Normal;Iiaiene;и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС /отм./. Oбразувано e по касационна жалба на Недялка Георгиева Хараланова от гр.Кърджали - управител на „Късмет” ЕООД - гр.Кърджали против решение № 91/15.01.2007 год. по НАХД № 602/2006 год. по описа на Районен съд – гр.Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09/********** от 26.07.2006 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателката, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че съставеният срещу нея акт бил подписан от лицето Катюша Табакова, която не била упълномощена да я представлява по конкретното административнонаказателно производство, а била упълномощена да я представлява пред различни инстанции с общо пълномощно. Счита, че посоченото представлява съществено процесуално нарушение по чл. 40 ал.1 и ал.2, чл.42 ал.1 т.8 и чл. 43 от ЗАНН и било основание за отмяна на решението. Обжалваното решение било необосновано, тъй като били игнорирани доказателствата относно предприетите действия на работодателя, както и за това дали Смилянова е била „приета” на работа към момента на проверката на 02.06.2006 год. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Кърджали изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателката поддържа жалбата си така, както е предявена, като не сочи нови доказателства. Развива подробни съображения в подкрепа на жалбата си и заявените касационни основания. Твърди, че необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил съществуването на трудов договор с дата 01.06.2006 год. към момента на проверката. Счита, че ако има някакво нарушение, то същото е по чл. 62 ал.3 от КТ – за липса на изпратено и получено заверено уведомление от ТП на НАП, но не нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, за което жалбодателката била санкционирана. Ответникът по касация – Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно, обосновано, съобразено с разпоредбите на материалния закон и с доказателствата по делото, поради което моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС - Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС /отм./, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. По същество същата е основателна. С решение № 91/15.01.2007 год., постановено по НАХД № 602/2006 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/********** от 26.07.2006 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Недялка Георгиева Хараланова от гр. Кърджали, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, за допуснато административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. За да потвърди наказателното постановление като законосъобразно, съдът е приел за безспорно установено от доказателствата по делото извършването от жалбодателката на административно нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, а именно: че като управител на дружеството-работодател е допуснала на 02.06.2006 год. до работа лицето Албена Смилянова, без да има сключен писмен договор. Съдът е отхвърлил представеният като доказателство по делото трудов договор между „Късмет” ЕООД – гр.Хасково- работодател и Албена Смилянова, като е приел, че е сключен след извършената проверка от Дирекция „ОИТ” – Кърджали на 02.06.2006 год., поради което не го е кредитирал. За да направи този извод съдът е посочил, че е налице разминаване между посоченото от Албена Смилянова в присъствения списък и договора уговореното възнаграждение; позовал се е и на обстоятелството, че посоченият трудов договор не е бил представен при извършената и документална проверка в Дирекция „ОИТ”; посочил е разминаването между трудовият договор и приетият като доказателство График на работното време през м.юни 2006 год., където било определено Смилянова да работи 6 дни в една работна седмица, представляващо 39 работни часа, докато в самия договор било посочено, че Албена Смилянова е постъпила на работа на 01.06.2006 год.; както и че индиция за това, че не е имало сключен писмен договор била липсата на съответната му регистрация в НОИ. Съдът е направил извода, че при така установената нарушение, административно-наказващият орган правилно е наложил на жалбодателката административно наказание в единствено възможния размер от 1 000 лв., като е приел, че наказателното постановление е законосъобразно, поради което го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания. Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Настоящата инстанция намира направените в касационната жалба доводи на касатора, установяващи посочените в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во и предл.3-то от ГПК касационни основания, водещи до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, за основателни. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране; а необосноваността като касационно основание се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти не е отнесъл приложимия материален закон; както и направил несъответствуващи им правни изводи. Така, безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 02.06.2006 год. от служители на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в бистро-офис „Късмет” в гр. Кърджали, стопанисвано от „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, с управител Недялка Георгиева Хараланова, в нейно присъствие. Било констатирано при проверката, че в бистрото работела като „барман” лицето Албена Миленова Смилянова. На същата, както и на другите лица в бистрото проверяващите предоставили Списък на работниците и служителите в обекта към момента на извършване на проверката, в който Смилянова се записала, като посочила, че работи в обекта като „барман” от 01.06.2006 год., с месечно трудово възнаграждение в размер на 160 лв., както и е посочила, че има сключен трудов договор. На проверяващите били представени още и график на работното време в „Късмет” ЕООД – гр.Хасково за м.юни 2006 год., в който била вписана и Албена Смилянова. Към момента на извършване на проверката, а и при продължилата по документи проверка на 05.06.2006 год., на проверяващите не бил представен трудов договор, сключен с Албена Смилянова. От това проверяващите органи направили извода, че към момента на извършване на проверката Албена Смилянова била допусната до работа от жалбодателката, без сключен писмен трудов договор, с което последната, като управител на дружеството, нарушила разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ. Бил съставен на 20.06.2006 год. на жалбодателката – управител на „Късмет 2002” ЕООД – гр.Хасково, акт за установяване на административно нарушение, в който проверяващите посочили, че на посочените дата и място допуснала до работа като барман Албена Смилянова, без сключен писмен трудов договор. Актът бил получен и подписан от свидетелката Катюша Атанасова Табакова, след представянето на нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006 год. на нотариус Елияна Калайджиева, с което Недялка Георгиева Хараланова - собственик и управител на “Късмет” ЕООД, я упълномощила да подписва и представлява дружеството пред НАП и териториалните му поделения, НОИ – ТП – Кърджали, Инспекция охрана на труда, ХЕИ и други държавни институции. Срещу АУАН жалбодателката подала възражение с вх.№ 765/23.06.2006 година, изходящо от „Късмет” ЕООД - гр. Хасково, с което посочила, че Албена Смилянова имала граждански договор, но тъй като не била сигурна дали ще се справи с работата, трудовия договор бил сключен по чл. 114 от КТ за 5 работни дни в месеца, докато бъде намерен титуляр за длъжността, и тъй като счетоводителката на дружеството била освободена на 05.06.2006 год., не приложила трудовия договор на Смилянова към досиетата на работещите в дружеството. Към възражението си жалбодателката е приложила копие от трудов договор, сключен на 01.06.2006 год. на основание чл. 114 от КТ между касатора, в качеството й на управител на посоченото дружество, от една страна, и Албена Миленова Смилянова, от друга, с който последната е приела да изпълнява в дружеството длъжността „барман” за 5 работни дни - 40 часа месечно, при часово възнаграждение в размер на 50 лв., като Ô договора е посочено, че работникът е постъпил на работа на 01.06.2006 год. Директорът на Дирекция на "ОИТ"-Кърджали, след като разгледал административнонаказателната преписка по посоченият акт за установяване на административно нарушение, е издал обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което е изложил аналогична на посочената на АУАН фактическа обстановка, като е квалифицирал деянието на Недялка Хараланова като нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв., на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка и в проведеното първоинстанционно съдебно следствие, приети от съда: нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006 год. на нотариус Елияна Калайджиева, списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г., подпечатан с печата на дружеството и подписан от управителя му- понастоящем касатор, трудов договор от 01.06.2006 год., сключен между Смилянова и Хараланова, възражение с вх.№ 765/23.06.2006г. на ИАГИТ от „Късмет” ЕООД - гр.Хасково, както и от събраните гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Костадин Василев Стратиев, Митко Здравков Кехайов, Лиляна Делчева Иванова и Катюша Атанасова Табакова. От показанията на св.Стратиев, Кехайов и Иванова – актосъставител и свидетели по акта, се установява, че към момента на извършване на проверката Албена Смилянова е работила като барман в бистрото, същата се вписала в представения от проверяващите списък, като от справката на ТД на НАП – Кърджали и извършената по документи проверка на дружеството впоследствие контролните органи установили, че фирмата няма регистриран нито един трудов договор., респ. не им бил представен трудов договор за Смилянова. От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, не може да се направи безспорния и несъмнен извод, че на 02.06.2006 год. Хараланова е допуснала до работа като барман Албена Смилянова, без сключен писмен трудов договор. Това е така, тъй като е видно от доказателствата по делото, че Албена Смилянова е сключила на 01.06.2006 год. писмен трудов договор с „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, с управител Недялка Хараланова, с който е приела да изпълнява длъжността „барман” в бистрото, стопанисвано от посоченото дружество в гр.Кърджали, при условията на чл. 114 от КТ – за 5 работни дни /или 40 часа/ месечно, срещу заплащане на трудово възнаграждение в размерна 50 лв. Доказателствената сила на посоченият частен документ – трудов договор от 01.06.2006 год., не е опровергана по никакъв начин от останалите събрани по делото доказателства. Не са в състояние да доведат до противни изводи и показанията на разпитаните по делото свидетели Стратиев, Кехайов и Иванова, тъй като от същите се установява по безспорен начин само и единствено факта на осъществяване на трудови функции от Албена Смилянова като барман в бистрото към момента на извършване на проверката, като изводите си за липса на сключен писмен трудов договор между работодателя и Смилянова проверяващите са направили само въз основа на обстоятелствата, че при извършената впоследствие справка в ТД на НАП се установило, че „Късмет” ЕООД – гр.Хасково няма регистриран нито един трудов договор; както и че писмен трудов договор на Албена Смилянова не им бил предоставен при проверката. Посочените обстоятелства, обаче, сами по себе си не установяват по несъмнен начин липсата на сключен трудов договор на Смилянова с посоченото дружество към 02.06.2006 год. Напротив, още при вписването си в Списъка на работниците и служителите в обект „бистро „Късмет” и офис” към 12.50 часа на 02.06.2006 год. самата Смилянова е посочила, че има сключен трудов договор. В тази връзка следва да се отбележи, че извода на първоинстанционния съд – че представеният по делото трудов договор от 01.06.2006 год., сключен между „Късмет” ЕООД – гр.Хасково и Албена Смилянова, е съставен след проверката, който му е дал основание да не кредитира договора като относимо към спора доказателство, настоящата инстанция намира за изцяло необоснован и несъответствуващ на доказателствата по делото. Изложените от решаващият съд съображения в подкрепа на посоченият извод почиват на предположения и не могат да бъдат споделени. Така, действително е налице разминаване между посоченото в договора възнаграждение на Смилянова и това, посочено от самото лице в Списъка на работниците и служителите, но от това не би могло да се прави извод за несъществуването на договора към 02.02.2006 год. или пък за съставянето му впоследствие, а напротив – ако би бил съставен по-късно от проверката, то е логично в договора да бъде посочено възнаграждение на Смилянова, съответствуващо на това в списъка. Непредставянето на договора на проверяващите също не би могло да доведе до несъмнения извод, че този договор не е съществувал към момента на проверката, тъй като би могло да се дължи на множество други причини, една от които е посочена от касатора в подаденото против АУАН възражение, т.е. съображенията на първоинстанционния съд в тази връзка представляват само едно предположение. Не може да бъде споделено и съображението на съда за изключване на трудовия договор на Смилянова от доказателствата по делото – че в Графика за работното време на служителите на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково за м.юни 2006 год. Смилянова била посочена да работи през 6 работни дни, докато договора й бил сключен за 5 работни дни месечно, тъй като този въпрос няма отношение към въпроса има ли сключен писмен трудов договор или не, а има отношение към изпълнението му, още повече, че на 02.06.2006 год. е бил още вторият работен ден на Смилянова. И на последно място, обстоятелството, че трудовият договор на Смилянова не е бил регистриран в ТД на НАП – Кърджали би било относимо към евентуално нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, но не и към такова по чл. 62, ал.1 от КТ, каквото е предмет на настоящото производство; а и освен това само по себе си това обстоятелство също не установява имала ли е сключен писмен трудов договор Смилянова към момента на проверката, или не, доколкото от показанията на свидетелите Стратиев, Кехайов и Иванова се установява, че дружеството не е имало регистриран нито един трудов договор към момента на проверката, /за което са образувани множество други административнонаказателни производства, което е ноторно за състава на съда/. Или, по делото не се установява по несъмнен начин Албена Смилянова да е била допусната от касатора до работа, без сключен писмен трудов договор, при липсата на който би било осъществено твърдяното административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, а напротив – установено е по делото, че на 02.06.2006 год. Албена Смилянова е работила като барман в стопанисваното от „Късмет” ЕООД – гр.Хасково бистро въз основа на сключен на 01.06.2006 год. писмен трудов договор, т.е. доказателствата по делото не установяват с необходимата за ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора несъмненост факт на осъществяване на трудова функция по смисъла на КТ от св.Смилянова към момента на извършване на проверката, без сключен писмен договор. При това положение, като е приел, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин от административноказващият орган, първоинстанционният съд е направил необосновани и несъобразени с материалния закон изводи. В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи още, че фактическите констатации, описани в АУАН не се считат за установени до доказване на противното, поради което тежестта за доказване на административното нарушение е на органа, издал НП. Следва в тази връзка настоящата инстанция да отбележи и следното: за да се приеме за безспорно осъществено от касатора нарушение на разпоредбата на чл.62 ,ал.1 от КТ, т.е. че към момента на извършване на проверката Албена Смилянова е била допусната до работа, без да има сключен писмен договор с работодателя, е необходимо това правоотношение да е било обявено за съществуващо от органите на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали в изпълнение на правомощията им по чл. 405а КТ, а именно: чрез издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между работника и работодателя, което се връчва на страните и влиза в сила след изтичане на срока за обжалването му от работодателя или след потвърждаващо го решение на районният съд по седалището на работодателя, като такива данни по делото не са налице. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че извършването на твърдяното административно нарушение от касатора не е доказано по несъмнен начин, при което и като е направил обратния извод първоинстанционния съд е допуснал грешка при юридическото квалифициране на установените факти и несъответствие на направените изводи с доказателствата по делото, т.е. допуснал е нарушение на материалния закон и необоснованост, довели до неправилност на обжалваното в настоящото производство решение. Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че направеният от жалбодателката в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.2-ро от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция намира за неоснователен. Това е така, тъй като под посоченото такова „нарушение на съдопроизводствените правила” законът има предвид допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, но не и допуснатите нарушения от наказващия орган в проведеното от него административнонаказателно производство. Ето защо, соченото като процесуално нарушение- ненадлежно връчване на акта за установяване на административно нарушение, не може да бъде отнесено към обсъжданото касационно основание и вменено като нарушение на съда. В тази връзка, при разглеждане на делото, събиране, приемане и обсъждане на доказателства, както и при постановяване на решението си, районният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които по какъвто и да е начин да са ограничили или нарушили правото на защита на жалбодателката. В случай, че първоинстанционният съд не е отчел допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от административния орган, би допуснал нарушение на материалния закон, но не и собствено процесуално нарушение. Неприемайки довода, че АУАН бил връчен на лице, което не било изрично упълномощено за това и не било отразено, че е връчен на пълномощник, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като изрично пълномощно не е било и необходимо доколкото със същото са предоставени права на пълномощника да представлява дружеството пред всички държавни и обществени органи и организации, включително и пред Инспекцията по охрана на труда, в чиито правомощия влиза извършването на проверки по спазване на трудовото законодателство, респ. започването и провеждането на административнонаказателни производства за допуснати административни нарушения. От друга страна пълномощникът е подписал и приел акта за административно нарушение, като е предприел и съответните действия за своевременното уведомяване на адресата за съдържанието му, което е установено несъмнено по делото. Че последното е станало достояние на субекта на административнонаказателна отговорност е видно и от представеното пред наказващия орган в 3-дневния срок възражение срещу така издадения акт. Т.е., правото на защита е било упражнено своевременно и от момента на възникването му. Актът за административно нарушение поставя началото на всяко административнонаказателно производство срещу съответен субект и целта на предвидената процедура по връчването му е това да достигне до знанието на този субект, което в случая е било сторено. От друга страна следва да се посочи, че жалбоподателката е присъствала при извършената на 02.06.2006 год. проверка лично и в качеството си на работодател е подписала списъка на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към тази дата, т.е. не й е било неизвестно обстоятелството на извършена административна проверка от страна на инспекторите на Д”ОИТ” Кърджали. Следва да се посочи още и обстоятелството, че жалбодателката е реализирала защитата си и по съдебен ред, с което в максимална степен е гарантирано ефективното осъществяване на правото на защита. С други думи, не е налице третото заявено касационно основание. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че касационната жалба е основателна, като обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1от ЗВАС /отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 91/15.01.2007 год. по Н.а.х. дело № 602/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което п о с т а н о в я в а: ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 09/********** от 26.07.2006 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Недялка Георгиева Хараланова от гр. Кърджали, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, за допуснато административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
|