Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Радомир, 25.02.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.
При
секретаря М.М., като разгледа граждански дело № 1228/2013 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл.
221, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД .
Съдът е сезиран с искова молба от Е.А.А.,
ЕГН ********** *** против „Бесттехника ТМ” – Радомир ПАД – гр. Радомир, със
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано
от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П.М..
Ищецът твърди, че е работил при
ответника по трудово правоотношение, което е прекратено по чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, считано от 18.07.2013 г.
Сочи, че за периода месец януари –
месец юли
Твърди, че ответникът не му е заплатил
и дължимото му се обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие в размер на 439.94 лв., като му дължи и лихва за забава върху тази
сума в размер на 10.60 лв., считано от прекратяване на трудовото правоотношение
– 18.07.2013 г. до подаване на исковата молба – 26.11.2013 г.
Искането към съда е да осъди ответника
да изплати на ищеца сумата от 224.22 лв., представляваща неизплатени части от
трудови възнаграждения за периода месец януари - месец юли
Заявена е претенция за присъждане на
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответното дружество. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с
който са оспорени предявените искове. Признават се фактите, че ищецът е бил в
трудово правоотношене с ищцовото дружество и същото е прекратено. Сочи се, че
предявените искове са недоказани. Искането е предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание, ищецът редовно
призован не се явява. Изразява становище в докладвана в съдебно заседание от
24.02.2014 г. писмена молба, в която заявява, че поддържа предявените искове и
моли съда да ги уважи.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния представител – юрисконсулт К. поддържа отговора. Моли съда да се
съобрази със заключението на приетата по делото експертиза. Искането му към
съда е да отхвърли иска за сумата от 10.73 лв., представляваща обезщетение за
забава върху претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Като прецени допустимостта на
предявените искове взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
За уважаване на предявените искове по
чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличие на трудово
правоотношение с ответника през спорния период и размера на трудовото
възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасителните факти.
Не е спорно между страните и се
установява от представените по делото писмени доказателства – удостоверение № .-.
г., издадено на основание чл. 128, т. 3 от КТ и приета и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, че през процесния период - месец януари – месец юли
Частично основателни са и акцесорните
искове за присъждане на лихва за забава върху неизплатените размери за трудови
възнаграждения. От съдебно – икономическата експертиза се установява, че
трудовите възнаграждения на ищеца са дължими в края на месеца, следващ месеца,
за който се дължат. Затова периодът на олихвяване е 01.03.2013 г. – 26.11.2013
г. А размерът на дължимото обезщетение за забава е установен от вещото лице и е
108.368 лв. Затова предявените искове за присъждане на обезщетение за забава
върху трудовите възнаграждения до този размер са основателни и следва да се
уважат. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 123.76 лв.
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
За уважаване на иска с правна
квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ ищецът трябва да установи, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на някое от посочените в
цитираната разпоредба основания. Безспорно между страните е, че са били в
трудово правоотношения по между си през процесния период. Трудовото
правоотношение между ответника и ищеца, възникнало на основание трудов договор
и е прекратено, считано от 18.07.2013 г. на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ.
Размерът на обезщетението по чл. 221,
ал. 1 от КТ е равен на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. В тежест на ищеца е да установи основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение и размерът на брутното му трудово възнаграждение.
Видно от представената по делото
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, същото е
прекратено на основание чл. 327, т. 2 от КТ, поради което му се дължат
обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ.
Трудовият договор на ищеца е безсрочен,
поради което срокът на предизвестието за прекратяването, съгласно чл. 326, ал.
2 от КТ е тридесет дни.
Размерът на обезщетението се установява
от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и е
437.94 лв.
В тежест на ответника е да установи, че
е изплатил дължимите се на ищеца обезщетения. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, поради което съдът намира, че задължението не е погасено.
Предявеният иск е основателен до установения от вещото лице размер и следва да
се уважи. За разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Основателна е и претенцията за присъждане на лихва за
забава, в размер на 10.60 лв. Основанието за заплащане на същото е
прекратяването на трудовия договор на ищеца. И изискуемостта им настъпва с това
прекратяване, поради което лихвата за забава се дължи от 18.07.2013 г.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 112.68 лв. и 50 лв. –
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в полза на бюджета на
Съдебната власт.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД –
гр. Радомир, Индустриална зона, представлявано от изпълнителните директори Е. Т.
Е. и А. П. М. да заплати на Е.А.А., ЕГН ********** *** както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 от КТ 2224.22
лв. /две хиляди двеста двадесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
неизплатени части от трудови възнаграждения за периода месец януари - месец юли
-
на основание чл. 221, ал. 1 от КТ 437.94 лв./четиристотин тридесет и седем лева
и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, ведно с лихва за забава върху нея в
размер на 10.60 лв. /десет лева и
шестдесет стотинки/, считано за периода 18.07.2013 г. – 26.11.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба
– 26.11.2013 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие за разликата над
уважения размер от 437.94 лв. до пълния предявен от 439.94 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Бесттехника ТМ – Радомир” ПАД – гр. Радомир, Индустриална зона,
представлявано от изпълнителните директори Е. Т. Е. и А. П. М. да заплати по
сметка на Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата
от 112.68 лв. /сто и дванадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща държавна такса и сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща разноски за експертиза.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, в която са присъдени
трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.