РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 265/09.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана
Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Вл.Вълев, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 3157/2022г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Н.И.П.,***, представляван от адв.Л.Н.,
обжалва Решение № 143 от 02.11.2022г., постановено по АНД № 349 по описа за
2022г. на Районен съд – Карлово, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 22-0281-000306/18.05.2022г., изд. от Началник Група при РУ – Карлово към
ОД МВР - Пловдив за наложени на П. административни наказания: глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца - за
нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от същия закон.
Решението е обжалвано като
незаконосъобразно и неправилно. Поискано е да бъде отменено, ведно с отмяна на
наказателното постановление поради наличие на доказателства за маловажност на
случая. Заявено е, че фактическата установеност не е оспорена – жалбоподателят
е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, но е бил подведен
от „продавача” Т.. Поддържа се, че в представата на П. автомобилът е бил
надлежно регистриран, тъй като е имал поставени регистрационни табели. Твърди
се, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е бил дерегистриран. Изтъкнато
е наличието на множество доказателства, според които лишаването от право да
управлява МПС ще доведе до невъзможност П. да обслужва майка си
/диагностицирана с параноидна шизофрения, на която е издадено решение на ТЕЛК/
и няма да може да транспортира детето си до най-близката детска градина в
гр.Сопот.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа и е представена служебна бележка за посещение на детска градина от
детето на жалбоподателя в гр.Сопот.
Ответникът РУ - Карлово при ОД
МВР-Пловдив не изразява становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Вълев счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно
решение и е процесуално допустима.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. - отразена в НП и Заповед от 31.12.2019г. за
преназначаване на Д.Т. на длъжност Началник на Група Пътен контрол в сектор
Охранителна полиция към РУ – Карлово при ОД МВР – Пловдив. АУАН серия GA 533410/08.03.2022г. е съставен от
мл.автоконтрольор Н.Д. при РУ – Карлово, ОД МВР - Пловдив, оправомощен за
съставяне на АУАН с първопосочената заповед.
В обстоятелствената част на АУАН и НП
е посочено, че на 08.03.2022г., в 08:30ч. в община Карлово на път I-6 км
253+300м с посока на движение от запад към изток, Н.П. управлява лек автомобил
– Ауди А3 с рег.№ ***, собственост на И.Ч., като при проверка и справка в РСОД
се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143
ал.15 от Здв.П – на 27.01.2022г. При тези данни е вписано, че водачът управлява
нерегистрирано МПС по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1
ЗДв.П.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДв.П: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.“. Наложената санкция е основана на чл.175 ал.3 пр.1
ЗДв.П – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца : „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.“.
2. Актосъставителят заявил пред КРС в
качеството на свидетел, че при проверката водача заявил, че е закупил
конкретния лек автомобил без договор, но продавача го уведомил, че всичко при
автомобила е наред. Водачът представил всички други документи за колата и бил
със съзнанието, че всичко по автомобила е изрядно. Е.Д., с която живее
жалбоподателят заявила като свидетел, че само той е шофьор в семейството и
обслужва майка си, която е със здравословни проблеми и решение на ТЕЛК и
малкото им дете, което посещава детска градина, а работата му изисква
транспортиране до м.Бозалан и е на смени. П. взел колата преди нова година и
МПС е било с регистрационни табели. Според приет по делото договор за замяна с
нотариално заверени подписи, на 25.11.2021г. М.Т. придобил лекия автомобил,
който впоследствие предоставил за управление на жалбоподателя, ведно със СРМПС
и полица за Гражданска отговорност.
КРС приел за установено, че с
действията си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение по
чл.140 ал.1 ЗДв.П, тъй като правилото за поведение, съдържащо се в нормата
изисква от водачите кумулативното спазване и на двете посочени изисквания /МПС
да е регистрирано и да е с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места/. Съдът се е позовал на презумптивната
доказателствена сила на АУАН с арг. от чл.189 ал.2 ЗДв.П, вкл. при неоспорена
фактическа установеност. Посочен е редът за регистриране на МПС, регламентиран
в Наредба I-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС /чл.15 ал.1, чл.14 ал.1, чл.4 ал.1, чл.3 ал.1/. Възприето е,
че липсата на извършена регистрация в законоустановения срок на придобито от М.Т.
чрез правна сделка МПС е довело като последица приложението на разпоредбата на
чл.143 ал.15 ЗДв.П за служебно прекратяване на регистрацията му, в която
хипотеза законът е приравнил служебното прекратяване на регистрацията на
автомобил на липсата на регистрация на същия. Според КРС П. е осъществил
виновно вмененото му нарушение, тъй като е бил длъжен да се осведоми от
собственика на автомобила /лицето, което му го е предоставило за управление/
дали МПС има действаща регистрация. Конкретизирано е, че П. е проявил
небрежност с прилагане нормата на чл.7 ал.2 ЗАНН, тъй като изключение не е
предвидено в ЗДв.П и извод - при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл.140 ал.1 ЗДв.П, правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на П., който независимо, че не е бил
собственик на автомобила, а само го е управлявал, е бил длъжен да знае
предвидените в ЗДв.П последици при бездействие да се регистрира новият
собственик.
3. При нарушаване забраната за
допускане по пътищата, отворени за обществено ползване само на моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред, установена в чл. 140 ал. 1 пр. 1-во ЗДв.П, задълженото
лице управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред - изпълнителното деяние се осъществява с действие, при дължимо по закон
бездействие. Задълженото за регистрация лице съгл. чл.145 ал.2 ЗДв.П е
собственикът на МПС : „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.“, респект. чл.3 и чл.4 ал.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. /чл.4 ал.1 – „Собственикът
е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията.“/. Няма информация за осъществена възможността,
предвидена в чл.4 ал.3 от наредбата, обвързваща ползвателя на МПС със задължения
относно ползваното МПС : „Физическо или
юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.“.
Според дефиницията за „регистрация“ по
см. на §6 т.18а ДР ЗДв.П : „Регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и
в § 2 т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г., като административното
разрешение е за ПС, което означава дължимо знание за наличието му от
управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субекта на
санкционната норма е водачът съгл. чл.175 ал.3 пр.1 ЗДв.П – : „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред…“. Нерегистрирането на
превозното средство препятства управлението му по пътищата, отворени за
обществено ползване. Вярно е, че задължението за регистрация е за собственика,
но при управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - от лице,
различно от собственика, управляващият водач според чл.175 ал.3 пр.1-во ЗДв.П
не дължи управление.
Извън посоченото следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл. 143 ал. 15 ЗДв.П установява, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съответно,
прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143 ал. 15 ЗДв.П
представлява принудителна административна мярка /ПАМ/, по отношение на която
законът не допуска предварително изпълнение / Определение № 14092 от
16.11.2020г. по дело № 9510/ 2020г., ВАС, Седмо О.; Определение № 2785 от
1.03.2021г. на ВАС по адм. д. № 1828/2021г., Седмо О. и др. /. Според
възприетото от ВАС : „Посочения в чл. 143, ал. 15 ЗДвП ред за прекратяване на
регистрацията, а именно – чрез отбелязване в автоматизираната информационна
система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на
индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице
ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно - неизпълнение на
задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок. Съответният
орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг
юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното
превозно средство в двумесечен срок), чрез отбелязването в автоматизираната
информационна система. Следователно налице е акт по чл. 21, ал. 2 АПК. Не е
необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на "нарочен"
акт, за да се направи извод, че даден акт е индивидуален административен акт.
Ако липсва акт - липсва волеизявление на органа, а ако липсва волеизявление не
е ясно на какво правно основание органът ще извърши отбелязването в
автоматизираната информационна система. Независимо, че в ЗДвП и Наредба №І-45
не е посочено изрично, по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на
Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се
гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита.”. От
това следва, че в случая отсъстват данни за съобщаване на ПАМ, за да може да
бъде проверено дали е обжалвана или е влязла в сила, при което положение само /влязла
в сила ПАМ/ може да бъде направен извод, че е налице последицата от служебно
прекратената регистрация на МПС – управлението му от водач, при което е
установено, че управляваното МПС към 08.03.2022г. не е било регистрирано.
Тоест, не е налице безсъмнено установено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДв.П и
съответно липсва съставомерно деяние, наказуемо по чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДв.П /в
тази насока Решение № 160 от 26.01.2021г. на АдмС - Пловдив по КАНД №
3303/2020г./.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 143 от 02.11.2022г.,
постановено по АНД № 349 по описа за 2022г. на Районен съд – Карлово.
Отменя Наказателно постановление №
22-0281-000306/18.05.2022г., издадено от Началник Група при РУ – Карлово към ОД
МВР - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :