Р Е Ш Е Н И Е
260168/7.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шестнадесети
март две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2576 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена
искова молба от “Първа
инвестиционна банка” АД (“ПИБ” АД) с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Н.В.Н., С.А.П., чрез
пълномощника Д.И., в качеството ѝ на юрисконсулт, със съдебен адрес *** срещу И.П.Д. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 138РКО-А-0115
от 25.10.2007г. за сумата от 5 000 лв. Поради неплащането на задълженията в
срок, банката уведомила длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем
чрез ЧСИ Я.Б.. Документа бил връчен по реда на чл.44 от ГПК, като предсрочната
изискуемост на кредита настъпила на 29.07.2020г. Предвид това по инициатива на ищеца е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1646/2020г. по описа на ШРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК, както и Изпълнителен лист от 12.08.2020г.. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. В заключение се моли да бъдат уважени положителните
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за
издаване на кредитна карта № 138 РКО-А-0115/25.10.2007г., в следните размери:
за сумата от 5 000 лв., представляваща дължима и непогасена главница
по цитирания договор, сумата от 2 796 лв., представляваща непогасена
договорна лихва за периода от 28.07.2017г. до 28.07.2020г., сумата от 18.06
лв., представляваща законна лихва от 29.07.2020г. до 10.08.2020г., сумата от 40
лв., представляваща разноски по връчването на поканата, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 11.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разходите в настоящото и
заповедното производства.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна е депозиран писмен отговор. В него се твърди, че от 2007г. досега
на ответницата не е била преиздавана нова кредитна карта, нито е разполагала с
валидна такава и съответно не е имала възможност да ползва сумите по договора
за кредит. Счита, че клаузата, която не предвижда прекратяване на договора по
вина на банката е неравноправна. Твърди се, че е изтекла погасителната давност
по отношение на претендираните вземания. Правят се доказателствени искания. В
заключение се моли да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни.
В съдебно заседание за ищецът се явява юрисконсулт Д.И.,
която моли за уважаване на исковете, като оспорва възраженията в писмения
отговор. Сочи, че договорът подновявал действието си автоматично, като
ответницата не спазила клаузите в общите условия към него и да уведоми банката,
че не желае да бъде продължено действието му и да върне издадената кредитна
карта. Твърди, че претенцията на банката е съобразена с давността, която е
настъпила по отношение на договорната лихва и не се претендира наказателна
лихва, а само главницата по договора, за която Д. е останала задължена. В
заключение моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание за ответницата се явява адв. С.М.,
която посочва, че на доверителката ѝ не била издавана нова кредитна
карта, след първоначално издадената. Банката не можела да извлича облаги от
собственото си неизправно поведение да не преиздава служебно кредитна карта,
без която очевидно не би могло да се ползва от договора. Твърди, че давността е
изтекла към датата на образуване на заповедно производство и се позовават на
този факт. В заключение моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1646/2020г. на
ШРС, образувано по заявление по чл.417 от ГПК от “Първа инвестиционна банка” АД
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение с № 754/12.08.2020г.
за сумата от 5000 лв. главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 138РКО-А-0115 от 25.10.2007г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 11.08.2020г., сумата от 2796 лв., представляваща непогасена
договорна лихва от 28.07.2017г. до 28.07.2020г., сумата от 18.06 лв.,
представляваща законна лихва от 29.07.2020г. до 10.08.2020г., сумата от 40 лв.,
представляваща разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост, както
и сумата от 157.08 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Срещу
заповедта било подадено възражение в срок, поради което и заповедния съд дал
указания на заявителя да внесе искове за вземанията си и в срок била депозирана
искова молба.
Видно от Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 138РКО – А –
0115 от 25.10.2007г. по искане на ответницата банката приела да открие и да
води на името на ответницата И.П.Д. разплащателна сметка с IBAN
***ея
международна револвираща кредитна карта с чип Visa
Classic. Съгласно
точка 2 от Договора банката предоставила на титуляра на сметката банков кредит „овърдрафт“
в размер на 5000 лв. и сумата била на разположение по посочената разплащателна
сметка. С подписването на Договора ответницата се е запознала и с Общите
условия и е приела прилагането им при уреждане на отношенията между нея и
банката. Съгласно т. 14 от Общите условия към договора за ползвания овърдрафт кредитополучателят
ползва гратисен период от 45 дни, като след този срок се начислява лихва в
размер посочен в договора. Срокът за ползване на овърдрафта бил до
31.03.2009г., като съгласно т.36.1 от Общите условия, срокът за ползване на
овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен срок при
условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяването на договора
най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок или банката не е уведомила
титуляра най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок на договора. Извън
тези случаи потребителя може да прекрати договора по всяко време с 60 дневно
писмено предизвестие и от банката с 30 дневно предизвестие. При прекратяване на
договора титуляра е длъжен да върне издадените по сметката му карти и да погаси
задълженията си. В точка 36.4 на Общите условия е предвидено задължението на
банката да поднови служебно срокът на валидност на картата, доколкото е
продължен срокът на овърдрафта. От приложените по делото доказателства се
установява, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора. Така също е установено, че след изтичане валидността на издадената
кредитна карта, нова карта не е била издавана служебно на титуляра.
От извлечението от счетоводните книги на банката се
установява, че предоставения овърдрафт е усвоен от длъжника, чрез усвояване на
различни суми от него в периода от 29.10.2007г. до 07.05.2008г., както и е
погасяван чрез постъпване на сума от 2000 лв. на 14.02.2008г., сума от 2000 лв.
на 07.04.2008г. и сума от 200 лв. на 11.06.2009г. Непогасената главница е 5000
лв., договорната лихва била в размер на
22 025.44 лв. за периода от 19.10.2009г. до 28.07.2020г., а наказателната
лихва от 19.10.2009г. до 19.07.2015г. била в размер на 13 145.85 лв. Посочено
е, че кредитът е в просрочие от 19.10.2009г.. Съгласно чл.28 от Общите условия,
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, след писмено
известие до титуляра в няколко хипотези, измежду които и когато титулярът не
извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след като
плащането е станало изискуемо. Затова поради неплащането банката е изпратила
покана за обявяване на предсрочната му изискуемост на постоянния и настоящия
адрес на длъжника, изпращани чрез ЧСИ. На адресите не било открито лицето и
връчването било извършено чрез залепване на съобщението съгласно правилата на
чл.47 от ГПК на 24.07.2020г.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира
изцяло от съда и не е оспорено от страните. В него се сочи, че овърдрафта е
усвоен напълно още на 09.11.2007г., като след това на различни дати са постъпвали суми, но никога не е погасяван
напълно. На 07.05.2008г. чрез теглене от
АТМ са усвоени 3800 лв., при усвоени към момента 1 105.15 лв., при което
към датата 21.10.2009г. салдото било в размер над лимита, а именно
5 047.16 лв. Към 20.07.2015г. задълженията на ответницата към банката били
5 000 лв. главница и 30 534.99 лв. за лихви и такси, като банката
претендира главницата и договорната лихва дължима по т. 7 от договора в размер
на 18 %, при което се формирала сума от 2 740 лв. към датата на депозиране
на заявлението в съда. Последното плащане по кредитната карта било извършено на
11.06.2009г.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което е постъпило възражение в срок и съдът е дал указания на
заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването на задълженията си по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията.
По делото се
установи безспорно, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение на основание сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт № 138РКО-А-0115
от 25.10.2007г. По същината си договорът за овърдрафт е краткосрочен кредит,
който се ползва по разплащателната сметка на кредитополучателя и представлява
допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът се усвоява
по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или
отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната
сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на
кредита. При този вид кредит не се изготвя предварително погасителен план,
както е при потребителския или ипотечен кредит, тъй като няма яснота отнапред
каква част от средствата ще бъдат усвоени. По този кредит, както и при другите
обаче, както беше посочено по-горе, се определя падежна дата и минимален размер
за погасяване на дълга, както и дължима лихва.
Или по
делото е безспорно установено, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение, по което на титулярът – ответник бил предоставен
овърдрафт от 5000 лв., усвоен напълно от нея на 07.05.2008г., видно от
извлечението от счетоводните книги на банката. Срещу това задължение
ответницата следвало да връща усвоените суми, със съответните лихви за
просрочие. Не се спори по делото и че след изтичане валидността на пластиката
на кредитната карта, банката не е издала нова.
Спорно по
делото е обстоятелството от кой момент настъпва изискуемостта на задълженията
по процесния Договор № 138РКО-А-0115 от 25.10.2007г., респективно от кой момент
започва да тече погасителна давност за тях.
Установената
дата на настъпилата по договора изискуемост на вземанията, съгласно чл.114 от ЗЗД е денят, от който започва да тече и погасителната давност за тях.
Вземанията на кредитора по този договор, не са периодични плащания, тъй като
при договора за овърдрафт (както и при договора за заем) е налице неделимо
плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски, представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части, по аргумент по чл.66 от ЗЗД, т.е. частични плащания на едно
задължение, поради което в настоящия случай приложима давност е петгодишната по
чл.110 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, както и съдебната практика,
изразена в Решение № 38 от 26.03.2019г. постановено по т.д. № 1157/2018г. на
ВКС, II т.о.,
Решение № 261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 795/2010г., IV г.о. и др.
От
представените по делото Общи условия, действащи към момента на подписване на
процесния договор е видно, че съгласно раздел I, чл.1, б.“з“ на същите за
„падеж“ на договора е предвидена
датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по
сметката или минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако е
неработен ден, следващия работен ден. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, се установява, че последната дата, на която ищцата е
изтеглила сума по овърдрафта е 07.05.2008г. При
тези обстоятелства и съобразно посочените разпоредби на действащите Общи
условия, изискуемостта на вземанията по процесния договор е
настъпила с определената месечна падежна дата - 05.06.2008г., от когато тече и 5-годишната давност за вземането. Същевременно
обаче ответницата е направила последно плащане на 11.06.2009г., с което
давността е прекъсната и от която дата съдът намира, че следва да започне да
тече нова петгодишната погасителна давност за вземането за главница по аргумент
от чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като с плащането по едно неделимо задължение се
признава цялото. След тази дата титулярът нито е теглил, нито е внасял суми по
разплащателната сметка. Давността за главното вземане е изтекла на
11.06.2014г., като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
(11.08.2020г.) вземането е било погасено по давност. В тежест на ответника е било да докаже
спиране или прекъсване на давността, което той не е сторил. Твърдението му, че
е налична клаузата от т. 36.1. от Общите условия, според която е договорено
между страните автоматично подновяване на договора с още едногодишен срок след
изтичане на първоначално определения, не е обстоятелство, от тези които спират
или прекъсват действието на погасителната давност. Още повече, че няма пречка да се погаси по давност едно парично вземане и по
действащ договор. В противен случай би се създала
практика банката – кредитор да удължава периода на погасителната давност на
вземането, обявявайки предсрочната изискуемост дълго след изтичане на давността,
което освен противоречие със закона би създало и неравнопоставеност между
страните по един договор.
Съобразно
чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни такива вземания, макар и давността за тях да не е изтекла.
Предвид това, доколкото вземането за главницата от 5000 лв. е погасено по
давност, то същото се отнася и до акцесорните вземания, касаещи договорната
лихва и другите такси и разноски.
Предвид
изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответникът направените по делото
разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК положителни
установителни искове от “Първа
инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Н.В.Н. и С.А.П., чрез пълномощника Д.И.,
в качеството ѝ на юрисконсулт, със съдебен адрес *** срещу И.П.Д. с ЕГН ********** с адрес *** за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 5000 лв., представляваща дължима и
непогасена главница по Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 138РКО-А-0115 от 25.10.2007г.,ведно със законната лихва
от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.08.2020г., сумата от 2796 лв., представляваща непогасена
договорна лихва от 28.07.2017г. до 28.07.2020г., сумата от 18.06 лв.,
представляваща законна лихва от 29.07.2020г. до 10.08.2020г. и сумата от 40
лв., представляваща разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена Заповед № 754 от
12.08.2020г. по ч.гр.д. № 1646/2020г. по описа на ШРС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК “Първа
инвестиционна банка” АД с ЕИК ********* да заплати
на И.П.Д. с ЕГН ********** направените от нея разноски в размер
на 700 лв. (седемстотин лева),
представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна помощ и съдействие и представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: