О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 22.01.2020г.
Варненският районен
съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито
съдебно заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20015 по
описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по
молба на С.С., лично и като майка на децата А. и Р. Александрови, за налагане
на мерки за защита спрямо децата от бабата
на децата по бащина линия Т.Г.А..
За
да се произнесе съдът намери следното:
Съобразно
чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на
физическо, психическо или сексуално принудително въздействие и принудителното
ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират
или са (били) в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. За да има
защитим правен интерес от производство по ЗЗДН е необходимо в сезиралата съда
молба да бъдат наведени твърдения за такива конкретни действия на ответника,
които недвусмислено съставляват форма на целенасочена физическа, вербална или
сексуална агресия или принуда върху сочените пострадали лица. А съобразно
чл.10, ал.1 ЗЗДН тези действия следва да са твърдяни като извършени в срок до
един месец преди молбата.
В настоящия случай
сезиращата молба и уточняващите молби към нея са обосновани единствено с
твърденията, че: на 07.12.2019г. и
впоследствие бабата на децата по бащина линия и ответница по делото била
слагала на двете момчета памперси, против волята им, но тъй като те са на 9г. и
на 12г. това им създавало неудобство, което съставлявало домашно насилие.
В
контекста на обсъдената по – горе същност на производството по ЗЗДН съдът
намира, че така наведените оплаквания срещу ответника не попадат в приложното
поле на закона, защото не съдържат твърдения за ясно дефинирано целенасочено
физическо, психическо, емоционално или сексуално посегателство или принудително
въздействие спрямо децата. Всъщност твърденията навеждат на конкретен житейски
момент от отношенията между бабата и децата, по повод на който са налице
различни разбирания между въвлечените лица. Но да бъдат сезирани съдебните
органи при всяко подобно неразбирателство във всяко отделно семейство, в
рамките на което няма твърдения за целено физическо, психическо, емоционално
или сексуално посегателство или спрямо молителите, е недопустимо. Не това е
смисъла и предназначението на производството по ЗЗДН. Напротив – ЗЗДН е
предвидено като специално и незабавно средство за съхраняване физическата и
психическата неприкосновеност на лицата – реални жертви на домашно насилие. То
не следва да се използва нито като средство за уреждане на лични отношения в
семейството, между членовете му или с децата, за която цел са предвидени процедурите
по чл.49 СК, чл.127, ал.2 СК (като бъде ограничен РЛО на бащата, ако през него
той или лица, на които е поверил да се грижат за децата, не го правят добре и в
интерес на децата), още чл.128 СК или ЗЗДт, нито с доказателствена насоченост
към предстоящо друго производство.
По
тези съображения съдът намира, че предвид естеството на заявените в случая
твърдения за насилие, производството следва да бъде прекратено, поради
необоснован защитим интерес и несъответност на твърденията със специфичния и
лимитиран предмет на производството по ЗЗДН. В крайна сметка всеки процес пред
съд е обоснован само когато са въведени твърдения, които при доказването им
биха могли да обосноват или поне да предположат съставомерност или респ.
основателност на сезиращата молба.
Воден от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20015 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти
с-в, на осн. от чл.130 ГПК вр. чл.2 ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………