№ 1717
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110132238
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че на 22.07.2020 г., в гр. С. З., на ул. ***, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“, е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
лек автомобил марка К., модел П. с рег. № ***. Поддържа, че вредите са на стойност
3 083,14 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е сторил
разходи за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което
в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му в общ размер на 3 098,14 лева. Твърди, че след покана
ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което претендира сумата 3 098,14 лева,
заедно със законна лихва от 08.06.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира
разноски.
Ответникът **** оспорва иска, като поддържа, че вина за настъпване на събитието
носи водачът на застрахования при ищеца автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл.
25, ал. 1 ЗДвП. Поддържа, че не всички вреди са настъпили вследствие на процесното
събитие, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С определението от 20.8.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
22.07.2020 г., в гр. С. З., на ул. ***, в близост и посока към кръстовището с ул. „**“, между
лек автомобил марка К., модел П., рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско”, и лек автомобил марка БВМ ., рег. № ****, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че ПТП е покрит риск по
застраховките; че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 3083,14 лева; че ликвидационните разноски
възлизат на 15 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването
им за доказано.
От показанията на свидетелите /управлявали участващите в ПТП автомобили/, както и
от представения двустранен протокол за ПТП се установява, че процесното събитие е
настъпило при следните обстоятелства: на 22.07.2020 г., в гр. С. З. лек автомобил БМВ .,
рег. № ***, управляван от свидетеля Р., предприема маневра за заобикаляне на еднолентов
път с еднопосочно движение, при която настъпва съприкосновение с извършващия маневра
завой наляво, с цел навлизане в района на паркинг, лек автомобил К., рег. №***, управляван
от свидетеля М.. Установява се, че водачът на лек автомобил марка К. се е отклонил леко
вдясно от движението, подал е светлинен сигнал и е предприел маневрата, след което е
настъпило събитието. Обстоятелството за подаден сигнал за предприемане на маневра се
установява от показанията и на двамата свидетели - свидетелят Р., твърди, че не се е огледал
за подадена сигнализация, а свидетелят М. твърди, че е подал сигнал. Предвид липсваща
маркировка и условия за движение в повече от една лента, предприемайки маневра за
заобикаляне, водачът на лек автомобил марка БМВ е бил длъжен да се убеди, че превозното
средство, което ще заобиколи, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво. Съдът намира, че събитието е настъпило поради действията на водача на
застрахования при ответника автомобил, който нее спазил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП,
като не се е уверил, че пътят е свободен и превозното средство, което заобикаля, не е с
подаден сигнал за извършване на маневра.
2
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, инкорпорирано във
възражението, че вина за процесното ПТП има застрахованият при ищеца водач. Съобразно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако
и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или
бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От събраните по делото
доказателства не се установяват твърденията на ответника, че водачът на застрахования при
ищеца автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП като е предприел маневра
завиване и е навлязъл в съседна лента, без да се съобрази с движещите се в нея автомобили.
Напротив, от показанията на свидетеля Р. се установи, че движението по процесната улица
се осъществява в една лента, поради което и водачът на застрахования при ищеца автомобил
не е бил длъжен да се съобразява с предприетата от водача на лек автомобил БМВ маневра,
тъй като е намалил скоростта, подал сигнал за извършване на маневра, заходил е за
извършване на последната и не е навлизал в съседна лента.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, непоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са
причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
3
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 3 218,45 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката
от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера
на плащането – 3 083,14 лева. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411
КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума. Общият размер на дълга възлиза на 3 098,14 лева. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 1 030,15 лева /от които 123,92
лева – държавна такса, 200 лева – депозит САТЕ, 170 лева – депозит свидетел и 536,23 лева
– възнаграждение за адвокат/. Предвид изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК *** да заплати на ****, ЕИК ** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3 098,14 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка К., модел П., рег. № *** причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 22.07.2020 г., в гр. С. З., и разходи за определянето му, заедно със законната
лихва от 08.06.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1 030,15 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4