Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
Гр. Добрич, 30.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, V-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при секретаря Мария
Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело №391 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба на Б.А.Б. ***, подадена чрез адв. Е.Р.
- ВАК, срещу Заповед № 20 - 0851 - 000287/25.07.2020 г. на Началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Добрич.
Със заповедта, на основание чл. 22 от ЗАНН, му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б “б" от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъда
отменена. На първо място се твърди, че
заповедта е издадена от некомпотентен орган. Релевират се доводи, че не е
управлявал посоченото моторно превозно средство, и че при издаване на заповедта
е вписан отчетения алкохол в кръвта с дрегер, а не е взета предвид кръвната
проба, която към момента на издаване на заповедта, все още не е изготвена.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява се от адв. Р.,
която поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта като
неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения, че
все още издаденото наказателно постановление не е влязло в сила и не е
установена вината на доверителя й, освен това вече два месеца същият е без
книжка. Бързото производство също не е приключило, поради което и счита, че
мярката е наложена преждевременно.
Ответникът - Началник на група в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр.
Добрич, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Административен съд - Добрич намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК. Заповедта е издадена на 25.07.2020 г.
Връчена е лично на жалбоподателя на 26.07.2020
г., жалбата е подадена директно в
канцеларията на Административен съд - Добрич на 10.08.2020 г.
Т.е., жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
На 25.07.2020 г. около 18,10 часа в гр. Добрич, на ул.
„Хан Крум“ до №23а, Б.Б. като водач на
МПС – „Хонда ЦРВ“ с рег. №ТХ 3320 АТ, като при движение на заден ход допуска
ПТП с материални щети с „Ауди А6“ с рег. №В 5861 НР. Б. не представя СУМПС и
контролен талон към СУМПС. В 18,43 е извършена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен №ARDN – 0075, като цифровият дисплей е отчел 2,54 промила
алкохол в кръвта чрез издишвания от водача въздух. Издаден талон за изследване,
взета е кръвна проба. Съставен е АУАН с бланков № 160748/25.07.2020 г.
от младши автоконтрольор към ОД на МВР - Добрич, Сектор
"Пътна полиция", в който е посочено, че е отчетен алкохол в кръвта на водача.
В резултат е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20 - 0851 - 000287 от
25.07.2020 г.
на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Добрич, на основание чл. 22 от ЗАНН, с която на Б.А.Б. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.,, б „б" от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т.
6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от началник на служба за
контрол, а именно на Начални група в сектор "Пътна полиция"
към ОД МВР Добрич, с оглед на което се явява издадена от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия /съгл. Заповед №357з-815/19.04.2017 г. на Директора
на ОД на МВР Добрич/.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа
на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
разписаните със закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са
посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на
заповедта.
Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на административно-наказателната или
наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б. " ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно
НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН ). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е
вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два
вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава
II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на
ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се
образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от
производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на
административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на
компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се
решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН ).
Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с
АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за
възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са
самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ
факт - извършено нарушение на ЗДвП.
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б. " от ЗДвП в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,
или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
При тази законова регламентация, необходима
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена употреба на наркотични
вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното.
По отношение на оспорването на фактическата обстановка
от страна на жалбоподателя, същият не представи доказателства, нито е поискал
събирането на такива, поради което и съдът намира, че доказателствената сила на
АУАН не е оборена. Видно от АУАН, в същият не са посочени
възражения при съставянето му, и не са
изложени никакви твърдения в насока, че не е управлявал
автомобила. Житейски нелогично е лице, което не е управлявало МПС, да не го
заяви веднага при привличането му към отговорност със съставяне на АУАН за
извършено нарушение при управление на МПС, каквато възможност законът му дава и
от която той не е бил лишен в конкретния случай.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
В обжалваната заповед е прието, че лицето е
управлявало автомобила под въздействието на алкохол,
което е установено с тест чрез техническо средство, указано конкретно със
съответния инвентарен номер. Допълнено
е, че е издаден и талон за медицинско изследване, и е
взета кръвна проба с протокол 134 от 25.07.2020 г.
Предвид горното оспорената заповед е материално
законосъобразна. Не са налице съществени процесуални нарушения при издаването
й. В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие
с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа
възпиращо и на останалите водачи. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява
и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управлявал след употреба на наркотично вещество, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения
максимален 18 - месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е
решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото
прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т.1, б.“б " от
ЗДвП, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 4 от ЗДвП, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.А.Б. ***,
срещу Заповед № 20 - 0851 - 000287/25.07.2020 г.
на Началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Добрич.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно, съгл. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: