РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120105513 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *** за
осъждане на ответника “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Д.А.П. да му заплати суми за трудови
възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за
прекратяване без предизвестие, ведно с лихвите за забава, които са надлежно
конкретизирани в отделна молба. Твърденията са, че ищецът е работил в ответното
дружество по силата на трудов договор от 07.03.2020г., в периода от 07.03.2020г. до
23.06.2021г., като шлосер. Трудовото му възнаграждение първоначално е било 1540
лева, а по-късно е повишено на 2190 лева. Към прекратяване на ТПО не са му
заплатени възнагражденията за ноември и декември 2020г., февруари, май и юни
2021г., обезщетение за неползван отпуск и обезщетение за неспазено предизвестие.
Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на сумите, ведно с лихвите за
забава. Исковете са по чл.128 КТ, чл.221, ал.1 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е оспорил част от иска като
неоснователен. Не оспорва, че не е изплатил на ищеца остатък от заплатата за ноември
2020г. в размер на 256.08 лева, заплатите за февруари и май 2021г. от по 1709.59 лева.
Не е заплатено и обезщетението по чл.224 КТ, но според ответника размерът му е
2591.30 лева. Не е заплатено и обезщетение за срока на предизвестие, но то е в размер
на 2203.15 лева. Оспорва, че дължи заплащане на трудовото възнаграждение за
1
декември 2020г., като твърди, че то е заплатено с банков превод от 26.02.2021г. Не се
дължи заплащане на трудовото възнаграждение за юни 2021г., като при проверката си
Инспекцията по труда не е констатирала такова задължение.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Няма спор по делото, а и се установява от писмените доказателства, че
страните са били свързани в трудово правоотношение, породено от сключен трудов
договор от 07.03.2020г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността
“шлосер“. Правоотношението е било прекратено по силата на чл.327, ал.1, т.2 КТ, по
повод заявление на ищеца, поради неплащане на трудовите възнаграждения, считано
от 04.06.2021г. Издадени са били предписания от Инспекцията по труда към
работодателя да заплати на работника суми за трудови възнаграждения и обезщетения
при прекратяване на ТПО.
По основателността на всеки от предявените искове:
Искът за заплащане на трудовото възнаграждение от 256.07 лева за ноември
2021г. е неоснователен. Изготвена е по делото съдебно-икономическа експертиза,
която е дала заключение за неплатените суми за заплати в нетен размер и за
неплатените суми за обезщетения при прекратяване на ТПО в брутен размер.
Законната лихва за забава за трудовите възнаграждения е начислявана на 5-то число на
следващия месец, за който се дължи възнаграждението до датата на плащане или до
датата на завеждане на делото. За заплатата за ноември 2021г. вещото лице сочи, че
към настоящия момент тя е заплатена изцяло с частични плащания на три пъти, като
последното плащане е на 03.08.2021г. Сума за този месец не се дължи, поради нейното
плащане, ето защо искът за тази сума е неоснователен. Предвид забавеното плащане на
главницата, работодателят дължи лихва, която според вещото лице е в размер на общо
72.59 лева за периода от 05.12.2020г. до 01.08.2021г. Ищецът обаче претендира лихва в
размер само от 17.07 лева, ето защо толкова и следва да му се присъди. Следва
решение, с което ответникът се осъди да заплати посочената лихва за забава, като се
отхвърли искът за главницата.
Искът за трудовото възнаграждение от 1699.40 лева за декември 2020г., е
също неоснователен. Вещото лице е посочило, че сумата е платена за този месец,
макар в банковото извлечение да е посочено, че се плаща възнаграждението за януари
2021г. Експертизата е приела, че плащането е за декември 2020г., тъй като платената
сума съответства по размер на възнаграждението за декември 2020г., а не на това за
януари 2021г. Следователно сумата за този месец е платена и не се дължи. Искът
следва да се отхвърли. Работодателят е платил главницата със закъснение, поради
което е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение от 25.51 лева за периода от
05.01.2021г. до 28.02.2021г. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на
2
ищеца лихва от 25.51 лева за периода от 05.01.2021г. до 28.02.2021г., като се отхвърли
иска за горницата до 98.66 лева и за периода от 01.03.2021г. до 01.08.2021г.
Искът за трудовото възнаграждение от 1709.59 лева за февруари 2021г., е
основателен. Според експертизата се дължи нетно възнаграждение от 1709.59 лева,
което не е платено. Дължи се и мораторно обезщетение за забавата в размер на 71.24
лева за периода от 05.03.2021г. до 01.08.2021г., докато ищецът търси 71.23 лева.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца посочените суми от
1709.59 лева за главница и 71.23 лева за лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до изплащането.
Искът за трудовото възнаграждение от 1709.59 лева за май 2021г., е
основателен. Според експертизата се дължи нетно възнаграждение от 1709.59 лева,
което не е платено. Дължи се и мораторно обезщетение за забавата в размер на 27.55
лева за периода от 05.06.2021г. до 01.08.2021г., докато ищецът търси 27.54 лева.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца посочените суми от
1709.59 лева за главница и 27.54 лева за лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до изплащането.
Искът за трудовото възнаграждение от 233.13 лева за юни 2021г., е
основателен. Според експертизата се дължи нетно възнаграждение от 233.13 лева,
което не е платено. Дължи се и мораторно обезщетение за забавата в размер на 1.81
лева за периода от 05.07.2021г. до 01.08.2021г. Следва решение, с което ответникът се
осъди да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до изплащането.
Искът по чл.224 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е
частично основателен. Според експертизата, на ищеца се дължи обезщетение за 24 дни
неползван отпуск в брутен размер на 2591.93 лева, като то не е изплатено. Следва
решение, с което ответният работодател се осъди да заплати на ищеца посоченото
обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането, като се отхвърли искът за горницата до 2730 лева. Основателен е искът за
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221, ал.1 КТ. ТПО е прекратено по
чл.327, ал.1, т.2 КТ и затова на ищеца се дължи такъв вид обезщетение. Според вещото
лице, ищецът има правото на 2203.14 лева брутно обезщетение, от друга страна се
претендират 2190 лева, т.е. по-малко и затова ответникът трябва да се осъди да му
заплати сумата от 2190 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането. Доколкото работодателят е забавил изплащането на двете посочени
обезщетения, той дължи и мораторно обезщетение, но не от прекратяване на ТПО,
както е поискано от ищеца. Според чл.228, ал.3 КТ обезщетенията по този раздел,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено,
3
освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая ТПО е
прекратено на 04.06.2021г., т.е. заплащането на двете обезщетения е трябвало да стане
най-късно до 31.07.2021г. и считано от 01.08.2021г. ответникът изпада в забава.
Следователно за търсените с исковата молба периоди, с крайна дата 01.08.2021г. лихва
не се дължи, тъй като ответникът не е бил в забава. Лихва се дължи от завеждане на
делото-02.08.2021г. до изплащането, който период съвпада със законната лихва като
последица от предявяване на иска. Лихва за посочените периоди преди завеждане на
делото не се дължи, поради което исковете за мораторни обезщетения върху
главниците по чл.221 КТ и чл.224 КТ се явяват неоснователни и трябва да се
отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца трябва да се присъдят разноски от 317
лева, съразмерно на уважената претенция.
Ответникът не е сторил разноски и затова такива не му се присъждат според
отхвърлената част на иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по
сметка на БРС такса за уважените искове от 343.10 лева и разноски за експертиза от
143 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на
“Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.А.П. да му заплати сумата от 256.07 лева /двеста петдесет и шест
лева и седем стотинки/ нетно трудово възнаграждение за ноември 2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 17.07 лева /седемнадесет лева и седем стотинки/ лихва за забава
върху трудовото възнаграждение за ноември 2020г. за периода от 05.12.2020г. до
01.08.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на
“Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.А.П. да му заплати сумата от 1699.40 лева /хиляда шестстотин
деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ нетно трудово възнаграждение за
декември 2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
4
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 25.51 лева /двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ лихва
за забава върху трудовото възнаграждение за декември 2020г. за периода от
05.01.2021г. до 28.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 98.66 лева и за
периода от 01.03.2021г. до 01.08.2021г.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1709.59 лева /хиляда седемстотин и девет лева и петдесет и девет
стотинки/ нетно трудово възнаграждение за февруари 2021г., сумата от 71.23 лева
/седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ лихва за забава върху посоченото
трудово възнаграждение за периода от 05.03.2021г. до 01.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
02.08.2021г. до изплащането.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1709.59 лева /хиляда седемстотин и девет лева и петдесет и девет
стотинки/ нетно трудово възнаграждение за май 2021г., сумата от 27.54 лева /двадесет
и седем лева и петдесет и четири стотинки/ лихва за забава върху посоченото трудово
възнаграждение за периода от 05.06.2021г. до 01.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2021г. до
изплащането.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 233.13 лева /двеста тридесет и три лева и тринадесет стотинки/
нетно трудово възнаграждение за юни 2021г., сумата от 1.81 лева /един лев и
осемдесет и една стотинки/ лихва за забава върху посоченото трудово възнаграждение
за периода от 05.07.2021г. до 01.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 02.08.2021г. до изплащането.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2591.93 лева /две хиляди петстотин деветдесет и един лева и
деветдесет и три стотинки/ брутно обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 02.08.2021г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
2730 лева, както и за сумата от 44.74 лева лихва за забава за периода от 04.06.2021г. до
01.08.2021г.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
5
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 2190 лева /две хиляди сто и деветдесет лева/ брутно обезщетение
по чл.221, ал.1 КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2021г. до изплащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 35.89 лева лихва за забава за периода от
04.06.2021г. до 01.08.2021г.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 317 лева /триста и седемнадесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “Трайлерс Мануфекчър“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д.А.П. да заплати по сметка на БРС сумата от
343.10 лева /триста четиридесет и три лева и десет стотинки/ такса за уважените
искове и сумата от 143 лева /сто четиридесет и три лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вяено с оригинала: СТ
6