Р
Е Ш Е Н И Е
№______
13.06.2019 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият
районен съд, дванадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи май през две хиляди
и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
при участието
на секретаря Стоянка Петрова, сложи за разглеждане гр. дело №3313 по описа на съда за 2016г.,
докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за делба във фазата на извършването й.
С влязло в сила решение №563 от 15.06.2017г. е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент №2, находящ се в гр.Добрич, ул.”***”
№3, вх.А, ет.1, самостоятелен обект с
идентификатор 72624.624.****.1.2 по КК на гр.Добрич, със застроена площ от
97,25 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня, килер, входно антре и сервизни помещения, ведно с изба №20 с площ
от 10.62 кв.м. и таван №16 с площ от 9,20 кв.м. и припадащите му се 2,18421%
ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 72624.624.****.1 и от отстъпеното право на
строеж върху дворно място с идентификатор 72624.624.**** по КК на гр.Добрич
между Я.Х.Т., ЕГН ********** с 4851,5/10306 ид.части и В.Т.П., ЕГН ********** с
5454,5/10306 ид.части.
Съделителят В.Т.П. е заявил искане да бъде
възложен в негов дял допуснатия до делба недвижим имот. Съделителят
Я.Х.Т. изразява становище за неоснователност на възлагателната
претенция и настоява за изнасяне на имота на публична продан.
По делото е приета за съвместно разглеждане, заявена
в срока по чл.346 ГПК от ищцата
Я.Х.Т. срещу ответника
В.Т.П.
претенция по сметки за заплащане на сумата от 4420
лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от правото му да ползва
процесния имот за периода от 18.11.2016г. до 20.09.2018г. и на сумата от 432,04 лв., представляваща обезщетение за забава в
изплащането на главното задължение за периода от 18.11.2016г. до 20.09.2018г.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА НА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
От изготвената по делото техническа
експертиза се установява, че имотът, предмет на делбата е жилищен и е реално
неподеляем на два дяла, които да съответствуват на изискванията на ЗУТ. Пазарната оценка на имота е определена в
размер на 76410 лева. Заключението на вещото лице е изготвено при наличието на
специални знания, не е оспорено от страните и изцяло се кредитира от съда. От
горното следва, че е налице неподеляем жилищен имот. При това следва да се
разгледа заявената от В.Т.П. възлагателна претенция.
Между страните не се спори, а и се установява от
събраните в първата фаза на делбата писмени доказателства, че са бивши съпрузи,
чийто брак, от който имат родени две деца, е прекратен с развод; както и че към
момента на извършване на делбата и двете им деца са навършили пълнолетие. При
това не са налице предпоставките по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на имота в
дял на съделителя В.Т.. Съответно не се установява изобщо законова
възможност за възлагане на делбения имот на една от страните, тъй
като регламентираната по чл.349, ал.2 ГПК диспозиция за възлагане
е относима единствено към съсобственост по отношение
на неподеляем имот, съставляващ жилище, възникнала в резултат на
наследяване, каквото в процесния случай безспорно не е налице.
Законова възможност за реализиране на претенцията на съделителя В.Т.
да придобие в индивидуална собственост съсобствения между него и
бившата му съпруга недвижим имот – жилище, е договорната,
т.е. ищцата да извърши акт на разпореждане с правата си в
съсобствеността по отношение на съсобственика – ответник, сключен
под формата на нотариален акт или спогодба по настоящото, но до реализирането й
по делото не се стигна, а
съделителката Я.Т. изрично заявява становище за изнасяне
на имота на публична продан. При положение, че прекратената между страните СИО
включва единствено процесния недвижим имот, който безспорно между
страните не позволява разделянето и обособяването от него на два равни
дяла, при което е изключено осъществяване на основния принцип на съдебната
делба - право на дял в натура, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗН,
във вр. с чл. 34, ал.2 ЗС, следва да се гарантира изпълнение на друг
основен принцип на съдебната делба и гражданското съдопроизводство -равноправие
на съделителите -съсобственици, чрез изнасяне на имота на публична продан,
в процеса на която в състезателно производство и в условия на конкуренция между
3-ти лица – наддавачи, може да се реализира парична равностойност на делбения
имот, надхвърляща определената по делото действителна цена на същия, която да
бъде поделена между тях при равни права. Изнасянето на имота на публична продан
по реда на чл.348 ГПК, не лишава съсобствениците, вкл. и неоснователно
претендиращия възлагане В.Т., от възможността да изкупят делбения имот при
условията на чл.505, ал.2 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 354 ГПК.
ПО СМЕТКИТЕ:
Заявената претенция за заплащане на обезщетение за
лишаване от право на ползване на съсобствения имот намира своето правно
основание в нормата на чл.31, ал.2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се полза
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да
се ангажира отговорността на съсобственика по тази разпоредба, е необходимо да
се установи, че вещта е съсобствена, че се ползва лично само от някой от
съсобствениците за негови лични нужди, без да събира доходи от нея и ползващия
съсобственик не е позволил на останалите съсобственици лично да ползват вещта,
въпреки поканата за това отправена писмено от неползващите съсобственици. Това
означава, че обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС се дължи от ползващия лично
вещта съсобственик само при негов изричен отказ, направен след писмено
поискване от останалите съсобственици да си служат също лично със съсобствената
вещ. Следователно, за да възникне в случая задължението на ответника като
съсобственик за заплащане на претендираното обезщетение е необходимо да се
установи, че процесният съсобствен имот се ползва само от него и след като
ищцата е поискала писмено да ползва лично имота, това й е било изрично отказано
от ответника. Поискването по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е равнозначно на
поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, след получаването на която съсобственикът изпада в
забава, като обезщетението се дължи именно от този момент.
В тежест на претендиращия обезщетение съсобственик (в случая
ищцата Я.Т.) е да установи и докаже наличието на предпоставките за възникване
на задължението за обезщетяване при условията на чл.31, ал.2 ЗС. Съдът намира,
че ищцата не доказа по делото наличието на всички изискуеми от закона
кумулативно дадени предпоставки за уважаването на претенцията й по сметки. В конкретния случай, по делото е безспорна
съсобствеността върху процесния имот, като се установява от събраните по делото
гласни доказателства с показанията на свидетелите Д.П.и С.Г./без родство със
страните/, че ответникът В.Т.П. е ползвал лично делбения имот в процесния
период. От данните по делото обаче не се установява втората предпоставка на
фактическия състав по чл. 31, ал. 2 от ГПК, а именно ищцата да е поискала лично
да ползва имота и да е била лишена от ответника от правото й на достъп и лично
ползване, съобразно квотата й в съсобствеността. В тази връзка, следва да се
отбележи, че обективираната в исковата молба покана не съдържа изрично писмено
искане от ищцата да й бъде осигурено лично ползване на делбения имот, а е
налице само покана до ответника да й заплаща месечно парично обезщетение от по 200
лв. за това, че само той ползва жилището, без обаче изобщо да е поискала лично
да го ползва. Ищцата не е
ангажирала и доказателства, от които да се установява, че за процесния период
или изобщо ответникът й е отказвал да ползва за лични нужди процесния имот,
нито да е възпрепятствал достъпа на ищцата до него. Такива обстоятелства не се
установяват и от ангажираните по делото гласни доказателства. Нещо повече, св.П.
излага, че ищцата не е имала ключ за апартамента, не е ходила в него и не е
„имала интерес“ към него. При това претенцията за заплащане на обезщетение за
лишаване от право на ползване на съсобствения имот е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. При този резултат е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в плащането на
главното задължение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Страните претендират присъждане на сторените по делото
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на
дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица,
снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод
ликвидиране на съсобствеността. В случая страните са заплатили разноски съобразно
стойността на дяловете им.
Съобразно
трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, разноски за процесуално
представителство от адвокат се присъждат по правилата на чл.78, ал.1
и ал.3 от ГПК
само ако има спор за съществуването на съсобственост или за обема на правата на
съделителите и той е разрешен според правното твърдение на страната, която
претендира разноски за адвокат. При това и с оглед изхода
на спора в първата фаза на делбата на ищцата Я.Х.Т. следва да се присъдят
разноски в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На страните не се следват разноските сторени във втората
фаза на делбата по заявената претенция по сметки. Правилата за присъждане
разноски по чл.78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират
приложение в делбеното производство във връзка с предявени претенции по сметки.
В случая разноски на ищеца не се следват, тъй като претенцията е отхвърлена, а
ответникът не е представил доказателства за сторени разноски във връзка със
същата.
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността /чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК/. Стойността на дела на съделителя Я.Х.Т. е 35970 лв., при което същата дължи държавна
такса в размер 1438,80 лв. Стойността на дела на съделителя В.Т.П. е 40440 лв.,
при което същият дължи държавна такса в размер на 1617,60 лв. Ищцата Я.Х.Т. дължи
държавна такса в размер на 226,80 лв. (176,80 лв. + 50 лв. ) по отхвърлената претенция
по сметки.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот,
представляващ апартамент №2, находящ се в гр.Добрич, ул.”***” №3, вх.А, ет.1,
самостоятелен обект с идентификатор
72624.624.****.1.2 по КК на гр.Добрич, със застроена площ от 97,25 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня, килер,
входно антре и сервизни помещения, ведно с изба №20 с площ от 10.62 кв.м. и
таван №16 с площ от 9,20 кв.м. и припадащите му се 2,18421% ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор
72624.624.****.1 и от отстъпеното право на строеж върху дворно място с
идентификатор 72624.624.**** по КК на гр.Добрич, съсобствен между съделители с
квоти, както следва: Я.Х.Т., ЕГН ********** с 4851,5/10306 ид.части и В.Т.П., ЕГН ********** с
5454,5/10306 ид.части.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Х.Т., ЕГН ********** срещу В.Т.П., ЕГН **********
искове по сметки за заплащане на
сумата от 4420 лв., представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от правото му да ползва процесния имот за периода от 18.11.2016г.
до 20.09.2018г. и на сумата от 432,04 лв., представляваща обезщетение за забава в
изплащането на главното задължение за периода от 18.11.2016г. до 20.09.2018г.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати на Я.Х.Т., ЕГН ********** *** сторени по
делото разноски в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.Х.Т., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Добрички районен съд държавна такса
общо в размер на 1665,60 лева, от които – 226,80
лева върху размера на отхвърлената сметна
претенция и 1438,80 лева
върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Добрички районен съд държавна такса
в размер на 1617,60 лева върху стойността на дела му.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: