МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 11.12.2020 г. ПО НАХД №
7314/2020 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение К.Т.П. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това че на 17.06.2019 г., в
гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно
заповед за незабавна защита издадена на 08.05.2019 г. от Районен съд гр.
Пловдив - III брачен състав по гражданско дело № 7169/2019 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, връчена му лично на 14.05.2019 г. - която заповед е издадена в
полза на К.К.Б.с ЕГН ********** и Ф.Т.Б., ЕГН **********, като не изпълнил
задължението си да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
посочените лица – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
В хода
на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение и моли обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние,
като му се наложи административно
наказание глоба ориентирана към минималния размер.
Защитникът
поддържа заявеното от представителя на държавното обвинение. Позовава се на
установените по делото смекчаващи вината обстоятелства и пледира за минимална санкция.
Обвиняемият в правото си на лична защита заявява, че не
оспорва изложеното от прокурора. Признава се за виновен, изразява съжаление за
стореното. С последната си дума моли да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на глоба в
рамките на минимума, предвиден в закона.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият К.Т.П. е роден на *** г. в ****, живущ ***, *****, български гражданин,
със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Обв. П. имал дъщеря – свид. К. Б., на която на 19.01.2011 г. дарил
собствената си къща с двор, находящи се в с. Крумово, обл. Пловдив. В
изготвения за тази сделка нотариален акт било изрично упоменато, че дарителят П.
запазва за себе си пожизнено право на ползване върху имота.
През 2018 г. свид. Б. се пренесла да живее заедно с
малолетната си дъщеря Ф. в къщата в с. Крумово, нейна собственост.
С времето и поради различни обстоятелства отношенията
между нея и баща ѝ –обв. П., се влошили дотолкова, че се наложило Б.
многократно да подава сигнали до различни институции против него. Така
например, през декември 2018 г. в жилището в с. Крумово между двамата възникнал
словесен конфликт в присъствието на детето Ф., който прераснал и във физическо
съприкосновение между бащата и дъщерята. По случая била извършена проверка в 05
РУ при ОД на МВР-Пловдив, след което била образувана прокурорска преписка №
11707/2018 г. по описа на РП-Пловдив, приключила с постановление за отказ да се
образува ДП, поради установени данни за
престъпление от частен характер.
Няколко месеца по-късно, през пролетта на 2019 г.,
обв. П. сменил патрона на една от стаите в къщата, която Б. ползвала, за да
съхранява вещите на детето си. Тъй като не успяла да влезе в стаята, Б. разбила
вратата и отново сменила патрона на ключалката, след което сезирала полицията
по случая. В тази връзка била извършена проверка, а впоследствие било
образувано и ДП № 341/2019 г. по описа на 05 РУ, представляваща пр. пр. №
3877/2019 г. – за престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Въпросното наказателно
производство приключило с постановление за прекратяване от 12.02.2020 г.
Наред с гореизложеното, свид. Б. подала в РС-Пловдив
молба по Закона за защита от домашно насилие срещу баща си – обв. П., по повод
на което било образувано гр.д. № 7169/2019 г. по описа на съда. По същото била
издадена Заповед за незабавна защита
от 08.05.2019 г., с която К.П. бил задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Б. и детето
Ф. Б., за срок от 08.05.2019 г. до
издаване на заповед за защита от домашно насилие или отказ на съда по чл.15 от ЗЗДН. Със същия акт било забранено на обвиняемия да доближава дъщеря си
и внучка си, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
К. Б. и детската градина, която посещавала малолетната Ф..
На
14.05.2019 г. П. получил препис от заповедта, за което били изготвени съответните документи,
изискуеми съгласно разписаната в ЗЗДН процедура, включително и полицейски протокол за предупреждение да
изпълнява заповедта.
Гр. д. № 7169/2020 г. по описа на РС-Пловдив
приключило на първа инстанция с решение в полза на свид. Б., като при извършена
справка в сайта на Висшия съдебен съвет се установява, че решението на
първоинстанционния съд от 13.04.2020 г. е потвърдено изцяло с Решение от
01.09.2020 г. по в.гр.д.№ 1247/20г. по описа на ОС-Пловдив.
Тъй като бил наясно, че докато тече производството по
гр.д. № 7169/2019 г., не трябва да доближава къщата, дарена на дъщеря му,
обвиняемият решил да я тормози по друг начин, а именно – като се възползва от качеството си на титуляр на партидата на имота
и подаде заявление до „ЕВН“ токът в
жилището в с. Крумово да бъде спрян, което и сторил на 17.06.2019 г.
Като причина за искането си П. посочил, че в жилището
предстоят ремонтни дейности, което не отговаряло на истината.
В изпълнение на това заявление, от „ЕВН“ прекъснали електрозахранването в къщата, обитавана от Б. и
дъщеря ѝ, на дата 27.06.2019 г., и го възстановили едва няколко дни
по-късно, по молба на Б. Междувременно съхраняваните в хладилника и
фризера в дома на свид. Б. хранителни
продукти се развалили и се наложило да бъдат изхвърлени, а свид. Б. и
детето Ф. били лишени от възможността да
се изкъпят с топла водя и да си приготвят храна. К. Б. сезирала за
случилото се РП-Пловдив.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства:
-
обяснения на обвиняемия дадени на съдебна и досъдебна фаза;
-
показания на свидетеля К. Б.;
- както и
приложените по делото писмени доказателства сред които Заповед за незабавна защита от 08.05.2019г.,
разписка за връчване на заповед за незабавна защита, протокол за предупреждение
от 14.05.2019г., удостоверение от ЦПЗ,
свидетелство за съдимост, характеристична справка, нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 2 от 19.01.2011г., Решение № 1322/13.04.2020 на
Пловдивски районен съд, трети брачен състав, писмо от ЕРЮГ /л.55, л.57, 58/, заявление за услуга /л.56/,
експертно решение на ТЕЛК, допълнително споразумение № 392/06.01.2020г. към
трудов договор № 28 /26.08.2019г., разпореждане № **********/01.07.2018г. за
отпускане на пенсия, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление и призната от обвиняемия на досъдебно производство,
а и на съдебна фаза, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.296 НК, за това че на 17.06.2019 г., в
гр. Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, а именно
заповед за незабавна защита издадена на 08.05.2019 г. от Районен съд гр.
Пловдив - III брачен състав по гражданско дело № 7169/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, връчена му лично на 14.05.2019 г. - която заповед е
издадена в полза на К.К.Б.с ЕГН **********, и Ф.Т.Б., ЕГН **********, като не
изпълнил задължението си да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
посочените лица.
За да е съставомерно деянието от
обективна и субективна страна по втората на алтернатива на чл. 296, ал.1 НК
следва да се установяват следните елементи от фактическия състав:
-издадена Заповед за защита
срещу дееца в полза на дадено трето лице;
-заповедта да подлежи на
изпълнение и деянието да е извършено в
рамките на срока й на действие;
-заповедта да е съобщена на
дееца, тоест той да запознат с нейното съдържание и задължението да я спазва;
-неизпълнение на заповедта,
тоест извършване от дееца на такова действие и/или бездействие, което
противоречи с разпорежданията в заповедта.
Втората алтернатива на чл. 296 НК предоставя наказателно правна закрила на обществените отношения във връзка с
издадените по реда на ЗЗДН актове, поради което и при преценка на
съставомерността на деянието следва да се съобразят и разпоредбите този закон.
ЗЗДН предвижда два вида заповеди
за защита:
-
Заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН. Тя се издава при
уважаване на молбата за защита, след
приключване на производството пред гражданския съд и произнасянето му
по същество на делото с решение.
С тази заповед съдът налага една или повече мерки за защита. Съгласно чл. 17,
ал.1 и ал.3 ЗЗДН решението подлежи на въззивно обжалване, но подаването на
жалбата не спира изпълнението на заповедта и тя подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/. Заповедта
има действие до изтичане срока на
мерките определени в нея.
-
Заповед за
незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. Издава се при данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта
за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта
за защита или отказа за такъв / чл. 19 ЗЗДН/
С оглед целите, които си поставя
законодателят, а именно да осигури ефективна защита на пострадалите срещу
актове на домашно насилие- двата вида
заповеди – по чл. 15 ЗЗДН и за незабавна защита се ползват с еднаква степен на закрила, включително и от
наказателното право, респективно съставомерно по чл. 296 НК е
нарушаването на която и да било от тях.
В конкретния случай е
инкриминирано неизпълнението на заповед за незабавна защита от 08.05.2019г.,
която по силата на чл. 18 ЗДДН подлежи на незабавно изпълнение, считано от тази
дата до датата на постановяване на решението по делото- 13.04.2020г.
Инкриминираното неизпълнение на заповедта се твърди да е извършено на
17.06.2019г., поради което и първите два
елемента от фактическия състав са налице.
Установява се наличието и на
третия елемент, доколкото процесната заповед
за незабавна защита не само е била лично връчена на обвиняемия срещу разписка
на дата 14.05.2019г. /около един месец преди инкриминираното деяние/, но и на
същия ден е бил съставен протокол за
полицейско предупреждение, с който са му разяснени задълженията във връзка с издадената заповед и последиците от
нейното неизпълнение.
За преценка наличието на
последния елемент от фактическия състав следва да се изследва съдържанието на
процесната заповед за незабавна защита от 08.05.2019г. Установява се, че с нея:
-
обвиняемият е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.К.Б.и
Ф.Т.Б.
-
забранено му е да приближава пострадалите лица К.К.Б.и
Ф.Т.Б., тяхното жилище, както и местоработата и местата за социални контакти на
К. Б. и детската градина на Ф. Б.
Съставомерно по чл. 296 НК е
неизпълнението на което и да било от условията по заповедта, като безспорно
най-всеобхватна защита предоставя задължението за въздържане от каквито и да
било актове на домашно насилие.
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Въз основа на дадената легална
дефиниция теорията и съдебната практика, приемат, че са налице в условията на алтернативност и
неизчерпателно изброяване следните форми на изпълнителното деяние:
- Икономическо насилие- възползване
от изключителния или преимуществен и/или улеснен достъп, който насилникът има до дадени икономически или финансови фактори/ресурси (включително
и не само- право на собственост или ползване върху обитаваното семейно жилище,
получаван доход, наличие на свободно разполагаемо имущество, каквото жертвата
не притежава и др.), при което жертвата
се поставя в зависимо или друго неблагоприятно положение.
- Финансово насилие - жертвата
се лишава от достъп до пари, имущество, трудова активност и/или други източници
на доходи, както и от информация за финансите на семейството, което
води като краен резултат до пълна или частична финансова зависимост.
Финансовото насилие може да се разглежда и като подвид на икономическото
насилие.
- Психическо насилие-
всички актове, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве, развитие или благосъстояние на жертвата.
-
Заплашване и принуда– това са въздействия върху
психиката на жертвата с цел мотивирането й да предприеме поведение, противно на
свободната й воля, чрез пораждане у нея
на чувство на страх, безпокойство, смущение, паника и др. Възможни са различни проявни форми- вербални
заплахи, физическа агресия, повреждане и унищожаване на вещи и др. и/или
съчетание между тях. Заплашването и
принудата могат да се разглеждат като подвид на
психическото, а в някои случаи и на физическото насилие.
-
Емоционално
насилие - лишаване на
жертвата от самоувереност, от чувство за
лично достойнство и значимост; вменяване
на чувство за слабост, вина, неудовлетвореност от себе си, зависимост.
Емоционалното насилие може да се разглежда и като подвид на психическото
насилие.
-
Изолация –
ограничаване на излизанията и контактите на жертвата до минимум. Свеждането й
до положение, при което тя да разчита физически, психически и/или емоционално
само и единствено на дееца за осъществяване на битието и потребностите си като социална личност. Изолацията също
представлява подвид на психическото насилие.
-
Физическо насилие – може да се прояви под формата на
нанасяне на телесни повреди или болки и
страдание, без разстройство на здравето. Тук следва да се отнесат и всички случаи на физическо принуждаване на
жертвата да предприеме поведение, противно на нейната воля.
-
Сексуално насилие – може да включва изнасилване, но и
всякакви други форми на принуждаване на жертвата да предприема сексуално
поведение или интимност, което противоречи на свободната й воля.
-
Използване на децата, за да се контролира или наказва
партньора и други.
От дадените дефиниции е видно,
че отделните проявни форми са
флуидни, между тях не може да се направи категорично разграничение, като често
конкретното деяние изпълва признаците на повече от една от формите. Във
всеки случай преценката дали е извършен акт на насилие е строго конкретна, като
водеща следва да бъде целта за реална
и ефективна защита на правата и законните интереси на жертвата.
В процесния случай се установи,
че деецът бил единствен титуляр на
партидата в ЕВН за процесния имот, обитаван от свидетелката Б. В това си
качество той е имал възможност да се разполага с електрозахранването в къщата,
включително и като заяви прекъсването му. Възползвайки се от гореописаните
обстоятелства, обвиняемият заявил в ЕВН
прекъсване на електроподаването, в резултат от което Св. Б. и малолетната й
дъщеря останали без ток за няколко дни.
Посоченото квалифицира
извършеното от обвиняемия като икономическо
насилие, доколкото същият въз
основа на изключителния си достъп до даден
икономически ресурс (възможността като титуляр на партидата
да извършва действия на управление и
разпореждане с електрозахранването на имота) е поставил св. Б. в неблагоприятно правно и фактическо положение да
отглежда няколко дни дъщеря си без ток, при развалена храна и без възможност да
я изкъпе.
Същевременно изживените от св.
Б. негативни преживявания и усещания,
естествени за всяка майка, която не може да изкъпе и нахрани детето си с топла
храна в продължение на дни, са достатъчни извършеното от обвиняемия да
се квалифицира и като психическо и
емоционално насилие.
Налице е и изискваната от чл. 3 ЗЗДН близка връзка между насилник и жертва ( в случая обвиняемия се явява баща
на св. Б.), за да се приеме, че извършеното от него консумира акт на домашно
насилие.
С извършения акт на домашно
насилие, обвиняемият е нарушил основното си задължение по издадената заповед за
незабавна защита, поради което и следва да се счете, че е налице нейното
неизпълнение, ерго и последния елемент от фактическия състав по чл. 296 НК.
От диспозицията на законовата
норма е видно, че престъплението по чл. 296 НК е такова на просто, формално извършване, като за неговата
съставомерност е достатъчно извършването на констатирания акт на домашно
насилие, в нарушение на издадена заповед за защита, без да е необходимо настъпването на различен противоправен резултат.
Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член
11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава
умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните
престъпления. Престъпленията на просто извършване се извършват винаги
при пряк умисъл, като за да е налице той, е
достатъчно деецът да е формирал съзнание за фактите, обуславящи противоправния
и обществено опасен характер на деянието и въпреки това да го извърши.
Така изрично и Решение № 102 от
23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от
12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение
В процесния случай се установи,
че:
-деецът е знаел за издадената
заповед за защита в полза на дъщеря му;
-бил е запознат с нейното
съдържание;
-изрично е бил предупреден от
полицейските органи за последиците от неизпълнение на заповедта;
- знаел е, че дъщеря му и
малолетната му внучка обитават къщата, чийто титуляр на партида в ЕВН е бил
той;
- от позицията на неговата
възраст и житейска зрялост несъмнено е съзнавал и затрудненията в домакинството и нормалното отглеждане на малкото
дете, което ще причини спирането на токоподаването, както и негативните изживявания на дъщеря му,
свързани с това,
което е достатъчно, за да обуслови пряк умисъл за извършване на
престъпното посегателство.
Обстоятелството дали деецът е
съзнавал, че извършеното от него може да се квалифицира като акт на домашно
насилие е изцяло ирелевантно, доколкото формата
на вина се определя от психичното отношение на дееца към правнорелевантните
факти, а не към тяхната правна интерпретация.
В тази връзка следва да се напомни
и базисното правило, че незнанието на закона не извинява никого.
Така изрично Решение № 366 от
04.12.2012 г. по нак. д. № 1112/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№99/14.05.2018 по дело №354/2018 на ВКС, Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н.
д. № 503/2001 г., I н. о. на ВКС.
Изцяло неотносими към преценката
за субективната страна на деянието са изтъкваните от дееца различни причини на
ДП, а и на съдебна фаза, които според него оправдавали спирането на
токоподаването.
Това е така, доколкото независимо от конкретната преследвана
цел, деецът е съзнавал, че
заявявайки прекъсването на тока тайно от дъщеря си и без да я предупреди
предварително, неминуемо ще я постави в изключително неблагоприятно положение и
ще затрудни съществено отглеждането на малолетната му внучка.
Същевременно трайната съдебна
практика е категорична, че когато деецът съзнава, че наред с преследваната цел сигурно, с положителност и неминуемо ще настъпи и забраненият от
правната норма правен резултат, е налице пряк умисъл за престъпно посегателство.
Така изрично ППВС 2/1957,
Решение №237/30.01.2019 по дело №1051/2018 на ВКС, Решение № 494 от 19.12.2014 г.
по нак. д. № 1563/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 18 от 10.V.1971
г. по н. д. № 15/71 г., ОСНК.
Доколкото деецът не е осъждан и
не е освобождаван друг път от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и с
оглед предвиденото от законодателя
наказание за престъплението по чл. 296 НК, а именно лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева, съдът намира, че след признаване на
обвиняемия за виновен, същият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНАТА
САНКЦИЯ
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание глоба в рамките
на минимума предвиден в чл. 78а НК, а именно 1000 лв.
При
определяне размера на административната санкция съдът съобрази:
-вида и
характера на засегнатите обществени отношения. Особеност на конкретния случай
е, че престъплението по чл. 296 НК има комплексен обект на защита,
като от една страна с извършването му се накърняват обществените отношения по
правилното и законосъобразно осъществяване на правосъдната дейност в страната и
изпълнението на влезлите в сила съдебни актове, а от друга пряко се посяга и
върху личната сфера на пострадалите лица. Посоченият комплексен обект на защита
индикира на завишена степен на обществена опасност на извършеното.
-степента
и интензитета на засягане на обществените отношения, намиращ проявление в обстоятелството, че
извършеното от обвиняемия съставлява едновременно акт на икономическо,
психическо и емоционално насилие. Степента на обществена опасност на
извършеното се завишава и от качеството на пострадалите лица- дъщеря и
малолетна внучка на обвиняемия.
-
данните за личността на обвиняемия – прави пълни самопризнания, съдейства за
разкриване на обективната истина, изразява съжаление за стореното, неосъждан.
- като смекчаващи
обстоятелства с изключителен характер съдът цени напредналата
възраст на обвиняемия (70 години) и неговото влошено материално и
здравословно състояние.
При преценка на всички гореизложени
факти настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на отговорността няма
място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини,
а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.
В този
изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019, Решение
№144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело
№327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.
По
изложените съображения, съдът намира, че минималния размер на санкцията съответства в максимална степен на
обществената опасност на деянието и дееца и гарантира постигане целите на
наказанието, без да се използва спрямо обвиняемия непропорционална по интензитет държавна
принуда.
Нещо
повече според настоящия състав, въпреки че степента на обществена
опасност на извършеното е завишена, всеки по-висок размер на
административната санкция с оглед възрастта, имущественото и влошено
здравословно състояние на дееца, би възложило върху него прекомерна и
непосилна тежест и би представлявало самоцелно използване на
наказателна репресия, което е резултат чужд на чл. 36 НК.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
....................................../п/
Вярно с оригинала!
С.Д.