РЕШЕНИЕ
№ 608
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на „******** със седалище и адрес
на управление: гр. Банкя, бул.„Христо Смирненски“, № 18 против
Наказателно постановление № 23-003981/28.05.2021 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 1 от КТ за нарушение по 142, ал.6 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилно изяснена фактическа
обстановка в издаденото наказателно постановление, поради което и
незаконосъобразно била ангажирана административно –наказателната
отговорност на дружеството–жалбоподател.
Твърди се, че на 29.04.2021 г. от страна на дружеството били
представени писмени доказателства за изпълнение на предписанията, дадени
с протокол № ПР2111694/16.04.2021 г.
1
По изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебните заседания, проведени по делото дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си –
адв.Стоян Чечов - САК, който в хода по същество пледира съда да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалваното НП. Претендира
присъждане на сторените от дружеството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административно-наказващият орган се представлява от юрк. Иванов,
която изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че същото следва да
се намали от съда до минимално предвидения размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подаден на 12.03.2021 г. сигнал по „горещ телефон“ била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 06.04.2021
г. в 11:07 часа в обект на контрол кафе –сладкарница „Бутик“, находящ се в
гр. Банкя, стопанисван от „Анру“ ООД, ЕИК *********. В обекта било
заварено лицето Мариета Ивайлова Лазарова да извършва трудова дейност на
длъжност „сервитьор“. В предоставена от контролните органи писмена
декларация лицето собственоръчно вписало, че работи в дружеството от
около 6-7 месеца с работно време от 08:00 ч. до 20:00 часа.
В 20:57 часа в обекта била извършена повторна проверка, при която
контролните органи установили, че лицето Мариета Ивайлова Лазарова
полага труд. В попълнена декларация Лазарова отново декларирала работно
време от 08:00 ч. до 20:00 часа.
Извършването на проверката продължило по документи, като от страна
на дружеството –работодател били представени Правилник за вътрешния
2
трудов ред на „Анру“ ООД, според който работното време се изчислявало
сумирано с период за отчитане –един месец, като през зимния период втора
смена била от 08:00 ч. до 20:00 часа; както и график за работа за периода на
сумираното изчисляване на работното време- месец април 2021 г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол №
ПР2111694/16.04.2021 г., като за предотвратяване и отстраняване на
констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ във
вр.чл.22 от ЗАНН на „Анру“ ООД били дадени пет на брой задължителни
предписания с различен срок на изпълнение, съобразно естеството на всяко
конкретно нарушение. Препис от протокола бил връчен срещу подпис на
управителя на дружеството –работодател.
Предвид направените констатации, контролните органи обосновали
извода, че проверяваното дружество в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДП на КТ е извършило нарушение на трудовото
законодателство, тъй като е надвишена максималната продължителност на
работната смяна, която при сумирано изчисляване на работното време е до 12
часа.
За установеното нарушение св.Г. ЦВ. Г. – на длъжност гл.инспектор при
Д“ИТ“ – Софийска област съставила срещу „Анру“ ООД, ЕИК *********
Акт за установяване на административно нарушение № 23-003981/16.04.2021
г., за извършено на 06.04.2021 г. нарушение по чл. 142, ал.6 от КТ.
Актът е съставен и подписан от актосъставителя, в присъствието на
управителя на дружеството, който след като се запознал със съдържанието
му, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е
било депозирано писмено възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН срещу дружеството-жалбоподател
е издадено обжалваното наказателно постановление № 23-003981/28.05.2021
г., от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с
което при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация, е санкционирано с налагане на имуществена санкция в размер
на 1 500 лв.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на управителя
на дружеството на 01.06.2021 г.
3
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН –протокол за приемане на сигнал по горещ телефон,
протокол за извършена проверка № ПР2111694/16.04.2021 г., АУАН № 23-
003981/16.04.2021г.; трудов договор от 18.11.2020 г., идентификационна
карта, график за отчитане явяването и неявяването на работа за м.април 2021
г., декларация от Мариета Ивайлова Лазарова- 2 броя, Правилник за
вътрешния трудов ред на „Анру“ ООД, Заповед на Изпълнителния директор
на ИА „ГИТ“ № З-0058/11.02.2014 г.; Заповед № З-0024/08.01.2019 г. и
Заповед № З-0025/08.01.2019 г. на Изп.директор на ИА“ГИТ“; длъжностна
характеристика; както и от гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите Г.Г. и Мариета Лазарова.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител Г.,
извършила проверка на дружеството-жалбоподател по спазване на трудовото
законодателство, възприемайки същите като обективни, логични и
безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Освен това основните факти от предмета на доказване по делото се
установяват и от представените документи при проверката - трудов договор и
саморъчно попълнените и подписани декларации от Мариета Лазарова.
От приложения към материалите на делото Правилник за вътрешния
трудов ред на ******* –чл.10, ал.1 безспорно се установява, че е въведено
сумирано изчисляване на работното време със срок на отчитане 1 месец.
Показанията на св. Лазарова, която въпреки, че към момента на
разглеждане на делото не работи в процесното дружество, съдът възприема
като опит за изграждане на защитна теза на жалбоподателя, с цел осуетяване
ангажирането на административно –наказателната му отговорност. В тази
връзка съдът даде вяра на показанията на св.Г., която в разпита си пред съда
беше категорична, че по време на втората проверка в обекта, извършена
около 21:00 часа, Лазарова е миела пода, като не е била облечена с връхна
дреха и готова да си тръгне от работа, каквито аргументи са изложени в
жалбата и в показанията на св. Лазарова.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
4
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно -наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН.
В съставения АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неотстраними пороци на обжалваното
наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на
дружеството-жалбоподател.
Актът е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.
416, ал. 1 от КТ и съдържа всички необходими реквизити, установени в
нормата на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, като е указано
правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е издадено
от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка със
Заповед на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ № З-0058/11.02.2014 г.
Спазени са изискванията на чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление. Налице е също така редовно връчване на НП на управителя на
дружеството-жалбоподател.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства безспорно се установява извършване на
нарушението, за което е била ангажирана административно –наказателната
отговорност на дружеството –жалбоподател, в качеството му на работодател.
5
Легалната дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1 т.1 от ДР на
КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. С оглед изложеното и
предвид представения трудов договор между „Анру“ООД и Мариета
Ивайлова Лазарова категорично се установи, че дружеството има качеството
на работодател и като такъв е адресат на разпоредбите на КТ, включително и
на тази на чл.142 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.6 от КТ максималната
продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното
време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица
не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
От доказателствената съвкупност на делото безспорно се установи, че
дружеството – жалбоподател в качеството си на работодател е нарушило
изискванията на чл.142, ал.6 от КТ, като е допуснало продължителността на
работната смяна на Мариета Ивайлова Лазарова –на длъжност „сервитьор“ да
надвишава максимално допустимата продължителност на работната смяна от
12 часа. Безспорно се доказа по делото, че Лазарова е полагала труд след края
на работната си смяна (след 20:00 часа).
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва
да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието.
Санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвиджда, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
В конкретния случай санкцията е индивидуализирана в посочения в
закона минимален размер, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса
за евентуално ревизиране размера на наложената имуществена санкция.
6
Макар съдът да застъпва тезата, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
принципно би могла да намери приложение и при нарушения, извършени от
юридически лица с оглед конкретните специфики на казуса намира, че
процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на цитираната разпоредба,
респ. по чл.415в, ал.1 от КТ. В тази връзка следва да се вземе предвид, че
установената максимална продължителност на работната смяна цели
осигуряване на работниците и служителите на необходимото време за
почивка и възстановяване на трудовата им работоспособност. По този начин
се предотвратява настъпване на преумора и риск от трудови злополуки.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че при
правилно установена фактическа обстановка, квалифициране на нарушението
и посочване на точната санкционна норма и правилно определена санкция,
която се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще
постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на
установения правов ред в страната, наказателното постановление следва да
се потвърди изцяло.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН следва
в полза на административно–наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН. Според нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
осъществяване на защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност, следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН и чл.63д,
съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-003981/28.05.2021
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска
област, с което на ******** е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 1 от КТ за нарушение по 142, ал.6 от КТ.
ОСЪЖДА „Анру“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8