РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502708 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Ж. А. Е., ЕГН ********** в
качеството й на майка и законен представител на детето А. В. К., ЕГН
********** чрез адв.М. Т.а-Д. против Решение № 2083/14.05.2023г.,
постановено по гр.д. № 19849/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
Изложени са оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, постановено в противоречие с материалния
закон и съдопроизводствените правила. Отделно, в частта с която
жалбоподателката е осъдена да заплаща издръжка за малолетното си дете А.
К. чрез неговия баща В. А. К. в размер на 195 лв. за периода, считано от
завеждане на иска- 15.12.2021г., до настъпване на пълнолетие от детето или
на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане, въззивникът счита решението за недопустимо, тъй
като съдът е присъдил издръжка за минало време – за период, в който детето е
отглеждано от майката Ж. А., съгласно протоколно определение
№2201/22.03.2022г., постановено в производство по привременни мерки по
1
гр.д. № 20019/2021г. по описа на РС Пловдив. Съображенията относно
неправилността и необосноваността на решението на първоинстанционния
съд включват неправилна преценка на възпитателните качества на майката,
нейното здравословно състояние, родителски капацитет, желанието й да
отглежда и възпитава детето си, както и, че майката била лишена за времето
от м.декември 2021г. до 22.03.2022г. изцяло да вижда и отглежда детето си,
което било отнето от родителите на В. К.. Излагат се доводи, че районният
съд не е взел предвид постигнатата съдебна спогодба по гр.д. № 112885 на
ПРС, съгласно която дядото и бабата по бащина линия (С. К.а и А. К.) имат
определен режим на лични отношения, т.е. майката ще бъде изцяло
ограничена в контактите с детето си. Искането към въззивния съд е за отмяна
на обжалваното решение, като родителските права бъдат предоставени на
майката Ж. Е., В. К. да бъде осъден да заплаща издръжка на А. К. чрез
неговата майка в размер на 220 лв. на месец, считано от влизане в сила на
съдебното решение заедно със законна лихва върху забавено плащане.
Алтернативно, искането е за изменение на решението в частта относно
режима на отношения между майката и детето, като се определи разширен
такъв.
Постъпила е и въззивна жалба от Ж. Е. чрез адв.В. Т. против
Решение № 2083/14.05.2023г., постановено по гр.д. № 19849/2021г. по описа
на Районен съд Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че не са
обсъдени всички представени по делото писмени доказателства. Твърди се, че
режимът на личните отношения на детето с бащата, определен в
производството по привременни мерки, е правилен. Навеждат се доводи за
необходимостта от участието на майката в отглеждането и възпитанието на
детето. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. В
условия на евентуалност, ако родителските права се предоставят на бащата,
се възразява срещу местоживеенето на детето при него, независимо от
настоящия и постоянния му адрес. В случай, че решението не бъде отменено,
искането е за изменение на същото относно режима на лични отношения
между майката и детето, като той бъде възможно най-разширен.
Ответникът по жалбата В. А. К. заявява становище за
неоснователност на жалбите, като искането към въззивния съд е за
2
потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 127, ал.2 от Семейния кодекс, предявени от В. А. К.
от гр. **** срещу Ж. А. Е. от гр. ****. Производството по делото е обединено
за съвместно разглеждане с гражданско дело № 20019/21г. по описа на ПдРС,
ІІ бр. с., ищец по което е Ж. Е. срещу В. К., образувано също по искове с
правна квалификация чл. 127, ал.2 от СК.
С постановеното по спора Решение № 2083/14.05.2023г. по гр. д. №
19849/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете А. В. К. на бащата В. А. К. до настъпване на обстоятелства
от значение за изменение или прекратяване на това обстоятелство; определил
е местоживеенето на детето А. В. К. при бащата В. А. К.; За майката Ж. А. Е.
е определен режим на лични отношения с детето, както следва: майката ще
има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, както и
15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата;
Ж. А. Е. е осъдена да заплаща на малолетното си дете А. В. К. чрез неговия
3
баща и законен представител В. А. К. месечна издръжка в размер на 195,00
лева, считано от завеждане на иска – 15.12.2021г. до настъпване пълнолетие
от детето или на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното изплащане.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори, че Ж. Е. и В. К. са живели на семейни начала и същите са
родители на малолетното дете А. К., роденото на *****г.
По съединеното гражданско дело № 20019/21г. с протоколно
определение от 22.03.2022г. са определени привременни мерки на основание
чл.323 ГПК, както следва – упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете А. В. К. се предоставя Ж. А. Е., като се
определя местоживеенето на детето при майката; определен е режим на
лични отношения за бащата В. А. К. с детето А. В. К. - всяка първа и трета
седмица от месеца от 18:00ч. в петък до 18:00ч. в неделя с преспиване, както
и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката;
бащата В. А. К. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. В. К. чрез
неговата майка и законен представител Ж. А. Е. месечна издръжка в размер
на 220 лева, считано от 22.03.2022г. занапред до приключване с влязло в сила
решение на производството.
В хода на първоинстанционното производство е приет социален
доклад от 08.04.22г., изготвен от ДСП - ***, според който двамата са живели
съвместно близо 2 години. Разделили са се на 12.12.2021г. Ж. напуснала
общото им жилище. На следващия ден В. отишъл в жилището й, за да я
върне, но тя не пожелала и казала да вземе той детето А.. До 28.03.22г. детето
е отглеждано в дома на бащата. Майката също желаела да упражнява
родителските права по отношение на детето. Към момента основни грижи за
детето полагала майката. Помагали й нейните родители. Семейство К.и
живеели в жилище с 3 постройки и двор, в което имало много жилищна площ
за всички, включително и за детето. Къщата е двуетажна, с обзаведени
множество стаи. Жилището на майката е двустайно, а Ж. спяла в една стая с
майка си. Бащата работи в частна фирма за производство на ковано желязо –
семеен бизнес, и декларира месечен доход от около ***** лева. Майката не
4
посещава училище, не работи и твърди, че полага грижи за детето.
Приложен е Договор № 110/03.02.2022г. за предоставяне и ползване на
социални услуги в ЦСРИ-**** между майката Ж. Е. и Сдружение
„Консултантско бюро Напредък 7“ – гр. ****, според който майката е
ползвала услугите им за подкрепа на детето за развитие на умения за
самостоятелен живот и превенция на рисково поведение.
Приложен е амбулаторен лист на детето А. от детски лекар – д-р Х. Д. с
диагноза „*****“, с констатация за добро състояние на детето.Според
приложени 3 бр. амбулаторни листове от Медицински център „*****“ от
2020г., детето е здравословно изследвано и проследявано там.
От представеното писмо от АИПСМПП Д-р В. М. – гр. **** от
31.05.22г., се установява, че майката Ж. Е. е посетила кабинета на 23.02.21г.,
придружена от майка си, с оплаквания от потиснато настроение, тъга,
напрежение. Състоянието й е било преценено като депресивен епизод и й е
било назначено лечение с медикаменти.
Приложено е писмо от ОД на МВР - **** до Районна прокуратура –
**** от 23.03.22г. за това, че на 22.03.22г. е започнато досъдебно
производство по отношение на роднини на майката, че на горната дата е
извършено сбиване и производство на 2 бр. изстрели – престъпление по чл.
325,ал.1 от НК. Извършено е пред сградата на Съдебната палата - гр. ****.
Представени са доказателства, че майката е сменила личния лекар на
детето и след прегледи на същото е установено, че А. К. е в добро общо
състояние.
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****/
от *****.2002г., според който бащата на Ж. Е. е закупил апартамент в гр.
****, състоящ се от три стаи, кухня, баня, пералня, тоалетна и антре със
застроена площ от 85,35 кв.м. В същия имот майката отглежда детето.
Представено е Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, поради частния характер на визирания състав и недостатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер, изразяващо се в закана за
убийство от В. К. и неговия баща спрямо майката на Ж. Е..
Приложено е съдебномедицинско удостоверение № 1217/17.10.22г. от
съдебен лекар при УМБАЛ *****, според което по данни на бащата, детето
5
било ударено от чичо си в областта на лицето преди три дни. По детето са
установени контузия на лицето и лявата буза, кръвонасядане и охлузване по
лицето. Възможно е по начин и време да са възникнали така, както е съобщил
бащата. приложен е и амбулаторен лист от 14.10.22г. в тази връзка от лекар
при УМБАЛ „*****, според който детето има окръглени хематоми по лявата
буза във връзка с нанесен побой. Представени са лист за преглед на пациент в
КДБ/СО и допълнителен лист към него. Извършен е разпит на св.Н. М. –
лекар в Клиника по детска хирургия към УМБАЛ „*****. Свидетелят заявява,
че не помни ясно да е постъпвало в кабинета дете със синина на лицето. След
предявяване на допълнителния лист към листа за преглед, Н.М. потвърждава,
че той е написал обективираната в листа консултация, след като е снел
данните от прегледа.
По делото са приети още „План за действие“ от АСП за работа с
двамата родители и протокол от Община ***** за това, че майката е одобрена
за настаняване в общинско жилище, което да обитава заедно с детето си.
Приложено е Допълнително споразумение към трудов договор на
бащата В. К. с работодател – С. С. от 17.10.22г., според който бащата работи
във фирма „*****“ ЕООД – **** с основна месечна заплата от **** лева.
Приет е и социален доклад от 23.03.2023г., изготвен от ДСП - **** за
условията при бащата В. К.. Според доклада, на 12.12.21г. страните се
разделили. Тогава Ж. отишла в жилището при майка си, след това се върнала
при бащата, взела личните си вещи и повече не се върнала. Бащата опитал да
я убеди да се върне, но тя отказала. Откакто си е тръгнала, не се е
поинтересувала от детето си А.. До 28.03.22г. детето е отглеждано от бащата
и неговото семейство. След това по определение на съда по привременни
мерки, то е предадено на майката. Ж. не уведомявала бащата, когато детето
било болно, и по негови думи го хранела с вредни храни. По повод на сигнали
от бащата до социалните служби, детето и майката са насочени към ползване
на социални услуги. Жилището, в което се отглежда детето при майката, е
описан по-горе апартамент в гр. ****. В жилището живеят 3 семейства и
общо 7 човека, включително и детето А.. Майката е кандидатствала за
общинско жилище, но към момента няма резултат. Бащата живее в двуетажна
къща, чиито два етажа са многостайни и добре обзаведени. Бащата работи в
семейната фирма, описана по-горе и декларира месечен доход от ***** лева.
6
Към момента майката Ж. не работи. Получава социални помощи в размер на
**** лева месечно.
Пред районния съд е изготвено експертно заключение на вещо лице Б.
Д. по назначената от съда съдебно – ***** експертиза на страните по делото и
на детето А.. Според заключението към момента на експертизата и двамата
родители проявяват заинтересованост и изразено положително отношение
към детето. Родителският капацитет и на двамата е съответен на полученото
образование, нивото на интелектуално развитие, социален статус и бит.
Майката има изградена емоционална връзка със сина си и успява да задоволи
потребностите и нуждите му. Бащата може да обгрижва детето, но повече
разчита на помощта на своята майка и сестра си, които са по-запознати с
нуждите и навиците на А.. И при двамата родители е установен дефицит на
родителския капацитет вследствие липсата на родителско сътрудничество
между тях. Детето към този момент е на две години и шест месеца, с
нормално развитие за възрастта си. Записано е в *** група на детска градина
от м. септември 2023г.
Страните са ангажирали и гласни доказателства.
Свидетелят на ищцовата страна А. К., баща на ищеца установява, че
когато детето трябва да е при бащата по режима на лични контакти, от дома
на майката ходела да го взема сестрата на В., за да не ставали конфликти с
родата на майката. Когато взели детето на 14.11.2022г. от майката видели, че
детето има ударено по бузата. Майката на Ж. обяснила, че А. станал много
лош, ударил братовчедка си с телефон и тогава братът на майката (чичото на
детето А.) ударил А. с шамар по бузата. При следващо взимане от майката
детето било ухапано по бузата. Свидетелят установява, че на 31.12.22г. срещу
01.01.23г. видели във Фейсбук, че около 02.00 ч. през нощта на клипче - как
бабата по майчина линия и детето А. били отвън на улицата, без майката Ж..
Бабата подавала детето на 15-20 пияни младежи, които си стреляли с пистолет
в краката. Братовчед на Ж. подал пистолет и в ръката на детето А., за да
стреля и то. Същият този човек стрелял и пред Съдебната палата по едно от
заседанията по делото. Семейството на бащата В. винаги вземало детето по
режима на контакти – то било мръсно и го къпели. Говорели му на български
език, а то им отговаряло на ромски език. Детето казвало на дъщеря му „Ти си
*****“. Показвало среден пръст на дядо си. Ж., когато излизала навън с
7
детето, си говорела с приятелки и загърбвала А., който оставал сам на
улицата. В жилището на Ж. имало две стаи и една кухня. Там живеели 7
човека – три семейства. Жилището на бащата В. било просторна къща на два
етажа, многостайни и добре обзаведени. В. живеел сам на единия етаж. Много
обичал детето А.. Бащата сменял памперсите на детето, обгрижвал го.
Работилницата на семейството е на 8 метра от къщата и В. можел винаги да
обгрижва детето си, а и да работи там. Майката на Ж. пиела бира и научила
малкото дете А. и то да пие бира. Дядото по бащина линия й правил
забележки за това, но без резултат. Ж. не искала и не се грижела за детето.
Свидетелят не е видял нито веднъж Ж. да хване детето за ръка и да го води
на разходка. Свидетелят научил, че майката на детето има ***** и *****, не
била добре с нервите и отишла на лекар, но не си пиела хапчетата. Бащата на
детето имал приятелка до себе си, но не живеели заедно.
Свидетелят С. С., майка на ответницата, присъствала на случката с
ухапването. Тя, мъжът й, Ж. и детето били в детски център в мола. Някакво
момиченце от центъра ухапало А., а той не е малтретиран. След ухапването
завели детето на преглед. Свидетелката сочи, че само сестрата на В. (лелята
на детето А.) идвала у тях да взема детето. Казва, че и тя – бабата, и самата Ж.
се грижат за детето в дома им. Ж. го хранила, къпела и го гледала през нощта,
а майка й помагала с къщната работа. Свидетелят С. твърди, че майката на А.
била здрава и не страда от *****. Одобрена е за общинско жилище. При д-р
М. (относно прегледа на майката Ж.) са ходили, защото тогава Ж. е била при
К.ото семейство и е била измъчена и притеснена там. Майката на Ж. изчакала
отвън по време на прегледа, след което лекарката е казала, че Ж. е здрава, но е
притеснена и тъжна. Изписала е лекарства, но Ж. не ги пила. В апартамента
на свидетелката живеели 7 човека, но къщата на бащата била незаконна. За
случая на Нова година 2022/2023г. твърди, че детето искало да е при
младежите, като чуло музиката отвън. Нямало пистолет там, на улицата. В
един момент обаче бабата видяла пистолет в ръката на едно от момчетата и си
прибрала вътре детето А.. В това време майката Ж. си била вътре в къщата, за
да не кажат В. и сестра му, че стои вън при мъжете. Сочи, че човекът, извадил
пистолетът, и този, който е стрелял пред съда са различни лица.
От разпита на св.С. Н. - ***** в детски център „*****“- се
установява, че в центъра, където детето било ухапано, само дядото по
майчина линия е бил там. В центъра имало малки деца около възрастта на А..
8
Свидетелката чула изведнъж плач и отишла да види какво се е случило.
Установила е, че явно момиченце е ухапало А., тъй като той имал следи от
зъби по бузата. Извикали Ж. и майка й, които се разхождали в мола през това
време. Св.Н. посочва, че е нормално да се случват такива инциденти, защото
децата са малки. След тази случка, А. пак е идвал да си играе в центъра – един
път с дядо си по майчина линия и още един път с Ж..
По делото е приета служебна бележка от ДГ „*****“ – ****, която
удостоверява, че майката Ж. е подала документи за записването на детето А.
в детската градина.
При изслушване на родителите по реда на чл.59, ал.6 СК майката Ж. Е.
заявява, че може и иска да се грижи за детето. Сочи, че в периода на
съжителство с бащата на детето, неговата майка (баба на детето по бащина
линия) е възлагала на Ж. да домакинства вместо да обгрижва детето. Излагат
се съображения за физическа агресия от страна на В. К. спрямо Ж.. Според Е.
детето е привързано към нея, както и тя към него.
Обясненията на бащата В. К. сочат, че той е по-добрият родител.
Когато не работи, той полага непосредствени грижи, храни го, сменя му
памперсите.
В хода на въззивното производство е приет актуален социален доклад,
според който вече и В. К. има сключен договор за посещения на ЦСРИ –
майката е много редовна, спазва си графика, предупреждава, ако не може да
дойде, а бащата не е толкова стриктен заради работата си. В апартамента, в
който Ж. полага грижи за детето, двамата имат отделна стая. В къщата,
където живее бащата В. има отделен етаж за него и детето. И при двамата
родители са налице необходимите жилищни условия. Посочва се, че Ж. е
започнала работа в магазин. Режимът на лични отношения се спазва и от
двете страни, детето се чувства добре и при двамата родители. И В., и Ж.
имат желание да упражняват родителските права.
С въззивната жалба е представен трудов договор № 3059 от
02.05.2023г. по отношение на Ж. Е., по силата на който жалбоподателката
получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв.
Приета е справка от КАТ **** по отношение на бащата В. К. за
извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата.
9
Пред настоящата инстанция са представени и две докладни записки,
обяснения и протокол за полицейско предупреждение от 09.08.2023г., от
които се установява, че при едно от посещенията в дома на жалбоподателката
за вземане на детето А., при изпълнение на режима на лични отношения с
бащата, същата с поведението си се е противопоставила на спазването им.
Представени са и три броя удостоверения за настоящ адрес от
25.07.2023г. на брата, снахата (по отношение на Ж. Е.) и детето им, които са
живели в домакинството на Ж. и майка й. Същите са регистрирани на адрес
гр.***** – различен от адреса, на който се намира жилището на Ж. Е..
Въззивната инстанция е приела заключение по допусната съдебно-
психиатрична експертиза на Ж. Е., според което майката на А. К. е психично
здрава жена. Качеството на психичните й функции е съхранено и психичното
й състояние не оказва по болестни причини неблагоприятно влияние върху
детето й. Не се установява разстройство на съзнанието на Е., емоциите и
афектът са балансирани. При нея не се обективизират ***** разстройства,
тревожност, обърканост, които да са болестна индикация. В открито съдебно
заседание вещото лице П. обяснява, че д-р М., при която Ж. е ходила на
преглед, е извършила един-единствен първичен такъв, като е поставила
диагноза, актуална към онзи ден и час.
Прието е и експертно заключение по допусната съдебно-*****
експертиза на А. К., според което към момента на изследването детето е
психично здраво, с правилно емоционално, когнитивно и социално развитие.
В емоционалната сфера при него не се наблюдава повишена тревожност,
детето е адаптивно и общително. Не се откриват индикации детето да е
станало жертва на някакъв вид насилие от страна на когото и да било от
родителите.
В хода на въззивното производство е допуснат разпит на св.С. С. –
майка на Ж. Е.. От него се установява, че в момента домът, в който живее
майката на детето, се обитава от четирима души – Сн.С., мъжът й, Ж. Е. и
детето А.. Според свидетелката на бащата В.К. наскоро се е родило бебе от
друга жена. Бабата на А. по бащина линия карала детето да нарича новата
приятелка на В.К. „мама“, което го притеснявало. Посочва, че В.К. живее в
апартамент с новата си приятелка и новороденото бебе, а грижите за А. се
полагат от сестра му и майка му. Установява, че В. работи от 7 ч. до 19ч., след
10
което излиза да пие. Детето А. е ходило два пъти през последната година на
детска градина, тъй като се разболява и не желае да ходи. Ж. Е. работи в
магазин на смени. Когато почива води детето в парка, на центъра, на Гребната
база, в мола, излизат на разходки.
От разпита на св.А. К. – дядо по бащина линия, се установява, че детето
не посещава детска градина „*****“, в която е записано. Посочва, че от
лекуващия лекар на детето е разбрал, че същото е боледувало само четири
пъти. Семейството на майката Ж. говорило на детето на ромски, не на
български и то станало агресивно и обиждало. Бащата В. в момента живее
сам на единия етаж от къщата. Има нова приятелка, която не живее с него. Тя
наскоро е родила, но не се знае дали детето е от В.К.. Детето А. идва с
желание в къщата и не иска да си ходи. Баща му се занимава с него, води го в
зоопарка, в мола, по паркове. Работи на 4-часов работен ден в работилницата,
близо до къщата. Според свидетеля В.К. е привързан към детето, полага
постоянно грижи за него. Лелята и бабата по бащина линия чакат детето с
нетърпение, приготвят му храната. Свидетелят твърди, че в апартамента на Ж.
живеят седем души.
Пред настоящата инстанция са приети писмени доказателства,
представени от страна на Ж. Е. – изпълнителен лист, съгласно който е
определен режим на лични контакти между В.К. и детето А. до приключване
с влязъл в сила съдебен акт на производството по делото, протокол от
06.04.2023г. по гр.д.12885 на ПРС, с който е одобрена постигната спогодба, по
силата на която е определен режим на лични контакти между бабата и дядото
по бащина линия и детето А. К., заявление и отговор от община ****, че по
отношение на къщата, в която В.К. живее, не са открити строителни книжа,
болнични амбулаторни листове и резултат от консултация за заболявания на
детето А..
От страна на бащата В. К. са представени и приети: документ от детска
градина „*****“, според който последният присъствен ден на детето А. в
градината е на 23.10.2023г., а общуването на детето с учителите на български
език е затруднено; протокол за проведена среща от В. и А. К.и в отдел
„Закрила на детето“; документ от лекаря на детето за времето, през което то е
боледувало; предварителен договор за закупуването на жилище от А. К. (дядо
на детето) във връзка със задоволяването на жилищните нужди.
11
Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:
При решаване на въпроса за определяне на мерките за упражняване на
родителските права съдът преценява комплекс от фактори - възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите и др, с оглед най-добрия интерес на детето.
Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за
упражняване на родителски права, са нормативно закрепени в разпоредбата
на чл. 59, ал. 4 СК - възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности., но изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г.
В преценката за родителския капацитет най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не
само като заявление, но и като реално предприети действия за това, обобщено
определяна като родителски капацитет. От значение са полът и възрастта на
детето с оглед неговите нужди, към кого от двамата родители в по-голяма то
е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до
детето лица, на които при нужда може да разчита. Висшият критерий за
решението на съда е детският интерес. Децата имат интерес упражняването на
родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед
възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага грижи не
само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.
Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич
и готовност, но и необходимия родителски надзор, за което е нужен
авторитет. При оценка на родителския капацитет следва да се прецени как
всеки един от родителите до момента е участвал във формиране личността на
детето, тъй като и двамата родители би трябвало да са участвали и да
участват във възпитанието му. Изявената готовност да се отглеждат и
възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях, показател са
12
реално и самостоятелно полаганите конкретни грижи, а възможността да се
разчита на подпомагане от трети лица в тези грижи не подменя преценката
спрямо всеки от родителите по водещия критерий, свързан с личната им
ангажираност и способност. Родителят, а не членовете на домакинството му,
следва да полагат основните грижи по отглеждане и възпитание на детето, да
осъзнават и поемат съответните отговорности като съдържание на
родителския дълг /Решение № 60244 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
784/2021 г., III г. о., ГК/.
Въпреки че и двамата родители биха могли ефективно да упражняват
родителските права, при непостигане на споразумение между тях по този
въпрос, законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при
когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Съдът
следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата /Решение №
50079 от 05.06.2023 г. по гр. д. № 2347/2022 г., г. к., ііі г. о. на ВКС/.
Съобразявайки установените по делото фактически положения и
събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че в най-добър
интерес на малолетното дете на страните е упражняването на родителските
права да се предостави на майката, при която да бъде и местоживеенето му.
По делото се установи, че и двамата родители разполагат с
необходимите социално-битови условия и могат да разчитат на помощта на
свои близки в отглеждането на детето. И двамата родители са в състояние да
полагат адекватни грижи за него и съумяват да задоволяват основните му
нужди и потребности. И двамата са изразили пред съда своето желание да
отглеждат детето. Недобрата комуникация и липса на родителско
сътрудничество следва да бъдат отчетени като недостатък и при двамата
родители. В интерес на детето е те да преодолеят негативните нагласи един
към друг и да поддържат добра комуникация помежду си особено когато се
касае за важни моменти от живота и развитието му, като за това са
необходими техните съвместни усилия.
Макар в началото след раждането на детето Ж. Е. да е изпитвала
затруднения при полагане на непосредствени грижи спрямо него, събраните
доказателства по делото сочат към осъзнаване от нейна страна значимостта на
своята ролята като майка и родител. За детето са осигурени от майката
13
необходимите жилищни условия. Установи се – от удостоверенията за
адресна регистрация и св.показания, че в апартамента, в който тя живее, вече
не съжителства 7-членно семейство. В допълнение, Ж.Е. е одобрена за
общинско жилище, вече реализира трудов доход, детето е записано на детска
градина и се правят опити да я посещава. Майката изявява желание и
готовност да обгрижва детето – потърсила е помощ чрез предоставяне и
ползване на социални услуги в ЦСРИ-****, храни детето, извежда го на
разходки, посещават молове.
От приетите експертизи по делото се доказва, че макар в минал момент
майката да е претърпяла епизод на депресия и тревожност, същата е психично
здрава, емоциите и афектът са балансирани. Установи се от съдебно-*****та
експертиза, че детето е с правилно емоционално, когнитивно и социално
развитие. В емоционалната сфера при него не се наблюдава повишена
тревожност, детето е адаптивно и общително, като не се откриват индикации
да е станало жертва на някакъв вид насилие от страна на когото и да било от
родителите. Следователно, при съхранено психично здраве от страна на Ж. Е.
и липса на тревожност у детето А. или насилие по отношение на него, не
съществува опасност за неговата психична, емоционална и физическа сфера
при упражняване на непосредствена грижа от майката.
Социалните доклади, включително приетия от въззивната инстанция
актуален такъв, сочат за това, че и двамата родители имат желание да
упражняват родителските права, а детето се чувства добре и при двамата.
Най-съществено значение при преценката кой родител следва да
упражнява родителските права е интересът на дето. В случая то не е
навършило четири години. Ниската възраст, от своя страна, предполага
водеща роля на майката при отглеждането му. От особено значение за
емоционалното съзряване и правилното развитие на детето са майчината
грижа, ласки и внимание, които са незаменими в този начален етап от
развитието на детето. Не без значение е и определеният режим на лични
отношения между бабата и дядото по бащина линия и детето А. – всяка втора
и четвърта седмица от месеца от 17:00ч. в петък до 18:00ч. в събота с
преспиване първите два дни на религиозния празник Ш. Б. от 10:00ч. на
първия ден до 10:00ч. на третия ден. При евентуално предоставяне на
родителските права на бащата В.К. ролята на майката Ж.Е. би била твърде
14
ограничена и символична в живота на детето.
Вярно е, че по делото се събраха гласни доказателства за ситуация от
Нова година (31.12.2022г. срещу 01.01.2023г.), при която в присъствие на
детето е видяно лице с пистолет. Свидетелските показания в тази насока
обаче са противоречиви за това какво точно се случило. Настоящата
инстанция преценява конкретната случка като инцидент от извънреден
характер, който не води до генерален извод за липса на родителски капацитет
у майката Ж.. Случките по отношение на получената от детето А. синина по
бузата и ухапване от друго малко дете също не са достатъчно основание за
предоставяне родителските права на бащата.
Прави впечатление от събраните доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, че майката Ж.Е. е положила усилия в правилната посока, не само
изявявайки желание да полага непосредствени грижи за сина си, но и
действително с поведението си се стреми да осигури условия за неговото
пълноценно развитие.
По изложените съображения въззивната жалба следва да се уважи, а
обжалваното решение – отмени.
Предоставянето на родителските права на майката налага съответно
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето. Този режим се
определя от съда по целесъобразност, с оглед особеностите на настоящия
случай. Взема се предвид, че бащата също има родителски качества,
привързан е към детето и желае да бъде част от живота му. Упражняването на
родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от
тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. Следва да се
зачете постигнатата съдебна спогодба по гр.д. № 112885 на ПРС, съгласно
която дядото и бабата по бащина линия (С. К.а и А. К.) също имат определен
режим на лични отношения с детето.
В тази връзка режимът на лични отношения на бащата В. К. с детето
А. се определя, както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето
при себе си всяка първа и трета седмица от петък в 17:00ч. до събота в 18:00ч.
с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката.
За Коледните празници (24,25,26 декември) на всяка четна година от
10,00ч. на 24 декември до 18,00ч. на 26 декември детето ще бъде при бащата,
15
а през нечетните години за този период ще бъде при майката.
За Новогодишните празници (31 декември и 01 януари) на всяка
четна година от 10,00ч. на 31 декември до 18,00 часа на 01 януари детето ще
бъде при бащата, а през същия период на нечетните години ще бъде при
майката, независимо дали се пада първа или трета седмица от месеца.
За рождения и имения ден на детето през четните години детето да е
при баща си от 12,00ч. до 20,00ч., а през нечетните години – от 09,00ч. до
16,00ч.
При необходимост или бъдещо искане на страните постановеният с
настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо
изменение на обстоятелствата.
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
следва бащата да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете ежемесечна
парична издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на самите деца и
възможностите на родителите им – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-
малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК - една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
В конкретния случай детето на страните не е навършило четири
години. Не се установи по делото наличие на изключителни нужди на детето,
поради което съдът приема, че то се нуждае от обичайните за деца на
неговата възраст средства за отглеждането му, съответно за памперси, храна,
облекло, обувки. Следва да се съобрази и конкретната икономическа
обстановка в страната, която е изключително динамична и с установена
тенденция за повишаване на цените на стоки от основна необходимост.
Месечната издръжка съдът определя в размер на 380 лева, която сума приема
за достатъчна за задоволяване на месечните текущи нужди на детето. Отчете
се, че и двамата родители понастоящем не дължат издръжка на други лица и
са в трудоспособна възраст. Родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от
16
общата месечна издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в
натура, поради което бащата следва да осигурява по-голямата месечна сума
за издръжка на детето, съответно в размер от 220 лева, считано от влизане в
сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие от детето или до
промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяко забавено
плащане от падежа до окончателното изплащане. Бащата има обективната
възможност да заплаща тази издръжка, тъй като същият е млад и здрав човек
и реализира добри доходи.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя. В първоинстанционното производство с исковата молба от
Ж. Е., чрез адв.А. А., е направено искане за присъждане на разноски, като са
представени доказателства, че са сторени. Ето защо В. К. следва да бъде
осъден да заплати на Ж. Е. разноски за първоинстанционното производство,
както следва: 350 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна
такса. За въззивното производство разноски се претендират едва с писмените
защити, поради което искането се явява несвоевременно заявено и като
такова не следва да се уважи.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2083/14.05.2023г., постановено по г. д. №
19849/2021г. по описа на Районен съд Пловдив и вместо него постановява:
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
малолетното дете А. В. К., ЕГН ********** се предоставя Ж. А. Е., ЕГН
********** до настъпване на обстоятелства от значение за изменение или
прекратяване на това обстоятелство.
ОПРЕДЕЛЯ СЕ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето А. В. К., ЕГН
********** при майката Ж. А. Е., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ СЕ режим на лични отношения за бащата В. А. К., ЕГН
********** с детето А. В. К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от петък в 17:00ч. до събота в 18:00ч. с преспиване,
както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
17
майката.
За Коледните празници (24,25,26 декември) на всяка четна година от
10,00ч. на 24 декември до 18,00ч. на 26 декември детето ще бъде при бащата,
а през нечетните години за този период ще бъде при майката.
За Новогодишните празници (31 декември и 01 януари) на всяка
четна година от 10,00ч. на 31 декември до 18,00 часа на 01 януари детето ще
бъде при бащата, а през същия период на нечетните години ще бъде при
майката, независимо дали се пада първа или трета седмица от месеца.
За рождения и имения ден на детето през четните години детето да е
при баща си от 12,00ч. до 20,00ч., а през нечетните години – от 09,00ч. до
16,00ч.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН ********** да заплаща на малолетното си
дете А. В. К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
Ж. А. Е., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от
считано от влизане в сила на съдебното решение до навършване на
пълнолетие от детето или до промяна на обстоятелствата, ведно със законната
лихва върху всяко забавено плащане от падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН ********** да заплати на Ж. А. Е., ЕГН
********** сторените разноски в общ размер от 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18