Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито съдебно заседание
на осми февруари
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 7
по
описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №
988/11.12.2020 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд
– Дупница, подадена от адв. Н. Г. Н., със служебен
адрес: гр. Дупница, ул. „Цар Самуил“ № 13, в качеството на процесуален
представител по пълномощие на взискателя Д.В.А., с адрес: ***. Обжалва се
Разпореждане от 25.11.2020 г., постановено от Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/
при РС – Дупница по силата на което е спряно изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20201510402174 по описа на СИС при ДнРС на основание
чл.454, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката в качеството си на
взискател, обжалва постановеното от съдебния изпълнител спиране, релевирайки
доводи за неговата неправилност. Акцентира, че разпоредбата на чл.454, ал.1 ГПК
допуска спиране на изпълнението по искане на длъжника, при очаквано доброволно
изпълнение от същия, срещу внасяне на сума, съставляваща процент от вземанията
по предявения срещу него изпълнителен лист и поето писмено задължение да внася
на съдебния изпълнител процент от разликата, като целта на нормата е запазване
на секвестируемото имущество на длъжника. Поддържа виждането, че спиране в хипотезата
на чл.454, ал.1 ГПК е възможно само в случай на насочено изпълнение срещу
движима вещ или срещу недвижим имот на длъжника, каквато хипотеза в случая не
била налице. Позовава се на приетото в ТР № 45-69 на ОСГК на ВС, че „при
насочено изпълнение чрез публична продан на вещи на длъжника последният
разполага с правото на спиране и разсрочка по чл.348 ГПК“ /отм./, сега чл.454 ГПК. Счита, че доколкото в случая все
още от взискателя не е избран изпълнителен способ за удовлетворяване на
вземането му, то разпоредбата на чл.454, ал.1 ГПК се явява неприложима в
сочената хипотеза. По изложените доводи поддържа виждане за незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане. Моли съда да отмени атакувания акт на съдебния
изпълнител и да върне далото на ДСИ с указания за продължаване на действията по
принудително изпълнение.
Длъжниците в производството, на които са
надлежно връчени преписи от жалбата, не са депозирали възражения по същата в
законоустановения тридневен срок.
На са постъпили и мотиви от страна на органа
по принудителното изпълнение с оглед вмененото му задължение по чл.436, ал.3 ГПК.
Кюстендилският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Подадената жалба е процесуално
допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащо на
обжалване действие на ДСИ и е подадена в законоустановения едноседмичен срок.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното производство е било
образувано въз основа на молба по чл.426, ал.1 ГПК от процесуалният
представител по пълномощие на взискателя Д.В.А. адв. Н.
Г. Н., като към
молбата е приложен изпълнителен лист № 260014/24.09.2020 г., издаден от РС –
Дупница по НЧХД № 174/2018 г., по силата на който солидарно задължени са лицата
И. Е. Х., К. Д. Е. и Б. Й. И. за заплащане на сумата от***
лева разноски по НЧХД № 174/2018 г. по описа на ДнРС и сумата от *** лева разноски по ВЧНХД № 49/2020 г. по описа на
КнОС.
ДСИ при ДнРС е предприел редица изпълнителни действия за
удовлетворяване материалния интерес на взискателя, свързани с проучването на
имущественото състояние на длъжниците. От извършените справки за тяхното
имуществено състояние е установено, че две от солидарните длъжници притежават
моторни превозни средства, вид лек автомобил, както и че и трите имат открити банкови
сметки.
До солидарните длъжници са изпратени
покани за доброволно изпълнение, като същите в срока за доброволно изпълнение
са изплатили 20% от дълга и с молба вх.№ 895/10.11.2020 г. по описа на СИС при
ДнРС са се задължили ежемесечно да внасят по 10% от остатъчната сума по дълга
до окончателното му погасяване, при което на основание чл.454, ал.1 ГПК са
поискали органа по принудително изпълнение да спре изпълнителното производство.
По така заявеното искане ДСИ се е
произнесъл с обжалваното в настоящото производство разпореждане, спирайки
изпълнителното производство на основание чл.454, ал.1 ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед на така
установеното при извършената проверка за материална и процесуална
законосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, настоящият състав
приема, че като основание за постановеното спиране е посочена хипотезата на
чл.454, ал.1 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител спира изпълнението, ако
до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото
на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня,
предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от
вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено
да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
Съдът
приема, че ДСИ правилно е счел, че искането за спиране на принудителното
изпълнение от страна на длъжника, обезпечено чрез заплащане на 20% от стойността
на дълга и последващо разсрочване на неговото изпълнение, е основателно и го е
уважил. В тази връзка съдът следва да отбележи, че не се споделя довода на
жалбоподателката – взискател в изпълнителното производство, че предпоставка за
спиране по горепосочената разпоредба е наличието на започнало принудително
изпълнение чрез продан на движима вещ или недвижим имот. Следва да се отбележи,
че въведеното в тази разпоредба описание определя крайният възможен момент, до
който може да бъде извършено спиране по искане на длъжника и след внасяне на
сумите, което обаче не означава, че това са едновременни и кумулативни
предпоставки за допускане спиране на действията по принудително изпълнение по
чл.454, ал.1 ГПК. Спиране на
изпълнението на основание цитираната разпоредба от ГПК може да се извърши по
всяко време до настъпване на едно от изброените условия в разпоредбата, което
вече изключва
- 2 -
възможността за спиране, като при
граматическо тълкуване на разпоредбата се установява, че това не са кумулативни
предпоставки, а изключващи обстоятелства. Безспорно е, че след темпорално
очертания в нормата на чл.454, ал.1 ГПК момент не може да се спре изпълнение с
цел да се защитят правата на третите лица, които участват в изпълнението. Но до
този момент спирането е напълно възможно и допустимо без значение на какъв етап
е производството по принудително изпълнение и какъв изпълнителен способ е
предприет за удовлетворяване вземането на взискателя. Аргумент в подкрепа на
изложеното е и систематичното място на цитираната разпоредба, а именно в общите
правила на изпълнението на парични вземания, а не в специалните разпоредби,
нормиращи продан на движими вещи, респективно изпълнение върху недвижими вещи.
Съобразявайки
изложеното съдът намира депозираната жалба за неоснователна, а обжалваното
разпореждане за правилно, при което ще го потвърди.
Воден от
горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от
25.11.2020 г., постановено от Държавен съдебен изпълнител при РС – Дупница по силата на което е спряно
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20201510402174 по описа на
СИС при ДнРС на основание чл.454, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: