№ 338
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100893 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищцата В. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че
между нея (като заемополучател) и ответника (като заемодател) е бил сключен
Договор за паричен заем с № 508327/22.03.2021 г. Сочи, че в чл. 3.10 от този договор е
предвидено да заплати на заемодателя такса за „експресно разглеждане“ от 282,41 лв.
Счита, че цитираната уговорка е нищожна, защото противоречи както на разпоредбите
на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 21 ЗПК, така и на тази по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради
което не дължи визираното вземане на заемодателя. Заявява, че въпреки това го е
заплатила на ответната страна. Иска нищожността на клаузата, уреждаща тази такса, да
бъде прогласена от съда, а посочената сума да й бъде присъдена, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 28.06.2022 г., до
погасяването. Желае в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна
помощ в настоящото производство, да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“
№ 29, ет. 7, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за
присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че
оспорваната уговорка е валидна и платеното по нея не подлежи на връщане.
Съдът приема следното:
1
1. По иска за нищожността на атакуваната договорна клауза поради
колизия със закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД):
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването
помежду им на процесния договор, включително в частта му за клаузата, чиято
нищожност се претендира.
Според тази уговорка, заемополучателят е длъжен да заплати на заемодателя
282,41 лв. за упоменатата по-горе услуга по заема.
От съдържанието на договора и на общите му условия, копия от които са
приобщени към доказателствения материал, допълнително се изяснява, че:
- услугата „експресно разглеждане“ се изразява в разглеждане на искането
за заем от страна на заемодателя в срок до 1 час, считано от неговото отправяне от
кандидата за заемополучател;
- самата заемна сума е 800 лв.;
- годишният процент на разходите е 49,07 %;
- годишният лихвен процент е 40,05 %;
- общата стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва, е 827,59 лв., от което следва, че размерът на само на договорната лихва е 27,59
лв.;
- срокът на заема е 1 месец;
- погасяването му става чрез една вноска, с падеж на 22.04.2021 г.
Кредиторът по един потребителски кредит (заем), какъвто е настоящият случай,
има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига
те да не са свързани с усвояването и управлението на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).
Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с
оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез
2
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива финансови продукти (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за
потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените
законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК).
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен заем на ниска стойност
(800 лв.) и за много кратък период (1 месец). Заемополучателят е физическо лице,
встъпващо в облигационната обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от
парични средства, докато заемодателят е търговец, които сключва такива договори по
занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност). Услугата по заема,
свързана с т. нар. „експресно разглеждане“ на искането за заем, е на цена (282,41 лв.),
която е приблизително 35,30 % от заемната сума. Естеството на тази услуга е такова,
че тя е директно свързана с усвояването на заема. От друга страна, начинът на
разписването й в анализирания договор показва, че е установена, само за да се създаде
привидно основание за допълнително плащане от страна на заемодателя в размер,
превишаващ с 1/3 самия заем.
Така очертаните специфики на договорната връзка между страните ясно
насочват, че уговорката за услугата за „експресно разглеждане“ влиза в колизия с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Това е така, защото е натоварена с функции,
излизащи извън присъщия й ефект да обезпечи облигационно правоотношение, при
което длъжникът да получи от кредитора определена услуга, която не се отнася до
усвояването на заема, срещу което да му заплати разумна цена.
В обобщение на казаното дотук се налага финалният извод, че атакуваната от
ищцата договорна клауза е нищожна заради противоречието й с императивния
нормативен текст на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е безпредметно да се извършва
проверка и за съответствието й с останалите разпоредби от този закон, на които се
прави позоваване в исковата молба, както и с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
2. По иска за присъждане на недължимо платената сума (чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД):
Поначало уважаването на тази искова претенция е детерминирано от
кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищеца и съответно
получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална
липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).
С определението по чл. 140 ГПК ответното дружество е било задължено по чл.
190 от същия кодекс, в определен срок, да депозира справка за плащанията, направени
относно задълженията на ищцата по заемния договор. Въпреки отправеното му
предупреждение за процесуалните последици (по чл. 161 ГПК), които ще настъпят при
несъблюдаването на така вмененото му задължение, ответникът не го е изпълнил в
3
дадения му срок. Следователно трябва да се приеме за доказано плащането на
вземането за услугата „експресно разглеждане“ от ищцата към ответника.
Абсолютната недействителност на договорката, даваща регламентация на
обсъжданата услуга, показва, че плащането й е било без основание.
В този контекст се явяват установени условията и за основателността на
осъдителния иск.
3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:
Изходът от спора предоставя право на съдени разноски само на ищцовата страна
(чл. 78, ал. 1 ГПК).
Ищцата не е ангажирала доказателства за реалното извършване на съдебно-
деловодни разходи, но е получила безплатна правна помощ в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да
бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 300 лв. и е определено,
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет (в редакцията й към бр. 68/31.07.2020 г., действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие).
Предвид освобождаването на ищцата от задължението за внасяне на държавни
такси и на разноски по производството, ответникът следва да заплати в полза на съда
дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), която е 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за нищожна клаузата
за таксата „експресно разглеждане“, съдържаща се в чл. 3.10 от Договор за
паричен заем с № 508327/22.03.2021 г. , сключен между В. А. В., с постоянен адрес в
с. Б., общ. П., ЕГН ********** (като заемополучател) и „С. К.“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7, ЕИК *** (като заемодател), поради
противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „С. К.“ ООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7, ЕИК ***, да заплати на В. А. В., с
постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, сумата от 282,41 лв.,
представляваща недължимо платена такса за услугата „експресно разглеждане“
по Договор за паричен заем с № 508327/22.03.2021 г., сключен между последната
4
(като заемополучател) и първото (като заемодател), ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба – 28.06.2022 г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „С. К.“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. В. М.
от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3,
ап. Б, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна
помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „С. К.“ ООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № 29, ет. 7, ЕИК ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр.
П., сумата от 100 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5