О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1721
гр. Плевен, 18.09.2023 г.
Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елка Братоева
ЧЛЕНОВЕ:
Любомира Кръстева
Недялко Иванов
Като разгледа докладваното от съдия Кръстева частно касационно
административно дело №765/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е частна жалба с вх.№5311/15.09.2023 г. от Б.Л.К.,***,
Н.С.К.,***, К.С. *** 1, С.В.Х. ***, Р.С.Х.,***,
В.С.Х.,***, чрез адв. Л.Б. ***, против Определение №245/26.06.2023 г. на Районен
съд Кнежа по гр.д. № 291/2023 г. по описа на РС Кнежа, с което жалбата по чл.
14, ал.3 от ЗСПЗЗ подадена от жалбоподателите против Протокол № 46/29.04.1992
г. на Общинска поземлена комисия Кнежа, Протокол №220К/07.12.1995 г. на
поземлена комисия Кнежа, Решение № 220к/07.12.1995 г. на Поземлена комисия
Кнежа и Решение № 220/07.12.1999 г. на Поземлена комисия Кнежа, е оставена без
разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес и изтекли срокове
за оспорване по чл.11 и чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото се установява, че с Протокол №
46/29.04.1992 г. на Общинска поземлена комисия Кнежа, Решение № 220к/07.12.1995
г. на Поземлена комисия Кнежа и Решение № 220/07.12.1999 г. на Поземлена
комисия Кнежа е възстановено правото на собственост върху земеделски земи на
наследници на Томо, Тодор и Мерко Койнарски.
След предявен иск от жалбоподателите, като наследници
на К С К/К С К Я по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр.д.№90/2016 г. по описа на РС
Червен бряг, против наследниците на Т, Т и М К, с Решение № 260083/08.04.2021
г. по в.гр.д. № 273/2019 г. по описа на Окръжен съд Плевен, е признато за
установено, че наследодателят на ищците К С К/К С К Я е бил собственик на част
от недвижимите имоти, възстановени на наследниците на Томо, Тодор и Мерко
Койнарски, конкретно на 102,54 дка.
С Протокол №273С от 24.02.2023 г. на ОСЗ – Кнежа, въз
основа на влязлото в сила съдебно решение, е признато и възстановено правото на
собственост на наследниците на К С К върху имоти с площ от 94,239 дка, и е
отказано възстановяване с план за земеразделяне върху имоти с площ от 11,71
дка.
Пред РС Кнежа се оспорва законосъобразността на Протокол
№ 46/29.04.1992 г. на Общинска поземлена комисия Кнежа, Протокол
№220К/07.12.1995 г. на поземлена комисия Кнежа, Решение № 220к/07.12.1995 г. на
Поземлена комисия Кнежа и Решение № 220/07.12.1999 г.
От съдържанието на оспорените административни актове,
данните по делото и представеното удостоверение за наследници се установява, че
жалбоподателите не попадат в кръга заинтересовани лица, които имат право да ги
оспорват, тъй като същите нямат доказано качество на наследници по чл. 11 във
вр. с чл. 10, чл. 10б или чл. 10в от ЗСПЗЗ на лицата Т, Т и М К и не са страни
в производството по издаване на тези актове. Поради това и ОСЗ Кнежа (тогава ПК
Кнежа) не е била длъжна да ги уведомява по реда на ГПК за издадените решения.
Законът не регламентира правото на лица, които не са
заинтересовани, т.е. които не попадат в кръга на наследниците по чл. 11 във вр.
с чл. 10 от ЗСПЗЗ, да оспорват решенията по чл. 14 от ЗСПЗЗ.
Редът за защита на наследниците на К С К е бил чрез
оспорване на решението на ПК, с което на тях е отказано признаване правото на
възстановяване на земеделски земи като наследници на К С К поради
възстановяването им на други лица (каквото явно е било основанието за
постановяване на решение по протокол №68/25.06.1992 г. на ПК Кнежа посочен в
приложеното по делото Решение № 260083/08.04.2021 г. по в.гр.д. № 273/2019 г.
по описа на Окръжен съд Плевен), или по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ – с
предявяване на иск против наследниците на Т, Т и М К, на които реално е била
възстановена собствеността върху земята на К К.
В случая няма данни отказът да е обжалван, а правото
на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е упражнено чак през 2016 г.
Едва след постановяване на съдебно решение по
гражданското дело, правото на възстановяване на правото на собственост на наследниците
на К С К е признато.
Постановяването на решение по установителния иск по
чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не легитимира ищците като заинтересовани лица, които
могат да обжалват по съдебен ред предходни решения на ПК, с които земеделски
земи са били възстановени на ответниците, нито води до незаконосъобразност на
така постановените решения на ПК със задна дата.
Чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ е уредил изрично последиците
от това съдебно решение – изменение на постановените решения относно субекта на
правото на собственост в частта за процесните 102,54 дка.
Това е направено с издаването на Протоколно решение
№273С от 24.02.2023 г. на ОСЗ – Кнежа. Т.е. процедурата по установяване,
признаване и възстановяване на собствеността на наследниците на К С К е проведена
съгласно ЗСПЗЗ.
В останалата част, относно имотите, възстановени на наследниците
на Т, Т и М К, за площта над 102,54 дка, които остават с непроменен субект на
собственост по оспорените административни актове, ищците също нямат правен
интерес от оспорване.
Районният съд правилно е оставил без разглеждане
жалбата като подадена от лица без правен интерес. Същата е недопустима.
Поради изложеното и на осн. 235, ал. 2 от АПК частната
жалба следва бъде оставена без уважение, като определението на
първо-инстанционния съд бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, Плевенски административен съд, втори
касационен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №245/26.06.2023
г. на Районен съд Кнежа постановено по гр.д. № 291/2023 г. по описа на РС Кнежа
като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:/п/
Членове:/п/
Членове:/п/