Решение по дело №6840/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 05.07.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6840 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №143595 от 12.06.2017г., постановено по гр.дело №27914/2015г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът „Б.Х.“ООД дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 9943,12 лева цена за потребена топлинна енергия за периода от м.12.2013г. до м.09.2014г., за топлоснабден имот- хотел в гр.София, ул.“*****, аб.№5092, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2014г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане, както и сумата 520,97 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2014г. до 14.11.2014г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.01.2015г. по ч.гр.д.№67839/2014г. по описа на СРС, 46 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1638,44 лв в исковото производство и 209,28 лева в заповедното производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Б.Х.“ООД. Жалбоподателят поддържа, че е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните, както и дължимостта на претендираните суми. Не било доказано нормално подаване на топлинна енергия, както и нейното качество. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С подадената на 22.04.2019г. молба оспорва въззивната жалба, моли да бъде потвърдено обжалваното решение,  претендира разноски и възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и сградата е присъединена към топлопреносната мрежа. По делото са представени договор №7868/5092 от 03.12.2009г. между страните за продажба на топлинна енергия при общи условия и заявление от ответника от същата дата. Поради това възражението на ответника- въззивник за липса на облигационно правоотношение е неоснователно, а и такова възражение се прави едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано.

От неоспорените заключения на вещите лица по изслушаните в първата инстанция съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи безспорно се установяват както стойността на консумираната (потребената) от ответника топлоенергия, така и незаплатената част от цената на тази енергия.

При установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че искът за главница за доставена но незаплатена топлинна енергия е основателен до размера и за периода, посочени в обжалваното решение. Правилно и законосъобразно е изчислена и дължимата от ответника мораторна лихва, като съдът е съобразил диспозитивното начало в процеса относно претендирания от ищеца размер спрямо заключението на ССЕ.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Доколкото ответникът по жалбата не е подал отговор на същата и не се е явил в проведеното открито съдебно заседание, юрисконсултско възнаграждение не следва да му се определя и присъжда.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                      

                                 Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №143595 от 12.06.2017г., постановено по гр.дело №27914/2015г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в.

Решението е окончателно.

 

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/