Р Е
Ш Е Н
И Е
№240
24.06.2020г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 901 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.42,
ал.1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба
№9/21.03.2015 г.).
Образувано е по жалба на Н.А.В.
с постоянен адрес:***, против Заповед
№03-РД/ 3439 от 29.08.2018г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“, гр.София, с която е отказано финансиране на заявлението за
подпомагане на жалбоподателя с ИД № на
проекта 26/04/1/0/01927 от 07.12.2016г.
Оспорващия
твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, поради
издаването й при неспазване на законоустановената форма, при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми.
В жалбата се излага фактическата обстановка по подаване
на заявлението за подпомагане и издаване на оспореният административен акт. Жалбоподателят
оспорва присъждането на 0 точки по критерии критерий 2.1 и критерий 8.3 от Приложение № 7, към чл.30, ал.5 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015г.
По отношение критерий 2.1
от Приложение № 7 на Наредба № 9/21.03.2015г. ДФЗ бил приел, че за да се докаже
изпълнението на същия било необходимо да се представят доказателства,
че всички заявени животни посочени в
таблица 5.1 и 6.2 от БП-164 бр. крави, 56 бр. юници, 119 бр. телета до една
година и 1 бр. бик са сертифицирани като
биологични. Въпреки, че пред ДФЗ били
представени всички документи и доказателства, удостоверяващи това обстоятелство,
неправилно и незаконосъобразно административният орган приел, че част от животните посочени в анкетната карта
и посочените в таблица 5.1 и 5.2 от
БП все още не са сертифицирани като
биологични и че разходите към които се
кандидатства не могат да бъдат отнесени към
критерий 2.1. В тази връзка се твърди, че при разглеждането и формирането на
оценката административният орган не бил съобразил факта, че представеният
сертификат № 2-07955/2016г., приложен към заявлението за подпомагане, е бил
валидният към датата на подаване на заявлението, към която дата все още не е
била приключила инспекцията на сертифициращият орган. Административният орган не бил съобразил и факта, че
през 2016г. в стопанството на Н.В. са сертифицирани 116 бр.
говеда-съгласно сертификат 2-01127 от 2017г. През 2017г. в стопанството
на Н.В. били са сертифицирани 133 говеда–съгласно
сертификат № 2-05490/2018г. и удостоверение
№ 4/14.02.2017г. на БАБХ, а през 2018г. в стопанството на Н.В. се
отглеждали и подлежали на сертифициране
185 бр. говеда –съгласно справка
от Регистъра на земеделските стопани при МЗХГ от 06.03.2018г. При
разглеждане и формиране на оценката административният орган не бил съобразил и обстоятелството, че заявените
в БП 164 бр. крави, 56 бр. юници, 19 бр. телета
и 1 бр. бик са посочени като
такива, които ще се намират в стопанството
към датата на приключване на първата година на БП, тъй като бройката им
включва и заложеният прираст. Към
момента на подаване на жалбата този заложен прираст вече бил постигнат, а
заявените в БП животни се намирали в
стопанството на оспорващия. Твърди се, че тези съществени обстоятелства не били отчетени/съобразени от
административният орган, поради което неправилно и необосновано ДФЗ-РА приел, че следва да
бъдат намалени 15 точки по критерий „Проекти с инвестиции и дейности от
стопанства за производство на биологични продукти.“ Нарушено било и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая. По
критерий 8.3 от Приложение №7 към чл.30 , ал.5 от Наредба № 9 ДФЗ приел, че за да се докаже изпълнението на критерия е необходимо да се
представят съгласувани инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж. В жалбата се твърди, че още през 2016г.
оспорващия е изготвил и представил пред компетентният орган–Кмет на Община
Маджарово, инвестиционно предложение за изграждане на ферма за отглеждане на
биологични говеда–месодайно направление, в поземлен имот № 022177, с искане по чл.150 от ЗУТ-да му
бъде разрешено изработването на комплексен проект за инвестиционната
инициатива. Представено било и мотивирано искане с вх. № ТУ-150 от 13.06.2016г.
във връзка с изграждане на посоченият обект и мотивирано искане с вх. №
2331/29.09.2016г. във връзка с изграждането на външен водопровод, като била
заплатена и дължимата такса, съгласно чл.150, ал.4 от ЗУТ. В определеният от
ЗУТ срок Кметът на Община Маджарово не се бил произнесъл по искането. Вместо
това, на оспорващия били дадени
указания преписката да се окомплектова и
с Оценка за въздействие върху околната среда.
Многократно, след като с Решение
на РИОСВ-Хасково № ХА-99ПР от 15.11.2016г. с изх. № ПД-314 от
15.11.2016г. било прието, че за
реализирането на това инвестиционно предложение не била необходима оценка за въздействие върху околната среда
оспорващия подавал заявления до Кмета на
Община Маджарово със същия предмет.
Окончателно в писмо изх. № 524/26.02.2018г. кметът на Община Маджарово,
обективирал отказ да разгледа по същество отправеното до него искане и да
разреши/респ. откаже изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Този отказ бил
оспорен пред АдмС-Хасково и бил отменен, като незаконосъобразен, а преписката
върната на административният орган с указания за
разглеждане по същество на депозираното искане. Сочи се, че нарушавайки грубо разпоредбите на ЗУТ
и дерогирайки своята компетентност Кметът на Община Маджарово незаконосъобразно
създал пречка за реализирането на процесния КПИИ, респ. поставил оспорващия във
фактическа невъзможност да спази срока по чл.37, ал.3 от Наредба
№9/21.03.2015г. За тези обстоятелства ДФЗ-РА бил надлежно уведомен с писмо вх.
№ 01-6500 /1292 от 16.03.2018г., но
органът подходил формално и приел
единствено, че към датата на издаване на
заповедта за отказ е изчерпан и срока за
удължаване на разглеждане на
заявлението за подпомагане. В нарушение
на чл.35 и чл.36 от АПК административният орган не извършил никакви действия по
изясняване на описаните по-горе факти и обстоятелства, които се явявали съществени за формиране на крайните изводи и
оценка. Не било изпълнено и задължението по чл.44, чл.53, 54, ал.1,т.5 от АПК. Доколкото в
оспорената заповед липсвали мотиви по отношение на тези обстоятелства , то тя
не отговаряла и на изискванията на чл.59, ал.2,т.4 от АПК€ предвид това се сочи, че е
бил нарушен и принципът на чл.6, ал.1 от АПК. Сочи се също, че при предварителната оценка
на жалбоподателя били признати 53 точки, а при окончателната едва 43т., като от
процесната заповед не ставало ясно на какво основание, с какви мотиви е
извършена допълнителната редукция на оценката.
По изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
оспорващия лично и чрез упълномощен представител. В писмени бележки се излагат
допълнителни доводи за отмяна на оспореният административен акт.
Ответникът, Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител излага съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира
присъждането на разноски.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №РД 09-755/04.10.2016
г. (л.70) на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.35, ал.1, 2 и
3 от Наредба №9/21.03.2015 г. бил определен период на прием на заявления за
подпомагане по реда на Наредба №9/21.03.2015 г., с начална дата 26.10.2016г. и
крайна дата на периода -07.12.2016г.
На 07.12.2016г. жалбоподателят Н.А.В. , в качеството на регистриран земеделски производител, подал в срока по т.
1 от цитираната по-горе заповед,
Заявление за подпомагане (л. 125 и сл.)
по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, за изпълнение на проект с
наименование „Строителство и оборудване на ферма за отглеждане на биологични
телета“, с номер на проекта 26/04/1/0/
01927.
В
заявлението било посочено, че общия размер на разходите по проекта е 1 413 260
лева, а общия размер на финансовата помощ е 60% от разходите по проекта или 849 956.04
лева. В приложената към заявлението таблица за допустими инвестиции било
посочено, че същите са за:
* финансиране на
разходи за закупуване/придобиване на материални и нематериални активи /без
извършване на строително-монтажни работи описани в 6 точки;
* разходи за извършване на строително-монтажни работи“ ;
* разходи за
бизнес план, попадащ в група разходи по чл.32, ал.1, т.14 ;
* разходи за
проектиране и строителен надзор ,
попадащи в групата на „Други разходи, свързани с инвестицията“, по чл. 32,
ал.1,т.14.
Към заявлението са
били приложени бизнес план(167); декларации; удостоверение за липса на
задължения; доказателство за регистрацията на Н.В. като
земеделски производител; количествено - стойностни сметки, справки за животни; нотариални
актове за покупко-продажба на недвижим имот;договори и др. документи, посочени
в т.VI от Заявлението за подпомагане.
На
23.12.2016г. била извършена проверка
на място от служители на отдел „ПСМП“
при Разплащателна агенция, резултатите от която били отразени в контролен лист
за ПМ (л.729 и сл.) и в който било обективирано , че дейностите за които се иска
финансово подпомагане не са
осъществени към датата на посещението на
място, а между представените от кандидата и реалните данни съществува
съответствие. В отчет за
съответствието от 12.01.2017г. било
отразено, че резултатите от проверката за прием на заявлението и
окомплектованост е положителен, при посещение на място не са открити несъответствия или нередности и резултатът от така извършените проверки е
положителен.
С писмо от 12.01.2017г. (л.736) Н.В. ***-писмо
№ 3171 от 22.12.2016г. на Главният
архитект на Община Маджарово(л.737) ,
което помолил да се приложил към подаденото от него заявление.
С вх. № 02-6500/1886
от 27.03.2017г. Н.В. посочил, че представя в ДФЗ писмо несъгласие с получения брой
точки от предварителната проверка по критериите за оценка.
С вх. №
02-6500/4544 от 21.07.2017г. Н.В. подал до Министъра на Земеделието и храните,
с копие до ИД на ДФЗ, възражение/жалба против предварителната оценка на
критериите за подбор на заявление за подпомагане с ИД № 26/04/1/0/01927 от 07.12.2016г.
С писмо изх. №
02-6500/4544 от 26.07.2017г. (л. 749) Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ-РА
уведомил Н.В., че въз основа на подробно изложените в писмо изх. № 02-6500/1886 от 26.06.2017г. (л.757) ДФЗ-РА не намира основание за преразглеждане и коригиране на извършената предварителна оценка на критериите за подбор на заявление за подпомагане с ИД № 26/04/1/0/01927 от 07.12.2016г. и
заявлението участва в извършеното предварително класиране с 53 точки.
С уведомително писмо изх. № 01-6500/1292 от
20.02.2018г. (л.814)Заместник –изпълнителният
директор на ДФЗ-РА уведомил Н.А.В., че при извършване на проверки по
отношение на представените към заявлението документи , заявени данни и
посочени факти, са установени посочените в същото писмо в 12 подточки липси/нередовности на
документи, непълноти и неясноти. Във връзка с установеното на Н.В. било указано, че
на основание чл. 37, ал.3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4“Инвестиции в
материални активи“ от ПРСР за периода 2014-2020г.у в срок от 10 работни дни от получаване на
писмото, следва да представи в изрично
посочени в същото писмо документи, необходими за отстраняване на констатираните
пропуски, вкл. и за удостоверяване верността на заявените от него данни и посочени факти. С писмото
заявителя за подпомагане бил уведомен и че
при непредставяне на изисканите с писмото документи или на допълнителна информация в указания
срок, вкл. и при представяне след срока, подаденото заявление за подпомагане
може да получи пълен или частичен отказ
за финансиране по подмярката в
зависимост от естеството на неотстранените нередности, непълноти, неясноти и/или
липси. Писмото е било съобщено на Н.В.
с обратна разписка с бар код **********
на 08.03.2018г.(л.818).
С писмо вх. №
01-6500/1292 от 16.03.2018г. (л.819)Н.В. представил в ДФЗ документи.
С докладна
записка вх. № 03-0416/3767 от
28.08.2018г.(л.881) Заместник
изпълнителният директор мотивирал
становище за пълен отказ за финансиране на заявление с ИД 26/04/1/0/01927 от 07.12.2016г.
на Н.В.–на основание чл.39, ал.1,т.5, вр. с чл. 41, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане
на подмярка 4.1 от мярка 4 от ПРСР
2014-2020г. , поради недостатъчен бюджет по мярката. На Докладната записка е
поставена резолюция „Да“ и подпис, без дата и без обозначаване длъжността на
подписалото лице.
На 29.08.2018г. Изпълнителният Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ издал Заповед № 03-РД/ 3439
(л. 63), с която отказал да бъде
финансирано заявлението за подпомагане на кандидата Н.А.В. с ИД № на проекта 26/04/1/0/ 01927 на
стойност 1 413 260.07 лева.
Заповедта била изпратена
на жалбоподателя с писмо изх. № 01-6500/6100 от 29.08.2018г. и била
връчена 12.09.2018г. (л. 69).
На
26.09.2018г. Н.А.В. подал по поща жалба срещу
горецитираната заповед до АдмС-Хасково,
където същата била заведена под вх. № 6137/27.09.2018г.
За изясняване
на фактическите обстоятелства, по искане на оспорващия
е допусната и изготвена съдебно–техническа експертиза експертиза.
Преди изслушване на вещото лице, оспорващия
се е отказал от доказателственото си искане за назначаване на експертиза
и последната е изслушана и приета при заявено
оспорване от жалбоподателя
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт, както и такива, имащи отношение към съществото на спора.
По искане на жалбоподателя, в качеството на
свидетел е разпитан Ж. Г.Д.заемал длъжността управител на българският клон на„Австрия Био Гаранти“ в
периода 2012г.-март 2016г. Свидетелят сочи, че
познава Н.В.
от 2014 г., когато той е станал клиент в „Австрия Био
Гаранти“. Процедурно нещата са се осъществявали съобразно Регламент 887/2007 г., Регламент 889/2008 г. и Наредба на МЗХГ - нормативни актове, касаещи биологичното земеделие
и производство. Сочи, че за да бъде един оператор биологичен се
стартира с подаване на заявление към контролиращо лице–независимите
организации, които изпълняват контрола, правят проверката, а след разглеждане на това
заявление и преценяват да се сключи договор и реално със
сключване на такъв, съответният оператор
влиза в система на контрол и става биологичен оператор. Свидетелят
заявява, че има конкретен преходен период, който съответното
лице той трябва да премине за да стане биологичен операторо. След като стане такъв, последният влиза в
система на контрол и един път в годината
му се правят инспекции. На тези инспекции се проверяват обстоятелствата към
датата на инспекцията в съответното стопанство.
Въпреки това, биологичният оператор е длъжен да информира контролиращото лице за
всякакъв тип обстоятелства в неговото стопанство, като води регистър на
животните и в този регистър се вписват абсолютно всички неща, които се случват
с животните – дали има раждане на нови животни, ветеринарни обработки,
третиране с конкретен тип препарати, лекарства, всякакъв тип фуражни норми.
Всичко се описва в този регистър, той е проверяван от контролиращото лице, то е
запознато с тези неща и съответно по време на инспекция то проверява дали това,
което е въвел операторът като данни в регистъра и въобще дейността му, отговаря
на това, което е заявил при контролиращото лице. Свидетелят твърди, че не му е известно и няма как да
има прекъсване в сертифицирането на животните в стопанството на Н.В., защото последният се е прехвърлил в „Австриа био
гаранти“ от друго
контролиращо лице - „Балкан Биосерт“, т.е.
вече е бил сертифициран биологичен оператор и реално дружеството в което е работил свидетеля е поело
нещата от „Балкан
Биосерт“ от датата на сключване на договора на Н.В. с тях и ги е продължило. Поради това според свлДжамяров, не би било
възможно в неговото стопанство да има животни, които не са
биологични и той да не е биологичен оператор .
Св.Джамяров сочи, че сертификатът, който представлява доказателство за броя на биологичните животни в стопанството, се издава след като се направи проверка-инспекция, като той-сертификата е обвързан с доклада от тази инспекция, реално той е доказателство по чл.29 от Регламент 834/2007 и на него се удостоверява моментното състояние по време на инспекцията и това се вписва в сертификата, като този сертификат е валиден до следващата инспекция (минимум), която се прави следващата година, за да може да се преиздаде сертификатът. Той се отнася за моментната ситуация, но в процеса на това време, от инспекция до инспекция, в стопанството може да има нови животни, в този случай според свидетеля, те са биологични и се отразяват в последствие в документа при следващата инспекция. Началната дата на важимост на сертификата е след като се издаде първият сертификат и се направи инспекцията. Тогава това е първото документално доказателство. Следващото зависи от това кога ще се направи следващата инспекция в рамките на следващата календарна година, защото процесът протича така, че се прави минимум една инспекция годишно и ако няма някакъв риск в стопанството или съответно контролиращото лице не е преценило, че то е високо рисково, не се правят допълнителни инспекции в рамките на тази година, а се прави следващата годишна инспекция, която е следващата година.
Допълнителна проверка, според свидетеля, се прави само ако има някакъв тип казус. При всяка годишна проверка се издава сертификат, тя е един път в годината. Този сертификат важи, когато влезе в сила контролиращото лице, като то си е записано на самия сертификат и съответно неговия срок от кога до кога важи. Реално той е обвързан с инспекторския доклад, който се прави по време на инспекцията и в инспекторския доклад са описани всичките обстоятелства, защото той е базата на това да се издаде сертификатът. На практика е от извършване на проверката, удостоверена със съответния доклад.
Св.Джамяров дава пример, че ако м. януари 2016 г. е извършена проверка и в стопанството са установени „Х“ броя животни, а следващата проверка се извършва през м. януари 2017 г. то приплодите, с което е нараснало стопанството през м. март-април 2016 г., се отразяват в следващия сертификат, като преди да се отразят контролиращото лице е получавало информация от оператора, че има такива приплоди. Той(операторът) трябва да ги впише в своя дневник , защото инспекторът идващ на проверка проверява всички обстоятелства, след което пише своя доклад и тогава в новия сертификат се вписват новите обстоятелства. Контролиращото лице през цялото време е наясно с това какво се случва, защото операторът е биологичен и той реално няма как да има небиологични животни в стопанството си. Приплодите според свидетеля, се водят биологични, тъй като са от биологични животни. Ако в сертификата за 2016 г. пише 100 животни, а в сертификата за 2017 г. пише 120 животни, то тези 20 животни са били налични в стопанството и през 2016 г. Дори и да са закупени след тази дата и да не са приплоди, това се пише в регистъра на стопанина, защото дори и да са закупени – последния ги закупува биологично, отразява го в дневника си, съответно към тези животни има всички необходими документи, които се проверяват, и те се отразяват в сертификата на следващата инспекция. По време на инспекцията се гледа целият период от предишната инспекция до датата на тази инспекция, проверяват се всички обстоятелства за предходен период. Реално една година назад се гледа абсолютно всичко. Съответно ако те фигурират в новия сертификат, съпоставено със сертификата от предходната година и дневниците на земеделския производител, това означава, че те са били биологични животни и към предходната година.
Свидетелят сочи също, че земеделският производител е длъжен да подава информация и в БАБХ. Задължително има връзка между информацията, която проверява контролиращият орган и информацията, която е подадена в БАБХ, защото контролиращото лице изисква тази информация и тя е абсолютно задължителна , като част от досието на оператора. Информацията за ушните марки плюс това, че животните са регистрирани в БАБХ е задължително да бъде предоставена и се проверява от контролиращото лице дали отговаря на действителността.
Ако тези животни са били налични в периода, който е обект на проверката, т.е. предходната година, която предхожда физическото издаване на сертификата, и са били вписани в системата на БАБХ, като регистрирани животни, ако няма някакво специално основание те да не бъдат приемани като биологични, те се считат за билогични, защото те фигурират и в системата на контролиращото лице, защото там се въвежда всяко едно животно със съответната ушна марка в системата и се проверява по време на инспекция. Защото задачата на контролиращото лице е да установи какво е реалното нещо като ситуация в стопанството на база на всички предоставени документи, които има и обстоятелства, и дали има съответствие в стопанството. Ако няма съответствие, тогава контролиращото лице пише мярка или налага санкция. Щом няма наложена санкция или мярка няма абсолютно никакъв проблем за статуса на стопанина и това той да не е биологичен.
Съдът като взе
предвид съдържанието на административния акт , твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.3,
във вр. с ал.1 от АПК,
от надлежна
страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в
обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид
това жалбата е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваната заповед е
валиден административен акт. Съгласно § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП, Разплащателна
агенция е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според чл. 20а, ал.
1 и ал. 2 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява, а чл.42, ал.1 от Наредба №9/21.03.2015 г. изрично предвижда, че
Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично
одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане.
Оспорената заповед е издадена именно от
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, следователно е
постановена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените
му с нормативен акт правомощия.
Заповедта формално е изготвена в законоустановената писмена форма съгл. чл. 59, ал.1 от АПК.
В заповедта е посочено правното основание за издаването й, посочен е какъв е размера на бюджета за финансиране по програмата, колко броя заявления са подадени и че наличният бюджет е недостатъчен за финансиране на заявленията за подпомагане получили по-малко от 56 точки при оценяването, тъй като е налице частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41 , ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015г.
Посочено е също, че заявлението за подпомагане на Н.А.В. е получило 43 бр. точки при класирането, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал.5 от Наредба №9 от 21.03.2015г., който е недостатъчен за да се получи финансиране в периода на прием на заявления за подпомагане по мярката. По критерий 8.3 в заповедта е посочено кои разходи са допустими кой недопустими, като са изложени и конкретни доводи за невъзпиремането им като допустими от органа. По критерий 2.1. е визирано, че част от животните в анкетната карта, както и посочените в таблици 5.1 и 5.2 на бизнес плана все още не са сертифицирани като биологични. Съответно разходите за които се кандидатства не могат да бъдат отнесени към този критерий, тъй като допустими инвестиционни разходи по проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производства на биологични продукти са разходи, които се използват само за дейности свързани с производство на вече сертифицирани продукти, а при стриктно спазване на утвърдените насоки от УО за критериите за оценка и разясненията на Министъра на земеделието, горите и храните по чл.35 , ал.6 и ал.7 от Наредба № 9, допустими инвестиционни разходи, които се използват едновременно и за дейности различни от производството на сертифицирани биологични продукти не се считат за разходи свързани с производство на биологични продукти. Посочено е също, че инвестиционните разходи насочени към този критерий са под 50 % и заявлението по този критерий не следва да получава точки.
Най-напред следва да се посочи, че по мнение на съда е налице немотивираност на акта касателно липсата на присъдени точки по критерий 2.1 от Приложение №7, към чл.30, ал.5 от Наредба № 9 „Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти“. Цитираните от административният орган разяснения и насоки, като основание за отказ, взети предвид при формулиране допустимостта и относимостта на предвидените разходи към критерий 2.1 от Наредбата не представляват нормативен акт, нито са приложение към действащата Наредба № 9, т.е. те не са и част от същата. Освен това, те не могат да бъдат и възприети като легално тълкуване на текстове от приложимата наредба по смисъла на чл. 51 от Закона за нормативните актове, тъй като нито се твърди нито се представят доказателства насоките, респ. разясненията да са обнародвани и оповестени, по реда на Приложимата наредба № 9 е обнародвана / разгласена. Освен това, няма данни и не се твърди разясненията да са дадени във връзка с конкретното заявление за подпомагане на жалбоподателя. В този смисъл е и сформираната трайна практика на Върховният административен съд, изразена в Решение № 10014 от 01.07.2019г. по адм. дело № 13278/2018г. на ВАС , Решение № 464/13.01.2020г. по адм. дело № 14060 /2018г. на ВАС, Решение № 5703/16.04.2019г. по адм. дело № 5425/2018г. на ВАС и др. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, а когато акта е издаден по искане на адресата, т.е. издаването му не е предоставено на преценката на административният орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административният орган, по основателността на отправената претенция на съответното лице. Извън цитирането на разясненията и насоките утвърдени от на Министъра на земеделието, горите и храните, който по изложените по–горе съображения са иррелевантни за преценката за съответствието на заявлението за подпомагане на жалбоподателя спрямо приложимата Наредба № 9, единственото друго съображения на органа да приеме че същото заявление не следва да получава точки по този критерии е, че инвестиционните разходи насочени към критерия са под 50% . Как точно органът е достигнал до този извод не може да бъде установено, тъй като в случая въобще не е посочено кои и колко от разходите по проекта са допустими, каква част от допустимите разходи административният орган приема за насочени към критерий 2.1 , респ. кой не приема за насочени към критерия. Всяко едно действие по изграждане на обект или съоръжение, респ. закупуване на техника, и т.н. посочени в проекта, за които кандидатът е твърдял, че е насочено към подобряване условията на труд и осигуряване на възможност за производство на биологични земеделски продукти,т.е. е насочено към някоя от целите по програмата е следвало да бъде подробно обсъдено и преценено от решаващия орган при произнасянето му. В случая това не е сторено и не са изложени надлежни мотиви по заявените за подпомагане разходи по критерия. В обжалваният акт липсва позоваване на друг подготвителен документ. Документи от които да е видно как, в какъв размер, по кои критерии и по какъв начин са определени точки по представеното от заявителя заявление за подпомагане, съобразно критериите за подбор не е бил представен и не се съдържа и в изпратената в съда административна преписка. Предвид липсата на изложени съответни и надлежни фактически съображения, касаещи конкретно заявителя Н.В., съдът намира, че обжалваната заповед касателно критерия 2.1 от Приложение №7, към чл.30, ал.5 от Наредба № 9/21.03.2015г. е постановена в нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК. По този начин е от една страна се нарушава правото на защита на заявителя за подпомагане, тъй като същият се поставя в невъзможност да разбере по какви причини спрямо него са въведени неблагоприятните последици от акта, а на второ място поради неяснотата на волята на административния орган, съдът се оказва в невъзможност на осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност върху оспорения пред него административен акт. Липсата на мотиви в оспорения административен акт е довело до нарушение на формата му и е основание за неговата отмяна по см. на чл. 146, т. 2 от АПК. В този смисъл и актуалната практика на Върховният административен съд по идентични случаи, изразена в Решение № 13870/13.1.2019г. постановено по ад № 6622/2018г. по описа на ВАС -IV отделение, Решение № 464/13.01.2020г. по адм. дело № 14060/2018г. по описа на ВАС -IV отделение и мн. други.
В разпоредбата на чл. 39, ал.1
от Наредба № 9 са визирани основанията, при наличието на които подаденото
заявление за подпомагане получава пълен или частичен отказ от финансиране. В
т.5 от тази норма, която е и основание за издаване на оспорената заповед е
визирано недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за
подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. При анализ
на така формулираното основание се налага извода, че то е налице когато има сравнително
голям брой проекти, които отговарят на целите и изискванията за подпомагане,
заложени в Глава втора от Наредба № 9, но средствата за подпомагане, определени
в заповедта на Министъра на земеделието и храните, издадена на осн.чл. 35, ал.1
от Наредба № 9 не са достатъчни да се финансират всички проекти. Тогава,
съгласно чл. 41, ал.1 от Наредба № 9, постъпилите заявления за подпомагане се
оценяват съгласно критериите за оценка посочени в Приложение № 7, като
съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на
заявлението за подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане
документи. В ал.2 на чл. 41 от Наредба № 9 е визирано, че заявленията за
подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в
низходящ ред до размера на определените за съответния прием бюджет, т.е.
подбора на проектите се извършва като се оценят по предварително нормативно
заложени критерии. Тези критерии са посочени като Приложение № 7 към чл. 30,
ал.5 от Наредба № 9. В самото Приложение № 7 в табличен вид са посочени
отделните приоритети по чл. 30, ал.1 от Наредба № 9, като към всеки един са
дадени различни критерии, на които следва да отговаря заявлението, а срещу
всеки критерии е посочена цифрова величина, определяща максимален брой точки.
При определяне размера на точките са дадени минимални изисквания за изпълнение
на критерии и отделно насоки/пояснения/при какво изпълнение на критерии като
процентно съотношение какъв брой точки следва да получи дадено заявление.
В критериите за подбор от заявлението за подпомагане, попълнено съобразно образеца към Приложение № 7, към чл.30, ал.5 от Наредба № 9, дадено в табличен вид, в което както вече бе посочено са отразени и отделните приоритети по чл. 30, ал.1 от Наредба № 9, в т. 2.1 „Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти“ Н.В. е заявил 15 точки . Съответно при преценка на съответствието, извършена от служителите на ДФЗ на заявлението не са присъдени точки по този критерий. Поради това и поради факта, че не са присъдени точки и по критерии 8.3.“ Проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях“ заявлението за подпомагане е било оценено с общо 43 бр. точки, вместо заявените 68 точки и е получило пълен отказ за финансиране на основание чл.42, ал.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.5 във връзка с чл.41, ал.1 и 2 от Наредба № 9.
Освен
изложеното по-горе относно липсата на конкретни, ясни и
насочени към конкретният случай мотиви съдържащи се в акта, следва да се посочи,
че доводите на ответника, че разходите
за които се
кандидатства не са допустими по критерий 2.1, тъй като при стриктно
спазване на утвърдените насоки от УО(разяснения на Министерство на земеделието
, храните и горите във връзка с чл. 35, ал.6 и ал.7 от Наредба № 9) за
критериите за оценка „Допустими
инвестиционни разходи“, които се използват едновременно и за дейности
различни от производството на сертифицирани биологични продукти не следва
да се считат за разходи свързани с производство
на биологични продукти, а не всички отглеждани в стопанството на
жалбоподателя са биологични, не се споделят от съда.
Предоставянето на финансова помощ по
мерките, посочени в Нардба №9/2015г. става въз основа на приети от законодателя и
предварително оповестени приоритети, формулирани в чл.30 от подзаконовия
нормативен акт. Видно от съдържанието на колона 1 от таблицата по Приложение №
7, в основата на приоритетите са определени от националния законодател
чувствителни сектори в земеделското стопанство. Конкретната тежест на всеки един от приоритетите, съгласно правилото на
чл.30, ал.5 от наредбата се определя в съответствие с критерии за оценка на
проекти съгласно приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на
заявлението за подпомагане съобразно прложените към него документи. В т.1 от цитираното приложение -
четвъртата колона - са дадени минималните изисквания, при наличието на които
проектът получава определен брой точки и участва в класирането. По критерий 2.1 касаещ
сектора подпомагане на биологичното производство минималните
изисквания на законодателя са над 50 % от
допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани с производство на биологични
продукти. Както вече
бе посочено по-горе в мотивите на решението,
цитираните насоки и разяснения в
заповедта нямат нормативен характер, те не могат да предвидят изисквания, които
да водят до стеснително прилагане на
критерий 2.1 и 8.3 от Приложение № 7,
към чл.30, ал.7 от Наредба № 9. Конкретно за критерий 2.1
водещо е обстоятелството средствата да
бъдат предназначени и за биологично
земеделие, респ. за производство на биологична продукция, като никъде в
Приложимата Наредба № 9 не е въведено ограничително изискване разходът за който се кандидатства да се
използва само и единствено за посочения вид производство. Безспорно
стопанството на Н.В. е биологично сертифицирано, като са представени
необходимите документи доказващи този факт, вкл. договор за контрол със
сертифициращо лице и в същото се отглеждат биологични животни, а всички разходи
по проекта за които се кандидатства, са за строителство и оборудване на ферма
за отглеждане на биологични телета, т.е. за производство на биологични продукти
и това не е спорно между страните.
Следователно разходите за които се кандидатства са насочени именно към
сектора подпомагане на биологично производство. Отделно от това съдът намира за
неправилни и изводите на административният орган, че в стопанството на Н.В. към
датата на подаване на заявлението са отглеждани и животни които не са
биологични, позовавайки се на приложения към заявлението сертификат №
2-07955/2016г., в което било отразено единствено наличие на 89 бр. говеда от налични по
анкетна карта 116 говеда и от общо 164 заявени крави, 56 бр. юници, 119 бр.
телета за продажба до една година и 1
бр. бик за първата година на бизнес плана.
Че броят на отглежданите в стопанството на В. животни-говеда към 2016г. е бил именно 116 бр. е видно и от издаденото от ветеринарен лекар на 22.07.2016г. , т.е.
преди подаването на заявлението за подпомагане на оспорващия на -07.12.2016г., ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № BG2016-033475, което представлява официален
удостоверителен документ. Цитираният в оспорената заповед сертификат действително е издаден на
23.09.2016г., но видно от съдържанието на приложеното към него потвърждение за
контрола и сертифицирането наличието на
89 бр. говеда и 23 бр. овце, е за сезон 2015г., а не за сезон 2016г. В действителност, състоянието на стопанството на Н.В. и
конкретно броя на отглежданите в същото биологични животни през сезон 2016г.,
който е и релевантния към датата на подаване на заявлението- 07.12.2016г. е
отразен в Потвърждение за контрола и
сертифицирането (л.743), видно от което през сезон 2016г. в системата за контрол са вкл. 116 бр. говеда
и 17 бр. овце. Този сертификат е представен с възражението на кандидата против предварителната оценка по критериите (л.739), т.е . в
срока по чл.37, ал.3 от Наредба № 9(който е изтекъл на 07.02.2018г.). и доколкото е официален удостоверителен документ, е следвало да бъде взет предвид от органа ,
което не е сторено. Освен това
ответникът нито твърди, нито представя доказателства, че е имало налице прекъсване при сертифицирането
на стопанството на Н.В., или че са били
констатирани нередовности в същото, вкл. касателно отглеждането на биологични/небиологични
животни. В тази насока следва да се съобразят и
показанията на разпитания по делото свидетел Джамяров, които съдът като
обективни, безпристрастни и дадени от
лице имащо непосредствено впечатление от начина
и реда на сертифициране, респ. на издаване на документи по реда на Регламент
834/2007г. и към стопанството на Н.В.,
кредитира с доверие. С оглед противоречието на изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза
със съдържащите се по делото официални удостоверителни документи-сертификати, удостоверяващи броя на отглежданите в
стопанството на Н.В. говеда към датата на подаване на заявлението за
подпомагане съдът намира, че не следва
да кредитира същото с доверие. Предвид
горепосоченото, при наличие на установеност
по делото, че цялото стопанство
на Н.В. е сертифицирано като такова за биологично производство, че то не е било
в преход към датата на подаване на заявлението за подпомагане, че липсват
констатирани от сертифициращото и контролиращото лице нередовности на същото
стопанство, вкл. касателно отглеждането
на небиологични животни в него, следва да се приеме, че през 2016г. в
стопанството на Н.В. са отглеждани именно 116 бр. говеда, които са били
биологични, каквато е и посочената от него
пред административният орган бройка. Какъв е броят на отглежданите в
стопанството на жалбоподателя биологични животни пред първата година на бизнес плана е
относимо към преценката за изпълнението напоследния, а не към преценката
за допустимост на разхода за
подпомагане и относимост на същия към съответния критерий.
В Заявлението за подпомагане
кандидатът изрично е посочил, че всички заявени от него разходи по проекта са
свързани с производството на биологични продукти. Следователно за преценка
следва ли да получи точки по този критерий заявлението му за подпомагане, е необходимо да се извърши преценка колко общо
са допустимите разходи по проектното предложение и каква част от допустимите
разходи, са насочени към този критерий, респ. дали повече от 50% от допустимите
разходи за насочени към критерия, в който случай заявлението получава 10т., респ.
над 85 % в който случай се
присъждат 15 т.
Общия размер на разходите по
проекта на Н.В. е 1 413
260.07 лева, от които общия размер на финансова помощ, за която се кандидатства
е в размер на 847 956.04 лева.
Разходите
включени в проекта са : 1. Строителство/обновявяне
на сгради и на друга недвижима
собственост, вкл. такава, използвана за
опазване компонентите на околната среда
общо-1 175 273.5 лева, от които: 1 057 596.22 лева за СМР -
Обор , в размер на 8115.40 лева за СМР Торова площадка, и в размер на 109 561.88 лева за СМР Ограждения; 2. За закупуване на машини, съоръжения, оборудване и специализиран
транспорт, вкл. за подобряване на енергийната ефективност общо–132 917.95
лева; 3. За проектиране - 25 200.00.00 лева ; 4. За Строителен надзор-
21 000 лева и 5. За Бизнес план-
58 868.62 лева. В представената от
кандидата таблица за допустимите инвестиции(л.823 и сл.) е посочено, че разходите за които се кандидатства са :
1. Разходите за закупуване на материални/нематериални активи без ДДС за :
балировачка в размер на 117 897.43 лева, мобилен компютър в размер на 5257.27 лева, GPS приемник в размер на 3266.24 лева, софтуер в размер на
1 261.51 лева, система за видеонаблюдение и охрана в размер на 5235.50 лева и технологично оборудване в размер на 138 763.08 лева;
2.
Разходи за извършване на строително монтажни работи без ДДС за: 1. Подобект 1.Обор-
в размер на 746 531.04 лева,
Подобект 2.Торова площадка- в размер на
8 175.40 лева, Подобект 3. Ограда обор- в размер на 16 865.71 лева, Подобект 4.
Вертикална планировка- в размер на 155 436.39 лева и Подобект 5. Ограждения ниви- в размер на
109 561. 88 лева ;
3.
Бизнес план в размер на 58 868.62
лева без ДДС;
4.Проектиране в размер на 25 200.00 лева без ДДС и
5.Строителен надзор 21 000.00 лева без ДДС.
Съгласно
чл. 25, ал.3, т.2 и т.4 и т.5 от Наредба
№ 9, към проектите включващи разходи за
строително–монтажни работи, се прилагат одобрен инвестиционен проект във фаза "Технически проект" или "Работен проект (работни
чертежи и детайли)" в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията
и Наредба № 4 от
2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и разрешение за строеж, когато издаването му се
изисква съгласно ЗУТ, а когато такова не се изисква- становище на главният архитект , че строежът не се
нуждае от издаване на разрешение за строеж.
Безспорно е установено и не се спори от
жалбоподателя, че към заявлението за подпомагане подадено на 07.12.2016г. същия не е приложил разрешение за строеж или становище на Главният архитект не такова не
се изисква, както и не е представил инвестиционен проект за предвидените разходи
за СМР, а е представил само молбите с които е поискал издаването на такива
съответно - заявление вх. № ТУ-292/29.11.2016г. до Кмета на Община Маджарово за
съгласуване и одобряване на комплексен инвестиционен проект-строеж от 5-та
категория съгласно чл.137 ЗУТ-„Ферма за отглеждане на биологични говеда–месодайно направление“,
находяща се в имот 022177 в землището на с.Горно поле, общ.Маджарово и молба
№2981/02.12.2016г. до Главният архитект на Община Маджарово за издаване становище на основание чл.151,
ал.1, т.11 от ЗУТ относно поставянето на ограждения върху земеделски земи
находящи се в подробно изброени имоти в землищата на с.Горни Главанак, с.Долни
Главанак, с.Златоустово и с. Горно поле. Следователно към тази дата-07.12.2016г.
безспорно не са били спазени изискванията на чл. 25, ал.3, т.2 и
т.4 от Наредба №9. Становище от главният
архитект на Община Маджарово изх. № 3171 от 22.12.2016г. за липсата на
изискуемост на разрешение за строеж по отношение на поставянето на ограждения на земеделските
земи- ниви е представено с молба от 12.01.2017г.,
т. е. преди изтичане срока по чл.37, ал.3 от Наредба № 9, но за останалите
разходи за СМР изискуемото разрешение за строеж, респ. инвестиционен проект или
становище на главният архитект на Община Маджарово, че не е необходимо издаване
на РЗ, не са представени вкл. в срока
посочен в Уведомително писмо изх. № 01-6500/1292 от 20.02.2018г., получено на
21.02.2018г.видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.828).
В обяснителна записка(л.818), приложена към представеното от кандидата
Придружително писмо вх. № 01-6500/1292
от 16.03.2018г.( в
срока по чл. 37, ал.3 от Наредба №9 и по повод Уведомително писмо изх. № 01-6500/1292 от
20.02.2018г.), е изложена фактическата обстановка по повод
подаденото заявление вх.№ ТУ-150 от
13.06.2016г. мотивирано искане с вх. №
2331/29.09.2016г. във връзка с изграждане на външен водопровод, посочено е че в
законоустановеният в ЗУТ срок, Кметът на Община Маджарово не се е произнесъл по
искането, като и че към процесният
момент казусът е висящ пред съда. На това основание, кандидатът е поискал отлагане разглеждането на проекта и
предоставяне възможност за предоставяне на одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж след приключване на съдебната процедура.
Не е спорно между страните , че до
издаване на обжалваният в настоящото производство административен акт
разрешително за строеж, респ. становище на главният архитект на Община
Маджарово и инвестиционен проект, също
не са представени.
Следва да се посочи, че при
произнасянето си по реда на приложимата Наредба административният орган действа при обвързана компетентност и
съобразява единствено предоставените със заявлението документи, респ. тези
представени в срока по чл.37, ал.3, вр. с чл. 36, ал.4 от приложимата Наредба №
9. След като в законовия срок изискуемите документи касателно посочените
по-горе инвестиции за СМР не са представени, то разходите свързани с тях не могат да приети за допустими. Не може да бъде споделен довода на
жалбоподателя, че като не е изчакал съдебното произнасяне по обжалване на
отказа на да бъде одобрен инвестиционен проект, органът е допуснал съществено
нарушение на административно производствените правила. Това е така, тъй
като Наредба № 9, която е специален
нормативен акт, не предвижда възможност за спиране на
производството на това основание, нито за удължаване срока за произнасяне от
административният орган за повече от
един месец(чл. 37,
ал. 4,т.1 от Наредба № 9). В
случая органът е длъжен да действа
съобразно чл. 41, ал.1 от Наредба № 9, като при оценяване проектите следва да
се съобрази само с документите представени със заявлението или допълнително
представените в срока по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9, а съответствието с
критериите е необходимо да е налице към датата на подаване на заявлението. При
това положение, по мнение на съда,
правилно изпълнителният директор на ДФЗ
–РА е приел, че разходите са СМР за подобект Обор, Подобект - Торова площадка,
Подобект -Огради Обор, Подобект - Вертикална планировка, не са
допустими и не следва да се вземат предвид при извършването на оценка по
критерий 8.3. Неправилно според съда обаче, органът е приел за недопустими за
подпомагане разходите за Подобект- Ограждения
ниви, на стойност 109 561.88 лева, тъй
като макар и след подаване на
заявлението за подпомагане, но до
изтичане срока по чл.37, ал.3 от Наредба № 9 , кандидата е приложил становище на главният архитект, че по
отношение на тези СМР, издаване на разрешение за строеж не е необходимо. За същите не е било необходимо и одобряване
на инвестиционен проект, тъй като те попадат в изключенията на чл.147, ал.1,
т.7 от ЗУТ. Следователно, допустими за
подпомагане в случая по делото се установява да са: 1. Разходите за закупуване
на материални/нематериални активи без ДДС
за : балировачка в размер на 117 897.43 лева, мобилен компютър в
размер на 5257.27 лева, GPS приемник в размер на 3266.24 лева, софтуер в размер на
1 261.51 лева, система за видеонаблюдение и охрана в размер на 5235.50 лева и технологично оборудване в размер на 138 763.08 лева. 2. Разходи за извършване на строително
монтажни работи без ДДС за Подобект
5. Ограждения ниви в размер на 109 561. 88 лева ; 3. Бизнес план в размер на 58 868.62 лева без ДДС;
4.Проектиране в размер на 25 200.00
лева без ДДС и 5. Строителен надзор 21 000.00 лева без ДДС. Общият размер на тези допустими разходи
възлиза на 485 311.53 лева. Кандидата е заявил, че всички тези
разходи са насочени към критерий 2.1, в
обжалваният акт също не е възприето и
липсват такива изложени доводи, че всички или част от тези конкретни разходи не са относими
към критерия, единствено е посочено че те ще се използват и за други
дейности различни от производството на
биологично сертифицирани продукти и затова не са насочени към него. В процентно
съотношение тези разходи представляват 100% спрямо всички допустими разходи по
проектното предложение, поради което на кандидата е следвало да бъдат
присъдени всички заявени 15бр.т. Като
не е сторил това, административният орган е издал акта си в нарушение на
материално правните норми.
По критерий 8.3 кандидата е посочил, че разходите по проекта свързани с
него, са тези свързани с изграждането на обора и закупуването на оборудване
което да се монтира в него. Технологичното оборудване в размер на 138 763.08 лева е възприето
като допустимо за подпомагане от органа, а като се прибавят към него и разходите за подобект 5. Ограждения ниви в размер на 109 561. 88
лева , които по изложените вече съображения съда намира за допустими за
подпомагане, то общо допустимите разходи по този критерии са в размер на 248 324.96
лева. В процентно съотношение инвестиционни разходи по този критерий спрямо допустимите
инвестиционните разходи по проекта са 51.062% , следователно същите са под
изискуемите 65%, поради което правилно
административният орган не е присъдил на жалбоподателя точки по
критерий 8.3 .
Предвид изложеното, съдът намира, че като е отказал да присъди точки по критерии 2.1 от Приложение № 7, към чл. 30, ал.5 от Наредба № 9 от 21.03.215г. административният орган е постановил обжалваният акт в нарушение на материалният закон. Това е така, тъй като при присъждане на 15 т. по този критерии, заявлението за подпомагане на жалбоподателя би получило общо повече от изискуемите от 56 точки и съответно би подлежало на финансиране, съобразно разполагаемия от ДФ“Земеделие бюджет.
Предвид гореизложеното, административният акт се явява незаконосъобразен - постановен при наличието на основанията визирани в чл. 146, т.2 и т.4 от АПК, което налага неговата отмяна. С оглед спецификата на правоотношенията, преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по отношение заявлението за подпомагане на жалбоподателя .
При този изход на спора
основателна се явява претенцията на жалбоподателя за разноски. Претендират се
разноски за внесена ДТ, внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и
заплатен адвокатски хонорар.
По делото безспорно се установява,
че жалбоподателя е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10.00 лева(л.58) и 350.00 лева
депозит за възнаграждение на вещо лице(л.928), поради което такива следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.дело № 2012г. на ОСГТК,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. Договора за правна помощ удостоверява както, че разноските са платени, така и че са само
договорени. В него следва да е вписан начина на плащане-ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, т.е банкови
документи удостоверяващи плащането, а ако е в брой, то тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характер на разписка.
По делото не е представен договор
за правна защита и съдействие, сключен
между жалбоподателя и процесуалния му представител, а само пълномощно
удостоверяващо представителната власт на адв. Т., в което не е отразено договаряне на адвокатско
възнаграждение. От оспорващата страна не
са ангажирани и доказателства удостоверяващи, че действително на упълномощения
адвокат е била заплатена сума представляваща адвокатско възнаграждение. Ето защо, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
съобразно представените доказателства за действително осъществени такива- общо
в размер на 36.00 лева, а в останалата част-претенцията за разноски
представляваща адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.
По отношение разноските свързани с определеното
допълнително възнаграждение от съда на вещото лице изготвило приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, в размер
на 614.00 лева: Експертизата е допусната по искане на жалбоподателя, който се е
отказал от това си доказателствено искане преди изслушване изготвеното
заключение. Поради което, определения от съда допълнителен депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 614.00 лева, представляващ разликата между
първоначално внесения депозит размер на
350.00 лева и окончателно определения размер на възнаграждението от 964.00 лева
е възложен в тежест на ответника, доколкото именно той носи доказателствената тежест да
установи фактите и обстоятелствата
изложени в оспорения акт. Определението на съда от о.с.з. проведено на
10.12.2019г., с което ответната страна е задължена да внесе по сметка на
АдмС-Хасково сумата от 614.00 лева е
надлежно съобщено на ответника на
10.01.2020г., видно от върнатия по делото отрязък от съобщение. Въпреки
указанията на съда, депозита за възнаграждение на вещото лице не е заплатен
от ответника в указаният от съда срок. На
06.01.2020г. срещу определението на съда е постъпило възражение от процесуален
представител на ответника, което с определение от з.з. проведено на
10.01.2020г. е оставено без уважение, като е дадена нова възможност на тази
страна в нов 7-дневен срок да заплати по
сметка на съда посочената сума, с предупреждението, че при повторно неизпълнение
указанията на съда ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК, вр. с чл144 от АПК. Това определение е надлежно
съобщено на ответника на 24.01.2020г.
видно от върнатия по делото отрязък от съобщение. Това задължение не е изпълнено от ответника и до настоящия момент. Ето защо, последния
е останал задължен за разноски, поради което и на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ще следва да
бъде осъден да заплати по депозитната сметка на сметка Административен съд – Хасково дължимата сума от 614.00 лева, представляваща дължими разноски
за възнаграждение на вещо лице изготвило
приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза. Доколкото това не са сторени към настоящия момент разноски от
ответника, то преди изпълнението на това задължение не възниква
задължение за разноски, което да се определя в зависимост от изхода на спора,
но независимо от това и с оглед последния, то същите не могат да бъдат възложени и в тежест на жалбоподателя по реда на чл. 78 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК. В този смисъл и практиката на Върховният административен съд изразена в
Определение № 1890/12.02.2010г. на ВАС по адм. дело № 1664/2010г. IV отд., Определение № 11200 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2014 г., II
о.Определение № 7878/29.01.2016г. на ВАС по адм. дело № 7012/2016г. VIII, отд., Определение № 3518/29.03.2016г. по адм. дело № 3502/2016г. VIII, отд. Определение № 11878/09.10.2017г. на ВАС по адм. дело № 10529/2017г. VI отд., Определение № 15200 от 12.12.2017г. на ВАС по адм. дело № 13807
/2017г. II отд., Решение№ 7876 от
12.06.2018, по адм. дело № 12352/2017г.
на ВАС както и практиката на Върховният касационен съд
изразена в Определение № 104 от 09.02.2015г. на ВКС по ч.т.д. № 112/2015г. I, т.о. , Решение № 67/03.04.2014г. по гр.д. № 2944 /2013г. на ВКС IV гр.отд. постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК, Определение №
202 от 07.05.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 1523/2019г. III отд. както и
много други.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№03-РД/ 3439 от 29.08.2018г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“, гр.София, с която е
отказано финансиране на заявлението за подпомагане на жалбоподателя с ИД № на проекта
26/04/1/0/01927 от 07.12.2016г.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за ново произнасяне по подаденото на 07.12.2016г. заявление
за подпомагане на Н.А.В. с ИД № на проекта
26/04/1/0/01927 от 07.12.2016г.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на Н.А.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в общ размер от 360.00 лева (триста и шестдесет лева).
ОСЪЖДА, на основание чл.
77 от ГПК, вр . с чл. 144 от АПК Държавен
фонд "Земеделие" гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ 136, да заплати
по депозитната сметка на Административен съд, гр.Хасково сума в размер
на 614.00 лева представляваща възнаграждение на вещо лице.
Решението, подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: