№ 392
гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.а
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500340 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от “Спедитор транс“ ЕООД, гр. Б. с
ЕИК *********, представлявано от управителя си- Ю. Б. Х., чрез процесуалния си
представител адв. С. В., Адвокат от АК- Б. с адрес за кореспонденция: гр. Б., бул. „В.Л.“
№138, ет.5, тел. ************ против Решение №446/19.12.2024г. постановено по
гражданско дело №71 /2024г. по описа на Районен съд – Б.. Моли се съдът да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която са
отхвърлени, като неоснователни предявените искове от „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД и
дружеството е осъдено да заплати на ответника разноски.Счита се , че Решението в тази му
част е неправилно и постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните норми. В случая съдът неправилно бил определил правната
квалификация на отхвърлените искове. В действителност ищецът е посочил за правно
основание чл.92 от ЗЗД, а именно претенция за неустойка, но това посочване не обвързва
съда тъй като съгласно законодателя именно съдът определя правната квалификация на
предявените искове. Поддържа се, че всъщност неуваженият иск е иск за вреди причинени от
противоправното поведение на страна по договор за международен транспорт. Поддържа се ,
че искът е доказан, както по основание така и по размер. Правилно по делото съдът е
установил и описал последователно фактическата обстановка от която е видно, че именно
действията на ответника „Природа Вууд“ ЕООД са довели до вреди, които е претърпяло
дружеството „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД. Поддържа се , че причинените вреди на
превозвача от разпорежданията на изпращача следва да бъдат възстановени съгласно
разпоредбите на Конвенцията. В действителност размер на неустойка не е уговорен и
липсва договорна такава, но законодателят бил определил, че правната квалификация на
предявените искове се определя от съда, а не от страните. Водим от горното се моли съда да
отмени Решение №446/19.12.2024г. постановено по гражданско дело № 71 /2024г. по описа
на Районен съд - Б. в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което да уважи
изцяло предявените искове, както и да присъди на жалбоподателя сторените по делото
разноски за двете инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се моли да бъде оставена без
уважение.
В проведеното на 11.09.2025 г. открито съдебно заседание, въззивникът чрез
подадено писмено становище от процесуалния си представител поддържа въззивната
си жалба.
Ответникът по жалбата чрез представляващия го адвокат Д. – оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение.
Окръжен съд Пазарджик, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й,
поради което съдът я намира за допустима.
Решението на ВлРС, е валидно, но е недопустимо в обжалваната му част по следните
съображения:
Производството пред Б.ския районен съд е образувано по депозирана искова молба
от “Спедитор транс“ ЕООД, гр. Б. с ЕИК *********, представлявано от управителя Ю. Б.
Х., чрез процесуалния си представител адв. С. В., Адвокат от АК- Б. против "Природа Вууд"
ЕООД с ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5965,28
лева, ведно със законна лихва от 19.01.2024 г. до окончателното плащане на задължението,
от която 3 324,94 лв. възнаграждение по договор за превоз на стоки и 2 640,37 лв.
обезщетение за забавяне при предаване на товара, лихва за забава в размер на 261,93 лв.
върху сумата от 3 324,91 лв. за периода 17.06.2023г. до 19.01.2024г. и лихва за забава в
размер на 197,96 лв. върху сумата от 2 640,37 лв. за периода 29.06.2023г. до 19.01.2024г.
С обжалваното решение РС- Б. е отхвърлил като неоснователни предявените искове
на „Спедитор транс „ ЕООД гр. Б. против "Природа Вууд" ЕООД гр. Б. за присъждане на
сумата от 2640,37 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща неустойка за престой от девет дни за времето от 15.06.2023 г. до
23.06.2023 г., по издадено Дебитно известие № 5146/26.06.2023 г. към фактура №
5115/14.06.2023 г , и за сумата 197,96 лв. /сто деветдесет и седем лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 29.06.2023 г. до
19.01.2024 г., както и за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 22.01.2024 г. като неоснователни.
Въззивният съд констатира, че в мотивите и в диспозитива на постановеното от Б.ски
РС съдебно решение не е налице произнасяне по обективно кумулативно съединени от
ищеца искови претенции, така както са заявени. Процесуалният закон задължава съда да
разреши правния спор в рамките на заявените от страните искания и това в настоящия
случай това не е сторено. Постановеното от първоинстанционния съд решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази му част. Съдът се е произнесъл по
непредявен иск за присъждане на неустойка , но видно от обстоятелствената част на
исковата молба, коригирана с допълнителна молба по делото и с изявление на процесуалния
представител направено в открито съдебно заседание е , че ищецът е сезирал съда с иск по
чл.82 ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 от ЗЗД. Наведените в исковата молба доводи, сочените от
страните доказателства са свързани с установяване на фактическия състав на вреди от
договорно неизпълнение. Вместо това съдът е направил квалификация и се е произнесъл по
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, без да е бил сезиран с такъв. Освен това
първоинстанционният съд е приел за разглеждане общ размер по двата иска за вреди ,
като не е съобразил, че са налице отделни обективно съединени искове за присъждане
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, за които се твърди , че се
2
намират в причинно –следствена връзка с договорното неизпълнение на ответника.
Тези искове, както и исковете за присъждане на обезщетение за забава върху
главниците от двете пера на претенциите за обезвреда, съставляват отделни искови
претенции, по-които съдът дължи отделно произнасяне. В тази връзка, съдът следва да
извърши и повторна проверка за редовността на исковата молба в тази й част , като
даде възможност на ищеца да посочи размери на тези искови претенции, които да
съответстват на така изложените обстоятелства. При новото разглеждане на делото,
следва да се дадат конкретни указания и за разпределение на доказателствената
тежест.
Поради тази причина, обжалваното решение е недопустимо в обжалваната му
част и подлежи на обезсилване съгласно чл.270, ал.3 от ГПК, а делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.
Предвид извода за недопустимост на обжалваната част от съдебното решение ,
въззивният съд не дължи излагане на доводи по съществото на спора, тъй като
въпросът за правилността на съдебния акт може да бъде повдиган само при
положение, че същият е валиден и допустим. При новото разглеждане на делото,
районен съд следва да съобрази указанията дадени по-горе, като вземе предвид и
наведените във въззивната жалба доводи, доколкото част от сочените от въззивника
пороци касаят изготвения доклад по делото.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски не следва да се
възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят, съобразно общите
правила при решаването на делото.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, ПзОС :
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение Решение №446/19.12.2024г. постановено по гражданско дело
№ 71 /2024 г. по описа на Районен съд – Б. в обжалваната му част, с която са отхвърлени
като неоснователни предявените искове на „Спедитор транс „ ЕООД гр. Б. против "Природа
Вууд" ЕООД гр. Б. за присъждане на сумата от 2640,37 лв. /две хиляди шестстотин и
четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за престой от
девет дни за времето от 15.06.2023 г. до 23.06.2023 г., и за сумата 197,96 лв. /сто деветдесет и
седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата,
дължима за периода от 29.06.2023 г. до 19.01.2024 г., както и за заплащане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.01.2024 г.
ВРЪЩА делото на Б.ски районен съд за произнасяне по предявените искове /главни
и акцесорни /.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3