Р Е
Ш Е Н
И Е № 52
гр.Кюстендил, 03.04. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участието на секретаря:Р. С.
след
като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
в.гр.д.№
612/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Б.Н.Я., с
ЕГН ********** чрез адв. И.Т.И. обжалва решение № 767/30.09.2019 г.,
постановено по гр.д. № 860/2019 г. по описа на КнРС в частите, с които е
признато за установено по отношение на въззивника, че дължи и следва да заплати на МБАЛ „Д-р Никола
Василиев“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „****“
№ *** сума в размер на 14 334,78 лв.- главница, което задължение е възникнало
поради неизпълнение на задължението на длъжника да работи при работодателя за
последните 25 месеца от срока по т.2.3 от договор за повишаване на
квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 6 633,00 лв. - неустойка върху главницата за периода
01.05.2014 г. - 01.01.2019 г., дължима по силата на договор за повишаване на
квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г., за които задължения
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 332/2019 г. на КнРС.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд в обжалваните части
е постановено в нарушение на материалния
закон, на процесуалните правила и в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка, както е и
необосновано. Искането е за отмяната му в тези части. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В срока
по чл. 263, ал.2 от ГПК МБАЛ „Д-р
Никола Василиев“ АД, гр. *** е подала насрещна искова молба, с която обжалва
посоченото по- горе решение на районен съд в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за сумата 4031.22 лв., представляваща разликата до сумата
18 366 лв.- задължение на ответника да работи при работодателя (ищеца) за
последните 25 месеца от срока по т.2.3 от договор за повишаване на
квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г. Твърди се, че
решението в обжалваната част противоречи на материалния закон, тъй като
неправилно районен съд е приел, че сумата
4 031.22 лв. е била заплатена от Медицински университет гр. София-
ответникът не е доказал основанието на което е платена посочената сума.
Искането е за постановяване на решение, с което да се уважи изцяло предявеният
иск.
В срока
по чл. 263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с която
се оспорват оплакванията в нея. Искането е потвърждаване на решението на
районен съд в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за сумата 4031.22
лв.
Страните
не са изпратили представители в съдебно заседание които да вземат становище по основателността на жалбите.
Настоящият съдебен състав на
окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства
и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на
Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, тъй като са
подадени от легитимирани лица /надлежни страни/ при спазване на разпоредбите на
чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество въззивната жалба на Б.Я. е
основателна, а насрещната въззивна жалба на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, гр. **** е
неоснователна. Съображения:
Видно
от Договор за обучение за придобиване на специалност №371/12.06.2012 г. на
основание чл. 24 от Наредба № 34/29.12.2009 г. за придобиване специалност в
системата на здравеопазването (отм.), сключен
между Медицински университет- София, наричано „висше училище”, МБАЛ „Д-р
Н. Василиев” АД гр. *** и Б.Я. страните
са се съгласили въззивникът Я., наричан в договора „специализант”, да придобие
специалност „Анестезиология и интензивно лечение”, като се обучава в МБАЛ „Д-р
Н. Василиев” АД гр. ***, наричана в договора „институция, провеждаща
практическото обучение” за срок от 4 години, и което обучение е определено с
начална дата 01.06.2012 г. Посочена е и формата на обучение - финансирано от
държавата.
От
представеното по делото свидетелство за призната специалност от 01.01.2017 г. е
видно, че Б.Я. е придобил права на специалност „Анестезиология и интензивно
лечение”.
От
представения по делото трудов договор № 563 от 30.12.2013 г. се установява,
че МБАЛ „Д-р Н. Василиев” АД гр. *** и Б.Я. са били в трудовоправни отношения, като
ответникът е заемал длъжността „лекар” при ищцовата болница с работно място
„спешно отделение”. С допълнително споразумение към трудовия договор от
29.12.2016 г. е променено работното му
място- в отделението по анестезиология и интензивно лечение.
По делото
е представен договор за повишаване на квалификацията и преквалификацията от
03.01.2013 г., от който се установява, че страните по делото са се
съгласили ответникът като специализант
да придобие квалификация по специалността „Анестезиология и интензивно” срещу
задължението на работодателя да му заплаща стипендия за срока на обучението, в
размер на две минимални работни заплати месечно за срока на обучението – до м.
06.2016 г., като след успешното му приключване, ответникът ще работи при
работодателя (ищеца), за срок не по-малък от срока на изплащане на стипендията.
В противен случай специализантът следвало да възстанови на работодателя
изплатените суми за срока на неизпълнение, както и неустойка в размер на
законната лихва– т. 7.2 от договора.
Трудовият договор между страните е прекратен на
08.05.2018 г., в хипотезата на чл. 326, ал. 1 от КТ с писмено предизвестие на
ответника- вх. № 972/03.04.2018 г.
В заключението
на съдебно- счетоводната експертиза на вещото лице М. В. са посочени размерът на платените от ищеца на
ответника ежемесечни суми за стипендия, размерът на неустойката, превежданите
суми за обучението на ответника от МУ гр. София, както и какви квалификационни
курсове, семинари, конгреси и пр. са били плащани от МБАЛ.
От
приложеното ч.гр.д. № 332/2019 г. по описа на КнРС, се установява, че ищцовата
болница е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Б. Я. . По посоченото дело е районен съд е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение № 792/15.02.2019 г. за сумата 24 999 лв., от които
18 366 лв. главница по договора за повишаване на квалификацията и
преквалификация, сключен на 03.01.2013 г., неустойка в размер на законна лихва
за забава за периода 01.05.2014 г.- 01.01.2019 г. в размер на 6633 лв., законна
лихва върху сумата 18 366 лв. за периода от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и за разноските по делото. Във връзка с подадено
възражение, съдът е указал на заявителя по заповедното производство да предяви
иск за установяване съществуване на своето вземане, което обосновава и
допустимостта на предявения иск.
От така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет
на делото е сумата 18 366 лв., представляваща платена от ответната болница
стипендия за последните 25 месеца от срока на плащането й и сумата 6633 лв., представляваща неустойка. По делото
няма спор, че на ответника е изплащано месечно възнаграждение в размер на две
минимални работни заплати, което обстоятелство се установява и от заключението
на съдебно- счетоводната експертиза. Спорен е въпросът дали посочените суми се
дължат по силата на чл.7.2 от договора за повишаване на квалификацията и
преквалификация от 03.01.2013 г., каквото е твърдението на ищцовата
болница или по силата на чл. 22, т.1 от договора за обучение за придобиване на специалност
от 28.05.2012 г. В тази връзка следва да
се посочи следното:
И в два договора е посочено,
че на ответника се изплаща възнаграждение (стипендия) в месечен размер две
минимални работни заплати- чл.22, т.1 от
договора за обучение за придобиване на специалност от 28.05.2012 г. и
чл.1 от договора за повишаване на квалификацията и преквалификация от
03.01.2013 г. Съгласно чл.24, ал.4 от Наредба № 34/29.12.2009 г. за придобиване
специалност в системата на здравеопазването (отм.) размерът на възнаграждението на специализант
спечелил конкурс на място, финансирано от държавата не може да бъде по- малък
от две минимални работни заплати за страната. В чл. 24, ал.5 на Наредбата са регламентирани
случаите, в които на специализанта не се изплаща възнаграждение, а именно: когато работи въз основа на сключен трудов
договор или по служебно правоотношение с някоя от страните по договора по
същата специалност или в структура, осъществяваща дейност по същата специалност
за времето, през което специализантът провежда обучение в структурата, в която
работи; когато провежда практическото си обучение без откъсване от работа или
чрез самоподготовка, когато е предвидена в учебната програма; когато има
сключен договор по чл. 234 или 235 от КТ или друг договор с висше училище,
лечебно или здравно заведение, което е различно от институцията, провеждаща
практическото обучение, както и договор с друго физическо или юридическо лице,
в който е уговорено, че то се задължава да финансира обучението и да заплаща
възнаграждението и когато получава стипендия от средства по европейски проекти
и програми, по които бенефициент е Министерството на здравеопазването. В
настоящия случай не е налице нито едно от изключенията, посочени в тази
разпоредба, поради което на ответника като обучаващ се на място финансирано от
държавата се дължи заплащането на възнаграждение. От заключението на вещото
лице се установява, че са му били изплащани от ищеца месечно по две минимални
работни заплати за страната. Съгласно чл. 41, ал.4 от Наредба №34 средствата за
практическото обучение се предоставят от Министерството на здравеопазването на
регионалните здравни инспекции или на лечебните или здравните заведения, които
са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на
здравеопазването, заедно с ежемесечната субсидия от държавния бюджет.
Тълкувайки посочената разпоредба, съдът счита, че възнаграждението регламентирано
в чл. 22, т.1 от договора за обучение за
придобиване на специалност е следвало да бъде изплащано от болницата.
Следователно съдът приема, че болницата е заплащала на ответника възнаграждението
което е било дължимо по договора за обучение за придобиване на специалност, а
не стипендия по чл. 3 от договора за повишаване на квалификация и
преквалификация.
От друга страна съдът счита, че договорът за повишаване на
квалификацията и преквалификация от 03.01.2013 г. не е породил действие.
Ищцовата болница като страна в тристранния договор от 28.05.2012 г. е поела
задължение да проведе практическото обучение на ответника за придобиване на
специалността „Анестезиология и интензивно лечение”. С последващия договор от
03.01.2013 г. ответникът отново се е задължил да придобие същата специалност
като страна по него е институцията, провеждаща практическото му обучение по
първия договор. От посоченото следва, че с договора от 03.01.2013 г. ответникът не повишава квалификацията си,
нито пък се преквалифицира, доколкото и двата договора касаят придобиването на
една и съща специалност. Съдът по аргумент на
нормата на чл. 24, ал.5, т.3 от Наредбата, а именно, че на специализанта не се изплаща
възнаграждение, когато има сключен договор по чл. 234 или 235 от КТ или друг
договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, което е различно от институцията, провеждаща
практическото обучение, счита, че ищцовата болница не е имала право да сключва
договора по чл. 234 от КТ. Още повече, имайки предвид регламентацията
относно условията, редът за провеждане и
финансиране на обучението за придобиване на специалност, съдържаща се в Наредба №34 счита, че договорът от 28.05.2012
г. по своята същност представлява такъв по чл. 234 от КТ. От посоченото следва,
че предметът и на двата договора е един-
придобиване на специалност по „анестезиология и интензивно лечение”,
поради което по- късно сключения договор от 03.01.2013 г. не е произвел своето
правно действие, с оглед на което и не се дължат и претендираните от ищеца
суми.
Поради
основателността на въззивната жалба, съдът няма да разгледа насрещната въззивна
жалба, като само ще отбележи, че заплатената от Медицински университет гр.София
сума в размер на 4 031.22 лв. се
дължи на основание чл. 21, ал.1 от Договора от 28.05.2012 г., според която
висшето училище предоставя в срок до
20-то число на месеца следващ всяко изтекло календарно шестмесечие на
институцията провеждаща практическото обучение средствата за практическото
обучение на специализанта. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза
се установява, че МУ София е заплащал на ищцовата болница суми за обучението на Я. за полугодията на
2013, 20141 2015 и 2016 г.
С
оглед на изложеното, окръжен съд счита, че решението на районен съд е незаконосъобразно в обжалваните части
поради което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго решение,
с което да се отхвърлят предявените искове изцяло.
С оглед
на основателността на жалбата на въззивника се дължат сторените от него
разноски за двете съдебни инстанции, които са в общ размер в размер на 1680 лв.
за първа и втора инстанция и 780 лв.- в заповедното производство, съобразно
представения по делото списък по чл.80 от ГПК.
С оглед
на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 767/30.09.2019 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д.
№860/2019 г., по описа на същия съд в частта, в която е признато за установено
в отношенията между страните, че Б.Н.Я., с ЕГН **********, с адрес *** дължи и
следва да заплати на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, вписано в ТР при АВ
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „****“ № **,
следните суми: в размер на 14 334,78 лв. - главница, което
задължение е възникнало поради неизпълнение на задължението на длъжника да
работи при работодателя за последните 25 месеца от срока по т.2.3 от договор за
повишаване на квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г. както
и сумата от 6 633,00 лв. - неустойка върху главницата за периода 01.05.2014 г. - 01.01.2019
г., дължима по силата на договор за повишаване на квалификацията и
преквалификация, сключен на 03.01.2013 г., за които задължения е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 332/2019 г. на КРС.
и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „****“ № *** срещу Б.Н.Я., с ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл. 422 от ГПК
искове с правно основание чл. 234 от КТ и чл. 92 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Б.Н.Я. дължи на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД сума в размер на 14334,78 лв. - главница, което
задължение е възникнало поради неизпълнение на задължението на длъжника да
работи при работодателя за последните 25 месеца от срока по т.2.3 от договор за
повишаване на квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г., като
искът до пълния му претендиран размер от 18366,00 лв. както и сумата от 6633,00 лв. -
неустойка върху главницата за
периода 01.05.2014 г. - 01.01.2019 г., дължима по силата на договор за
повишаване на квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г., за
които задължения е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 332/2019
г. на КРС ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „****“ № 1 ДА заплати на Б.Н.Я., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
в размер 1680 лв. (хиляда
шестстотин и осемдесет)лева, представляваща деловодни разноски за исковото
производство, както и сумата в размер на 780 лв. (седемстотин и осемдесет) лева -
деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 332/2019 г. на КРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.