Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260286
гр. Пловдив, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесета и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Магдалена Трайкова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6763/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-008103/17.08.2020 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на А.В.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез
своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за неустановяване
на фактическата обстановка в НП, както и факта на доказването, че жалбоподателя
не е управлявал в момента на установяване на нарушението.
Въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата с
писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за
законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 03.08.2020 г. жалбоподателят
А.В.М. бил водач на мотоциклет Хонда ВФР 1200ХД с рег. № ****. С него в 14:50
ч., М. дошъл на адрес ***, където се намирал домът на приятелката му П. Д. К..
Там бил свидетелят Т.Д.М., който бил служител при 03 РУ при ОД на МВР Пловдив и
имал информация, че М. разпространява наркотици. Поради тази причина свид. М.
визуално контролирал входа на бул. „Източен“ № 16, където се намирало и
жилището, което обитавал според информацията М.. Там било паркирано и друго МПС
ползвано от М.. При приближаването на мотоциклета свид. М. го възприел и го
проследил с поглед като видял, че мотоциклета спрял до другото МПС ползвано от М..
Водачът на мотоциклета слязъл от превозното средство, отправил се към
автомобила и при обръщането си свид. М. видял лицето, което разпознал като М..
Последният отворил автомобила и взел нещо от там. Тъй като полицейският
служител подозирал, че това са наркотични вещества решил да извърши проверка.
Слязъл от автомобила и заедно с колегата си Д., който до този момент не бил
възприел приближаването на М. започнали проверка на лицето.
Тъй като нямали
правомощия да извършват проверки по ЗДвП, бил извикан свид. Д., който да
извърши тестване за наркотични вещества. При пристигането на свид. Д., същият
установил самоличността на водача като А.М. и му било съобщено от полицаите, че
М. е управлявал мотоциклет и отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества. Пред свид. Д. жалбоподателя потвърдил отказа си като възразявал, че
не е управлявал.
В хода на
проверката се появила и свид. К.и докато извършвали действията по проверката,
ключовете на мотоциклета останали у свидетелката К..
След като били
извършени процесуално-следствени действия в жилището обитавано от М., около
20:00 ч. на 03.08.2020 г.,
жалбоподателят бил отведен в 03 РУП при ОД на МВР Пловдив, където потвърдил отказа си да се тества.
За установеното му
бил съставен АУАН № 816297 от свид. Д. и му бил издаден талон за медицинско
изследване№ 0062438. Двата документа били връчени на М.. Нарушителят подписал
акта и медицинския талон като потвърдил възражението си, че не е управлявал.
Техническото
средство, с което е отказал да се тества било Drug
check 3000 STK5.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Д.М., Т.Г.Д.
- актосъставител, частично от показанията на свид. П. К., както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка
за нарушител/водач, талон за изследване № 0062438 от 03.08.2020 г.,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Съдът намира че
следва да подложи на анализ свидетелските показания. На първо място следва да
се посочи, че се оформят две групи от свидетелски показания, а именно тези на
полицейските служители от една страна и от друга, тези на свидетелката К..
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като същите са
добросъвестно изложени от незаинтересовани страни, доколкото двамата полицейски
служители нямат персонална полза или вреда от изхода на делото. От показанията
на свид. М. се установява, че в момент много близък до установяване на
нарушението, М. е управлявал мотоциклет Хонда ВФР 1200 ХД с рег. № ****. Съдът
намира, че макар и производни по отношение на факта за управлението показанията
на свид. Д. подкрепят показанията на свид. М., тъй както добросъвестно е
посочено от същия той е разбрал за управлението на „мотор или мотопед“ именно
от полицейските служители. Съдът дава вяра на показанията на тези двама
свидетели, тъй като те дават подробности
от фактическата обстановка, които не са изцяло в полза на административнонаказващия
орган, което свидетелства за добросъвестност при изложението. На първо място
като такова съдът цени, че свид. М. признава, че неговият колега не е възприел
пряко управлението на мотора, както и уточнението на свид. Д., че документите
са съставени няколко часа по-късно, в сградата на 03 РУП, а не на
местоизвършване на нарушението.
Показанията на двамата свидетели освен, че се
подкрепят и допълват взаимно са подкрепени и от писмените доказателства досежно
часа на нарушението, времето на проверката, времето на съставяне на
документите, включително АУАН и талона за медицинско изследване.
Съдът не дава вяра
на показанията на свид. П. К., в частта им, че А.М. е бил с нея по времето
когато свид. М. твърди че е видял жалбоподателя да управлява мотора и че
ключовете за мотора са били в обитавания от нея апартамент през цялото време до
слизането ѝ пред входа на бул. Източен,
тъй като на първо място същата е била в близки приятелски отношения с
нарушителя и на второ място съдът намира, че по начина на депозиране на
показанията същата се старае изцяло да послужи на защитната версия на нарушителя.
Показанията съдържат нелогични твърдения, а именно, че моторът и автомобилът
управлявани от А.М. са се намирали пред дома ѝ на бул. Източен, но
предходния ден тя е управлявала автомобила, в който са се возили двамата, но
той оставил само автомобила пред нейния дом и сутринта отново дошъл от дома си
в кв. Коматево, гр.Пловдив с мотора. Съдът кредитира показанията на
свидетелката в частта, в която същата свидетелства, че при полицейската
проверка на А.М. ключовете за мотоциклета са останали в нея.
Тъй като
показанията на свидетелката в горните части останаха изолирани от събрания
доказателствен материал, както и поради близките ѝ отношения с М. и
поради факта, че съдържат вътрешни противоречия, съдът не им дава вяра и не
приема, че същите разколебават фактическите констатации отразени в АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата
по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Действително се
установява, че АУАН не е съставен на мястото, където е установено нарушението,
но такова изискване в ЗАНН няма.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия
е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е
възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му,
когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като
разликата от няколко часа между съставянето на акта и установяването на нарушението съдът не намира
да осъществяват процесуално нарушение, тъй като изричните срокове за
съставянето на АУАН и НП, посочени в чл. 34 от ЗАНН са спазени. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа
да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и
възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и
техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Установява се, че А.В.М. като водач на МПС Мотоциклет Хонда ВФР 1200ХД с рег. № ***, на
03.08.2020 г. около 14:50 часа в гр. Пловдив на бул. „Източен“, до № 16
е отказал да бъде пробван с техническо средство за наличието на употреба на
наркотични вещества и техни аналози, като е потвърдил отказа си да бъде тестван
и с техническо средство „DRUG CHECK 3000 STK5, както и да даде проба в медицинско заведение. Затова му издаден талон за
медицинско изследване № 0062438 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение.
Полицейските служители – свидетелите М. и Д. са категорични, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване на наличие на
наркотични вещества или техни аналози в организма му по време на проверката,
както и по-късно.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на нарушителя,
че същият не е управлявал МПС. Действително се установява, че в момента на
проверката жалбоподателят не се е намирал върху мотора и не е боравил с
приборите, но това не е императивно изискване на правилото за поведение.
Неразривната връзка между правилото за поведение и контрола върху движението по
пътищата не е прекъсната, тъй като видно от показанията на полицейския служител
лицето действително е управлявало МПСто в един много близък до отказа момент.
Във връзка с възприетата от правовия ред в РБългария принцип на нулевата
толерантност при употребата на наркотични вещества и управлението на МПСта по
пътищата, същия е доразвит и в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , който не
изисква нито непосредствено боравене с приборите на МПС, нито изследване на
повлияването от наркотичните вещества. Поради това съдът намира, че са доказани
всички релевантни елементи на нарушението. А именно жалбоподателят е бил водач
на МПС и е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества.
По-късното издаване на талона за медицинско изследване не опорочава
процедурата по ангажиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя. Значение би имало, в случай че лицето е отказало проба с техническо
средство и е изразило желание да даде кръвна проба, на която да бъде извършено
химическо изследване, но това не е случаят. Жалбоподателят е изпълнил състава
на нарушението още при отказа да бъде тестван с техническото средство.
Последващото изпълнение на задължението на органите по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози за
издаване на талон за медицинско изследване е свързано единствено с поредната
възможност на лицето да преустанови противоправното си поведение. Правилно е
преценено от административнонаказаващия орган, че отказът на лицето да извърши
химическо изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта, чрез взимане
на кръвна проба, не е отделно нарушение извършено няколко часа след отказа за
изследване с техническо средство. Това е едно и също нарушение, тъй като
поведението на водача на първо място е свързано с един и същи момент, в който
той е имал качеството водач на МПС и на следващо място отказът е пресистиращо
поведение, което не е прекъсвано. М. не се е възползвал от дадената му
възможност за вземане на кръвна проба, като действията му са били продължение
на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба
за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него отказ за
тестване.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение,
така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на
изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът
да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен
чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по
отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът
дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде
подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016
г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. В конкретния случай напълно
ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига
обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо
средство. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя
да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е
въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно
отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от
14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Не може да бъде прието възражението, че от показанията на свидетелите се установява
различно място на извършване на нарушението, а това от своя страна води до
неяснота къде в действителност е извършеното то, доколкото в АУАН и НП е
посочено друго. Както посочва свидетелят Д., жалбоподателят е направил отказ да
бъде тестван за първи път именно на
адрес гр. Пловдив, бул. Източен, до № 16. Това, че в последствие е направил
отказ да бъде тестван и в сградата на 03 РУП при ОД на МВР Пловдив, не променя
мястото на установяване на нарушението. То е там, където първоначално е направил
своя отказ.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят
в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при
управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал
настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е
в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно
постановление № 20-1030-008103/17.08.2020 г. на началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.В.М. с ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.