, ограничаващи
правата и интересите на ответника, вкл. и при съществуваща възможност от
причиняване на вреди. Тази отговорност, обаче, за разлика от отговорността по
чл. 45 ЗЗД, е обективна, безвиновна, тъй като направеното искане за
обезпечаване на претенцията е правомерно действие, но, ако то доведе до
противоправен резултат /причиняване на вреди/, е налице основание за възникването
на отговорността на лицето, по чието искане обезпечението е допуснато. Ответникът
по иска по чл. 403 ГПК не може да се освободи от отговорност чрез доказване на
положена грижа на добър стопанин.
Пр. 1-во на чл. 403, ал. 1 ГПК, предвижда отговорност за ищеца, чиито иск е
обезпечен, при неговото отхвърляне по същество, т.е. когато с влязъл в сила
съдебен акт съдът се произнася относно претендираните от ищеца материални права,
установявайки със сила на пресъдено нещо, че тези права са неоснователни,
недоказани, погасени по давност и т.н.
И това е така, защото ищецът, чрез допуснатото обезпечение на бъдещ иск, е
получил законосъобразно обезпечение за права, които впоследствие не са
установени и потвърдени от съда в исковия процес.
По настоящото дело безспорно се установи, че настоящият ищец е разполагал с
изпълнителен титул срещу дружеството – праводател на настоящия ответник,
издаден по уважен ревандикационен иск. В хода на изпълнителното производство е
установено, че имотът, предмет на изпълнителния лист, е бил прехвърлен с
договор за замяна на ответника в хода на съдебния процес, поради което
изпълнителните действия са се насочили към него. Именно във връзка с това, по
искане на ответното дружество на 13.07.2015 г. е допуснато обезпечение на бъдещ
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че то е собственик на
процесния имоти, съдът е спрял образуваното и развиващо се изпълнително
производство пред ЧСИ и е дал срок за завеждането на иска в съответствие със
закона. Бъдещият иск е заведен в СГС и, след проведено съдебно производство, е
отхвърлен със съдебно решение, влязло в
сила на 14.05.2020 г., като със свое определение от 07.10.2020
г. съдът, допуснал обезпечението го е отменил, поради отхвърляне на иска.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен, пред вид
факта, че за ответника, по чието искане е допуснато обезпечението, възниква
задължението да понесе и отговорността за последиците от неоснователното
засягане на чужда правна сфера от законосъобразното обезпечение на неговите
права, които впоследствие не са установени и потвърдени от съда в исковия
процес. Доказа се, следователно, такова незаконосъобразно засягане на права,
респ. причиняване на вреди, изразяващо се в пропуснати ползи, съобразно чл. 82 ЗЗД, от лишаването на ищеца от ползване на собствения му имот за период от пет
години – от деня на налагане на обезпечението 21.07.2015 г. – до
27.10.2020 г. /деня на освобождаване на имота от ответника/.
В настоящото производство безспорно се доказа,
че, вследствие на допуснатото в полза на ответника обезпечение на бъдещ иск,
впоследствие предявен и отхвърлен/, на ищеца са причинени вреди, чиито размер,
съгласно заключението на приетата ССЕ, на база средногодишна пазарна цена на наеми, за съпоставими обекти, за
периода 21.07.2015 г. - 27.10.2020 г., възлиза на 312 274 евро без ДДС /
без ДДС/ или изчислени по фиксиран курс - 611 473 лв. без ДДС
Съдът следва да разгледа направеното от ответника
възражение за прихващане на
посочената сума, представляваща вреди от неизползване на имота през процесния
период, с
извършените от „С.И." ЕАД разходи за неотложни ремонти, подобрения, данъци
и такси. Както е посочено в отговора на исковата молба и се поддържаще в
съдебно заседание, тези разходи включват: - проектиране - 27 170.33 лв.; - демонтажни работи - 20 544.52 лв.; - ремонт
на покрив (топло- и хидроизолация) - 32191.62 лв.; - ВиК – 13 845 лв.; - дограма
- 78 235 лв.; - електрическа инсталация – 111 131 лв.; - отоплителна,
вентилационна и климатична инсталация - 156 597 лв.; - подова конструкция - 31
616.32 лв.; - ремонт на работни помещения и коридори - 334 259 лв.; - пожароизвестяване
– 6 015.60 щ. д. с ДДС; - СОТ – 7 180 щ. д. с ДДС; - видеонаблюдение – 4 551.60
щ. д. с ДДС; - система за контрол на достъпа – 2 640 щ. д. с ДДС; - други
разходи във връзка с извършените СМР – 32 510 лв., - телефонизация и
компютризация и активно мрежово оборудване – 19 723 щ. д. с ДДД, - вземания за
платени местни данъци за периода 2003 г. - 2020 г. за шести и седми етаж; - вземания
за платени такси за битови отпадъци за периода 2003 - 2020 г. за шести и седми
етаж. Извършените ремонти, респ. разходите за тях, бяха доказани в хода на
делото от свидетелските показания и експертизите. По тези съображения съдът
приема за доказана сумата 400 000 лв., с която ответникът иска да бъде
извършено съдебно прихващане при уважаването на иска.
По отношение направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност за всички твърдени вземания за вреди на ищеца, настъпили повече от
пет години преди датата на депозиране на исковата молба, както и за всички
твърдени вземания за лихви на ищеца, изискуеми повече от три години преди
датата на депозиране на исковата молба, съдът дчита същото за неоснователно, пред вид факта, че
изискуемоста на вземанията на ищеца е възникнала едва след 14.05.2020 г. –
датата на влизането в сила на определение № 240 по гр.д. № 565/2020 г., ВКС
Първо ГО, с което не допуска касационно обжалване на отхвърлителното решение по
иска, по който обезпечението, породило вреди за ищеца, е допуснато.
С оглед изложеното, съдът намира,
че, пред вид приемането за ДЪЛЖИМА на ищеца на сумата - 611 473 лв., следва да бъде извършено прихващане
между тази сума и доказаните извърщени разходи от страна на ответника в имота в
размер 400 000 лв., в резултат на което сумата, която следва да бъде присъдена на ищеца възлиза на 211 473 лв.
За тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото зо окончателното й изплащане.
Следователно
за сумата 211 473 лв. Искът се явява основателен и доказан, а в останалата
част – за разликата до 621 424 лв. Неоснователен и недоказан.
Пред вид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски по компенсация, както следва: 7 487 лв. - адвокатско възнаграждение,
д.т. и разноски за в.л. – 8 609,79 лв.
Пред вид частичното отхвърляне на претенцията на
ответника следва да се присъдят разноски, както следва: 10 781,43 лв.
адвокатско възнаграждение и 579,32 лв. депозити за в.л.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕАД, *** да
заплати на Ф.НА Н.-Т.С. В Б.”, БУЛСТАТ ********, София, ул. ”********, на основание чл. 403 ГПК сумата 211
473 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вреди - пропуснати ползи от неизползването
на собствения му имот, причинени му
вследствие допуснато обезпечение на
отхвърлен иск за собственост, заведен от „С.и.“ ЕАД срещу ФНТС, за периода
21.07.2015 г. - 27.10.2020 г.,, след
извършено съдебно прихващане на сумата 400 000 лв., дължима от Ф.НА Н.-Т.С. В Б.” на „С.И.“ ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане и сторените по
делото разноски, съобразно уважената част от иска, както следва: 7 487 лв. - адвокатско възнаграждение, д.т.
и разноски за в.л. – 8 609,79 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до сумата 621 424
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ф.НА Н.-Т.С. В Б.” да заплати на „С.И.“ ЕАД
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, както следва: 10 781,43 лв.
адвокатско възнаграждение и 579,32 лв. депозити за в.л.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: