Р Е Ш Е Н
И Е №
гр. Велико Търново , 23.10.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав в публично
заседание на 2.10.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 818/
Иск с
правно основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния
кодекс
Ищцата С.З.С. излага, че с ответника са
сключили граждански брак през 2015 година. На 1.08.2016 година се родил синът
им Умутжан О.Ч.. Твърди, че в края на 2016 година ответникът се прибрал в
Турция , а впоследствие бракът между тях бил прекратен с развод с решение на
ГОРС. Твърди, че няма никакъв контакт с ответника. Детето се отглежда от нейната майка в с.Раданово, а тя работи в Германия и би
искала те да и гостуват. Твърди, че не
може да получи съгласие от бащата, с който не е контактувала от 2016 година и
не знае къде се намира и моли съда да постанови решение за заместващо съгласие
на бащата с оглед издаване на документи за самоличност и пътувания на детето в
чужбина само със съгласието на майката,
до навършване на пълнолетие на детето. В
съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.И. от ВТАК. Поддържа
направените искания в молбата.
В срока
и по реда на чл.131 от ГПК особеният представител на ответника адв.М. от ВТАК е
заявил допустимост, но частична основателност на иска. Изложил е подробни
съображения и доводи. В съдебно заседание поддържа становището
си.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното :
От представеното и прието като
доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №0287/3.08.2016 г. на Община Горна
Оряховица се установява, че У. О.Ч. е
роден на *** г. от майка С.З.С. и баща О.Ч.. С решение № 566/3.01.2020 г. по гр.д.№
699/2019 г. на ГОРС, влязло в законна сила на 24.01.2020 г. , бракът между
страните е прекратен с развод. Родителските права върху малолетното дете са
предоставени за упражняване на майката, като законен представител и
местоживеенето на детето е определено по местоживеене ***. Изготвеният социален
доклад от ДСП Свищов предоставя информация относно малолетното дете, според
която то живее в с.Раданово с прародителя по майчина линия- бабата А. С влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№ 789/2020 г. на ВТРС спрямо детето е предприета
мярка за закрила- настаняване в семейството на близки и роднини- бабата по
майчина линия А.А., за срок от две години. Решението е влязло в законна сила на
9.07.2020 г. Социалният доклад потвърждава изложените обстоятелства в исковата
молба относно местопребиваването на майката С.З.С. в Германия, където работи.
Башата О.Ч., който е турски гражданин е заминал за Турция и е с неизвестно
местоживеене. Той не познава детето си,
не го е виждал от заминаването си няколко месеца след раждането, не е контактувал нито с майката, нито със сина
си. Детето поддържа ежедневна връзка с майката чрез социалните мрежи и
емоционалната връзка между тях е съхранена. Разпитаната свидетелка А.А.- баба
на детето споделя, че страните не живеят
заедно. Той е заминал няколко месеца след раждането и не се е интересувал от
сина си. Детето не го е виждало и не го познава. Майката работи в Германия и
изпраща пари. Поддържа постоянен контакт
с детето. Свидетелката заяви още, че дъщеря и си идва в България на всеки три
месеца, но искала тя и детето да отидат при нея в Германия.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК при
разногласие между родителите относно въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът се решава
от районния съд след изслушване на другия родител. В настоящия случай безспорно
се установи факта, че липсва съгласие на другия родител – бащата на детето за даване на
исканото от ищцата съгласие за издаване на необходимите документи и пътуване на
малолетното дете в чужбина. От
заминаването му през декември 2016 година за Турция същият е с
неизвестно местоживеене, не поддържа никакви контакти нито с ищцата, нито с
детето. Въпреки положените от съда усилия и призоваването му чрез Държавен
вестник ответникът не е открит. Св. Ангелова- бивша негова тъща заяви, че от
фактическата раздяла на съпрузите никой нито е виждал, нито е чувал бащата на
детето. Горното обуславя допустимостта на иска, тъй като по очевидни причини
ищцата не може да поиска съгласие от бащата относно пътувания на детето. От приобщените доказателства се установи по
безспорен начин, че страните са разведени и с бракоразводното решение, влязло в
законна сила на 20.01.2020 г. родителските права върху малолетното дете са
предоставени за упражняване на майката, а местоживеенето на детето е определено
по нейното местоживеене ***. Ищцата живее и работи в Германия, което се
потвърждава , както от разпитаната свидетелка, така и от изготвения социален
доклад. По сведение на социалните
работници спрямо малолетното дете е предприета мярка на закрила -настаняване в
дома на близки и роднини, в конкретния случай, в семейството на бабата по
майчина линия А.А..Горното обстоятелство е и служебно известно доколкото
настоящият състав на съда е определил посочената мярка с решението си по гр.д.№
789/2020 г., влязло в законна сила на 9.07.2020 г., като срокът на настаняване
е определен на две години. Констатира се още, че детето не е прекъснало
връзката си с майката, тя го посещава в България на всеки три месеца и
контактуват ежедневно по телефон и чрез социалните мрежи. При решаване по същество на спора по този иск следва да се
има предвид, че възникналото разногласие
между родителите или в случая, липсата
на възможност за искане на съгласие от бащата относно разрешаване пътувания на
детето в чужбина е от категорията на спорна съдебна администрация, при
решаването на което съдът прави преценка по целесъобразност. В производството
по реда на чл.
127а, ал.2 от СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави. В рамките на
заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в
период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави,
част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави. Водещ и най-важен при решаване на спора е висшия
интерес на детето. Според правата,
разписани в Конвенцията за правата на
детето, правото на децата да напускат
която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от
закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве, или морал, или правата, или свободите на други лица и
които са съвместими с другите им права, признати в тази Конвенция. Според
трайната съдебна практика на ВКС съдът при решаване на спора по чл. 127а от СК
следва да се ръководи единствено и само от интереса на детето. Този интерес
съдът определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по
делото обстоятелства относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване,
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. С ТР № 1/2016 г. от 3.07.2017 г. по т.д.№1/2016
г. ОСГК на ВКС приема, че съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от
време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е
определяем, тъй като неограничените като период , време и места за пътуване разрешения не биха
защитили в достатъчна степен интересите на детето. При постановяване на
съдебния си акт, с който се разрешава възникналия спор между родителите съдът
следва да направи задълбочена преценка и анализ на доказателствения материал с
цел да постанови решение, с което да се защити максимално интереса на детето
при пътуването му в чужбина, а наложените ограничения в режима на пътуване да
отчитат и отношенията между родителите и детето, свързани не само с
емоционалната близост на детето с родителя, при който живее, но и с интересите
на родителя, комуто е определен режим на лични отношения. В казуса вторият
критерий, макар подлежащ на преценка не следва да има решаващо значение, тъй
като по категоричен начин се установи, че определения режим на лични контакти с
бащата не се спазва от него, тъй като същият
се е дезинтересирал трайно от детето още от неговото раждане и не
поддържа никакви контакти с него.
Подложено на преценка направеното
от ищцата искане, поддържано и в съдебно
заседание от пълномощника и води до извода, че същото не следва да бъде уважено
така, както е предявено. Майката живее и работи в Германия, а св.Ангелова-нейна
майка заяви, че освен желанието и близките и да отидат при нея, ищцата
"иска да води детето в Германия... иска да му извади паспорт..само за
Германия". Макар да не е заявено гласно има индиции относно намерението на
майката да отглежда детето при себе си,
което не само, че е морално нейно задължение и желанието и е оправдано, но също
така е и законово възможно. В случай, че се цели трайното установяване на
детето в чужбина, а не само инцидентни негови пътувания по различни причини
следва да се съобрази даденото от ВКС тълкуване, което е задължително в
правоприлагащата дейност на съдилищата. Според него в такава хипотеза съдът не бива да допуска разрешението
за пътуване да води до промяна на местоживеенето на детето, ако искането за
разрешение не е съпроводено с искане за промяна на местоживеенето на детето.
При наличието на съдебен акт, според който родителските права върху малолетното
дете са възложени на ищцата и е определено детето да живее при нея в с.Раданово,
а впоследствие с оглед фактическото положение спрямо детето е предприета мярка
за закрила-настаняване при бабата по майчина линия за срок от две години,
искането и да се замести съгласие на бащата, с което да се разреши неограничен
брой пътувания на малолетното дете до неконкретизирани дестинации /чужбина/ и
то до навършване на пълнолетие /към момента детето е на 4 години/ е
неоснователно. При липса на даване на
съгласие за издаване на необходимите документи и за пътуване и доколкото съдът
разрешава спора между родителите, съобразявайки интереса на детето настоящият
състав на ВТРС в конкретния случай счита, че следва да замести съгласие на
бащата за издаване на необходимите лични документи за пътуване в чужбина. По
отношение на пътуванията следва да се замести съгласието на бащата, като се
разреши детето да пътува само със съгласието на майка си или упълномощено от
нея лице , но за ограничен период от време и за ограничени дестинации. В този
аспект съдът счита, че даденото разрешение следва да касае период от 5 години,
считано от влизане в сила на решението , като детето да пътува със заместващо
съгласие до всички страни-членки на Европейския съюз. Тъй като липсва
конкретизация на молбата по отношение на
пространството съдът не може да прецени дали интересът на детето ще бъде
защитен, ако разреши пътувания в държави извън ЕС. Тълкувателното решение на
ВКС задължава съда да обсъжда всеки конкретен случай, когато се касае за
пътувания в страни, които не са страни-членки, с които България няма договори
за правна помощ или държави, които не прилагат светското законодателство.
Поради горното към този момент съдът счита, че ще защити в най-голяма степен
интереса на детето, като даде заместващо съгласие по начина, описан по-горе.
Няма пречка съдът да бъде сезиран отново, ако възникне необходимост от пътуване
до други дестинации в определения период.
Воден от горното и на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът
Р
Е Ш И
:
ЗАМЕСТВА съгласието на бащата О.Ч. ,
турски гражданин , роден на *** година , като РАЗРЕШАВА на С.З.С. с ЕГН ********** *** , в качеството и на майка и законен
представител на малолетното дете У. О.Ч. с ЕГН ********** да подаде
необходимите документи за издаване на документ за самоличност на малолетното
дете, позволяващ пътуванията му извън Република България , както и да получи издадените
документи.
ПОСТАНОВЯВА заместващо съгласие на бащата О.Ч. , турски гражданин , роден
на *** година , като РАЗРЕШАВА на малолетното дете У. О.Ч. с ЕГН ********** да
напуска пределите на Република България и да пътува до страни от Европейския
съюз, само със съгласието и придружавано
от майка си С.З.С. с ЕГН **********, или
упълномощено от нея лице за срок от 5 /пет/ години , считано от влизане в сила на съдебното решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :